Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1036 от 03.08.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Л. и прокурор Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия Христов
касационно наказателно административен характер дело номер 1250 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Х.М.Б. с ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 540/28.05.2020 г., постановено по НАХД № 771/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-006687/11.02.2020 г. на Началника на група към ОДМВР Бургас, сектор “ПП”, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява, от адв. А. А. от Адвокатска колегия Бургас, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответникът по касация - Началника на група в сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба Х.М.Б. против Наказателно постановление № 19-0769-006687/11.02.2020 г. на Началника на група към ОДМВР Бургас, сектор “ПП”, с което на лицето за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на правилата на административното производство. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния районен съд, процесуалният представител на касатора е представил като писмено доказателства екземпляра от АУАН сер. АА, бланков № 690467, връчен на нарушителя Б. (л. 39 от първоинстанционното дело). Видно от така връчения екземпляр, АУАН е изцяло нечетлив. Предоставения екземпляр от акта не може да бъде разчетен, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу акта, като това е съществено процесуално нарушение. В случая безспорно се установи, че връченият на Б. екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение е абсолютно нечетлив. Връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят не може да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление. В случая жалбоподателя е бил изправен пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето на АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество.
В мотивите на постановения първоинстанционен акт е обоснован извода, че връчването на нечетлив екземпляр на АУАН не съставлява процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице, като в подкрепа на този извод е цитирана съдебна практика на Административен съд Бургас. Настоящият касационен състав е запознат с така цитираната съдебна практика, но счита за нужно да отбележи на първо място, че не е обвързан с тази практика и на второ място, че не споделя формираните в нея изводи. Съдът не споделя извода, че връчването на нечетлив екземпляр на АУАН не съставлява процесуално нарушение, доколкото АУАН е предявен на нарушителя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал, каквото е изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. По отношение на това твърдение следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН са регламентирани различни процесуални правила и задължения на актосъставителя, при което изпълнението на едно от тях (примерно това, регламентирано в ал. 1) не би могло да санира нарушаването на друго такова (примерно това по ал. 5). За законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство следва да бъдат спазени всички разписани от закона процесуални задължения. В този смисъл и след като в нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е вменено задължението на актосъставителя да връчи на нарушителя препис от акта, то неизпълнението на това задължение безспорно съставлява процесуално нарушение. За яснота следва да се отбележи, че нормата указва връчване на „препис“, а не на екземпляр от АУАН, като израза „препис“ съгласно Тълковния речник е преписан текст на документ. В случая, от екземпляра на АУАН въобще не би могло да се различи текст, който да се прочете, т.е. липсва връчен препис на АУАН.
От друга страна следва да се отчете и до колко това нарушение – връчването на нечетлив АУАН е съществено процесуално нарушение и доколко ограничава правото на защита на нарушителя. В този смисъл следва да се посочи, че АУАН очертава предмета на обвинението от гледна точка на обективните елементи на нарушението – време, място и начин на извършване, както и участието на нарушителя в него. Невъзможността на обвиненото лице да се запознае не само с вида на вмененото му административно нарушение, а и с цялата описана в АУАН фактическа обстановка, в следствие на връчения му нечетлив екземпляр се приравнява като последица с невръчване на препис от акта на нарушителя. Отговор на въпроса, доколко това нарушение е съществено такова може да се намери и в т. 11 от Постановление № 10/28.09.1973 год. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него - чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител.
Настоящият касационен състав не споделя цитираната от районния съд практика, според която, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхранение или умишлено поведение от страна на нарушителя. Така формирания извод се базира единствено на предположение, а следва да се има предвид, че е недопустимо в съдебни актове да бъдат формирани правни изводи на база предположения.
В заключение съда намира за нужно да отбележи наличието и на обилна съдебна практика, която приема връчването на нечетлив екземпляр на АУАН за съществено процесуално нарушение, в т.ч. и на Административен съд Бургас, както и Решение № 93/29.04.2015 год. по КНАХД № 76/2015 год. на Административен съд Кюстендил, Решение № 1929/11.10.2019 год. по КНАХД № 2200/2019 год. на Административен съд гр. Пловдив и др.
Предвид така развитите мотиви, настоящия касационен
състав приема, че в случая е допуснато съществено нарушаване на процесуалните
правила, което е ограничило правото на защита на нарушителя и което обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Като е достигнал до изводи, различни от гореизложените,
районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени. С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения,
оспореното наказателно постановление също следва да се отмени, като неправилно
и незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 540/28.05.2020 г., постановено по НАХД № 771/2020 г. на Районен съд-Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-006687/11.02.2020 г. на Началника на група към ОДМВР Бургас, сектор “ПП”, с което на Х.М.Б. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.