РЕШЕНИЕ
№ 5658
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110164568 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от „Германиа“ ООД срещу „Микс Маркт България“ ООД с
правно основание чл.286, ал.1 във вр. чл. 288 от Търговския закон (ТЗ), във вр. чл.79, ал.1
във вр. с чл.266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 2040 лева с
ДДС, представляваща непогасна главница – възнаграждение по сключен между страните
договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от 25.05.2023г., за
което вземане са издадени фактура № 0007316/24.10.2023г. на стойност от 1512 лева с ДДС
за предоставяне на услугите месечно счетоводство, регистрация по ЗДДС и ТРЗ-услуги в
периода от м. 07.2023 г. до м. 09.2023г. и фактура № 0007092/24.07.2023г. на стойност от 528
лева с ДДС за периода от м. 04.2023 г. до м. 06.2023г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г., до окончателното
погасяване.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за извършване на счетоводни
услуги и данъчни консултации от 25.05.2023г., по който ищецът „Германиа“ ООД, в
качеството на изпълнител, се задължил да извърши услуги по организиране на
счетоводството на „Микс Маркт България“ ООД, в качеството на възложител, да подава
необходимите справки-декларации и отчети към Национална агенция за приходите,
Търговски регистър, както и други дейности, срещу поетото задължение от страна на
възложителя да заплати уговорения в договора размер на възнаграждение. Сочи, че
договорът е сключен за срок от една година и е породил действие от датата на подписването
1
му, като е постигната уговорка за неговото автоматично подновяване в случай, че не бъде
прекратен от някоя от страните с писмено предизвестие, получено най-късно един месец
преди уговорения срок. Поддържа, че осъществил поетите договорни задължения и за
предоставените счетоводни услуги издал фактури за стойността на тези дейности, както
следва: фактура № 0007316/24.10.2023г. на стойност от 1512 лева с ДДС за предоставяне на
услугите месечно счетоводство, регистрация по ЗДДС и ТРЗ-услуги в периода от м. 07.2023
г. до м. 09.2023г., както и фактура № 0007092/24.07.2023г. на стойност от 528 лева с ДДС за
периода от м. 04.2023 г. до м. 06.2023г. Твърди, че процесните фактури са изпратени на
ответника на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция, но от последния не
е извършено плащане в посочения във всяка от фактурите срок за това. По изложените
твърдения ищецът претендира незаплатената стойност на предоставените услуги, ведно с
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до погасяването. Прави искане за
присъждане на сторените разноски в настоящото производство и в обезпечителното
производство, образувано по молба с вх. № 323997/14.11.2023г. по описа на СРС, по което е
допуснато обезпечение на предявените искове с определение № 40676 на СРС, 27 състав.
Ищецът представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че процесните вземания са изцяло заплатени в полза на
ищеца след налагане на запори по банкови сметки на ответника. С оглед на извършеното
плащане, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява по
основателността на искането на ищеца за присъждане на разноски, включително
претендираните такива за такси за ЧСИ. Релевира възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по проведеното
обезпечително производство.
При проверка на представените по делото на материали съдът намира от фактическа
страна за установено следното:
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че между „Германиа“ ООД, като изпълнител, и „Микс Маркт България“ ООД
като възложител е сключен договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни
консултации от 25.05.2023г., по силата на който „Германиа“ ООД е поело извършването на
услуги по организиране на счетоводството на „Микс Маркт България“ ООД, да подава
необходимите справки-декларации и отчети към Национална агенция за приходите,
Търговски регистър, както и други дейности, срещу поетото задължение от страна на
възложителя „Микс Маркт България“ ООД да заплати уговорения в договора размер на
възнаграждение. Обстоятелството се доказва от представения по делото договор, в който
предмета на услугите е изрично очертан, посочено е, че е в сила от 25.05.2023г. и има
действие до прекратяването му. В договора е уговорено възнаграждение в зависимост от
предоставената услуга по тарифа на изпълнителя, приложена към договора. Падежа на
плащане на възнаграждението е седем дни след издаване на фактура, което издаване става
ежемесечно или на тримесечие.
2
Страните не спорят, обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че
в периода от м. 07.2023 г. до м. 09.2023г. и от м. 04.2023 г. до м. 06.2023г. „Германиа“ ООД
е извършил предоставяне на услугите месечно счетоводство, регистрация по ЗДДС и ТРЗ-
услуги, приети от възложителя, за които са издадени фактура № 0007316/24.10.2023г. на
стойност от 1512 лева с ДДС и фактура № 0007092/24.07.2023г. на стойност от 528 лева с
ДДС. Фактурите са приложени по делото, в тях е описан предмета на предоставената услуга,
а именно: по фактура № 0007316/24.10.2023г. на стойност от 1512.00 лева с ДДС за
обслужване в периода юли-септември 2023г., включващо за м.юли 2023г. счетоводно
обслужване – база сума за осчетоводяване в размер на 58.473 лева /възнаграждение 340.00
лева/, за м.август 2023г. – база сума за осчетоводяване в размер на 12696 лева
/възнаграждение 190.00 лева/ и добавка за обработка на 19 броя документи /възнаграждение
180.00 лева/, за м.септември 2023г. - база сума за осчетоводяване в размер на 8957.00 лева
/възнаграждение 160.00 лева/, добавка за обработка на 9 броя документи /възнаграждение
60.00 лева/, регистрация на трудови договори – 1 служител /възнаграждение 30.00 лева/,
възстановяване на ДДС /възнаграждение 280.00 лева/, фиксирана такса за пощенски и
телекомуникационни услуги /възнаграждение 20.00 лева/; по фактура №
0007092/24.07.2023г. на стойност от 528.00 лева с ДДС за обслужване в периода април-юни
2023г., включващо за м.май 2023г. счетоводно обслужване – база сума за осчетоводяване в
размер на 1654.34 лева /възнаграждение 100.00 лева/, за м.юни 2023г. счетоводно
обслужване – база сума за осчетоводяване в размер на 16456.21 лева /възнаграждение 220.00
лева/, регистрация по ДДС /възнаграждение 100.00 лева/, фиксирана такса за пощенски и
телекомуникационни услуги /възнаграждение 20.00 лева/.
Представени са платежни документи, от които се извежда и ищецът не спори, че
ответникът му е заплатил следните суми: на основание фактура № 7316 сумата от 1512.00
лева на 22.11.2023г., на основание фактура 7092 сумата от 528.00 лева на 28.12.2023г.
С определение №40676 от 14.11.2023г., постановено по ч.гр.д. № 62177/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „Германиа“
ООД, срещу „МИКС МАРКТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, за осъждане ответника да заплати на
основание чл.286 ТЗ вр. чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД сумата от общо 2040.00 лева,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за извършване на счетоводни услуги
и данъчни консултации от 25.05.2023г. С определение № 3473 от 23.01.2024г., постановено
по посоченото частно гражданско дело, допуснатото обезпечение е отменено по искане на
молителя поради плащане на вземането и отпадане на интереса от продължаването му.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 286, ал.1 във вр. чл. 288 от Търговския закон
(ТЗ), във вр. чл.79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
За да бъде основателен, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличие на действителен договор за извършване на счетоводни
услуги от 25.05.2023г., сключен между страните, чието съдържание включва задължение за
3
предоставяне на услуги по организиране на счетоводството на „Микс Маркт България“ ООД
по договора от страна на изпълнителя „Германиа“ ООД при условията и в срока по
договора; надлежно и точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение
на задължението на изпълнителя да предостави уговорените счетоводни услуги в рамките на
процесния период; приемане на извършените услуги от възложителя „Микс Маркт
България“ ООД без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя
за уговорения размер на възнаграждение.
Съобразявайки предпоставките за уважаване на иска и след анализ на доказателствата
по делото, този съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за дължимост на
вземането.
Страните не спорят, че са облигационно обвързани с посочения по-горе договор за
извършване на счетоводни услуги от 25.05.2023г., който е породил задължения към ищеца за
предоставяне на счетоводни услуги, които са реализирани и приети от ответника.
Липсва спор и по въпроса, че възнаграждението на ищеца по фактура № 7316 е в размер
на 1512.00 лева, а по фактура 7092 – в размер на 528.00 лева, както и че вземанията са
изискуеми, тъй като е изтекъл предвидения в договора падеж на плащане – седем дни след
издаването на фактурата, което е станало съответно на 24.10.2023г. и 24.07.2023г., ерго
вземанията се дължат след 03.10.2023г. и след 31.07.2023г.
По изложените по-горе мотиви, този съдебен състав приема, че претенциите на ищеца се
явяват доказани по основание и размер.
Въпреки това обаче предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане, извършено в хода на процеса от ответника. Още в хода на
обезпечителното производство, след издаването на обезпечителната заповед, както и след
депозиране на исковата молба – 20.11.2023г. /с оглед датата на пощенското клеймо/,
ответникът е погасил процесното задължение, извършвайки плащане на процесното
задължение, признато от кредитора-ищец, видно от приложените по делото преводни
нареждания от 22.11.2023г. и 28.12.2023г. Представените документи дават основание в този
случай да се приеме, че от страна на „Макс Маркт България“ ООД в полза на „Германиа“
ООД е преведена сумата от общо 2040.00 лева, която е общата стойност на търсените
вземания, а в основанието за плащане са посочени именно процесните две фактури.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че задължението на ответника по
процесния договор е изпълнено и същият го е погасил в хода на процеса. Ищецът не е взел
отношение към направеното плащане, в т.ч. не го е и оспорил, предвид което и с оглед
ангажираните писмени доказателства съдът заключва, че за него не съществува вземане,
доколкото същото е погасено чрез плащане. На това основание предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищеца. Присъждането на разноски в
4
полза на ищеца се обуславя от обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, тъй като вземането е изискуемо преди депозиране на исковата молба. Постъпилото
плащане не влияе върху този извод, тъй като плащането е направено след депозиране на
исковата молба в съда /съобразно датата на пощенското клеймо/, а самият ответник не е
признал иска, което му процесуално поведение в съвкупност евентуално би могло да го
освободи от задължението да заплати сторените от насрещната страна разноски.
Съобразявайки обаче оспорването на иска, изискуемостта на вземането преди завеждане на
исковата молба и направеното в хода на процеса плащане, съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Сторените и своевременно поискани от ищеца в исковото производство разноски
възлизат в общ размер на 867.60 лева, от които 81.60 лева държавна такса и 786.00 лева с
ДДС адвокатски хонорар, срещу който размер няма релевирано възражение за
прекомерност.
Ищецът има право на разноските, направени в обезпечителното производство. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Както бе вече посочено, дължимата сума е заплатена в деня на изпращане на
исковата молба, а не преди това, и не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за
завеждане на иска, а и няма признание на иска, заради което разноските да останат в тежест
на ищеца. Следва да се отбележи и че плащането е направено и след издаването на
обезпечителната заповед, като ищецът има право да бъде възмезден за разноските в
обезпечителното производство независимо от последващата отмяна на обезпечението на
основание чл. 402, ал.2 ГПК.
В случая ищецът е доказал разноски в размер на 40.00 лева държавна такса и 630.00
лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Срещу размера на адвокатското възнаграждение е
релевирано възражение за прекомерност, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 7 НМРАВ
за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. Съобразявайки ½ от материалния интерес по делото и
на основание чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 НМРАВ, дължимото адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство на бъдещ иск е в размер на 402.00 лева без ДДС, или 482.40
лева с ДДС, която сума следва да се присъди. Възнаграждение в минимален размер се явява
съотносимо към правната и фактическата сложност на обезпечителното производство и
оказаната в рамките му защита.
Претендирани са обаче и разноски от 59,12 лева такси ЧСИ, които не следва да се
присъждат. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
5
висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Именно разноски по налагане на обезпечителните мерки са
сторените от ищеца разноски от 59.12 лева, по която причина не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
55-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на процеса, предявения от „Германиа“
ООД, ЕИК ..., срещу „Микс Маркт България“ ООД, ЕИК ...., осъдителен иск с правно
основание чл.286, ал.1 във вр. чл. 288 ТЗ във вр. чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2040 лева с ДДС, представляваща непогасна главница –
възнаграждение по сключен между страните договор за извършване на счетоводни услуги и
данъчни консултации от 25.05.2023г., за което вземане са издадени фактура №
0007316/24.10.2023г. на стойност от 1512 лева с ДДС за предоставяне на услугите месечно
счетоводство, регистрация по ЗДДС и ТРЗ-услуги в периода от м. 07.2023 г. до м. 09.2023г.
и фактура № 0007092/24.07.2023г. на стойност от 528 лева с ДДС за периода от м. 04.2023 г.
до м. 06.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.11.2023г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Микс Маркт България“ ООД, ЕИК ...., да
заплати на „Германиа“ ООД, ЕИК ....., сумата от общо 1390.00 лева – разноски по делото, от
които 867.60 лева разноски в настоящото производство и 522.40 лева – разноски по ч.гр.д. №
62177/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6