Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. / 06.03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3355
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се развива, съгл. молба с вх.№ 27902/16.04.2019г. по описа на ВРС, по предявени
в условията на кумулативност установителна
искова претенция с правно основание чл.422 ГПК и осъдителна искова претенция с
правно основание чл.79 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявен
от ищецът „Л.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, срещу ответника „А.1." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Ж.М., иск с правно основание чл.422 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът
притежава подлежащо на изпълнение вземане към ответника, по заповед за изпълнение на парично задължение №9468/21.12.2018г., издадена по частно
гражданско дело № 19095 по описа на
ВРС за 2018 год., за сумата в общ размер от 5061.48 лева /пет хиляди шестдесет и един лева и четиридесет и осем
стотинки/ - главница, главница, дължима
за извършени доставки на стоки: от които: 816,84
лева с ДДС по стокова разписка № **********/03.12.2014 год. и фактура №
**********/03.12.2014 год. и 4244,64 лева
с ДДС по стокова разписка № **********/21.12.2015 год. и фактура №
**********/21.12.2015 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 20.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В условията на
кумулативно съединяване, наред с посочената искова претенция по чл.422 ГПК, е
предявен осъдителен иск от ищецът
„Л.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Г.К., чрез адв.П.К.Р.ЕГН **********,
вписан в състава на Адвокатска колегия - Варна, с личен номер от единния
регистър на адвокатите -***, служебен адрес: гр.Варна, ***, срещу ответника
„А.1." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от А.Ж.М.,
с правно основание чл.79 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 1293.40лв./хиляда двеста деветдесет и три лева и
четиридесет ст./, представляваща лихва, дължима за периода от
28.02.2016 год. до 28.02.2019 год. върху главницата от 4244,64 лева по стокова разписка №
**********/21.12.2015 г. и фактура № **********/21.12.2015 г.; сума в размер на 248.69лв./двеста четиридесет и осем лева и шестдесет
и девет ст./, дължима за периода от 28.02.2016 год. до 28.02.2019 год.
върху главницата от 816,84 лева по стокова разписка № **********/03.12.2014 г. и
фактура № **********/03.12.2014 г.
При уважаване на иска
се претендират разноски, в това число:
-разноски за издаване на заповед за изпълнение ,в общ
размер от 501,23 лв. /петстотин и един лева и двадесет и три ст./, от които 101,23 лв. /сто и един лева и двадесет и три ст./ държавна такса и
адвокатско възнаграждение - 400 лв. /четиристотин лева/;
-разноски по настоящото производство;
За всички направени в хода на съдебното производство
разноски, се сочи, че ще бъде представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: По заявление на „Л." ЕООД е образувано
ч.гр.д. № 19095/2018год. по описа на Районен съд - Варна, Гражданска колегия,
41-ви състав, по реда на чл. 410 от ГПК, срещу „А.1." ЕООД, ЕИК ***.
Посочено в издадената заповед по чл.410 ГПК е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума за извършени доставки на стоки по
стокова разписка № **********/03.12.2014 г. и фактура № **********/03.12.2014
г. за сумата 816.84 лева с ДДС и по стокова разписка № **********/21.12.2015 г.
и фактура №**********/21.12.2015 г. за сумата 4244.64 лева с ДДС.
Посочено е, че присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова
сметка ***/кредитора IBAN ***; „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД;
Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която в законоустановеният срок / на 24.01.2019г./, е постъпило
възражение от „А.1." ЕООД.
Със свое разпореждане от 25.01.2019г., получено от
заявителя на 30.01.2019год., председателя на 41-ви състав, ГК при ВРС, е
предоставил на ищеца едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване
на иск относно вземането.
Предвид неизпълнението на изискуеми и ликвидни парични
вземания, удостоверени с приложените към исковата молба писмени доказателства и
постъпилото възражение срещу горепосочената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „А.1." ЕООД, „Л." ЕООД, в качеството си на заявител, „Л."
ЕООД разполага с правен интерес и основание да предяви настоящия иск по чл. 422
от ГПК, за установяване на съществуването на вземанията си срещу възразилия
длъжник, за което в хода на приключилото заповедно производство е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение.
Между „Л." ЕООД и „А.1." ЕООД, не се спори,
че са били налице дългогодишни търговски взаимоотношения по повод доставка и
продажба на стоки. По силата на същите, „А.1." ЕООД възлагала на ищеца
доставка на определени по вид стоки, които след издаване на фактура и разписка
от „Л." ЕООД, следвало да бъдат заплатени от възложителя. Принципът за
заявяване на стоката бил или устно по телефон или чрез изпращане на съобщение
по електронната поща. След изпълнение на заявената поръчка, при получаване на
стоката, на поръчителя били предоставяни й издадената фактура и стокова
разписка или същите били изпращани по електронната поща на адреса на
възложителя. Във връзка с направени поръчки от страна на „А.1." ЕООД,
ищецът доставил следните стоки: на 03.12.2014 год.: OPS кутия модел Р1500
250бр./кашон, 2 бр., с ед.цена 31,25 лева, на обща стойност 62,50 лв.ОР8 кутия
модел Р750 ЗбОбр./кашон, 2 бр., с ед.цена 64,80 лева,
на обща стойност 129,60 лв.Р1750 ЗбОбр./кашон, 2 бр.,
с ед.цена 58,80 лева, на обща стойност 117,60 лв.ОРБ кутия модел Р2500
500бр./кашон, 1 бр., с ед.цена 150 лв., на обща стойност 150 лв-OPS кутия модел Р830 бООбр./кашон,
1 бр., с ед.цена 69 лв., на обща стойност 69 лв.ОРБ кутия модел Т155В
400бр./кашон, 1 бр., с ед.цена 152 лв., на обща стойност 152 лв., за което били
издадени стокова разписка № **********/03.12.2014 год. и фактура
№**********/03.12.2014 год. за сумата от 816,84 лева с ДДС и на 21.12.2015
год.: OPS кутия модел Р2500 500бр./кашон,
6 бр., с ед.цена 150 лв., на обща стойност 900 лв. OPS кутия модел Т155В
400бр./кашон, 6, бр., с ед.цена 102 лв., на обща стойност 612 лв.Р1750
360бр./кашон, 6 бр., с ед.цена 58,80 лв., на обща стойност 352,80 лв. OPS кутия модел Р750
360бр./кашон, 9 бр., с ед.цена 64,80 лв., на обща стойност 583,20 hb.OPS кутия модел Р830 600бр./кашон, 6 бр., с ед.цена 69
лв., на обща стойност 414 лв-OPS кутия модел Р1500 250бр./кашон, 8 бр., с
ед.цена 31,25 лв., на обща стойност 250 лв.ОРЗ кутия модел Т230Вкутия+капак
100бр./кашон, 8 бр., с ед.цена 53,15 лв., на обща стойност 425,20 лв., за което
били издадени стокова разписка № **********/21.12.2015 год. и фактура №
**********/21.12.2015 год. за сумата от 4244,64лева с ДДС.
На 20.07.2017 год. до „А.1." ЕООД е била
изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която били указани задължения на
дружеството към „Л." ЕООД за сумата от 12 647,32 лева за доставена стока.
Поканата била получена от длъжника на 21.07.2017 год., като в същата било
отразено, че сумата ще бъде изплатена до 05.09.2017 год.
След получаване на горепосочената покана, от страна на
длъжника са били извършени плащания на задължения по фактури с номера
323,330,331,337,338,341,353 по банкова сметка *** „Л." ЕООД в Експресбанк с IB AN ***.
На 18.07.2018 год., е била отправена нова покана за
доброволно изпълнение до „А.1."
ЕООД относно погасяване на
задължения по фактури
с номера:
№**********/21.12.2015 год. за сумата от 4244,64 лева с ДДС и №
**********/03.12.2014год. за сумата от 816,84 лева с ДДС, които единствено
останали неплатени. Поканата била изпратена както чрез Еконт
по товарителница 1050153784554, така и по електронната поща на длъжника чрез
съобщение от 14.11.2018 год.
Към настоящият момент все още се сочи от ищецът, че не
е налице плащане по посочените фактури.
Относно правото, се сочи следното: Видно от
представените към исковата молба писмени доказателства между страните са били
налице дългогодишни търговски отношения, които обвързват същите в облигационно
връзка. Между тях са били сключени устни договори за доставка на стоки за което
били издадени процесиите фактури. Липсата на писмена форма на сключените
договори на влияе на действителността на същите поради което считаме, че те са
породили своето правно действие между страните. Ищецът е изпълнил своите
задължения като е доставил поръчаната от ответника стока, респективно за
последния е възникнало задължението да заплати същата съобразно издадените
фактури и разписки.
На следващо място, в настоящият случай страните по
договора са търговци, поради което по отношение на тях следва да намерят
приложение разпоредбите на ТЗ, със субсидиарното
приложение на изискванията на ЗЗД за неуредените случаи. Съгласно чл. 294 ал.1
от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В конкретния казус липсва уговорка между страните
за начин на плащане, различен от горе цитирания. Съгласно разпоредбата на чл.
86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. При липса на плащане
по процесиите фактури ответното дружество дължи лихва за забава върху
главниците по всяка една от фактурите, от деня следващ датата на издаването им
до предявяване на исковата молба в съда. Предвид изложеното се счита, че ответника
дължи лихва по фактура № **********/21.12.2015 год. за сумата от 4244,64 лева с
ДДС от 22.12.2015 год. и по фактура № **********/03.12.2014 год. за сумата от
816,84 лева с ДДС от 04.12.2014 год.
С оглед на посочените обстоятелства, че са налице са
редовно сключени договори между „Л." ЕООД и „А.1." ЕООД, които са
породили валидно облигационно-правно отношение и последици между страните,
предвид че „Л." ЕООД е изпълнил коректно задълженията си по тях и като
кредитор, същият е в правото си да претендира заплащане на станалото ликвидно и
изискуемо вземане за главници и лихви по издадените фактура №
**********/21.12.2015 год. за сумата от 4244,64 лева с ДДС от 22.12.2015 год. и
по фактура № **********/03.12.2014 год. за сумата от 816,84 лева с ДДС от
04.12.2014 год. Към момента на подаване на Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и към сезиране съда с настоящата искова молба, претендираното
вземане на „Л." ЕООД, се сочи, че не е погасено от длъжника.
Ответната страна „А.1." ЕООД, ЕИК ***, в срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл на 17.06.2019г., не е депозирало отговор на исковата молба.
С молба от 08.07.2019г., заведена с вх.№ 49976 от
посочената дата, ответникът, чрез пълномощник адв.П.Г.Ч., с
приложено към молбата пълномощно, заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Сочи, че между „А.1." ЕООД и „Л." ЕООД са
съществували облигационни отношения, по повод на извършвани от „Л." ЕООД
доставки на стоки. За доставените стоки ищцовото
дружество е издавало фактури, а „А.1." ЕООД е заплащало, макар и със
закъснение, стойността на доставени му стоки. Сочи, чеслед като на
18.07.2018г. „А.1." ЕООД е получило втора покана за плащане, е платило по
банковата сметка на „Л." ЕООД задълженията си по фактури №№ 323, 330, 331,
337,338, 341 и 353, но не представя доказателства за плащането. Настоява се в молбата от 08.07.2019г., че стоките, описани в стоковите
разписки и издадените във връзка с тях фактури № 236/03.12.2014г. и №
317/21.12.2015г., не са били доставени на „А.1." ЕООД, като поради което
дружеството не дължи плащане.
В с.з.,
проведено на 25.10.2019г., проц.представител на„А.1."
ЕООД - адв.П.Г.Ч., прави изявление, че не
оспорва, че страните по делото са в търговски отношения, но не и по отношение на процесните
стоки, описани в стоковите разписки и издадените във връзка с тях фактури
№236/03.12.2014г. и №317/21.12.2015 г.
В с.з., проведено на 07.02.2020г., по
същество адв.Чорбаджийски настоява за отхвърляне на
исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Насрещната ищцова страна, в същото с.з. по същество настоява за
уважаване на исковата претенция. В писмена защита по делото, излага, че липсват
доказателства за плащане на стоките, въпреки реалната доставка на същите. Настоява за уважаване и на
осъдителната претенция за присъждане на лихви върху дължимите главници.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от служебно изисканото и
приложено по настоящото дело ч.гр.д. №
19095/2018г., по описа на съда за 2018г. 41 състав, със заповед №9468/21.12.2018г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд– Варна, на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумата, предмет на
настоящата искова претенция по чл.422 ГПК: сумата 5061.48 лева /пет хиляди шестдесет и един
лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, дължима за извършени
доставки на стоки по стокова разписка № **********/03.12.2014 г. и фактура №
**********/03.12.2014 г. за сумата 816.84 лева с ДДС и по стокова разписка №
**********/21.12.2015 г. и фактура № **********/21.12.2015 г. за сумата 4244.64
лева с ДДС и законната лихва върху главницата от
20.12.2018 г. до изплащане на вземането.
Срещу заповедта е постъпило възражение
от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това по указания
на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането
си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото като писмени доказателства за
приети стокова разписка №**********/03.12.2014 год., фактура № **********/03.12.2014 год.; стокова
разписка № **********/21.12.2015 год., фактура № **********/21.12.2015 год.;
Покана за доброволно изпълнение от 20.07.2017 год.; Покана за доброволно изпълнение от 18.07.2018
год.; Справка от Еконт за извършена доставка; стокова
разписка от 10.12.2014г., стокова разписка от 17.12.2014 г., справка за
неплатени фактури – 3бр.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че фактура с номер № 236/03,12,2014г. и фактура с № 317/21,12,2015г., са
осчетоводени в хронологичен счетоводен регистър на сметка 411
„Клиенти", аналитична партида „А.1." ЕООД като е дебитирана сметката с общата стойност по всяка една
фактура, кредитирана е сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки" с данъчната основа по всяка една фактура и е кредитирана сметка 453/2 „Начислен
ДДС по продажби" със стойността на ДДС по всяка една фактура. Към датата
на проверката на вещото лице, и двете процесии фактури не са заплатени, а
съществуват като дебитно салдо по сметка 411 „Клиенти" на обща
стойност 5 061,48 лв.
Общата стойност
на задължението от ответника по издадените фактури от ищеца се равнява на 5 061,48 лв.
В счетоводството
на ответника фактура № 236/03,12,2014г. не е осчетоводена и не е включена в дневник
за покупки за м. 12,2014г. нито в по-късен период. Фактура № 317/21,12,2015г. е осчетоводена в представеният
хронологичен счетоводен регистър на сметка 401 „Доставчици" за периода
01,12,2014г. - 31,12,2015г. като с
данъчната основа е дебитирана сметка 302
„Материали"; със стойността на ДДС е дебитирана
сметка 453/2 „Начислен ДДС по покупки", а с общата стойност по фактурата е
кредитирана сметка 401 „Доставчици", аналитична партида „Л." ЕООД.
Към датата на проверката на вещото лице, само тази фактура съществува като
неплатена в кредитното салдо на сметка 401 „Доставчици" в размер на 4 244,64 лв.
В счетоводството
на ищецът, Фактурите са включени в дневници за продажби на ред и през данъчен
период както следва:
|
Ф №/дата |
Ст-т |
ДДС |
ОБЩО: |
В дневник прод. На
ред № |
дан. Период |
|
236/03.12.2014 |
680.7 |
136.14 |
816.84 |
2 |
12.2014 |
|
317/21.12.2015 |
3537.2 |
707.44 |
4244.64 |
7 |
12.2015 |
|
ОБЩО: |
4217.9 |
843.58 |
5061.48 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фактурите са включени в дневници за продажби на посочените по-горе редове и
през съответните данъчни периоди на издаване на фактурите като фактури и
начислен ДДС за внасяне към бюджета по тях, като данните от дневниците са
надлежно декларирани пред ТД на НАП - Варна.
В счетоводството на ответника Фактура № 317/21,12,2015г. е включена в дневник
за покупки на ред № 352 и е включена в подадената СД по ЗДДС за данъчен
период м. 12,2015г. като фактура с право на пълен данъчен кредит с данъчна
основа 3537,20 лв. и ДДС в размер на
707,44 лв.
Само по фактура № 317/21,12,2015г. е осчетоводен ДДС по покупки и е ползван
данъчен кредит, като фактурата е включена в дневник за покупки с право на пълен
данъчен кредит в общ размер на 707,44 лв. през данъчен период м.
12,2015г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
И двете дружества са търговци и съгласно
чл. 53, ал. 1 ТЗ, имат задължение да водят счетоводство, в което да отразяват
движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените търговски
книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между
търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл. 182 ГПК, вписвания в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Съгласно чл. 113, ал. 4 ЗДДС,
фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване
на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не
по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от ЗДДС.
Ищецът основава претенцията си по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд–
Варна, като задължение на ответното дружество за плащане на възнаграждение във
връзка с трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ между
страните по договор за доставка и продажба на стоки.
Представените от
ищеца писмени доказателства - Фактури доказват наличието на уговорка за
доставка на описаните стоки, тяхното
количество и стойност в лева. Същото се установява и от писмените доказателства
и заключението на вещото лице. От изложеното може да се обоснове извод, че
страните са постигнали съгласие по основните изискуеми реквизити, установяващи
наличието на валидно сключен договор за продажба.
Ответникът не е
оспорил в законоустановеният срок по чл.131 от ГПК,
доставката на описаните стоки в процесните стокови
разписки и фактури. Такова оспорване същият е навел след срока по чл.131 ГПК,
както и в с.з., поради което и с оглед преклузията,
настъпила по смисъла на чл.133 ГПК, не
може да се ползва от това си възражение.
При изложеното,
съдът приема, че по делото липсва спор относно извършената от ищеца доставка на
описаните в процесните фактури стоки, предвид липсата
на надлежно наведено в срок възражение за това от страна на ответника.
Следва от
горното извод, че ищцовото дружество е изправна
страна по договора за продажба на стоки.
Няма спор и че
между страните са установени трайни търговски отношения по смисъла на чл.292,
ал.1 ТЗ, по повод доставка и продажба на
стоки от страна на ищеца в полза на ответника. В с.з., проведено на 25.10.2019г., проц.представител на„А.1." ЕООД - адв.П.Г.Ч., признава това
обстоятелство, като същи сочи, че страните по делото са в търговски отношения.
Спорът между
страните е относно обстоятелството, налице ли е плащане на дължимото по процесните фактури от страна на ответника.
Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение.
По процесните
фактури, съдът намира следното:
Касае се за фактури, индивидуализирани в
исковата молба под следните номера: фактура с номер № 236/03,12,2014г. и фактура с №
317/21,12,2015г. В тях, в графата
получател за ответното дружество се е подписало лицето "С.М.А.". По делото не е доказано, че С.М.А.е лице с представителна власт, но доколкото не се твърди, и не са
представени доказатерлства, незабавно след узнаването
за посочените фактури, ответното дружество да се е противопоставило, следва да
се приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ за действия без представителна власт,
съответно на това основание съдът приема, че фактурите представляват годно
доказателство за извършени фактически действия по предаване на стоките,
съответно за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални
договори за търговска продажба.
На следващо място, дори фактурата да не
съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и
подпис на поръчващия, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти
заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното
признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит. В този смисъл е Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. №1067/2011
г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е.
В случая се установи от заключението на
вещото лице, че в счетоводството на ответника Фактура №
317/21,12,2015г.
е осчетоводена в представеният
хронологичен счетоводен регистър на сметка 401 „Доставчици" за периода
01,12,2014г. - 31,12,2015г. като с
данъчната основа е дебитирана сметка 302
„Материали"; със стойността на ДДС е дебитирана
сметка 453/2 „Начислен ДДС по покупки", а с общата стойност по фактурата е
кредитирана сметка 401 „Доставчици", аналитична партида „Л." ЕООД.
Към датата на проверката на вещото лице, само тази фактура съществува като
неплатена в кредитното салдо на сметка 401 „Доставчици" в размер на 4 244,64 лв.
В счетоводството на ответника само фактура
№236/03,12,2014г.
не е осчетоводена и не е включена в дневник за покупки за м. 12,2014г. нито в
по-късен период, съответно не е било ползвано
право на данъчен кредит по нея.
В счетоводството
на ищецът, фактура
с номер № 236/03,12,2014г. и фактура с № 317/21,12,2015г., са осчетоводени в хронологичен счетоводен регистър на сметка 411
„Клиенти", аналитична партида „А.1." ЕООД като е дебитирана сметката с общата стойност по всяка една
фактура, кредитирана е сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки" с данъчната основа по всяка една фактура и е кредитирана сметка 453/2 „Начислен
ДДС по продажби" със стойността на ДДС по всяка една фактура. Към датата
на проверката на вещото лице, и двете процесии фактури не са заплатени, а
съществуват като дебитно салдо по сметка 411 „Клиенти" на обща
стойност 5 061,48 лв.
Съдът възприема изцяло направените от
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй
като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на
поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ.
При указаната доказателствена
тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване на
задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана
сума в размер общо на 5061,48лв.
Законната лихва се дължи и от
предявяване на претенцията в съда – 20.12.2018. по арг.от
чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането за главницата.
Ответникът е в забава за плащане цената
по процесните фактури, при което ще дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата.
По силата на чл. 327 ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката.
Предвид изложеното обезщетението за
забава е дължимо от деня следващ издаването на съответната фактурата до предявяване
на осъдителната искова претенция с правно основание чл.79 ЗЗД в съда – на
28.02.2019г. Лихвата за забава върху
задължението по всяка една от процесните фактури се
претендира, с оглед съобразяване давността, с начална дата от 28.02.2016г., а
не считано от датите, следващи издаването на фактурите.
Обезщетението,
определено по делото по реда на чл. 86 ЗЗД чрез използване на ПИС „Апис финанси“, възлиза на сумата от 1293,58 лева по Фактура
№317/21,12,2015г., на стойност
4244,64 лева с ДДС; на сумата от 248,94 лева по Фактура №236/03,12,2014г. на стойност 816,84 лева с ДДС.
При изложеното, осъдителните искови
претенции за лихва- сума в размер на 1293.40лв./хиляда двеста деветдесет и три лева и
четиридесет ст./, представляваща лихва, дължима за периода от
28.02.2016 год. до 28.02.2019 год. върху главницата от 4244,64 лева по стокова разписка №
**********/21.12.2015 г. и фактура № **********/21.12.2015 г.; сума в размер на 248.69лв./двеста четиридесет и осем лева и шестдесет
и девет ст./, дължима за периода от 28.02.2016 год. до 28.02.2019 год.
върху главницата от 816,84 лева по стокова разписка № **********/03.12.2014 г. и
фактура № **********/03.12.2014 г., подлежат изцяло на уважаване.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното
от ищецът искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК: 960лв. за адв.възнаграждение, 206.97лв. за
държавна такса и 150.00лв. за ССЕ, всички те в общ размер от 1316.97лв., сторени в настоящото исково производство.
Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. - 501.23 лева разноски, от които 101.23 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, в отношенията между ищецът „Л.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, от една страна и ответника
„А.1." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми
, а именно: сумата в общ размер 5061.48 лева /пет хиляди шестдесет и един лева и четиридесет и осем
стотинки/ - главница, дължима за извършени доставки на стоки: от които: 816,84 лева с ДДС по стокова разписка № **********/03.12.2014 год.
и фактура № **********/03.12.2014 год. и
4244,64 лева с ДДС по стокова разписка № **********/21.12.2015 год. и
фактура № **********/21.12.2015 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 20.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението,
за които суми е
издадена Заповед № 9468/21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19095/2018г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА на основание
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, ответника „А.1." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищецът „Л.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, следните суми: сума в размер на 1293.40лв./хиляда двеста
деветдесет и три лева и четиридесет ст./, представляваща лихва, дължима за периода от 28.02.2016 год. до 28.02.2019 год. върху главницата
от 4244,64 лева по
стокова разписка №**********/21.12.2015 г. и фактура № **********/21.12.2015 г.; сума в размер на 248.69лв./двеста четиридесет и осем лева и шестдесет
и девет ст./, дължима за периода от 28.02.2016 год. до 28.02.2019 год.
върху главницата от 816,84 лева по стокова разписка № **********/03.12.2014 г. и
фактура № **********/03.12.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.1." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищецът „Л.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в общ размер от 1316,97лв.,
представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, формирани както следва: 960лв.
за адв.възнаграждение, 206.97лв. за държавна такса и
150.00лв. за ССЕ, както и сумата в общ
размер от 501,23лв., представляваща направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 19095/2018г.
съдебно - деловодни разноски, сбор от следните суми: 101.23 лева заплатена държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
Сумите, могат да
бъдат заплатени по сметка на ищецът, посочена в заповедното производство и в
обстоятелствената част на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: