РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. гр. Хасково, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
в присъствието на прокурора Даниела Д. Сакалова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20235640101938 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. А. срещу
Прокуратурата на Република България, с която предявен иск с правно
основание чл.4, Пар.1 ДЕФ вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода 24.07.2023г.-01.09.2023г., в резултат на
допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
причинени от нарушаване на правото му на достъп до правосъдие и на
справедлив съдебен процес, поради отказа на Прокуратурата на Р.България да
внесе искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, ведно със законна лихва за
забава, считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
В искова молба и уточнителни молби, ищецът твърди, че е подал искане
до Окръжна прокуратура - Хасково за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в
което изложил, че е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №112/2009г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, постановена на база неверни свидетелски
показания на свидетеля А.С.С.. Излага твърдения за това, че свидетелят А.С.С.
лъжесвидетелствал по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково,
по което ищецът бил осъден и извършил престъпление по чл. 290 от НК, в
1
какъвто смисъл според ищеца било постановление от 26.10.2011г. на РП-
Кърджали по образувана преписка 1653/2021 по описа на РП Кърджали, по
която прокурор при РП Кърджали постановил отказ да се образува
наказателно производство срещу С.С.С.. Отказът бил обжалван пред ОП-
Кърджали, която потвърдила постановлението на РП-Кърджали.
Постановлението на ОП било обжалвано пред АП-Пловдив, която също
потвърдила това постановление. То съответно било обжалвано пред ВКП,
която се произнесла с прокурорски акт от 21.03.2013г., като потвърдила
обжалваното постановление. Предвид изложеното, според ищеца, от всички
писмени доказателства в лицето на прокурорските постановления на
Прокуратурата се установявало, че било налице извършено престъпление от
общ характер по чл. 290 ал.1 НК за лъжесвидетелстване от А.С.С. по НОХД №
112/2009г по описа на ОС-Хасково.
Въз основа на искането за възобновяване на наказателното производство
по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково била образувана
преписка № 1526/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Хасково. С
постановление на ОП-Хасково по пр.преписка вх. №1526/2023г., бил
постановен отказ за изготвяне на искане за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №112/2009г по описа на ОС- Хасково. Това
постановление било обжалвано пред Апелативна прокуратура-Пловдив по
пр.преписка вх. №2186/2023г., която потвърдила постановлението на ОП-
Хасково, а впоследствие постановлението на АП-Пловдив било обжалвано
пред ВКП по пр.преписка с вх. № 8731/2023г., която потвърдила обжалваното
постановление. Постановлението на ВКП било окончателно, влязло в законна
сила, не подлежало на обжалване по реда на НПК и така не можел да се
упражни съдебен контрол върху постановленията на ОП, АП и ВКП, което
според ищеца представлявало отказ от правосъдие в нарушение на чл.47 от
ХОПЕС и чл.13 от ЕКЗПЧОС, вр. чл.52 пар.3 от ХОПЕС. Ищецът твърди, че
вследствие на този отказ, той претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, уронване на доброто име и чест, психологически тормоз,
физически дискомфорт, денонощно безсъние, в периода от 24.07.2023г. -
01.09.2023г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2023г. Сочи, че според
практиката на Европейския съд по правата на човека, чл.6 от ЕКПЧОС
следвало да се тълкува въз основа на два принципа - принципът, според който
трябвало да съществува възможност за отнасяне на една гражданска
претенция до съд и втория принцип - принципът на международното право,
който забранявал отказа от правосъдие.
С оглед изложеното, се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъдена Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
2
неимуществени вреди, вследствие на допуснато нарушение на правото на ЕС,
а именно такова по чл. 47 от ХОПЕС и чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС, вследствие на
постановения от прокуратурата отказ за изготвяне на предложение за
възобновяване на наказателното производство по НОХД№112/2009г. по описа
на Окръжен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.07.2023г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител
поддържа исковата си молба. Моли исковете да бъдат уважени като
основателни и доказани.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск изцяло, алтернативно - по размер.
Поддържа липсата на доказателства относно изложените в исковата молба
твърдения, както и наличие на причинна връзка между претендираните вреди
и незаконно обвинение. Не били налице също доказателства, установяващи
претърпените морални вреди, като пряка и непосредствена последица от
цитираните по-горе постановления за отказ за възобновяване. Ищецът не
ангажирал с исковата си молба доказателства в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразен акт на ОП- Хасково, по процесната преписка, който пряко е
засегнал неговите права, както и доказателства за твърдените търпени вреди,
които да са в пряка и непосредствена връзка с правопораждащ отговорността
факт. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са
извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство. Ответникът оспорва размера на претендираното
обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди като прекомерен,
включително и с оглед твърденият кратък срок на увреждане. Счита
претенцията за изключително завишена, несъобразена с чл.52 ЗЗД, на
икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Възразява срещу началният момент на
акцесорната претенция за лихва, а именно - 24.07.2023г. В съдебно заседание,
се изразява становище за неоснователност на исковeте и моли за тяхното
отхвърляне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца
от бездействия на ПРБ, които най-общо нарушават чл. 47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и респ. представляват
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
3
Фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата по
чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за вреди, причинени от нарушение на
правото на ЕС, изведен от практиката на СЕС (решение по съединени дела C-
6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение по съединени дела C-46/93 и C-
48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение по дело C-224/01 Gerhard
Kobler; решение по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.), най-общо включва:
1). нарушение на общностна норма, която представя права на частноправни
субекти; 2). нарушението следва да е Достатъчно съществено и 3). наличие на
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите.
Квалификацията "Достатъчно съществено" предполага явно и значително
неспазване от държава членка на границите, които са представени в нейното
право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента
на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на
преценка, която нарушената норма представя на националните органи;
извинимият или неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане
и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ
вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато
нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата
грижа, само това е Достатъчно то да бъде квалифицирано като "Достатъчно
съществено"; но това не означава, че полагането на дължимата грижа
изключва отговорността на държавата.
В случая, претендират се вреди от дейността на Прокуратурата по
повод отказ за изготвяне на искане за възобновяване на наказателно
производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково като
ищецът твърди нарушение на норми на правото на ЕС, които според него му
представят права, като твърди, че това нарушение е Довстатъчно съществено
и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
твърдяната за претърпяна от него вреда, които твърдения следва да се
квалифицират като нарушение на правото на справедлив процес и достъп до
правосъдие.
Съгласно чл. 6, § 1, изр. първо КЗПЧОС – право на справедлив съдебен
процес е "всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него, има право на справедлИ. и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона". Член 6, § 1 включва "право на съд", един
от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на
производство пред съд по гражданскоправни въпроси (Golder v. the United
Kingdom, § 36). Правото на съд безспорно включва правото да се инициира
производство, но също и правото на разрешаване на спора от съд (Kutic v.
4
Croatia, § 25 и § 32 във връзка със спиране на производството; Acimovic v.
Croatia, § 41; Beneficio Cappella Paolini v. San Marino, § 29, относно отказ от
правосъдие). Правото на достъп до съд е нарушено, когато пред лицето се
поставят правни и практически пречки, поради които не може да отнесе
делото си за разглеждане до независим и безпристрастен съд, който отговаря
на изискванията на чл. 6.
Съгласно чл. 13 КЗПЧОС - право на ефективно средство за защита
"всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени,
трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита
от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от
лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. "
Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба
относно упражняването и закрилата на правата и свободите. Същата изисква
осигуряването на вътрешно правно средство за защита, като не е
задължително това да е съдебен орган.
Съгласно чл.47 от Харта на основните права на европейския съюз всеки,
чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени,
има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с
предвидените в настоящия член условия. Съгласно чл.51 ХОПЕС
разпоредбите на хартата се отнасят за институциите, органите, службите и
агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за
държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този
смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното
прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на
преД.вените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява
приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не
създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя
компетенциите и задачите, определени в Договорите.
По предявения иск по чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1. нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която
представя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на
ефективни правни средства за защита; 2. нарушението да е Достатъчно
съществено; 3. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 4.
причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че
ищецът е бил подсъдим по НОХД № 112/2009 г. по описа на ОС - Хасково,
приключило с влязла в сила присъда, с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 116, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 НК и по чл. 330,
5
ал. 1 НК, като му е наложено наказание „дожИ.тен затвор“ при първоначален
специален режим, което понастоящем тъпрпи в Затвор Пазарджик. Присъдата
по НОХД № 112/2009 г. по описа на ОС – Хасково е била обжалвана пред АС
Пловдив. С Решение 177/03.11.2010г. по ВНОХД № 297/2010г. на Апелативен
съд Пловдив, присъдата е потвърдена. Решението на ПАС е обжалвано пред
ВКС, където с Решение от 07.03.2011г. по НД № 798/2011г. по описа на ВКС,
решението на ПАС е оставено в сила и същото е окончателно.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че по делото е
разпитан като свидетел А.С.С., който е бил един от разпитаните по
наказателното дело свидетели.
Не се спори, а така също се установява от писмените доказателства, че
въз основа на искане на ищеца Н. А. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково на
осн.чл.422, ал.1,т.1 НПК, е образувана преписка № 1526/2023г. по описа на
Окръжна прокуратура Хасково. В искането ищецът релевирал твърдения, за
това, че осъден за убийство по посоченото по-горе наказателно
производство, по което свидетел бил А.С.С.. Изложил е твърдения, че пред
съда св.С. е изнесъл лъжливи твърдения за това, че на 20.06.2026г. е дал па
подсъдимия тора с оръжие и патрони, за които съдът бил приел, че са
оръжието, ползавно за престъплението, извършено на 21-ви срещу
22.06.2006г.. Предвид това и на основание чл. 422, ал.1, т. 1 от НПК е поискал
Окръна прокуратура Хасково да изготви искане за възобновявене на
наказателнто производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-
Хасково, отмяна влязлата в сила присъда и ново разглеждане.
С постановление от 24.07.2023г. на ОП-Хасково по пр.преписка вх.
№1526/2023г., е постановен отказ за изготвяне на искане за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №112/2009г по описа на ОС- Хасково.
В постановлението подробно са изложени мотиви за отказа да бъде изготвено
искане. Това постановление е обжалвано пред Апелативна прокуратура-
Пловдив, за което е образувана пр.преписка вх. №2186/2023г. По същата с
постановление от 08.08.2023г. е потвърдено постановлението на ОП- Хасково.
Последствие, постановлението на АП-Пловдив е обжалвано пред ВКП, за
което е образувана пр.преписка с вх. № 8731/2023г. по описа на ВКП като по
същата с Постановление от 28.08.2023г. е потвърдено обжалваното
постановление на АП Пловдив, респ. ОС Хасково. Постановлението на ВКП
е окончателно.
Съгласно чл. 422, ал. 1 НПК са предвидени основанията, при които може
да се извърши възобновяване на наказателното дело, приключило с влязла в
сила присъда или решение като съгласно т. 1 такъв е случаят, когато някои от
доказателствата, върху които се основава присъдата, решението,
6
определението или разпореждането, се окажат неистински. Съгласно ал. 2 на
чл. 422 НПК обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила
присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.
Въпреки че наказателното дело срещу ищеца е приключило, същото би могло
да бъде възобновено при доказано неистински свидетелски показания, на
които се основава присъдата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по
повод сигнал, подаден от на 23.08.2011 г. от Н. В. А. – баща на ищеца пред РП
– Кърджали, е била образувана преписка с вх. № 1653/2011 г. на РП –
Кърджали с твърдения за извършено престъпление по чл.290 НК и чл.339 НК.
Изложени са били твърдения, за това, че по НОХД № 112/2009г. по описа на
ОС Хасково, свидетелят А.С.С. бил изнесъл пред съда лъжливи показания за
това, че е дал на подсъдимия торба, в която имало пистолет с патрони, за
които съдът бил приел, че са оръжие на престъплението, извършено на 21-ви
срещу 22-ри юни 2006 г. Поискано е да се извърши разследване във връзка с
твърденията на А.С. пред съда, че от месец юни 2004г. до 22.06.2006 г. той е
държал у себе си оръжието и боеприпасите, които на 22.06.2006 г. е предал на
Н.А., без да е имал за това надлежно.
Извършена е проверка по преписката с № 1653/2011 г. на РП –
Кърджали и с мотивирано постановление от 26.10.2011 г. по нея на прокурор
при РП – Кърджали е направен извод за липса на извършени престъпления по
чл. 290, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК от страна на А.С.С. като е постановен
отказ да бъде образувано досъдебно производство за сочените престъпления
и е прекратено производството по преписката.
По подадена жалба срещу постановлението е образувана преписка с
вх. № 323/2012 на ОП – Кърджали, по която с постановление от 30.01.2012 г.
на ОП, с което е потвърдено постановлението на РП Кърджали в чатта
досежно липсата на данни за престъпление по чл. 339 НК от СВ.А. С. и е
отменено постановлението на РП – Кърджали в частта, в която е отказано
образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК,
поради произнасяне извън териториалната компетентност на РП – Кърджали.
С постановление от 31.01.2012 г. на РП – Кърджали сигналът в частта за
извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК е препратен по компетентност на
РП – Хасково.
На 11.06.2015 г. ищецът е подал сигнал пред РП – Кърджали срещу А.С.
С постановление на РП от 12.06.2015 г. е констатирано, че сигналът е
проверен и е налице постановление от 26.10.2011 г. и поради това, че не са
изложени различни твърдения, липсва основание за преразглеждане на
сигнала. На 22.06.2015 г. е подадена жалба срещу постановлението от
12.06.2015 г., по която е издадено постановление от 30.06.2015 г. на ОП -
7
Кърджали, в което се констатира, че вече има произнасяне с постановление от
30.01.2012 г. на ОП и тъй като не се съобщават нови данни, липсва основание
за ново произнасяне. Постановлението е обжалвано с жалба от 08.07.2015 г.,
по която е издадено постановление на АП – Пловдив от 15.07.2015 г., с което е
потвърдено постановлението на ОП – Кърджали. Срещу постановлението на
АП – Пловдив е подадена жалба от 14.02.2018 г. пред ВКП, който се е
произнесъл на 21.03.2018 г. като е потвърдил обжалваното постановление.
От писмените доказателства се установява също, че по сигнала относно
извършено от А. С. престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, препратен на РП –
Хасково е образувана преписка с вх. № 182/2012 г., по която с постановление
от 06.02.2012 г. на РП – Хасково е постановен отказ за образуванена
наказателно производство за престъпление по чл. 290 от НК, поради липсата
на данни с поведението си А.С. да е лъжесвидетелствал, т.е. да е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, т.
1 НК и е постановено прекратяване на образуваната преписка. С
постановление на ОП – Хасково от 14.05.2013 г. на ОП – Хасково по преписка
№ 1257/2013г. е извършена проверка на постановлението на РП Хасково и
същото е потвърдено. По повод жалба на Н. А. срещу постановлението на РП
– Хасково от 06.02.2012 г., преписката е изпратена на АП – Пловдив и е
образувана преписка с вх. № 229/2018 г. на АП-Пловдив. С постановление от
01.02.2018 г. на АП-Пловдив е потвърден актът на ОП – Хасково от 14.05.2013
г. по преписка № 1257/2013 г., с което е бил потвърден отказът на РП –
Хасково от 06.02.2012 г. по преписка № 182/2012 г. да бъде образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Ищецът е подал
жалба от 04.06.2018 г. срещу постановлението на АП – Пловдив, по която е
постановен акт на ВКП от 13.06.2018 г., съгласно който обжалваните актове са
правилни, обосновани и законосъобразни и няма основание за тяхната отмяна.
От приложените писмени доказателства се установява, че по повод на
заведен иск по чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ от ищеца Н. А. против
Прокуратурата на Р.България за сумата от 30000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
уронване на добро име и чест, причинени от нарушаване на правото му на
достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес поради отказа на
Районна прокуратура – Кърджали и Районна прокуратура – Хасково да
образува досъдебно производство срещу А. С. за престъпление по чл.290 НК и
чл.339 НК, заедно с лихва за забава за периода от 26.06.2006 г до
окончателното плащане, е било образувано и водено гр.д. №7479/2019г. по
описа на СГС. По същото с решение на СГС са отхвърлени предявените
искове от Н. А. срещу Прокуратурата на Р. България по чл. 2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ.
8
Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца
за извършено нарушение от ответника на правото на Европейския съюз са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
Ищецът счита, че е налице нарушение на правото му на достъп до
правосъдие. Чл. 13 КЗПЧОС гласи, че всеки, чиито права и свободи,
предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти. Разпоредбата на чл.
13 е обща разпоредба относно упражняването и закрилата на правата и
свободите. Същата изисква осигуряването на вътрешноправно средство за
защита, като не е задължително това да е съдебен орган. В подобен смисъл е и
чл. 47 ХОПЕС, според който всеки, чиито права и свободи, гарантирани от
правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни
средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член
условия.
Ищецът счита, че е лишен от достъп до правосъдие поради отказа на
ответника да изготви искане за възобновяване на наказателното производство
по посоченото НОХД № 112/2009г. по описа на ОС Хасково.
Възобновяването на наказателни дела е извънреден способ за
проверки на влезли в сила присъди, решения, определения и разпореждания и
е допустимо само при наличието на посочените в закона основания. Първото
основание за възобновяване на делото, предвидено в чл. 422, ал. 1, т. 1 от
НПК е когато някои от доказателствата, върху които се основава съдебния акт,
се окажат неистински. Доказателствата, като факти от обективната
действителност, пряко влияят върху установената от съда фактическа
обстановка и ако бъдат изключени поради тяхната неистинност, това би
довело до различни фактически констатации и до неправилност на
постановения съдебен акт. Процесуалният закон изисква неистинските
доказателства да бъдат установени с влязла в сила присъда, приемайки, че те
са такива в резултат на извършено престъпление. Когато срещу лицето,
извършило престъплението не може да се проведе наказателно производство
по юридически или фактически причини, законът допуска неистинността на
доказателствата да се установи чрез разследване / чл. 422, ал. 2 от НПК/.
Възобновяването е извънреден механизъм за контрол върху влезли в
сила съдебни актове. Балансирайки между изискването за тяхната устойчИ.ст
- от една страна и необходимостта от правилността им - от друга страна,
законодателят е предвидил възможност за отмяна на такива актове и
възобновяване на производството, в което са били постановени, като е
поставил същевременно завишени изисквания към основанията за това.
9
Стриктното съблюдаване за точността на прилагането на тези основания е
гаранция срещу превръщането на възобновяването в своеобразно средство за
инстанционен контрол, противно на неговото естество. За да е налице
фактическото основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, е необходимо
неистинността на съдържащите се в свидетелски показания твърдения (когато
се касае за такава именно хипотеза), да е установена чрез влязла в сила
присъда или поне чрез проведено разследване с оглед на извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Само така би било гарантирано
установяването на неистинността на гласните доказателства по начин такъв,
че да се избегне неоправданата отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в крайна
сметка би бил защитен неговия стабилитет. В случая тази решаваща
предпоставка липсва.
Такова не е и постановленията на РП Кърджали и РП Хасково по
цитираните по-горе преписки, потвърдени по реда на инстанционния
контрол. От приложените постановления е видно, че в нито едно от тях не се
стига за извод за осъществен състав на престъпление по чл. 290 НК от
свидетеля С.. Точно обратното, след извършени проверки по повод сигналите
за извършено престъпление по чл. 290 НК, подробно и мотивирано в рамките
на своята компетентност , наблюдаващия прокур е постановил отказ да се
образува наказателно производство. Отделно, от доказателствата по делото се
установява и че в хода на наказателното производство по НОХД № 112/2009г.
по описа на ОС Хасково показанията на св.С. не са били изолирани от
останалия доказателствен материал, нито съставляват единственото
доказателство по делото.
За да прецени, дали са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК,
на които се основава цитираното по-горе искане на окръжния прокурор,
касационната инстанция следва да обсъди: 1 дали е налице доказателство,
събрано в хода на наказателното дело, чието възобновяване се иска, което се е
оказало неистинско; 2. дали неистинността на доказателството е установена с
влязла в сила присъда, или когато не може да се постанови присъда -чрез
разследване, съгласно ал. 2 на чл. 422 от НПК и 3. дали присъдата или
решението по коментираното наказателно дело се основават на неистинското
доказателство Доказателствата в наказателния процес са факти от обективната
действителност, свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното
изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. Когато по отношение
на едно такова доказателство, след влизане на присъдата в сила, бъде
установено с влязъл в сила съдебен акт или чрез разследване, че е неистинско,
е налице хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, стига постановената
присъда да се основава на него. В принципен план неистинското
доказателство като факт от обективната действителност оказва влияние върху
10
установената по делото от решаващия съд фактическа обстановка, която се
изгражда на основата на събраните, проверени и вярно оценени доказателства.
То е част от доказателствената съвкупност и неговото изключване, при
извършване на цялостна преценка на всички останали доказателства, би могло
да доведе до промяна в приетото от фактическа страна. С оглед на неговата
неистинност, въпросът за относимостта на този факт и неговото отражение
върху изводите по фактите, респективно по правото, може да доведе до
промяна при новото разглеждане на делото. В случая липсва такова ново
доказателство или нови обстотелства. За да е налице фактическото основание
по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, е необходимо неистинността на съдържащите се в
свидетелски показания твърдения (когато се касае за такава именно хипотеза),
да е установена чрез влязла в сила присъда или поне чрез проведено
разследване с оглед на извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Само
така би било гарантирано установяването на неистинността на гласните
доказателства по начин такъв, че да се избегне неоправданата отмяна на
влязъл в сила съдебен акт и в крайна сметка би бил защитен неговия
стабилитет, а в случая тази решаваща предпоставка липсва.
По подаденото искане своевременно е налице произнасяне от
Прокуратурата, в рамките на нейните правомощия, като ищецът се е
възползвал и от правото да обжалва постановените актове по предвидения в
законодателството ред. Актовете са мотивирани и предвидената от закона
форма.
Следователно по делото не се установява осъществено нарушение от
страна на ответника на правото на ищеца до достъп до правосъдие – ищецът
се е възползвал при защита на правата си от възможностите, представени от
вътрешното законодателството, които покриват изискванията за минимални
стандарти, като ответника, в съответствие с възложените му задължения, е
разгледал и се е произнесъл по сигналите на ищеца и жалбите за
преразглеждане на прокурорските актове. Ето защо и при отсъствие на
нарушение, безпредметно да се обсъждат останалите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Поради изложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск изцяло, не е възникнало и вземане по
акцесорния иск - за законната лихва от датата на увреждането (24.07.2023 г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, срещу
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша 2, иск с
правно основание чл.4, пар.3 ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата от
5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, уронване на добро име и чест, причинени от нарушаване
на правото му на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес,
поради отказа да изготви искане за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 112/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 24.07.2023г. до окончателното
плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.П.
12