РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЛ Д
при участието на секретаря ЛС С
като разгледа докладваното от ДЛ Д Административно наказателно дело №
20231110203325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „против Наказателно постановление № СОА23-РД11-
76/16.01.2023 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 3 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната
община (НРУИТДСО), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 000
лева, за нарушение на чл. 4в, т. 2 НРУИТДСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за несъставомерност на деянието и за
маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, докато в АУАН се твърди – нарушението да е извършено, в условията на
повторност (без да се сочи административният акт, обуславящ квалифициращия признак, нито
датата на влизането му в сила), в атакуваното НП подобно твърдение отсъства, а това
обстоятелство нееднократно (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р
5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от
16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р
1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е било коментирано от касационната инстанция, в контекста на
съществените процесуални нарушения.
На следващо място, разпоредбата на чл. 4в, т. 2 НРУИТДСО визира хипотеза
експлоатация на маси и столове за консумация на открито пред обекти по чл. 4а, ал. 2 преди 07:00
ч. и след 22:00 ч. Липсата на препращане към чл. 4а, ал. 2 в предложената от актосъставителя и
АНО цифрова квалификация съставлява отклонение от процесуалните стандарти, но не и от
категорията на съществените такива, доколкото се съдържа в разпоредбата на чл. 4в, т. 2.
Същевременно, обаче, липсва твърдение – в коя хипотеза се счита случаят да попада: дали се
твърди – обектът да се намира на отстояние до 30 метра от жилищни сгради (в който случай би
следвало да се посочи конкретен административен адрес на сградата, за да се провери
действителното отстояние, т. е. да се извърши преценка за обективна съставомерност) или да е
обект, разположен в сграда с режим на етажна собственост (в който случай проверими детайли за
индивидуализацията също следва да са налични). В този смисъл, административнообвинителната
теза е формулирана по начин, който следва да бъде обект на процесуална критика и който не
позвоява организиране на адекватна защита.
Всичко изложено налага извод за опороченост на производството, което обстоятелство
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да се обсъждат възраженията за
маловажност на случая, а в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА23-РД11-76/16.01.2023 г., издадено от зам.
кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 3 НРУИТДСО, на била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 4в, т. 2 НРУИТДСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на сумата от 360 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2