№ 21990
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110110685 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ......., с която е предявен установителен иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлопреносното предприятие за топлоснабден
имот в гр. ........, с абонатен номер ........ (съгласно Споразумението) и аб. № ....... (съгласно
Определението). Претендира се установяване на дължимост на суми за доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.. Ищецът заявява, че за тези вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
61681/2024 г. на СРС. В хода на процеса, с молба от 19.11.2025 г., ищецът потвърждава, че
ответната страна е сключила споразумение за разсрочено плащане и е погасила вноска в
размер на 475.72 лв., но поддържа исковата молба за остатъка и претендира разноски.
Ответникът Д. ....... С. не оспорва исковете по същество. С молба от 14.11.2025 г. заявява, че
е сключил споразумение с ищцовото дружество на 10.11.2025 г., признава задължението и
представя доказателства за извършено плащане на първа вноска от 475.72 лв..
Третото лице помагач ....... не изпраща представител, но е представило писмени
доказателства с молба от 21.11.2025 г..
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 149, 150 от Закона за енергетиката (за
главницата) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (за лихвата за забава).
Съгласно доклада по делото, обявен за окончателен в заседанието на 28.11.2025 г. , в тежест
на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение, качеството на ответника на
потребител (собственик или ползвател на имота), реалното доставяне на енергията,
1
правилността на начисленията и размера на сумите. В тежест на ответника е да докаже
плащане или други правопогасяващи възражения.
Отделено като безспорно по делото е: Наличието на облигационна връзка между
страните.; Факта на сключено споразумение от 10.11.2025 г., с което ответникът признава
изцяло дълга. ;Извършено плащане от ответника в размер на 475.72 лв. на 10.11.2025 г..
По делото са приети писмени доказателства, от които се установява следното:
Подписано между ...... и Д. ....... С.. В чл. 1 и чл. 2 от същото, ответникът изрично признава
задълженията си, предмет на делото, в общ размер към датата на споразумението.
Признатите суми съвпадат с исковите претенции, а именно:
Главница: 1043.26 лв. (сбор от главница за топлинна енергия и дялово разпределение)
; лихва за забава (мораторна): 285.33 лв. (за периода 30.03.2022 – 09.10.2024 г.) .
Ппостъпила са писмни доказателства, видно от които е че ответникът е превел по
сметката на ищеца сумата от 475.72 лв. с основание „Споразумение“, в ход ана процеса.
Предявеният иск е основателен по своето основание, но следва да бъде частично отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
От събраните доказателства се установява безспорно, че ответникът е потребител на
топлинна енергия и не е заплатил дължимите суми в срок, което е дало основание на ищеца
да потърси правата си по съдебен ред. Признанието на иска, обективирано в извънсъдебното
споразумение, потвърждава съществуването на вземането към момента на завеждане на
делото.
В хода на процеса обаче (на 10.11.2025 г.), ответникът е извършил частично плащане в
размер на 475.72 лв.. Съдът е длъжен да съобрази този факт, настъпил след предявяване на
иска, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тъй като плащането не покрива цялото задължение,
погасяването следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (разноски, лихви,
главница), като съдът съобразява конкретните параметри на иска като първо се погасява
целият размер на претендираната мораторна лихва: 285.33 лв. Остатъкът от плащането
(475.72 лв. - 285.33 лв.) е в размер на 190.39 лв. Този остатък се приспада от главницата: 1
043.26 лв. - 190.39 лв. = 852.87 лв.
Следователно, към момента на постановяване на решението, неплатеният остатък от
главницата възлиза на 852.87 лв. Поради което , искът следва да бъде:Уважен за сумата от
852.87 лв. (непогасена главница) и отхвърлен частично за сумата от 190.39 лв. (погасена
част от главницата) както и отхвърлен за сумата от 285.33 лв. (изцяло погасена мораторна
лихва), пораид плащане в хода на процеса. Признава се дължимостта на законната лихва
върху остатъка от главницата (852.87 лв.) от датата на подаване на заявлението (17.10.2024
г.) до окончателното плащане.
Ищецът претендира разноски. Въпреки частичното отхвърляне на иска поради плащане в
хода на процеса, ответникът е станал причина за завеждане на делото чрез своето поведение
(забава на плащането). Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си е дал
2
повод за завеждане на делото и признае иска, той дължи разноските на ищеца. В случая е
налице както признание (чрез споразумението), така и плащане след завеждане на делото.
Ищецът е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
присъжда на ищеца направените разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото, като приема, че ответникът следва да понесе пълната
отговорност за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ....... С., ЕГН: **********, с адрес:
........., че Д. ....... С., ЕГН: **********, дължи на ......., ЕИК: ......., сумата от 852.87 лв.
(осемстотин петдесет и два лева и 87 ст.), представляваща непогасена част от главница за
доставена топлинна енергия и услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр.
........, с абонатен номер ........ (съгласно Споразумението) и аб. № ....... за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61681/2024 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от сумата над уважените 852.87 лв. до пълния
предявен размер от 1 043.26 лв. главница, както и искът за мораторна лихва в пълния му
предявен размер от 285.33 лв. (двеста осемдесет и пет лева и 33 ст.) за периода от 31.03.2022
г. до 09.10.2024 г., като неоснователни поради извършено погасяване чрез плащане в хода на
процеса на 10.11.2025 г.
ОСЪЖДА Д. ....... С. да заплати на ....... сумата от 101.57 лв. (сто и един лева и 57 ст.)
разноски по делото, както и сумата от 100.00 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – ........
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3