МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 128/17.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 2182/2019г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу М.Б.Б.
- роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, безработен, ЕГН: **********
с обвинение за това, че на 31.01.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, бл***, вх.2, ет.4, не изпълнил заповед
за защита от домашно насилие - Съдебна заповед от 21.12.2018 г., издадена от
Районен съд - Бургас, на основание чл. 15, ал.2 от Закона за закрила срещу
домашното насилие и в изпълнение на Решение № 2662/21.12.2018 г., постановено
по гр. дело № 8291/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, като влязъл в
жилището, обитавано от В.Ц.Б., находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”,
бл. *** вх.2, ет.4, въпреки наложената
му с горецитираната заповед забрана да приближава на по-малко от 50 /петдесет/
метра жилището на последноупоменатата - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото
е доказано от обективна и от субективна страна. Предлага, предвид
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан /реабилитиран/ и спрямо него може
да бъде приложен института на условното осъждане, по чл. 78а НК, като му бъде
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лева.
От своя страна, защитникът на
подсъдимия, подкрепя становището на прокурора и моли за административно
наказание в минимален размер.
Подсъдимият признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума заявява, че подкрепя
казаното от своя защитник.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Свид. В.Б. живеела със сина си - подс.
М.Б. в жилище, находящо се в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.***, вх.2,
ет.4. Последният системно осъществявал спрямо нея психически тормоз, изразяващ
се в непрекъснат натиск от негова страна, майка му да му прехвърли недвижими
имоти, които тя притежавала. При откази от страна на свид. В.Б. да стори това, подсъдимият
М.Б. започвал да чупи чиний, да блъска врати, както и да посяга на самата нея.
След поредният такъв конфликт между двамата, свид. В.Б. подала молба до Районен
съд гр. Бургас за издаване на съдебна заповед за незабавна защита срещу домашно
насилие, осъществено спрямо нея от сина й - М.Б.Б., съгласно Закона за защита
срещу домашното насилие. С Решение № 2662 от 21.12.2018г., постановено по
гражданско дело № 8291/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, последният
решил да се издаде съдебна заповед за защита. В изпълнение на съдебният акт,
такава била издадена на 21.12.2018г., на основание чл. 15, ал.2 от Закона за
закрила срещу домашното насилие. С нея, съдът наложил следните мерки за защита
на свид. Виктория Цинова Боева срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от
синът й - М.Б.Б., а именно задължил подсъдимият да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на майка си. Отстранил подсъдимия от съвместно
обитаваното с В.Б. жилище, находящо се в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл. ***,
вх.2, ет.4 за срок от дванадесет месеца. Наред с това, забранил на подс. М.Б.
да приближава на по - малко от 50 / петдесет/ метра жилището на майка си - В.Б.,
находящо се в гр. Бургас, к-с „ Меден Рудник“, бл. ***, вх.2, ет.4 и местата за
социални контакти и отдих, които тя посещавала за срок от дванадесет месеца. На
08.01.2019г., подс. М.Б. бил запознат с горецитираното съдебното решение и със
издадената, в изпълнение на същото на 21.12.2018г. съдебна заповед на PC -
Бургас. Бил изготвен протокол за полицейско предупреждение, на основание чл. 65
от ЗМВР, който бил подписан лично от подс. М.Б., след което той напуснал
жилището.
На 31.01.2019г. около 19,00ч., подсъдимият
отишъл до дома на майка си, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл. ***,
вх.2, ет.4. В това време, свид. В.Б. вечеряла, когато чула чукане по входната
врата и настойчиво звънене. Б. се провикнал през вратата на майка си да му
отвори, тъй като искал да потърси вътре в жилището личната си карта.
Първоначално тя отказала, като му напомнила, че има съдебна заповед, която му
забранявала да приближава на по - малко от 50 / петдесет/ метра жилището й, но
той продължил да чука по вратата и да звъни. Тя отворила вратата, след което
подсъдимият я избутал и влязъл вътре. Свид. В.Б. отново му напомнила, че не
изпълнява издадената му заповед за защита от домашно насилие - съдебна заповед
от 21.12.2018г., издадена от Районен Съд гр. Бургас, на основание чл. 15, ал.2
от Закона за закрила срещу домашното насилие и в изпълнение на Решение №
2662/21.12.2018 г., постановено по гр. дело № 8291/2018 г. по описа на Районен
съд - Бургас. Чувайки това, Б. започнал да крещи на свид. В.Б., че тя го е пращала
по съдилища и полицейски управления, засегнал темата с недвижимите имоти, които
майка му притежавала, упреквайки я, че той щял да бъде ощетен. Настоял,
жилището, находящо се в гр. Бургас, к-с „Зорница“, бл. 39, ет. 8, където
понастоящем живеел да му бъде прехвърлено.
Отново започнал да я тормози на
тази тема и да се конфронтира с нея -, поради което свид. В.Б. позвънила на
другият си син - свид. Николай Б. да отиде при нея. Пристигайки в жилището, Боева
позвънила на тел. 112, за да съобщи, че сина й - подс. М.Б. не изпълнявал
издадената му заповед за защита от домашно насилие. Малко след това, около
20,00ч. на процесната дата, на адреса пристигнали свид. ***и ***- полицейски
служители при Четвърто РУ - Бургас. Те били на работа за времето от 19,00ч. на
31.01.2019г. до 07,00ч. на 01.02.2019г. като автопатрул за охрана на
обществения ред на територията на Четвърто РУ - Бургас, когато били изпратени
от ОДЦ при ОД на МВР гр. Бургас за получен сигнал за неизпълнение на съдебна
заповед за защита от домашно насилие на адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“,
бл. ***, вх.Б, ет.4, ап. 64. Подсъдимият М.Б. бил отведен в сградата на
Четвърто РУ - Бургас и задържан със Заповед от 31.01.2019г., за срок от 24 часа
по ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка
се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства: обясненията на подсъдимия, депозираните свидетелски показания,
дадени в досъдебното производство, както и от приетите като надлежно
доказателство по делото.
Всички доказателства, разгледани
по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК.
От обективна страна, обект на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с
правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството
в страната. Изпълнителното деяние на това престъпление по чл. 296, ал.1 от НК е
довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление.
От субективна страна, деянието е
осъществено при форма на вина с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, предл.1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и не е
искал да ги предотврати, видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението
си, но и не е искал да предотврати последиците от него.
Доколкото предвижданото за
престъплението по чл. 296, ал.1 НК наказанието е до три години ЛОС и глоба до ***0лв;
деецът е неосъждан /реабилитиран/ и неосвобождаван от наказателна отговорност;
от деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице условията за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК, за
извършеното от него престъпление по чл. 296, ал.1 НК.
За престъпление по чл.
296, ал.1 НК, предвижданото наказание е три години ЛОС и глоба до ***0лв. В
същото време, при приложение на института на чл. 78 А НК, предвижданото
административно наказание „глоба“ е от 1000 до ***0лв. При приложение на чл. 78а,
ал.5 НК, единственият възможен размер на административното наказание „глоба“,
което може да се наложи на дееца е в рамките на минимума - 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:М.
БУШАНДРОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:К.С.