РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4662 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на “ДЕЛТА
КРЕДИТ”АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ) с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул.”Христофор Колумб”
№43, представлявано от изп. директор ***, срещу С.К.Н. с ЕГН ********** *** по
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл.240 и чл.86
от Закона за задълженията и договорите за признаването за установено по
отношение на ищеца, че ответникът има следните
неплатени парични задължения към него: 1) 1333.76 лева (хиляда триста тридесет
и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща дължима сума по
договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 08.07.2004 г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА“ (с актуално наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД) и длъжника, като с
договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. вземането е прехвърлено на
„АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (29.05.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 406.65 лева (четиристотин и
шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата по договора за периода от 28.05.2015 г. до 28.05.2018 г., а също и
за направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че на 15.11.2007 г. е сключил с
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София договор за цесия, с който е прехвърлено
вземането на цедента по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 08.07.2004 г. с ответника; към 15.11.2007 г. задължението
е било 1333.76 лева; със споразумение от 08.04.2013 г. ответникът е признал
съществуването на задължение в размер на 1333.76 лева, като страните са се
съгласили на редукция от 50 %, ако остатъкът в размер на 666.88 лева бъде
изплатен еднократно в срок до 30.05.2013 г.; С.К.Н. не е заплатил в срок
дължимата сума, поради което уговорената редукция е станала невалидна; настоява
се за уважаването на предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че предявените искове са допустими, но неоснователни; към исковата молба не е
приложено копие от договора за издаване и използване на кредитна карта от
08.07.2004 г., както и от общите условия към него; недоказано остава
предаването на заемна сума на ответника; няма данни дали длъжникът е правил
плащания по договора и в какъв размер; не е ясно съобщена ли е цесията от
първоначалния кредитор; споразумението от 08.04.2013 г. не е правопораждащ факт
за вземането, тъй като не е нов договор между страните; прави възражение за
изтекла погасителна давност относно претендираните вземания; признанието в
споразумението е след изтичането на давностните срокове и не е прекъснало
давността, която е започнала да тече още през 2004 г.; настоява за отхвърлянето
на предявените искове.
В писмените си молби от 05.07.2019 г. и 03.10.2019
г. ищецът е отбелязал, че предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени; договорът за издаване на кредитна карта е обективиран в двустранно
подписаното заявление от 01.07.2004 г., което има характер на договор, както и
с получаването и използването от страна на длъжника на издадената банкова
карта; споразумението от 08.04.2013 г. представлява договор за спогодба и преурежда
отношенията между страните; поради неплащането в срок на дължимата сума
уговорената редукция е станала невалидна и длъжникът е останал отговорен с
пълния размер на задължението; най-рано от настъпването на договорения със
споразумението падеж на конкретната вноска за погасяване на признатото вземане
е започнала да тече давността, която е петгодишна и не е изтекла към датата на
депозирането на заявлението; не е изтекла и давността за претенцията за
мораторна лихва, тъй като началната дата е 28.05.2015 г.; претендира
направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез назначения особен представител е заявил, че са събрани достатъчно
доказателства за неоснователността на предявените искове в съответствие с
направените в отговора на исковата молба възражения; настоява за отхвърлянето
на исковете.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Ищцовото дружество е ангажирало
доказателства за валидното съобщаване на договора за цесия на длъжника. В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по търговско
дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за
значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но
извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода
на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона
за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от ГПК
(в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №12/2009 г. на
ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба са
представени процесният договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
15.11.2007 г.; уведомление до длъжника във връзка със сключения договор за
цесия, подписано от цедента и цесионера; допълнително е представено приложение
№1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), намиращо се на
лист 64 – 66 от делото. В този случай според съдебната практика на Окръжен съд
– Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело
№6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016
г., депозирането на исковата молба, която е придружена с документите,
обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на
цесията спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от съда. Не са представени
обаче никакви доказателства за съществуването на договор за издаване и използване
на кредитна карта „EUROLINE“ от 08.07.2004 г., както е описан в заявлението по чл.410 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело №2247/2018 г. по описа
на ДРС и приложение №1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания –
списък на длъжниците и вземанията по чл.2 (на лист 64 от делото). Ищецът е
представил единствено заявление от ответника до „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС“ за
издаване на кредитна карта, подписано на друга дата (01.07.2004 г.) от С.К.Н. и
трето лице, сверило копията на предоставените документи с оригиналите (няма
данни същото да е пълномощник на картоиздателя). В този смисъл е и заключението
на вещото лице, което е посочило, че е имало сключен първоначален договор не с
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София, а с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД,
която е била свързано с банката друго дружество; освен това този първоначален
договор не е предоставен нито от горните две дружества, нито от ищцовото
дружество, нито се намира по делото; единствено е предоставено заявлението с
общите условия към него (носещо друга дата). Неоснователно е твърдението на
ищеца, че договорът е сключен с постъпването на приемането на условията му на
адреса, посочен от предложителя – ответник – по делото няма представени
доказателства за изпращането от картоиздателя и получаването от страна именно
на ответника на окончателния договор и на самата кредитна карта (възможно е
същата да е била получена от трето лице, което да се е ползвало от нея). С
оглед на недоказаното съществуване на вземане на първоначалния кредитор
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ (а не „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД) от С.К.Н. по
договор от 08.07.2004 г., за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК, предявените установителни искове са неоснователни и трябва да бъдат
отхвърлени. Независимо от горното следва да се отбележи, че търсените вземания
са и погасени по давност. От датата на извършването на последното теглене на
сума от картата (19.04.2005 г.) до сключването на споразумението от 08.04.2013
г. (както и до подаването на заявлението на 28.05.2018 г.) са изтекли много
повече от 5 години. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№100/20.06.2011 г. по търговско дело №194/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието,
че прекъсващо погасителната давност признание е единствено това, което е направено
в рамките на давностния срок, а споразумението от 08.04.2013 г. е сключено чак
на осмата година. От друга страна в посоченото споразумение не се съдържа
изрично признаване на вземането, а е договорен облекчен за длъжника начин на
плащането му. От трета страна от момента на подписването на споразумението
(08.04.2013 г.) до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (28.05.2018 г.)
са изминали повече от 5 години, поради което направеното от особения представител
на ответника възражение за погасяването за задълженията поради изтекла давност
е основателно. Неоснователно е твърдението на ищеца, че със споразумението от
08.04.2013 г. е уговорена неговата новация (за различието на договора за
разсрочване от новацията е налице
многобройна практика, включително такава по реда на чл.290 от ГПК – Решение
№130/24.03.2009 г. по търговско дело №650/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение
№19/22.03.2017 г. по търговско дело №3349/2015 г. на І т.о. на ВКС), а и в
т.4.3. от споразумението при посочването на падежа на първата вноска липсва
конкретизация до 30 май на коя година същата трябва да бъде внесена. В това
споразумение от 08.04.2013 година отново като първоначално вземане е посочено
това от 08.07.2004 г. на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ“ (а не „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“АД), за чието съществуване в настоящото производство не са събрани
никакви доказателства. Освен това според заключението на вещото лице
действителните размери на вземанията са по-малки от претендираните от ищцовото
дружество. С оглед на всичко изложено предявените искове са неоснователни и
трябва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ) с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”,
бул.”Христофор Колумб” №43, представлявано от изп. директор ***, срещу С.К.Н. с
ЕГН ********** *** искове за признаването за установена дължимостта на следните
суми (за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1356/01.06.2018
г., допълнена с Определение №1622/16.07.2018 г., и двете по частно гр. дело
№2247/2018 г. по описа на ДРС): 1)
1333.76 лева (хиляда триста тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща дължима сума по договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 08.07.2004 г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА“ (с актуално наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД) и длъжника, като с
договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. вземането е прехвърлено на
„АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (29.05.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 406.65 лева (четиристотин и
шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата по договора за периода от 28.05.2015 г. до 28.05.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: