Р Е Ш
Е Н И Е №192
гр.Враца, 25.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 25.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Галина Емилова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №16 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
От „БИЗНЕС ИНОВАЦИИ” ЕАД е ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в град София, ул. „Кузман Шапкарев”, №4, ет.2,
представлявано от Изпълнителния директор П.Г.Х., е предявен иск да се признае за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, че Д.А.Д. с ЕГН **********,*** дължи на ищцовото дружество сума в размер на 140 000,00лв. / сто и
четиридесет хиляди лева/, представляваща част от дължима и незаплатена
главница, ведно със законната лихва от
17.08.2018г до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед
№2445/17.08.2018г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 20.08.2018г по ЧДГ №3865/2018г по описа на Районен съд
Враца..
Ответницата оспорва изцяло
предявения иск.
На
основание чл. 219 от ГПК са привлечени
като трети лица помагачи на ищеца “ТОКУДА БАНК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул."Георг Вашингтон" №21 и Елана
Финанси ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град София, ул.
„Кузман Шапкарев”, №4
Същите
заявяват становище за основателност на предявения иск.
Искът е с правно основание
чл.124 във връзка с чл.415 и чл.422 ГПК,
във връзка с чл. 79 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени
и изслушани са две експертизи: съдебно-счетоводна и съдебно почеркова.
Приложено е ч.гр.д. №3865/2018г по описа на Районен съд Враца.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната пълнота, намира за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди,
че на
25.11.2009г. между „Токуда Банк“ АД и Д.А. Д.- Й. е сключен Договор за банков
кредит №065-043-001/25.11.2009г. /наричан за краткост Договор за кредит/. В
изпълнение на поетите договорни задължения Банката е предоставила на
ответницата в настоящото производство кредит в размер на 270,000.00 лева
/двеста и седемдесет хиляди лева/ с краен срок за погасяване на дълга
20.10.2029г. Сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя Д.А.Д..
Според условията на
Договора за кредит, кредитополучателката Д.А.Д. се е задължила да изплаща
предоставения кредит на равни месечни погасителни вноски с падеж 20 /двадесето/
число, както и да заплаща на кредитора:
- договорна (възнаградителна) лихва в размер на 10% /десет процента/, която се начислява на
годишна база върху предоставения кредит съгл. чл. 3./11/,
изр. първо от договора за кредит;
- договорна лихва за просрочие - в размер на
договорния лихвен процент, определен в чл. 3./11/ плюс
надбавка от 12 /дванадесет/ пункта, която се начислява на годишна база върху
неиздължената изискуема част от кредита до окончателното изплащане на
просрочената сума., съгл. чл. 3./11/ изр. второ от договора
за кредит;
- такси и комисионни, съгласно
чл. чл. З./18/от договора за кредит;
- застраховка на обезпечението съгл.
чл.4./3/. от договора за кредит.
За обезпечаване на всички
вземания по Договора за кредит в т.ч. пълния размер на усвоената главница,
ведно с всички лихви, застраховки, такси и разноските по събиране на вземането,
Д.А.Д. /кредитополучател/, М.С.Й. /ипотекарен длъжник/ и „Валерина-2008“ ООД
/ипотекарен длъжник/ са учредили в полза на кредитора „Токуда Банк“ АД договорна
ипотека върху свои собствени недвижими имоти съгласно Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №24, том XIV, per. №10190,
нот.дело №942/2009г. на нотариус В.В., рег.№338 при НК с район на действие PC -
Враца, вписан в СВ- гр. Враца, с вх.рег.№ 8180/25Л 1.2009г., акт №298, том 1,
дело №3123/2009г. В пункт първи от така цитирания нотариален акт обезпеченото
вземане е описано подробно с
всички негови характеристики и принадлежности, в това число - главница, лихви,
лихви при просрочие, краен срок за изплащане на дълга и другите уговорени в
договора условия, като по този начин вземането, което договорната ипотека обезпечава, е
конкретизирано в своя пълен обем.
С Договор за прехвърляне на
вземане от 23.12.2010 г. Токуда Банк АД, в качеството си на Цедент,
прехвърля на Елана Финанси ЕАД в качеството му на Цесионер, вземането
си от ответницата Д.А. Д. - Й. по Договора за кредит в неговата цялост, възлизащо към датата на цесията общо на 300 122.59 лева
/триста хиляди сто двадесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, от които:
-Редовна главница - 264
723.01 лева (двеста шестдесет и четири
хиляди седемстотин двадесет и три лева и една стотинки);
-
Просрочена
главница - 4 517.99 лева (четири
хиляди петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки);
-
Редовна
лихва - 220.60 лева (двеста и двадесет лева и шестдесет стотинки)
Просрочени лихви - 27 537.24 лева (двадесет
и седем хиляди петстотин тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки);
Лихва върху просрочена главница - 8.28 лева (осем лева и двадесет и
осем стотинки);
Дължими такси и комисионни — 2
651.47 лева (две хиляди шестстотин петдесет и един лева и четиридесет и седем
стотинки).
Застраховки - 464.00 лева (четиристотин
шестдесет и четири лева).
Елана Финанси ЕАД е заплатило на
Токуда Банк АД пълния размер на уговорената по Договора за прехвърляне на
вземане от 23.12.2010г. цена за цесията.
По силата на Договора за
прехвърляне на вземане от 23.12.2010 г. в полза на Елана Финанси ЕАД е цедирано
вземането срещу ответника Д.А. Д. - Й. в неговата цялост, ведно с
принадлежащите му характеристики, ведно с принадлежащите му привилегии,
обезпечения и принадлежности, в това число и изтеклите лихви. Така, на
основание Договора за прехвърляне на вземане от 23.12.2010 г. и по силата на
разпоредбата на чл. 99, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, правата по
прехвърленото вземане са преминали в патримониума на новия кредитор Елана
Финанси ЕАД заедно с всички характеристики на вземането, като обезпечено и
лихвоносно вземане. В резултат на извършената цесия цесионерът Елана Финанси
ЕАД е придобил всички права на обезпечения кредитор, принадлежащи на
първоначалния кредитор, включително и правата по горецитираната договорна ипотека.
Конституирането на цесионера Елана
Финанси ЕАД в качеството му на обезпечен кредитор /по
силата на Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №24, том XIV, рег.№10190, дело 942/2009 по описа на
Нотариус В.В. с район на действие Районен съд - Враца, с рег. №338 на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията- гр.
Враца с вх.рег.№8180/25.11.2009, акт №298, том I, дело №3123/2009 г./, е
оповестено спрямо всички трети лица чрез вписването на Договора за прехвърляне
на вземане от 23.12.2010г. в публичния Имотен регистър в Службата по вписвания
- гр. Враца с вх. per. №
6102/09.09.2015г., акт №179, том I.
На 20.06.2011г. с Договор за
прехвърляне на вземане Елана Финанси ЕАД, в качеството си на цедент, прехвърля
на Бизнес Иновации ЕАД, в качеството му на цесионер, вземането си срещу
ответника Д.А. Д. - Й. в неговата цялост, което прехвърлено вземане към датата
на цесията възлиза общо на 308 873.62 лева (триста и осем хиляди
осемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), от които:
Редовна главница - 257 282.82 лева (двеста петдесет и седем
хиляди двеста осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки);
Просрочена главница - 6 990.38 лева (шест хиляди деветстотин и
деветдесет лева и тридесет и осем стотинки);
Просрочени лихви - 41 484.95 лева (четиридесет и една хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки);
Такси и комисиони - 2 651.47 лева (две хиляди шестстотин
петдесет и един лева и четиридесет и седем);
Застраховки - 464.00 лева (четиристотин шестдесет и четири
лева).
Бизнес Иновации ЕАД е заплатило
на Елана Финанси ЕАД пълния размер на уговорената по Договора за прехвърляне на
вземане от 20.06.2011г. цена за цесията.
По силата на Договора за
прехвърляне на вземане от 20.06.2011г. в полза на Бизнес Иновации ЕАД е
цедирано вземането от Д.А. Д. - Й. в неговата цялост, ведно с принадлежащите му
характеристики, привилегии, обезпечения и принадлежности, в това число и
изтеклите лихви. В резултат на осъщественото правоприемство, на основание
Договора за прехвърляне на вземане от 20.06.2011г. и по силата на разпоредбата
на чл. 99, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, Бизнес Иновации ЕАД
като цесионер е придобил правата по прехвърленото вземане. Придобиването от
Бизнес Иновации ЕАД на правата на обезпечен кредитор по горецитираната
договорна ипотека е оповестено спрямо всички трети лица и прехвърлянето на
титула на привилегията на кредитора по вземането, дадена с обезпечението, е
прогласено чрез вписването на Договора за прехвърляне на вземане от
20.06.2011г., в публичния имотен регистър в Службата по вписвания- гр. Враца с
вх. per. №6101/09.09.2015г., том I, акт №178.
С уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД, отправено до длъжника Д.А. Д. - Й., от името на Токуда Банк АД и от името
на Елана Финанси ЕАД, връчено на 07.09.2015 с нотариална покана per.
№5876/28.08.2015г., том 2, акт 31 по описа на Нотариус С.Б. с район на действие
PC - Враца, per. №482 на НК, длъжникът по цедираното вземане и ответник в
настоящото производство е уведомен за извършените две прехвърляния на вземането
/цесии/, както и за обстоятелството, че Бизнес Иновации ЕАД е новият правоимащ
кредитор по вземането, произтичащо от Договор за банков кредит №064-
043-001/25.11.2009г. и неговите обезпечения, както и е уведомен за банковата
сметка, по която следва да извършва всички плащания за погасяване на
гореописаното вземане. С оглед изложеното, съгласно трайно установената съдебна
практика по чл.99, ал.4 от ЗЗД и считано от 07.09.2015г. Бизнес Иновации ЕАД се
явява частен правоприемник на Елана Финанси ЕАД и нов кредитор на процесното
вземане на Д.А. Д. - Й..
Плащания от длъжника Д.А. Д. - Й.
за погасяване на задължението към Бизнес Иновации ЕАД не са постъпвали по
посочената в уведомлението по чл. 99, ал.З от ЗЗД банкова сметка.
***, че ответницата в настоящото
производство Д.А. Д. - Й. е преустановила плащанията на дължимите суми по
Договора за кредит, то Бизнес Иновации ЕАД, в качеството си на правоприемник,
нов кредитор и титуляр на цедираното, обезпечено с ипотека вземане, е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Съгласно
задължителната практика на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай са налице и двете
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, като волеизявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се удостоверява от
приложената нотариална покана №8102, том 2, акт.№ 140 от 2016г. на нотариус С.Б.,
per. №482 в НК с район на действие PC - Враца до Д.А. Д. - Й. относно обявяване
на предсрочната изискуемост на вземанията по Договор за банков кредит
№065-043-001/25.11.2009г., връчена по реда на чл.47, ал.З от ГПК на
22.12.2016г. надлежно удостоверено с констативен протокол. В нот.покана изрично
е посочено, че е настъпила обективната предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно - неплащането на дължимите вноски по кредита и
поради това Бизнес Иновации ЕАД е обявило задължението за предсрочно изискуемо
и незабавно платимо. Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на
получаването на изявлението на кредитора, тъй като в този момент са били налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предвид настъпилото неизпълнение
на парични задължения по Договора за кредит и обявената предсрочна изискуемост
на вземанията, Бизнес Иновации ЕАД е предприело действия по снабдяване с
Изпълнителен лист срещу Д.А. Д. - Й., като е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сума, представляваща част от
дължимото и изискуемото вземане, а именно за част от главницата в размер на 140
000.00 (сто и четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.08.2018 г. до изплащането й. В заявлението е посочено, че
вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, се основава на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК, а именно горецитирания
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Във връзка с последното е
образувано ч.гр.д 3865/2018 г. по описа на PC - гр. Враца. По реда на чл. 417,
т.6 от ГПК Районен съд - Враца е издал Заповед №2445 от 20.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение. На основание чл. 418, ал. 1 и ал. 2 във вр. с
чл. 417, т. 6 от ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение за задълженията по
Договора за кредит, с оглед на което е снабдил кредитора Бизнес Иновации ЕАД с
Изпълнителен лист, издаден на 20.08.2018 г.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист Бизнес Иновации ЕАД образува изпълнително дело
№20189000401009 по описа на ЧСИ Ц.Д. с per. №900 на
КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, по което дело на 19.11.2018г. е връчена
покана за доброволно изпълнение лично на Д.А. Д. - Й., която в срока по чл.414
от ГПК е подала възражение пред РС Враца, с което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на този установителен иск по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ответницата в срока по чл.367 ал.1 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите
претенции, предявени при условията на кумулативност.
В отговора са оспорени като неверни следните наведените с исковата
молба твърдения:
- че съществуват изискуеми
парични задължения от ответницата към ищеца
- че сумата от 270 000.00 лева е
усвоена от ответницата, съгласно Договор за банков кредит №
065-043-001/25.11.2009 г. и в частност съгласно точка 3.1. от договора за
кредит
- че Елана Финанси ЕАД е
заплатило на Токуда Банк АД пълния размер на уговорената с Договор за прехвърляне
на вземане от 23.12.2010 г. цена на вземанията.
- че Бизнес Иновации ЕАД е
заплатило на Елана Финанси ЕАД пълния размер на уговорената с Договор за
прехвърляне на вземане от 20.06.2011 г. цена на вземанията.
- че ищецът Бизнес Иновации ЕАД е
упражнил свое право да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем.
- че представената с исковата
молба нотариална покана с per. №
8102/07.11.2016 г. е връчена на ответницата съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК.
Ответницата твърди, че не е
усвоила сумата от 270 000.00 лева съгласно Договор за банков кредит №
065-043-001/25.11.2009 г. и в частност съгласно точка 3.1. от договора за
кредит, поради което се е осъществило там предвиденото прекратително условие и
е настъпило прекратяване на кредитното правоотношение с безрезултатното
изтичане на уговорения с точка 3.1. срок до 30.11.2009 г.
Според чл. 5 на сключения между
Елана Финанси ЕАД и Токуда Банк АД Договор за прехвърляне на вземане от
23.12.2010 г. условие за влизане в сила на този договор е изплащането на уговорената
с него цена в размер на сумата от 300 122.59 лева в деня на неговото сключване,
а именно на 23.12.2010 г. Уговорената цена не е платена на 23.12.2010 г.,
поради което уговореното с чл. 5 на договора отлагателно условие не е настъпило
и договорът за цесия не е породил никакви правни последици.
Според чл. 5 на сключения между
Бизнес Иновации ЕАД и Елана Финанси ЕАД Договор за прехвърляне на вземане от
20.06.2011 г. условие за влизане в сила на този договор е изплащането на
уговорената с него цена в размер на сумата от 308 873.62 лева в деня на
неговото сключване, а именно на 20.06.2011 г. Уговорената цена не е платена на
20.06.2011 г., поради което уговореното с чл. 5 на договора отлагателно условие
не е настъпило и договорът за цесия не е породил никакви правни последици.
В отговора на исковата молба се
твърди още, че не е настъпила предсрочна изискуемост по Договор за банков
кредит № 065- 043-001/25.11.2009 г., защото:
Представената с исковата молба
нотариална покана с per. №
8102/07.11.2016 г. не е надлежно връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК. Още повече,
че дори нотариалната покана да беше връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК,
такова връчване на изявление за обявяване на пресрочна изискуемост не поражда
никакви правни последици, защото такова изявление следва до достигне до
знанието на кредитополучателя, за да породи правни последици.
Съдържащото се в нотариална
покана с per. № 8102/07.11.2016 г. изявление е напълно неясно, защото не съдържа
никаква конкретизация относно начина на формиране на претендираните с него
суми.
Субективното потестативно право
да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем не представлява принадлежност на
претендираните вземания и не е преминало върху ищеца, тъй като представените
два договора за цесия не съдържат никакви уговорки в такъв смисъл; кредитът би
могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем само от Токуда Банк АД, при наличие
на предвидените от договора за кредит основания, но не и от мнимия цесионер
Бизнес Иновации ЕАД.
С депозирания отговор ответницата е направила и възражение изтекла в
нейна полза погасителна давност по отношение на всички вземания, предявени с
искова молба с вх. № 759/24.02.2019 г. По тази причина сочи, че от
значение за решаването на делото е въпросът кои именно вноски от погасителния
план по договора за кредит образуват търсената част от 140 000.00 лева. В тази
връзка е направено възражение за нередовност на исковата молба.
С допълнителната искова
молба, ищецът излага становище за неоснователност на възражението за нередовност
на исковата молба, както и за неоснователност и недоказаност на възражението на
ответника за погасяване на вземанията на Бизнес Иновации ЕАД по давност, като
излага следните аргументи в тази връзка:
Давността по главницата по банков
кредит започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо, като за
нея се прилага и общия 5 (пет) годишен давностен срок, съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД. Кредитополучателят и ответник в настоящото производство Д.А. Д.
-Й. е подала искане до търговска банка за отпускане на банков кредит, въз
основа на който е сключен. Банката е изпълнила своето задължение сключения
между страните и е отпуснала на
кредитополучателя - ответник договорената сума, посочена в чл.1.1 на сключения
между тях договор за банков кредит №065-043-001/25.11.2009г., но
кредитополучателят от своя страна не е изпълнил своето задължение да погаси
предоставената сума. Прави се уточнение, че при договора за банков кредит,
какъвто е процесния случай, е налице неделимо задължение, а договореното
връщане на заетата сума на вноски, представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части (по арг.за противното от чл.66 ЗЗД),
с оглед на което по отношение на тези вноски приложима е нормата на чл.110 от ЗЗД и установения от законодателя 5-годишен давностен срок. Общия петгодишен давностен срок
започва да тече считано от изтичане срока по кредита, респ. от датата на
предсрочната изискуемост. Посочена е съдебна практика на ВКС по казуса. В процесния случай, считано от 22.12.2016г.
кредитът е станал предсрочно изискуем (по смисъла на чл.114, ал. 1 от ЗЗД) и до
17.08.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ТПК срокът по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл. С подаването
на заявлението по чл.417 от ТПК, респ. на установителния иск, който съгласно
чл.422, ал.1 от ТПК се счита предявен от датата на заявлението (т.9 от ТР от
18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. ОСГТК на ВКС), погасителната давност е
прекъсната и не тече докато трае настоящият съдебен процес - арг. на чл. 116,
б.”б” и чл. 115, б.”ж” от ЗЗД. Следователно, вземането на Бизнес Иновации ЕАД не е погасено поради
изтичане на давностния срок по чл.110 от ЗЗД и това възражение на ответника е
неоснователно.
Оспорва се и възраженията на
ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния
Договор за банков кредит, поради ненадлежно връчване на поканата до длъжника и
то от кредитор, в случая Бизнес Иновации ЕАД, който няма такова право. Според ищеца невярно е твърдението на
ответника, че само първоначалният кредитор Токуда Банк АД е единственият
субект, който има право и може да прецени кога да се възползва от правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Процесното вземане, произтичащо от
Договор за банков кредит №065-043-001/25.11.2009г., е последователно
прехвърлено с Договори за прехвърляне на вземане, съответно, от 23.12.2010г.
сключен между Токуда Банк АД и Елана Финанси ЕАД, и от 20.06.2011г., сключен
между Елана Финанси ЕАД и Бизнес Иновации ЕАД. Прехвърлянето на вземане или
цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето
лице. Страни по договора са прехвърлителят на вземането - „цедент” и неговият
приобретател - „цесионер”. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и други
права, които имат имуществен характер - чл.99,ал.1, 2 и 3, чл.100,ал.1 и 2 от ЗЗД. Правата трябва да бъдат действителни. Могат да се цедират само прехвърлими
права. Цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера ех lege преминават и всички акцесорни
права /освен ако е уговорено друго/, общите и особените привилегии на вземането
/залог, ипотека, право на задържане, поръчителства и др./, както и изискуемите
след прехвърлянето лихви. Още повече, че законът допуска прехвърлянето на
вземания по банков кредит без да поставя ограничения относно техния вид
/падежирали или непадежирали - бъдещи/ и относно приобретателите /банки или
лица, различни от банки/. Случаите, при настъпването на които за кредитора
възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем са предвидени в
договора за кредит и следователно за новия кредитор Бизнес Иновации ЕАД, в качеството му на правоприемник съгласно цесията, няма пречка да се
възползва от тях.
Изтъква се на второ място, че неоснователни са
твърденията на ответника, че поканата за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита не е породила правни последици, тъй като не е връчена надлежно на
длъжника. В конкретния случай Бизнес Иновации ЕАД, в качеството си на кредитор,
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Съгласно
задължителната практика на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай са налице и двете
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, като волеизявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се удостоверява от
приложената нотариална покана №8102, том 2, акт.№ 140 от 2016г. на нотариус С.Б.,
per. №482 в НК с район на действие PC - Враца до Д.А. Д. - Й.,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 22.12.2016г. надлежно удостоверено с
констативен протокол.
По отношение на ответника Д.А. Д.
- Й. е налице валидно обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
Договора за банков кредит чрез връчване на цитираната по-горе нотариална
покана. Приложените към исковата молба доказателства съдържат официално
удостоверяване по реда на чл. 569, т. 3 ГПК на действия по връчването й на
адресата. Доколкото връчването на поканата се осъществява чрез съобщение до
адресата / арг. от чл. 592 ГПК/, съответно приложение намират и общите норми от
част I глава 6 раздел I на ГПК относно връчване на съобщения / арг. от чл. 540 ГПК/. Ответникът, който е адресат на поканата, не твърди, че е напуснал адреса,
на който е осъществено връчването. На това място на връчване връчителят е
удостоверил надлежно връчването на екземпляр от нотариалната покана чрез
залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 08.12.2016г., поради това, че
адресатът / физическо лице/ не може да бъде намерен и на посочения адрес няма
лице, което да е съгласно да получи съобщението, както и че до края на работния
ден на 21.12.2016г. /на който изтича двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК/ не
се е явило лице да получи поканата. При тези сведения, надлежно удостоверени от
връчителя, нотариусът, чиято компетентност като орган, водещ нотариално
производство, съответно, се приравнява на съда при администриране на връчване
на съобщенията, е удостоверил осъществяване на хипотезата по чл. 47, ал. 5 ГПК,
фингираща редовно връчване на съобщението. При наличие на това официално
удостоверяване, осъществено при спазване на императивните процесуални норми, ищецът
счита, че връчването на нотариалната покана до Д.А. Д. - Й. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е осъществено редовно на 22.12.2016г.
Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на
изявлението на кредитора, тъй като в този момент са били налице обективните
факти, обуславящи настъпването й.
На следващо място, няма връзка с
основателността на иска и претенцията на ответника, че във връчената му Покана
за доброволно изпълнение не се съдържа никаква конкретизация относно начина на
формиране на претендираните суми. Нито съдебната практика, нито нормативен акт
определят формата и съдържанието на кредиторовото изявление на предсрочната
изискуемост. Нещо повече, изискването е единствено да има нарочно
волеизявление, каквото в случая е налице.
Ищецът счита твърдението на ответницата, че не е усвоила сумата от 270 000.00 лева, за
абсолютно невярно. Кредитополучателката Д.А. Й. е подала искане за отпускане на
кредит на физически лица до Токуда Банк АД, офис Враца с вх. №
156-53/10.11.2009г. за сумата от 270 000 лева, на основание на което е сключен
договора за банков кредит при предварително обявените условия, посочени в
съдържанието му.
По отношение на останалите
възражения на Д.А. Д. - Й., които следва да са по същество на иска не доказват
по никакъв начин, че договорите за цесия, сключени между Токуда Банк АД и Елана
Финанси ЕАД и Елана Финанси ЕАД и Бизнес Иновации ЕАД не са породили правните
си последици.
В срока по чл. 373 ал.1 ГПК от ответницата е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който
заявява, че поддържа изцяло подадения отговор с вх. № 2054/01.03.2019 г., в това
число всички наведени с него фактически твърдения и правни доводи, както и
всички направени искания.
Неотносими са разсъжденията на
ищеца относно процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск,
различни от посочената в отговора. С отговора се поддържа, че искова молба с
вх. № 759/24.02.2019 г. е нередовна, тъй
като не съдържа посочване на вноските, формиращи търсената част с размер 140
000.00 лева от твърдяната главница с общ размер 264 273.20 лева. Непосочването
на вноските по кредита, формиращи търсената част от цялата твърдяна главница,
не позволява да бъде индивидуализирано претендираното вземане - предмет на
настоящото дело, защото правоотношенията се индивидуализират не само чрез своите
страни и източник, но и чрез своето съдържание. Индивидуализацията на
претендираното вземане е реквизит на исковата молба по силата на чл. 127, ал.
1, точка 5 от ГПК. Отсъствието на пълна и точна индивидуализация на
претендираното вземане е основание за нередовност на исковата молба, тъй като
накърнява правото на защита на ответника. В конкретния случай това е очевидно,
като се има предвид, че за част от вноските по погасителния план по Договор за
банков кредит № 065-043-001/25.11.2009 г. погасителната давност е
изтекла, а с отговора на исковата молба ответницата се позова на
изтекла в нейна полза погасителна давност и направи възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания, предявени е искова молба е
вх. № 759/24.02.2019 г. По тази причина от значение за решаването на делото е
въпросът кои именно вноски от погасителния план по договора за кредит образуват
търсената част от 140 000.00 лева. Още повече, че заявлението за издаване на
процесната Заповед за изпълнение № 2445/20.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3865/2018 г.
също не конкретизира кои вноски от погасителния план по договора за кредит
образуват търсената част от 140 000.00 лева. При липса на такава конкретизация
остава неясно дали е налице обективен идентитет на вземането, предмет на
настоящото исковото производство, с вземането, предмет на заповедното
производство.
Поддържа и другите направени с
отговора на исковата молба оспорвания и наведени с исковата молба твърдения.
Поддържа наведеното с отговора на
исковата молба твърдение, че ответницата не е усвоила сумата от 270 000.00 лева
съгласно Договор за банков кредит № 065- 043-001/25.11.2009 г. и в частност
съгласно точка 3.1. от договора за кредит, поради което се е осъществило от
предвиденото точка 3.1. от договора прекратително условие и е настъпило
прекратяване на кредитното правоотношение с безрезултатното изтичане на
уговорения с точка 3.1. срок до 30.11.2009 г. По тази причина нито ищецът, нито
Елана Финанси ЕАД, нито Токуда Банк АД някога са притежавали вземане срещу ответницата,
имащо за свой източник Договор за банков кредит № 065-043- 001/25.11.2009 г.,
сключен между нея и Токуда Банк АД.
Поддържа наведеното с отговора на
исковата молба твърдение, че цената по чл. 5 на сключения между Елана Финанси
ЕАД и Токуда Банк АД Договор за прехвърляне на вземане от 23.12.2010 г. не е
платена на 23.12.2010 г., поради което предвиденото от чл. 5 на договора
отлагателно условие не се е осъществило и договорът за цесия не е породил
никакви правни последици. По тази причина Елана Финанси ЕАД не е придобило
никакви вземания на Токуда Банк АД срещу ответницата, ако такива изобщо са
съществували.
Поддържа и твърдението си, че
цената по чл. 5 на сключения между Бизнес Иновации ЕАД и Елана Финанси ЕАД
Договор за прехвърляне на вземане от 20.06.2011 г. не е платена на 20.06.2011
г., поради което предвиденото от чл. 5 на договора отлагателно условие не се е
осъществило и договорът за цесия не е породил никакви правни последици. По тази
причина Бизнес Иновации ЕАД не е придобило никакви вземания на Елана Финанси
ЕАД срещу ответницата, ако такива изобщо са съществували.
Поддържа твърдение си, че не е настъпила предсрочна изискуемост
по Договор за банков кредит № 065-043- 001/25.11.2009 г. по изложените в точка
6 на отговора на исковата молба съображения.
От представените по делото
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представеното първоначално
в заверено копие /стр.53/, а в последствие и в оригинал/стр.155/ Искане за
отпускане на кредит на физическо лице с вх. №156-53І10.11.2009г, ответницата е
поискала от „Токуда Банк” отпускането на заем
в размер на 270 000лева при 10% фиксиран лихвен процент. Начин на
усвояване – еднократно. Това заявление е оспорено от ответницата, но в
последствие е оттеглено оспорването. В
заключението си вещото лице по допуснатата съдебно графологическа експертиза е
посочил, че подписът в заявлението за кредитоискател е положен от ответницата.
Съгласно представеното копие от
Договор за банков кредит № 065-043-001/25.11.2009г. страни по договора са
„Токуда Банк” АД и ответницата Д.А. Д. –Й., които са постигнали съгласие банката да отпусне на кредотополучателя
банков кредит в размер на 270 000лева за текущи нужди. Кредитът ще бъде
отпуснат по заемната сметка на кредитополучателя. Крайният срок за издължаване
на кредита е 30.10.2029г, като са договорени равни месечни погасителни вноски с
падеж 20 /двадесето/ число. С договора са уговорени и заплащане на лихви, такси
и разноски, които обаче не са предмет на настоящия спор, с оглед
обстоятелството, че се претендира частично само неиздължена главница.
От пункт първи на Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 24, том XIV, Рег. № 10190, дело N9 942/2009г. на нотариус В.В.,
рег.№338 при НК с район на действие PC - Враца се установява, че за
обезпечение на всички вземания по Договор за банков кредит №
065-043-001/25.11.2009г. в т.ч. пълния
размер на усвоената главница, ведно с всички лихви, застраховки, такси и
разноските по събиране на вземането, Д.А.Д. /кредитополучател/, М.С.Й.
/ипотекарен длъжник/ и „Валерина-2008“ ООД /ипотекарен длъжник/ са учредили в
полза на кредитора „Токуда Банк“ АД договорна ипотека върху свои собствени
недвижими имоти съгласно. Нотариалният акт е вписан в СВ- гр. Враца, с вх.рег.№
8180/25Л 1.2009г., акт №298, том 1, дело №3123/2009г.
Приложен е Договор за прехвърляне
на вземане от 23.12.2010 г., сключен между Токуда Банк АД и Елана Финанси ЕАД,
вписан в Службата по вписванията - Враца с вх.рег.N96102/09.09.15,
том I, Ml 79; от
който е видно, че Токуда Банк АД е прехвърлила на Елана Финанси ЕАД вземания в общ размер на
300 122,59лева по Договор за банков кредит № 065-043-001/25.11.2009г.,
като вземанията са уточнени по вид. Посочената в този договор редовна главница
към 23.12.2010г е в размер на 264 723,01лв, а просрочената главница е
4 517,99лева. Съгласно чл.2 от договора цедентът прехвърля вземането си
безостатъчно, ведно с произтичащите
лихви, разноски, в това число комисионни, до окончателното му погасяване, ведно с прилежащите му
обезпечения: правата по договорната ипотека на недвижимии имоти по Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 24, том XIV, Рег. № 10190, дело N9 942/2009г., както и правата по Запис на заповед,
издаден от Д.А.д.. Плащането
от Елана Финанси ЕАД на цената по договора за цесия е удостоверено с Платежен документ SWIFT, както и
от извлечение от банковата сметка на Елана финанси. От намиращата се на
стр.15 от делото молба е видно, че Договора за
прехвърляне на вземане от 23.12.2010г. е вписан в публичния Имотен регистър в
Службата по вписвания - гр. Враца с вх. per. № 6102/09.09.2015г., акт №179, том 1.
Приложен е и Договор за прехвърляне
на вземане от 20.06.2011г., сключен между Елана Финанси ЕАД и Бизнес Иновации
ЕАД, с който Елана Финанси ЕАД прехвърля на Бизнес Иновации ЕАД вземания в общ
размер на 308 873,62лева по Договор за банков кредит №
065-043-001/25.11.2009г., и по договор за цесия от 23.10.2010г, сключен между
Токуда банк АД и Алана Финанси ЕАД като вземанията са уточнени по вид.
Посочената в този договор редовна главница към 20.06.2011г е в размер на
257 282,80лв, а просрочената главница е 6 990,38лева. Съгласно чл.2
от договора цедентът прехвърля вземането си безостатъчно, ведно с
произтичащите лихви , разноски, в това
число комисионни, до окончателното му
погасяване, ведно с прилежащите му обезпечения: правата по договорната
ипотека на недвижимии имоти
по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 24, том XIV,
Рег. № 10190, дело N9 942/2009г., както и правата по Запис на заповед,
издаден от Д.А.Д.. Приложен е платежен документ от 20.06.2011г, с който ищецът Бизнес
Иновации ЕАД е наредил за плащане на сумата от 8 060 302,18 лева.
Вписаното основание за плащане е цесия. От намиращата се на стр.20 от делото
молба е видно, че Договора за прехвърляне на вземане от 20.06.2011г. е
вписан в публичния Имотен регистър в Службата по вписвания - гр. Враца с вх. per.
№
6101/09.09.2015г., акт №178, том 1.
С намиращата се на стр. 22 от
делото нотариална покана, до длъжника Д.А. Д. - Й., е отправено уведомление по
чл. 99, ал.З от ЗЗД от името на Токуда Банк АД и от името на Елана Финанси ЕАД,
връчено на 07.09.2015 с нотариална покана per. №5876/28.08.2015г., том 2, акт
31 по описа на Нотариус С.Б. с район на действие PC - Враца, per. №482 на НК, с
което длъжникът по цедираното вземане и ответник в настоящото производство се
уведомява за извършените две прехвърляния на вземането /цесии/, както и за
обстоятелството, че Бизнес Иновации ЕАД е новият правоимащ кредитор по
вземането, произтичащо от Договор за банков кредит №064- 043-001/25.11.2009г. и
неговите обезпечения. В уведомлението е посочена и банковата сметка, по която
следва да извършват всички плащания за погасяване на гореописаното вземане.
На стр. 23 от делото е приложена
нотариална покана №8102, том 2, акт.№ 140 от 2016г. на нотариус С.Б., per. №482
в НК с район на действие PC – Враца, в която е отразено волеизявелие на „Бизнес
Иновации” ЕАД до Д.А. Д. - Й. относно обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по Договор за банков кредит №065-043-001/25.11.2009г. В същата
подробно са описани непогасените задължения от страна на ответницата по
договора за кредит към момента на волеиязвлението, въз основа на което ищецаът
е обявил обезпеченото вземане за
незабавно и предсрочно изискуемо.
Съдържа и покана за доброволно плащане на
задълженията, произтичащи от договора за кредит, подробно посочени по
пера. Според отразеното в тази
нотариална покана главницата е в общ размер на 264 273,20 лева. За
удостоверяване на връчването на нотариалната покана е представен протокол по нотариална №8102 т.2, акт.140 от 2016г. От последния се
установява, че за връчване на нотариалната покана е проведена процедура по реда на чл. 47 ал.2 ГПК и е прието, че е връчена по реда на чл.47, ал.З от ГПК на 22.12.2016г.
От приложеното ч.гр.д 3865/2018
г. по описа на PC - гр. Враца се установява, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за част от главницата в
размер на 140 000.00 (сто и четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.08.2018 г./датата на депозиране на заявлението/
до изплащането й. В заявлението е посочено, че вземането, за което се иска
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се основава на документ
по чл. 417, т. 6 от ГПК -нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. По
реда на чл. 417, т.6 от ГПК Районен съд - Враца е издал Заповед №2445 от
20.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение. На основание чл. 418, ал. 1
и ал. 2 във вр. с чл. 417, т. 6 от ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение за
задълженията по Договора за кредит и е издал на 20.08.2018 г. Изпълнителен
лист.
Въз основа на изпълнителния лист
ищецът е с молба от 11.09.2018г е поискал от ЧСИ Ц.Д. да бъде образувано
изпълнително дело за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение въз основа на молбата
на ищеца е образувано изпълнително дело
№20189000401009 по описа на ЧСИ Ц.Д. с per. №900 на
КЧСИ, с район на действие ОС-Враца. Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на 19.11.2018г. лично на Д.А. Д. – Й.. Същата в срока по чл. 414 ГПК е
депозирала пред РС Враца възражение вх.№16954/20.11.2018г за недължимост на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане №2752 от
21.11.2018г на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията
по издадената по ч.гр.д 3865/2018 г. по описа на PC - гр. Враца заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.Съобщението е получено на 27.12.2018г, а искът е
предявен на 24.01.2019г.
От страна на третото лице помагач
„Токуда Банк” ЕАД е представено банково извлечение, кредитен превод и мемориален ордер, от които е видно че Елана Финанси ЕАД е превело
на цедента договорената в договора за цесия от 23.12.2010г цена.
Представен е и отчет по сметката на ответницата
за периода 24.11.2009г до 03.08.2012г. Представени са в оригинал
следните дакументи: преводно нареждане от 26.11.2009г, с което ответницата е
наредила плащане на „Валерина -2008г ООД на сумата от 258 200лева за погасяване на кредит, нареждане разписка,
от което е видно, че на 26.11.2009г на ответницата е изплатена в брой сумата от
7700.00лева, както и декларация по чл. 4, ал.7 и чл.6 ал.5, т.3 от ЗМИП,
подписана от ответницата. Горепосочените документи са били предоставени на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза, видно от молбата на вещото лице, с
която същите се представят по делот и от
експерта.
С молба вх. № 7815 от 04.09.2019г,
депозирана от Токуда Банка АД в качеството си на конституирано трето лице
помагач на ищеца, изразява становището за неоснователност на възраженията на
ответницата Д. Й., релевирани с отговора на исковата молба и допълнителния
отговор.Развити са съображения за неоснователността на всяко едно възражение.
Счита, че предявения от „Бизнес Иновации“ ЕАД положителен установителен иск е
основателен и обоснован, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С молба вх. № 7905 от
10.09.2019г, депозирана от второто конституирано в процеса трето подпомагащо
ищеца лице "Елана Финанси" ЕАД, се оспорва изцяло насрещната позиция
на ответницата. Становището на процесуалния му представител е, че същата е
необоснована и недоказана, а предявения иск е допустим, основателен и доказан. Изложени
са подробни аргументи по всяко едно възражение.
Вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза е представило писмено заключение, което е
изготвено след извършена проверка в ищцовото дружество и в „Токуда Банк” АД,
гр. София. При извършената проверка вещото
лице е установило, че на 26.11.2009г. по заемната сметка на ответницата № BG45CREX92601013355900 в Токуда банк от
кредитодателя е предоставена сумата в размер на 270 000,00лв. с основание
„Усвояване на кредит 065-043-001 от 25.11.2009г.“
Постъпилите средства от кредита
са усвоени по следния начин:
- на 26.11.2009г. е извършен
банков превод към ТБ „Токуда Банк“ АД по сметка № BG19CREX92601012110500 с
получател „Валерина-2008“ ООД в размер на 258 200,00лв. с основание „погасяване
кредит“
- на 26.11,2009г. в брой на каса
е изплатена сума в размер на 7700,00лв.,
- останалата сума в размер на
4100,00лв. е използвана за погасяване на 26.11.2009г. на комисионна за
проучване и изготвяне на становище — 540,00лв., комисионна за управление на
кредита 1,25% за първата година - 3375,00лв., такса за изготвяне на договорна
ипотека-120,00лв., други такси- 20,90лв. и за погасяване на 20.12.2009г. на
задължение за лихви по кредита в размер на 44,10лв.
По кредита за периода от
26.11.2009г. до 23.12.210г. - датата на Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ между „Токуда Банк“ АД и „Елана Финанси“ ЕАД от страна на
ответницата са преведени общо 2
631,67лв., с които са погасени главница в размер на 759,00лв., договорна лихва
в размер на 1 872,67лв.Последно извършено плащане е на дата 31.08.210г. в
размер на 67,50лв., с която сума е погасена частично договорната лихва по втора
погасителна вноска с падеж 20.01.2010г.
При ищеца Бизнес иновации ЕАД няма постъпвали суми от ответницата за
погасяване на кредита.
Размерът на дължимата главница
към 17.08.2018г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, по обезпеченото с горецитирания ипотечен акт
вземане на Бизнес Иновации ЕАД срещу Д.А. Д.- Й. е както следва:
- Просрочената главница за
периода от 20.01.2010г. до 20.12.2016г. е 47 323,95лв.
- Предсрочно обявена главница за
изискуема на 22.12.2016г. е 216 949,25лв.
- Общо дължима главница към
17.08.2018г.е 264 273,20лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно – почеркова експертиза:
Подписите за „кредитоискател” в
искане за отпускане на кредит на физически лица вх. № Вр-53/ 10.11.2009 г. на
„Токуда банк” АД е изпълнен от Д.А. Д. - Й. - ЕГН: **********.
Подписът за „наредител” в
платежно нареждане на „Бизнес иновации” ЕАД № 01987972/ 20.06.2011 г. е
изпълнен от А. С.А. - изп. директор.
Подписите за изпълнителни
директори на „Токуда банк” АД и „Елана финанси” ЕАД, в уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД са изпълнени съответно от лицата: В.Г.В. - ЕГН: **********, К.Д.П.
- ЕГН: ********** и К.М.К. - ЕГН: **********.
Подпис за изпълнителен директор в
нотариална покана на „Бизнес иновации” ЕАД изх. № И 16-241/ 03.11.2016 г. е
изпълнен от П.Г.Х. с ЕГН: **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на иска
Съдът намира иска за допустим,
като предявен в срока по чл.415 ал.1 ГПК от активно легитимирано лице, тъй като
заповедта за изпълнение е издадена в полза на “Бизнес Иновации” ЕАД. Неоснователно е възражението на ответницата за нередовност на
исковата молба, тъй като не са конкретизирани кои вноски от погасителния план по договора за
кредит образуват търсената част от 140 000.00 лева. Задълженията по договор за банков кредит не са периодични плащания.
При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи. В
случая се претендират вземания по договор за банков кредит, който
съгласно изложеното в исковата молба е обявен за предсрочно изискуем и като
такъв е приет в развилото се предходно заповедно производство. Т.е. налице е
едно единно неделимо вземене, от което се претендира една част. Оветницата
оспорва наличието на редовно обявяване на предсрочната изискуемост, но съдът
намира, че това е въпрос по основателността.
По основателността на иска
Основателността на така заявената
претенция подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, на когото в доклада по
чл.374 ГПК е указана доказателствената тежест.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че по искане на ответницата на
25.11.2009г. между „Токуда Банк“ АД, като кредитодател и Д.А.Д., като
кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит №065-043-001/25.11.2009г.,
по силата на който Банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 270 000лева с краен срок за погасяване на дълга
20.10.2029г. Представеното заявление за отпускане на кредит, първоначално бе
оспорено от ответницата, но в последствие оспорването бе оттеглено, но
междувременно назначената по делото съдебно почеркова експертиза доказа по
безспорен начин, че заявлението е подписано лично от ответницата.
В исковата молба се твърди, че в
изпълнение на поетите договорни
задължения „Токуда Банк“ АД е предоставила на ответницата сумата от 270 000.00 лева /двеста и седемдесет хиляди
лева/. Ответницата е оспорила обстоятелството, че е получила договорената сума,
с което твърди, че на практика договора не е породил своето действие между
страните. По делото бяха събрани безспорни доказателства установяващи факта, че
по кредитната сметка BG19CREX92601012110500
на ответницата в „Токуда Банк” АД, кредитодателят е превел сумата от
270 000лева. Това се установява, както от представения отчет за сметката,
преводното нареждане от 26.11.2009г, с което ответницата е извършила банков
превод към ТБ „Токуда Банк“ АД по сметка № BG19CREX92601012110500 с
получател „Валерина-2008“ ООД в размер на 258 200,00лв. с основание „погасяване
кредит“, така и от нареждане разписка, с което на ответницата е изплатена в
брой сумата от 7 700лева.
Обстоятелството, че ответницата е
получила договорената сума от кредитодателя се потвърждава и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните и се възприема от съда като обективно и компетентно. Вещото лице е
установило, че на 26.11.2009г. по заемната сметка на ответницата № BG45CREX92601013355900 в Токуда банк от
кредитодателя е предоставена сумата в размер на 270 000,00лв. с основание
„Усвояване на кредит 065-043-001 от 25.11.2009г.“, а постъпилите средства от
кредита са усвоени по следния начин:
- на 26.11.2009г. е извършен
банков превод към ТБ „Токуда Банк“ АД по сметка № BG19CREX92601012110500 с
получател „Валерина-2008“ ООД в размер на 258 200,00лв. с основание „погасяване
кредит“
- на 26.11,2009г. в брой на каса
е изплатена сума в размер на 7700,00лв.,
- останалата сума в размер на
4100,00лв. е използвана за погасяване на 26.11.2009г. на комисионна за
проучване и изготвяне на становище — 540,00лв., комисионна за управление на
кредита 1,25% за първата година - 3375,00лв., такса за изготвяне на договорна
ипотека-120,00лв., други такси- 20,90лв. и за погасяване на 20.12.2009г. на
задължение за лихви по кредита в размер на 44,10лвпо заемната сметка на
ответницата № BG45CREX92601013355900.
При това положение съдът приема,
че между Токуда Банк“ АД и Д.А.Д. са възникнали договорни правоотношения въз
основа на договор за кредит 065-043-001 от 25.11.2009г., като кредитодателят е
изпълнил задълженията си по него и е предоставил на ответницата договорената
сума от 270 000лева, а ответницата в съответствие с чл.3.2 от договора е
усвоила същия до 30.11.2009г. С договора последната е поела задълженията да
върне заетата сума, заедно с уговорените възнаградителни лихви, комисионни и такси до 20.10.2029г на 238
месечни анюитетни вноски по 2634,00лева,
с падеж 20 /двадесето/ число. От заключението на вещото лице се
установи, че общият размер на сумите постъпили по разплащателната сметка на Д.А.
Д.- Й., служеща за погасяване на кредита за периода от 26.11.2009г. до
23.12.2010г. - датата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между
„Токуда Банк“ АД и „Елана Финанси“ ЕАД е 2 631,67лв., с които са погасени
главница в размер на 759,00лв., договорна лихва в размер на 1 872,67лв.
Размерът на дължимата главница към 17.08.2018г./датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
обезпеченото с горецитирания ипотечен акт/ срещу Д.А. Д.- Й. е както следва:
Просрочена главница за периода от 20.01.2010г. до 20.12.2016г.- 47 323,95лв.,
обявената за предсрочно изискуема е в размер на 216 949,25лв. или Общо дължима
главница е 264 273,20лв.
Ищецът претендира, че е станал
титуляр на вземанията по кредита въз основа на два договора за цесия, а именно
Договор за прехвърляне на вземане от 23.12.2010 г., с което Токуда Банк АД, в
качеството си на Цедент, прехвърля на Елана Финанси ЕАД
в качеството му на Цесионер, вземането
си от ответницата Д.А. Д. - Й. по Договора за кредит в неговата цялост и
Договор за прехвърляне на вземане от 20.06.2011г, с който Елана Финанси ЕАД, в
качеството си на цедент, прехвърля на Бизнес Иновации ЕАД, в качеството му на
цесионер, вземането си срещу ответника Д.А. Д. - Й. в неговата цялост.
И двата договора за цесия са
оспорени от ответница, като са изложени съображения, че същите не са породили
своите правно последици, тъй като по тях не е платена договорената цена.
От страна на Токуда Банк АД е
представен кредитен превод и ордер, от
които е видно, че в Банката е постъпил
превод от Елана Финанси ЕАД в размер на 300 129,59лева по договора за
прехвърляне на вземането от Д.А. Д. - Й.. Обстоятелството, че сумата по чл.5 от
Договора за прехвърляне на вземане от 23.12.2010 г в размер на 300 129,59лева е
платена от Елана Финанси ЕАД на Токуда банк се установява и от представеното
извлечение от банковата сметка на Елана Финанси ЕАД. При
тази фактическа установеност, съставът на ВОС, намира, че между конституираните
на страната на ищеца трети лица Елана Финанси ЕАД и Токуда Банк АД е бил налице валиден договор
за прехвърляне на вземане.
За удостоверяване факта на
плащане на цената, договорена в чл. 5 от Договор за прехвърляне на вземане от 20.06.2011г,
от страна на ищеца е представено в копие и в оригинал/стр.154/ платежно
нареждане от същата дата, с което
ищовото дружество е превело на Елана Финанси ЕАД сумата от 8 060 302,18лева, като основание за
плащането е посочено Цесия. От страна на ответницата е посочено, че този
документ не установява безспорно на първо място, че сумата визирана в него е действително
преведена на цедента, както и че сумата включва и задължението по Договор за прехвърляне на
вземане от 20.06.2011г . Съдът не споделя становището на ответницата, че документа не отразява действително плащане от
ищеца към Елана Финанси ЕАД, тъй като
същият носи подпис и печат на обслужващата банка, което е трето лице,
неучастващо в договора за цесия.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая следва да се приеме, че договора за цесия е породил своите правни
последици, вземайки предвид практиката на ВКС /Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009
г., ТК, І т. о./, в която се приема, че "Със сключване на договора,
т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента (неговия носител към
същия момент) върху цесионера (приобретателя на вземането)." Решаващият
състав на ВКС е приел още, "че за да премине вземането върху цесионера, е
достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на
вземането и съответно със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му. "
Това становище е залегнало и в Решение № 1279/12.11.1996 г. на
ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о., където е прието, че "Договорът
за прехвърляне на вземане (цесия)
става перфектен
в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие."
Длъжникът не може да оспорва
действителността на договора за цесия, когато вземането е прехвърлимо и няма
забрана за това по договор, поради естеството му или от закона по смисъла на чл. 99, ал. 1
от ЗЗД, тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия, а трето
лице, и оттук за него липсва правен интерес. Договорът за цесия се сключва
между цедента и цесионера. Въпрос на вътрешни отношения между тях е дали е
действителен или не. За длъжника цесията проявява действие от момента на
уведомяването му от стария кредитор по чл. 99, ал.3
от ЗЗД /така виж: Решение № 1684 от 20.06.1957 г. по гр.д. №
4190/1957 г. на ІV го на ВС; Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009
г. на ТК І то на ВКС/.
В случая с процесния договор за цесия от 20.06.2011г се
прехвърля право, което е за парично вземане и оттук прехвърлимо, според
естеството си, като за това няма законова забрана. Дали договорената цена на
цесията е платена засяга отношения на цедента и цесионера по договора за цесия,
не и длъжника, който остава трето за това правоотношение лице, не е страна по
него, поради което от този договор не може да черпи възражения. Тук не подлежат
на изследване отношенията между цедента и цесионера. В настоящото производство
ищецът се е легитимирал като цесионер с писмен договор за цесия и това е
достатъчно.Видно от представените с исковата молба доказателства ищецът разполага,
съответно е получил от предходните кредитори документите, които
установяват вземането, което също
навежда на извода, че атакуваните договори за цесия са породили действие между
страните, които са сключени.
По отношение на длъжника
цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента
– чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По делото е представено уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД, отправено до длъжника Д.А. Д. - Й., от името на Токуда Банк АД и от името
на Елана Финанси ЕАД. Това уведомление бе оспорено от ответницата, поради което
за установяване на истинността на същото бе допусната съдебно почеркова
експертиза. В заключението си вещото лице категорично посочва, че Подписите за
изпълнителни директори на „Токуда банк” АД и „Елана финанси” ЕАД, в уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са изпълнени съответно от лицата: В.Г.В. - ЕГН: **********,
К.Д.П. - ЕГН: ********** и К.М.К. - ЕГН: **********. Т.е. уведомлението
произхожда от цедентите, а съгласно отразеното от нотариуса е връчено на 07.09.2015г с нотариална покана
per. №5876/28.08.2015г., том 2, акт 31 по описа на Нотариус С.Б. с район на
действие PC - Враца, per. №482 на НК, с което длъжникът по цедираното вземане и
ответник в настоящото производство е редовно уведомен за извършените две
прехвърляния на вземането, както и за обстоятелството, че Бизнес Иновации ЕАД е
новият правоимащ кредитор по вземането, произтичащо от Договор за банков кредит
№064- 043-001/25.11.2009г. и неговите обезпечения, както и е уведомен за
банковата сметка, по която следва да извършва всички плащания за погасяване на
гореописаното вземане.
В исковата молба се твърди, че ищецът
Бизнес Иновации ЕАД, в качеството си на правоприемник, нов кредитор и титуляр
на цедираното, обезпечено с ипотека вземане, е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Ответницата оспорва правото на ищеца да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответната страна, че ищецът не
притежава субективното потестативно право да обяви кредитът за предсрочно
изискуем, тъй като тази принадлежност на претендираните вземания и не е
преминало върху ищеца, тъй като представените два договора за цесия не съдържат
никакви уговорки в такъв смисъл и кредитът би могъл да бъде обявен за
предсрочно изискуем само от Токуда Банк АД, при наличие на предвидените от
договора за кредит основания. Съгласно чл. 99 ал.2 ЗЗД вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително изтекли лихви, ако не е
уговорено друго. В случая и в двата договора за цесия няма такива уговорки,
напротив в чл.2 е вписано, че "Цедентът се съгласява и задължава да
прехвърли вземането си безостатъчно, ведно с произтичащите лихви и разноски, в
това число такси и комисионни, до окончателното му погасяване, ведно с
принадлежащите му обезпечения". По отношение на длъжника, след като
цесията му е съобщена по чл.99, ал.3 ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът -
чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което той, в качеството си на кредитор, е легитимиран
да иска изпълнение на вземането на падежа и при липсата на надлежно изпълнение
да лиши длъжника от преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза
на длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора, съответно при
осъществяване на установени за това в закона юридически факти за обявяване на
предсрочната изискуемост. От
заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза се
установи, че от страна на ответницата последното плащане по заема е извършено
на 31.08.2010г, т.е. в случая са налице
условията, визирани в т. 6 б. от Договора за банков кредит №065-043-001/25.11.2009г., договорът да бъде
обявен за предсрочно изискуем при
неспазване от страна на кредитополучателя на предвидения в чл.3.4 погасителен
план.
Освен това ответницата намира, че
съдържащото се в нотариална покана с per. №
8102/07.11.2016 г. изявление е напълно неясно, защото не съдържа никаква
конкретизация относно начина на формиране на претендираните с него суми.
Съгласно даденото разрешение в
т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на предявен иск по
чл.422,ал.1 вземането произтичащо от договор за банков кредит,става
изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на
кредитора следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 на закона за кредитните институции
или обстоятелствата ,уговорени в договора,които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнението на задължението от
длъжника,във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.
В представената покана изрично е
отразено допуснатото неизпълнение на задълженията, съгласно погасителния план,
като вземанията са посочени по пера:главница, лихви, такси и комисионни и
дължими застраховки. Отправена е покана за доброволно плащане на цялата
главница по кредита и другите задължения.
Т.е в поканата ясно са посочени допуснатото неизпълнение и съответно
дължимите от ответницата суми. Съдържа и недвусмислено изрично волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Според ответницата и
представената с исковата молба нотариална покана с per. №
8102/07.11.2016 г. не й е надлежно връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК. Още
повече, че дори нотариалната покана да беше връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, такова връчване на изявление за обявяване на пресрочна изискуемост не
поражда никакви правни последици, защото такова изявление следва до достигне до
знанието на кредитополучателя, за да породи правни последици.
Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция/какъвто е процесния/, връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден
лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно
лице,а съобщенията се считат за връчени.
В процесния случай,ищецът е
възложил на нотариус връчването на нотариалната покана за уведомяване на ответницата,
че кредитът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем, което както вече се посочи по-горе това право е надлежно
упражнено от ищеца. Съгласно констативен протокол от 23.12.2016г. нотариус С.Б.
с per. № 482 при НК по официален начин е удостоверила връчването на поканата
за доброволно изпълнение, включително и чрез конкретно извършени отделни
действия от процедурата по връчването по реда на чл.569, т.З ГПК.От констативни
протокол се установява, че при извършване на Процедурата са спазени
изискванията на чл. 47 ал.3 ГПК в редакцията й до 27.10.2017 г. ,Същата е
извършена в цялост на посочения в договора за кредит адрес на ответницата,
който видно от материалите по настоящото дело е непроменен, поради което следва
да се приеме, че поканата е надлежно връчена. При наличие на редовно връчена нотариална
покана с уведомление за предсрочна изискуемост, възражението на ответницата, че
такова връчване на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост не поражда
никакви правни последици, защото такова изявление следва до достигне до знанието
на кредитополучателя, за да породи правни последици е неоснователна, тъй като в
случая сама се е поставила в това положение, неявявайки се да получи нотариалната
покана без да сочи причини довели до
това, с оглед обстоятелството, че адреса й е непроменен. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Поддържаното от защитата възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане е
неоснователно. Вземанията
на кредитора по договора за банков кредит не са за периодични плащания. При
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (в този смисъл и Решение № 28/
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г., ІІІ г. о.). Приложим е
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, а това в настоящия случай е 22.12.2016г. От горното следва, че към 17.08.2018 г., когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и към настоящия момент,
произтичащото от договора за банков кредит вземане не е погасено по давност.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответницата дължи на
ищеца "Бизнес Иновации" ЕАД в качеството му на цесионер по прехвърленото от Елана
Финанси ЕАД, респективно и от Токуда БАНК АД, вземане за главница по договора за кредит, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК следва да се уважи изцяло.
Съгласно т.10 от Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. Предвид изхода на производството на
ищеца-заявител се следват и присъдените със заповедта за изпълнение разноски от
2800лева. При този изход от делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответницата
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер 7 500лв. С представения списък на разноските по чл.80 ГПК
се претендира и сумата от 400лева за разноски за вещо лице, но документ
удостоверяващ това плащане не е представен по делото.
На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски на третите
лица помагачи не се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че Д.А.Д.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на "БИЗНЕС
ИНОВАЦИИ” ЕАД е ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, ул. „Кузман Шапкарев”, №4, ет.2,
представлявано от Изпълнителния директор П.Г.Х., сумата от 140 000,00лв. / сто
и четиридесет хиляди лева/, представляваща част от дължима и незаплатена
главница от 264 273,00лева по договор за
кредит №065-043-001/25.11.2009г., ведно със законната
лихва от 17.08.2018г до окончателното
изплащане, за което е издадена Заповед №2445/17.08.2018г за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 20.08.2018г по ЧДГ №3865/2018г по описа на Районен съд
Враца..
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН **********,***,
да заплати на БИЗНЕС ИНОВАЦИИ” ЕАД е ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, ул. „Кузман Шапкарев”, №4, ет.2,
представлявано от Изпълнителния директор П.Г.Х. сумата от 2800,00лв. /две
хиляди и осемстотин лева/ деловодни
разноски, сторени в ч.гр.д. №3865/2018г.
по описа на ВрРС, както и сумата от 7500лева, представляваща деловодни разноски
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “ТОКУДА
БАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул."Георг Вашингтон" №21 и Елана Финанси ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град София, ул. „Кузман Шапкарев”, №4, като
трети лица помагачи на ищеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизането на решението в сила, заверен препис от същото да се приложи към ч.гр.д. №3865/2018г. по
описа на ВрРС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: