Р Е Ш Е Н И Е
Номер 424 Година
30.03.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 420 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27,
ал.6 от Закон за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба на К.П.Д. и Г.И.Б.,
двамата с адрес *** против заповед № ЗД/Д-А-027/18.02.2022г. издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, за временно настаняване
на детето Г.Г.Б., роден на ***г., в Центъра за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания „Ронкали“, за срок до произнасяне на съда с решение. С
жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
прави искане да бъде оставена без уважение, а заповедта потвърдена.
Заинтересованата
страна Г.Г.Б. с ЕГН: **********, редовно призован, се явява лично и с М.Г. Х. –
социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас. Непълнолетното дете е представлявано от адв.З.К., назначен
на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Непълнолетното
дете Г.Г.Б. е изслушан на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД в проведеното по делото
съдебно заседание и изразява желание да живее със семейството си .
Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Г.Г.Б., чието временно настаняване в ЦНСТДБУ „Ронкали“ е разпоредено с
оспорената заповед, е роден на ***г. и има сестра близначка. Отглеждан е в
семейна среда от Д. и съжителстващия с нея на съпружески начала - Г.И.Б., който
е биологичен баща на Г., при изключително лоши хигиенно-битови условия. Г. е
ученик в 7-ми клас, като от втория срок на предходната година отсъства често и
неоснователно от училище, а през настоящата година ходи рядко. По негови данни
и данни на близките му работи по строежи в квартала и спечелените пари дава на
родителите си. Той е с неприемливо поведение, пуши и пие алкохол. През 2019г.
от училището му е подаван сигнал за неприемливото му поведение, по който е
извършено социално проучване, при което не е отчетен риск за момчето. От 2021г.
Г. се води на отчет при 5-то РУ на МВР Бургас, за извършени през кратък период
от време три противообществени прояви – кражба от детска градина, тормоз над
други деца и сбиване.
На 16.02.2022г. е получен сигнал от 5-то РУ на МВР Бургас в ДСП Бургас,
че на 03.02.2022г. Г.Б. е намерен пиян, в безпомощно състояние на улицата, като
баща му е отказал медицинска помощ и с помощта на познат е прибрал детето в
къщи, след което продължил да пие със същия човек, в двора. Същият ден е
получен и втори сигнал на тел.112 за семеен скандал, подаден от майката на Г.,
която заявила, че бащата събира бездомници в дома им, с които пие и дава
алкохол на сина им.
Във връзка с така получения сигнал е извършено спешно социално
проучване.
От служител на ДСП Бургас е извършена проверка, за която е съставен
протокол от 16.02.2022г. (л.10 от делото). Видно от протокола, при проверката е
извършено посещение на жилището на децата и е проведен разговор с баща им,
който се е държал грубо и враждебно. При опит да бъде извършен оглед на дома,
от бащата е проявена вербална агресия към социалния работник, като последния е
изгонен от дома. Въпреки това, при бързия огледа на коридор и една от стаите е
установено, че условията са изключително лоши – мръсно и разхвърлено, в стаята
по пода са разхвърлени купчини дрехи и вещи. В дома се е носела и неприятна
миризма, на мръсотия и мухъл. По думи на бащата той не работи от няколко
години, защото паднал и си е счупил крака, не е ходил на лекар, защото няма
пари и затова няма и медицински документи за нетрудоспособност. Майката гледала
болна жена и в момента на посещението била на работа, семейството няма пари и
се издържа много трудно. Той е заявил, че не злоупотребява с алкохол и отрича
да е изпращал сина си на работа, вместо да ходи на училище, като детето работи
по свое желание. Децата имали всички имунизации и нямали здравословни проблеми,
като той и майка им се грижат за тях. Бащата е информиран, че на децата ще бъде
предоставена полицейска закрила и ще бъдат настанени в ЦНСТДБУ „Ронкали“,
предвид, че за тях не се полагат нужните грижи от тяхната страна, при което
бащата се е държал изключително агресивно – започнал да крещи и да заплашва.
До началника на V-то РУ на МВР Бургас е подадено искане за предоставяне
на полицейска закрила на дете № 338800-1462/16.02.2022г. (л.7 от делото), по
отношение на малолетния Г.Б., поради отчетен риск за емоционалното и
физическото му развитие в семейна среда – чл.3, ал.2 от Наредба №
І-51/12.03.2021г. за условията и реда за предоставяне на закрила на детето.
На 16.02.2022г., в 13,30ч. е издадена заповед за полицейска закрила на
дете (л.8 делото), с която е предоставена закрила на Г.Г.Б., която да приключи
на 18.02.2021г., тъй като е отчетен риск за емоционалното и физическото му
развитие.
Уведомително писмо № 338800-1471/16.02.2022г. за предоставяне на
полицейска закрила на дете (л.9 от делото), е изпратено до К.Д., Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас, Районна прокуратура Бургас и ОД на МВР
гр.Бургас.
До Районна прокуратура Бургас, кмета на Община Бургас и началника на
5-то РУ на МВР Бургас, е изпратено писмо изх.№ СГ/Д-А/193-001/16.02.2022г.
(л.11 от делото), за свикване на мултидисциплинаран среща на екип от
специалисти по Координационен механизъм за взаимодействие в работата по случаи
на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В писмото е посочено, че срещата
ще се проведе на 17.02.2022г. в 14,00ч. в сградата на ОЗД при ДСП Бургас, като
е поискано да се осигури представител от всяка една институция.
На 17.02.2022г. е проведен телефонен разговор с личния лекар на децата
д-р Галин Стоянов, за който разговор е съставен протокол (л.13 от делото).
Лекарят е посочил, че децата се развиват нормално и имат поставени всички
ваксини, като не е заявил да имат здравословни проблеми. Бащата куца, тъй като
си е счупил крака при падане от колелото, когато е бил много пиян. Бащата няма
осигуровки, не работи, злоупотребявал с алкохол, буйствал и бил много
агресивен. Същият биел майка си, която вече е починала. Злоупотребил е с
доведената си дъщеря, която е отказала да каже по телефона в какво точно се
изразява злоупотребата. Д-р Стоянов е казал, че семейството живее при
изключително мизерни условия, нямали пари, като майката е вземала от него пари
на заем. Майката се грижила за децата си, но за бащата казва, че не „става“.
Познава семейството от 15 години и повече информация можел да предостави на
място в кабинета си.
На 17.02.2022г. е проведен телефонен разговор с г-жа Йорданова -
директор на училището, в което учат децата. По нейни данни, първоначално в
четвърти клас е имало проблеми с Г., като той е бил с проблемно поведение – непокорно,
не зачитал авторитети, неспазвал правила. В децата се виждало много гняв,
агресия, не споделяли какво се е случвало в дома им. Когато са викали майката в
училище, тя е казвала, че вероятно той се е държал така, защото баща им много
ги биел. За Пенка е казала, че е „страхотно дете“, добра ученичка и редовно
ходи на училище. Носели се слухове, че Пенка била като слугиня в тях – чистела,
готвела и т.н. В началото на учебната година Г. не е ходил на училище, тъй като
казвал, че работи на строежи и изкарвал пари за семейството си. Според
директора не можело да се каже, че Г. изобщо не ходи на училище, но намери ли
работа не посещава учебните часове. Г. не се справял толкова добре, колкото
сестра си, като той бил на „гърба“ на Пенка – тя му пише домашните, като тя е с
голям потенциал, според директора. Децата ходили на училище изключително мръсни
и неподдържани, в дома си нямали баня, като е имало периоди когато са били с
изключително лоша хигиена. Родителите са пияници и не работят, като били известни
в квартала с оргиите си и секс партита, които правили в дома си, а за майката
се знаело със сигурност, че проституира. Според директора децата идеализирали
семейството си, защото се притеснявали какво ще си помислят хората за тях.
За проведен разговор на 17.02.2022г. с К.Д. – майка на децата е
съставен протокол (л.15 от делото). Видно от протокола тя е заявила, че с
бащата нямата брак и живеят на семейни начала, като той не работи. Тя работи
без договор – гледа жена за около 500,00 лева на месец, отделно работи в
оранжерии за цветя, където получава 5 лева на час. Бащата се грижи за децата,
когато нея я няма, палел печката и приготвял храна. Детето Г. не работи, като
цяло, ходил е няколко пъти по свое желание. Тя е казала, че бащата инициира
скандали с нея, посягал ѝ, крещял и я обиждал. Той не пиел и не пушел,
като тя не му давала пари за алкохол. Между тях имало скандали, защото той не
работел. Майката е казала, че на 03.02. Г. се е напил и е бил намерен от баща
си и негов приятел. След смъртта на майка му, бащата е започнал да проявява
агресивно поведение спрямо нея – посягал ѝ и я удрял. Често в дома им
идват бездомници, които били алкохолици и в деня когато Г. е бил пиян, мисли,
че този човек му е дал да пие. Бездомника и бащата били приятели и когато той
ходел в дома им ѝ създавал проблеми. Слабото място на бащата бил
алкохола. Линейката отказала да вземе Г., когато бил пиян и в безпомощно
състояние, а не баща му, като казали, че не бил за тях, а за отрезвинтелното.
Няма близки и роднини, които да помагат на семейството. Децата са отличници, не
крадат – добри деца.
До директора на ДСП Бургас е изготвен доклад за оценка на постъпилия
сигнал с вх.№ СИГ-/Д-А/193/16.02.2022г. (л.20-22 от делото). В доклада са
обобщени извършените до момента действия и събраната информация, които са
анализирани и е прието, че Г. е дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б.“в“ от
ДР на ЗЗД и е направено предложение да бъде свикана мултидисциплинарна среща на
екипа от специалисти за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертви на
насилие или в риск от насилие.
На 17.02.2022г. е проведена среща на екипа от специалисти по за
взаимодействие в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от
насилие, за която е съставен протокол (л.16-19 от делото). При срещата са взети
следните четири решения: 1.да се отвори работа по случай за всяко едно то
децата; 2.децата да бъдат настанени временно, по административен ред в ЦНСТДБУ
„Ронкали“; 3.да се подкрепят двете деца, чрез социална услуга в общността с
включен психолог и 4.да се уведоми РП по случая.
На 18.02.2022г. е изготвен план за действие по случая (л.23-24 от
делото), като по отношение на детето Г.Б. е изготвена и индивидуална оценка на
потребностите (л.25 от делото).
До директора на ДСП Бургас е изготвен доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете (л.28-31 от делото). В доклада е
направено предложение малолетния Г.Б. да бъде настанен временно в ЦНСТДБУ
„Ронкали“ за срок от 2 години.
Със заповед № ЗД/Д-А-027/18.02.2022г. издадена от директора на ДСП
Бургас (л.26-27 от делото), на основание чл.26, ал.1, изр.второ, вр. с чл.27,
ал.1, чл.25, ал.1,т.2 и т.4, чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗД е наредено временното
настаняване на детето Г.Г.Б., роден на ***г., в Центъра за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания „Ронкали“, с посочен адрес, за срок до
произнасяне на съда с решение.
На 21.02.2022г. е проведен телефонен разговор с управителя на ЦНСТДБУ
„Ронкали“ за който е съставен протокол (л.36 от делото). Видно от протокола,
управителката на центъра е съобщила, че е била уведомена от детегледачката, че
в късните часове на събота, бащата на децата е звънял многократно по телефона
крещял е и е отправял заплахи. Заявил е, че е изпратил майката да се консултира
с адвокат и ще обжалва настаняването. Децата са се разстроили от звъненето на
баща и заплахите му, поради което управителката е ограничила телефонните
разговори с родителите.
Заповед № ЗД/Д-А-027/18.02.2022г. е получена от жалбоподателите на
23.02.2022г., видно от приложените известия за доставяне (л.33 и л.35 от
делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 02-94К-00-0201/09.03.2022г., подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 23.03.2022г., на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД по делото е изслушано
детето Г.Б.. Той заявява, че в момента живее в дома „Ронкали“, като от един
месец е там и не знае защо е заведен. Добре се чувства в дома си и желае да се
прибере. Не е употребявал алкохол, като при случката на 03.02. е изпил 5-6
глътки бира и три енергийни напитки, станало му е лошо, седнал е и е повръщал.
Друг път не е пил алкохол, а енергийни напитки пие когато има пари в себе си,
като средно пие по една напитка на два дена. Баща му рядко пие алкохол, като
пие по половинка ракия. Когато баща му пие не му се променя поведението, но се
изнервя, като бълнува и на сън. Не се е случвало да бие него, майка му или
сестра му. Ходи на училище и понякога, през почивните дни на работа. Помага на
една жена в двора или къщата. Работил е на строежи, когато го вземат, като се е
случвало по 4-5 дена да работи. Работи по свое желание на строежите, но
родителите му не са искали, те искали да учи, като за баща му най-важното е да
учи. Когато му е плащано на строежите се е черпил с приятели, като рядко е
давал пари в къщи. Парите са били малко, а в къщи си има всичко, храната е
достатъчна, имат дрехи. Майка му като работи, баща му се грижи за тях. След
като баща му си е счупил крака ги е гледала майка им. Баща му е работил по
строежите и сега работи.
Според Д.А. – социален работник в отдел „Закрила на детето“, родителите
не успяват да указват необходимия контрол, надзор по отношение на децата и не
прилагат необходимите възпитателни методи. Мечтата на Г. е да работи, което не
е нормално желание за дете на 13 години. Той е надраснал годините си, защото се
счита длъжен да осигури нещата, които ги няма в къщи. Майката е казвала, че той
дава пари в къщи, което не счита, че е ангажимент на едно дете на 13 години,
вместо да ходи на училище да се грижи за нуждите на семейството, а родителите
са тези които трябва да осигурят едно спокойно съществуване на детето в семейна
среда, без наличието на конфликти и да задоволяват по адекватен начин базовите
потребности. В дома децата имат осигурена 24ч. грижа, имат лично пространство,
собствени легла. Братът и сестрата са настанени в една стая. Не са както в къщи,
тъй като по информация на полицията и сестрата Пенка, те спят четиримата -
двете деца, майката и бащата, в една стая, което не е редно.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, съгласно
която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния
обхват на ДСП гр.Бургас, а заповедта е издадена от директора на дирекцията.
В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нейната незаконосъобразност, като са спазени изискванията
предвидени в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано
законосъобразно и в съответствие с чл.9, ал.1 от ППЗЗД, по постъпил сигнал от Пето
РУ на МВР гр.Бургас. Жалбоподателите са уведомени за постъпилия сигнал и са
участвали в образуваното производство. Извършено е проучване и оценка на
сигнала, като е събрана необходимата информация от семейството, детето,
училището и личния лекар, в съответствие с нормата на чл.14 от ППЗЗД. Съобразно
изискванията на чл.15 от ППЗЗД, след извършеното проучване и оценка на сигнала
и установен риск за детето е открит случай. Изготвен е доклад по чл.16, ал.4 от
ППЗЗД, като освен доклад за оценката на сигнала, са оценени индивидуалните потребности
на детето, на родителския потенциал, на рисковете за детето и ресурсите за
справяне. Изготвен е план за действие, в съответствие с нормата на чл.16а, ал.1
от ППЗЗД, а заповедта е издадена незабавно с оглед изискванията на чл.33, ал.1
и ал.2 от ППЗЗД.
При издаването на заповедта е спазена
установената писмена форма. Тя е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея
фактически и правни основания за издаването и́. Мотивите се съдържат и в
социалния доклад и в протокол от 17.02.2022г. за
проведената работна среща на мултидисциплинарния екип, като изложените в
тях съображения и доказателствата на които се позовават, са такива и на самия
акт, предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Заповедта е издавена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството дете:
1.чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2.чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3.чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5.в случаите по чл.11
от Конвенцията от 1996г. и 6.чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона
за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие, като в ал.2 е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.33,
ал.1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите,
когато има опасност за здравето и живота на детето. Видно от изложеното,
правните основания за издаване на заповед за временно настаняване са предвидени
в чл.25, ал.2 от ЗЗД и чл.33 от ППЗЗД, като фактическите предпоставки за
издаването на заповедта е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето,
обусловена от наличието на опасност за здравето, живота, психическото и
емоционалното му развитие.
В настоящия случай по отношение на детето
първо е наложена спешна мярка - полицейска закрила, която също е обоснована с
наличието на опасност за емоционалното и физическото развитие на малолетното
дете. След оказаната полицейска закрила, с процесната заповед детето е
настанено временно ЦНСТДБУ „Ронкали“.
Г.Б. е дете в риск, по смисъла на т.11, б.”в”
от ДР на ЗЗД, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 03.02.2022г., детето е открито в безпомощно състояние, лежащо
на улицата, за което е получен сигнал от Пето РУ на ОД на МВР Бургас, като е
установено, че Г. е бил във видимо нетрезво състояние, неадекватен. На място,
бащата е отказал медицинска помощ и съдействие от полицията, като с помощта на
познат е прибрал детето. Същият ден е получен и сигнал на телефон 112, от
жалбоподателката, за семеен скандал в дома ѝ, като тя е заявила, че мъжа
ѝ кани бездомници за да пият и го е обвинила, че той кара Г.Б. да пие
алкохол.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателката се отрича употребата на алкохол, както от нейния мъж, така и
от детето, но тези твърдения представляват защитна теза, която е в несъответствие
със събраните в хода на производството доказателства. В този смисъл, употребата
на алкохол от бащата се установява от сведенията дадени от лекуващия лекар на
децата, директора на училището, като самата жалбоподателка, в даденото от нея
сведение в хода на административното производство е посочила, че „слабото място на бащата бил алкохола“. Също
така, в тези сведения от жалбоподателката, обективирани в протокола от
17.02.2022г. (л.15 от делото), се сочи, че тя е казала, че на 03.02.2022г. Г. се
е напил и е бил намерен от баща си и негов приятел, както и че линейката е
отказала да вземат сина ѝ, когато бил пиян и в безпомощно състояние.
Употребата на алкохол, както от бащата, така и от Г. не се отрича и от детето,
което по негови думи, на посочената дата е употребило 5-6 глътки бира и три
енергийни напитки на екс, като баща му рядко пиел по половинка ракия. Също така
в проведеното по делото открито съдебно заседание, от ответника е представено
писмо от началника на Пето РУ на ОД на МВР Бургас с рег.№
338800-2353/21.03.2022г., с приложена към него докладна записка от
03.02.2022г.(л.61-62 от делото). В писмото, се сочи, че към проверката в Районна
прокуратура Бургас е приобщен видеоклип от 2021г., на който се вижда как
малолетния Г.Б., пие алкохол в един от строителните обекти на които е работил.
В докладната записка е посочено, че 03.02.2022г., във връзка с получен сигнал, служителите
на МВР са отишли на място, където са установили подаващата сигнала като К.Д.,
като по нейни думи мъжът с който живее на семейни начала е отново пиян, обиждал
я, заплашвал я и е поканил някакъв бездомник да пият заедно. Полицейските
служители са установили Г.Б. – баща, като той е бил видимо неадекватен и силно
миришел на алкохол. В къщата е било и младо момче което лежи на легло, за което
Д. е заявила, че Б. го е напил.
На следващо място, семейството на Г.Б., живее
в къща на един етаж, като при направен опит от страна на социалния работник
извършваш проверката, да се запознае с условията в дома, бащата е проявил
агресия и не е позволил да се извърши цялостен оглед. При направения бърз оглед
на една от стаите и коридора, е установено, че условията са изключително лоши –
мръсно, разхвърлени дрехи и всевъзможни вещи, като се носи лоша миризма.
Съобразно събраните по преписката данни в дома няма баня, като цялото семейство
спи в една стая. Така посочените факти и обстоятелства, не се оспорват от
жалбоподателите, като се твърди, че в момента се извършва ремонт в дома, но не
се представят доказателства в подкрепа на тези твърдения. Същевременно, в писмото
от началника на Пето РУ на ОД на МВР Бургас с рег.№ 338800-2353/21.03.2022г.,
се сочи, че на 18.03.2022г. от служители на РУ е посетен дома, като към тази
дата не е извършван или започван ремонт, битовите условия продължават да са
лоши, като няма баня, всички спят в едно помещение с три легла, навсякъде е
мръсно и разхвърлено, като къщата се отоплява с една печка на дърва.
Семейството освен при лоши битови условия,
живее и с минимални средства, като от събраните по делото доказателства се
установява, че бащата не е работил през последните три години, поради счупване
на крака. Майката, по нейни твърдения, гледа болна жена за 500 лева на месец и
работи в оранжерия за 5 лева на час. Същевременно от събраните по делото
доказателства, се установява, че детето Г.Б. работи срещу заплащане, както в
дома на съседи, така и на строителни обекти, като с парите подпомага
семейството си. Полагането на труд от детето не се оспорва, като се твърди, че
той работи по собствено желание и парите не се използват за издръжка на
семейството.
По делото се установява, че полагането на труд
от детето по строежите е от 2021г., съгласно посоченото в писмото на началника
на Пето РУ, като за това са приобщени и видеоклипове към проверката в РП
Бургас. Самото дете, не отрича, че работи по строежите, но твърди, че парите ги
ползва за собствени нужди, като рядко е давал пари в къщи. В случая,
обстоятелството за какво точно се ползват парите дали за собствени нужди на
детето или за издръжка на семейството е без значение, тъй като то е малолетно и
не следва да полага труд срещу заплащане, като родителите са тези, които следва
да му осигурят необходите парични средства за издръжка и посрещане на
ежедневните нужди. Нещо повече, в случая се установява, че това полагане на
труд пречи на детето да посещава училище, видно от сведенията дадени от
училищния директор, което неминуемо има за последствие и по слаб успех в
училище.
По делото е представен трудов договор който
бащата е сключил на 08.03.2022г. със „Слънчев бряг транс груп ХХ“ ЕООД, и
съгласно който, той ще работи като общ работник
с основно месечно трудово възнаграждение от 650,00 лева. От така
представения трудов договор, се установява, че бащата е започнал работа, тоест
той е предприел действия по промяна на съществуващото положение, което
предполага, че за в бъдеще, заедно с майката би могъл да посрещне нуждите на
семейството. Това обстоятелство обаче, само по-себе си не е достатъчно към
настоящия момент да се приеме, че Г.Б. не е дете в риск.
На следващо място, от събраните по делото
доказателства се установява че детето Г.Б. се води на отчет при Пето РУ от
2021г., във връзка с три противообществени прояви, а именно – кражба от детска
градина, тормоз над други деца и сбиване. Действително, по делото не се
установява, той да е осъден с влязъл в сила съдебен акт за извършено
престъпление, но факта на наличието на заявителски материали, съответно, че се
води на отчет в МВР, предполага че спрямо детето не се осъществява необходимия
родителски контрол. В този смисъл от училището където детето учи е бил подаден
и сигнал през 2019г. за неприемливо поведение, във връзка с който дори е
извършено социално проучване. Този случай, макар и по него да не е отворена
работа и да не е отчетен риск за детето, потвърждава изводите за липса на
адекватен родителски контрол.
Така посочените основания са достатъчни за да
бъде издадена заповед по този ред, тъй като те обосновават наличието на риск за
живота, здравето и правилното развитие на детето, което живее при
неблагоприятни материални и емоционални условия, употребява алкохол, работи
срещу заплащане и отсъства от училище, като липсват адекватен родителски
контрол и грижа. За да е законосъобразна заповедта е необходимо единствено да е
налице риск за живота и здравето на детето, какъвто в случая има, като е без
значение какви са причината за поведението на родителите. От значение е
единствено запазването на здравето, живота и правилното развитие на детето,
което е било застрашено от състоянието и поведението на своите родители. Издадената
заповед защитава непълнолетното дете Г.Б. именно от неговите родители, които не
полагат необходимите за него грижи и след като е установен случай на
03.02.2022г., в който детето е било в безпомощно състояние на улицата, след
употреба на алкохол и енергийни напитки. По тази причина съдът приема, че
законосъобразно административният орган е предприел, възможно най-бързо във
времето, всички мерки за защита живота, здравето и правилното развитие на
детето.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето,
органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на
дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Като
орган по провеждането на държавната политика в областта на закрила на детето
(чл.6 т.2 от ЗЗД), дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас е била длъжна да
осигури сигурността на детето, поради което с издаването на процесната заповед
за прилагане на мярка за закрила тази цел на закона е реализирана. Друг е
въпросът какви да бъдат последващите мерки с оглед необходимостта от бъдещото
отглеждане на детето в семейна среда, която
принципно би била най-подходяща за нормалното му развитие. Тази
необходимост, обаче, не може да промени факта, че към момента на издаването на
процесната заповед е констатирана опасност за здравето, живота и правилното
развитие на детето.
С оглед на
изложеното жалбата на К.П.Д. и Г.И.Б. се явява неоснователна и на основание
чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Д. и Г.И.Б., двамата с адрес ***, против
заповед № ЗД/Д-А-027/18.02.2022г. издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: