РЕШЕНИЕ
№................/29.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 202 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Л.М., гр. Варна, с която
е предявен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, за
осъждане на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение в размер на
26 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, за неимуществени вреди –
преживяни болки и страдания, следствие от получените телесни увреждания в
резултат на ПТП на 05.07.2019 г., допуснато по вина на Д. Г. Д., за което е
образувано ДП № 300 по описа на ОДМВР – гр. Варна за 2019 г., съответно пр.пр.
№ 8465 по описа на РП – гр. Варна за 2019 г., ведно със законната лихва от
12.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
В последно съдебно заседание е
предприето увеличение на иска като от частичен е преминато към заявяване в
целия, увеличен размер от 100 000 лева. Увеличението е допуснато с
определение на съда.
В исковата молба ищцата твърди, че на 05.07.2019 г., около 18:45 ч., в
гр. Варна, на ул. „А. К.“ срещу магазин „Билла“, при движение на заден ход л.а.
„Фолксваген Туран“ с рег.№ В **** ВН,
управляван от Д. Г. Д., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
ищцата, която се намирала зад автомобила, като й нанесъл определени телесни
повреди.
По повод на настъпилото ПТП, било образувано ДП № 300 по описа на ОДМВР
– гр. Варна за 2019 г., съответно пр. № 8465 по описа на РП – гр. Варна за 2019
г., които към настоящия момент не са приключили.
Твърди се за увреждащия л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ В **** ВН, управляван от Д. Г. Д., че е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. BG/22/118002316235/14.08.2018
г. при ответното дружеството със срок на валидност една година – до 13.08.2019
г.
Ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред
ответното дружество, като застрахователят бил уведомен за събитието с обратна разписка
от 05.08.2019 г. По случая била заведена щета с № 0000-1000-03-19-7556/2019 г.,
по която застрахователят не изплатил обезщетение и към момента на депозиране на
исковата молба.
Твърдят се следните травматични увреждания, получени вследствие на инцидента:
множество счупвания на подбедрицата, счупване на метатарзална кост, последици
от други счупвания на долен крайник, лошо зарастнала фрактура, постравматична
артроза на лява глезенна става, придобито криво стъпало, травма на глава с
охлузна рана и други. Получените при процесното ПТП множество счупвания на лява
подбедрица и счупване на I и V метатарзални кости на ляво ходило били
придружени със смачкване на глезена и ходилото. Последвало продължително
лечение и гипсова имобилизация.
На 14.01.2020 г. ищцата преминала
преглед в ДКЦ V Варна ЕООД при ортопед, от който се установили оточни и
деформирани подбедрица и стъпало, вследствие счупването, също и контрактури в
лява глезенна става, ляво ходило, както и контрактура в глезена в неутрално
положение. Установило се също и лошо зарастване на фрактурата на V метатарзална
кост.
Освен претърпените силни физически болки в периода непосредствено след
инцидента, преживения стрес и негативни емоции, нарушенията в ежедневния й
ритъм на живот, необходимостта от чужда помощ за елементарни дейности, ищцата
излага, че болките в контузените области продължавали и към настоящия момент, а
при продължително натоварване и седене се усилвали. Поради това се налагало
придвижването и с канадка, а походката й била накуцваща.
Счита, че има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в заявения и приет за
разглеждане размер, съобразен с лимита на отговорност по ЗГО за 2019 г. и
съдебната практика по сходни дела, както и на лихва за забава, считано от
датата на уведомяване на застрахователя от делинквента за процесното ПТП, като
се позовава на задължението му това да стане в седемдневен срок след
настъпването на събитието. В условия на евентуалност намира, че най-късният
момент, от който застрахователят дължи лихва е този, в който е уведомен от
пострадалия /поддържано в допълнителната искова молба/.
Правна квалификация на
правата: чл. 432 ал.1 и чл. 429 ал.3 от КЗ.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди съпричиняване
предвид поведението на пострадалата, с което сама се е поставила в ситуация на повишен риск, като е нарушила
правила за движение по пътищата. Оспорва да са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане, настъпването на деликт с описания
от ищцата механизъм в това число противоправност на действията и вина на
лицето, сочено като виновно за процесното ПТП. Оспорва характера и интензитета
на твърдените от ищцата травматични увреждания вследствие ПТП. Излага, че
размера на търсеното обезщетение е прекомерен и не отговаря на действително
претърпените от нея неимуществени вреди, както и на установените от съдебната
практика размери. Предвид неоснователността на главната претенция оспорва
изцяло дължимостта на лихва за забава, считано от 12.07.2019 г.
В допълнителна искова молба вх. № 269018/03.11.2020 г., която всъщност
представлява становище по подадения допълнителен отговор, ищците чрез
процесуален представител заявяват, че поддържат всички твърдения и
доказателствени искания, изразяват становище и по проекто-доклада и по
разпределението на доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищцовата страна поддържа собствените си аргументи
чрез процесуален представител.
Ответникът поддържа в писмени молби по хода на делото становището си,
аргументирано в отговора.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За безспорно и ненуждаещо се
от доказване съдът приема,
че л.а. марка „Фолксваген Туран“ с рег.№
В **** ВН, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по спора, с валидност
към датата на ПТП – 05.07.2019г.
Отсъствието на влязла в сила осъдителна присъда спрямо деливкента
изисква от ищцата да установи елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предпоставящо за ангажиране отговорността на застрахователя при
валидно застрахователно правоотношение.
1.По механизма на ПТП.
Установява се от събраните по делото доказателства и изготвената САТЕ,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че на
05.07.2019 година на ул. „А. К.“ в гр. Варна, срещу магазин „Билла“ е настъпило
ПТП между ищцата С.М. и МПС, л.а. „Фолксваген туран“ с ДК№ В **** ВН,
управляван от Д. Г. Д..
ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието на ул. «А. К.». Съгласно протокола за
оглед на местопроизшествието, същото е на прав и равен пътен участък от улицата,
след кръстовището с улица «Цар Иван Срацимир» на сух път с гладка асфалтова
настилка. На пътното платно не е налична хоризонтална пътна маркировка, а
участъкът от ул. «А. К.» е с еднопосочно движение към ул. «Д-р Пюскюлиев».
Платното за движение е със ширина 6 метра. На десния тротоар срещу входа на
магазин «Билла» са монтирани пътни знаци: Д4 – еднопосочно движение след знака;
В27 – забранени са престоят и паркирането. По време на огледа процесният
автомобил е бил непосредствено преди кръстовището с ул. «Цар Иван Срацимир» с
предна част насочена към ул. «Д-р Пюскюлиев» , т.е. в посоката на движение на
МПС, в лявата част на улицата.
Съгласно
доказателствата, съдът приема, че ПТП е настъпило по описания в протокола за
оглед начин – движение назад на МПС-то, при което настъпва удар с ищцата, която
като пешеходка е пресичала напречно ул. «А. К.» зад автомобила като отсъстват
данни по делото дали посоката е към магазин «Билла» или в обратна – към
Кооперативен пазар Варна.
2.Досежно поведението на водача на МПС и съобразяването
му с разпоредбите на ЗДвП:
На първо място,
въпреки, че това поведение на водача на МПС не е пряка причина за настъпване на
ПТП, същият е извършвал маневра назад и изобщо движение назад в лявата лента на
улицата, която е еднопосочна в нарушение на пътен знак В27, забраняващ престоя
и паркирането. Както и вещото лице посочи, вероятната причина е желанието на
управляващия таксиметров автомобил да изчака клиенти като маневрата назад е с
цел да паркира. Следва да се има предвид, че таксиметровите автомобили не са
изключени от обхвата на действието на пътен знак В27 с оглед разпоредбите на
чл. 67 от Наредба № 18/2001 година за сигнализацията на пътищата с пътни знаци,
а пътният знак В27 съгласно чл. 80 от същата Наредба се поставя в пътен участък, в който
спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното
движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение.
На
следващо място, според чл. 40 от Закона
за движение по пътищата, преди да започне движение назад, водачът на МПС е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението като е
длъжен непрекъснато при извършване на маневрата да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност следва да осигури лица, което да
сигнализира за опасности.
Съдът приема с
оглед фактите, че водачът на МПС-то е нарушил както разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, тъй като очевидно не е съобразил пътната обстановка зад превозното
средство, а също така и цитираните по-горе разпоредби на Наредба № 18/2001 г.,
тъй като е правил опит да паркира в зона забранена за това.
И тъй като съгласно
САТЕ ПТП е било предотвратимо ако водачът на автомобила беше изчакал
преминаващата зад него пешеходка, което не е сторил очевидно, то същият има
вина за произшествието. Нещо повече – вещото лице заяви в съдебно заседание на
въпрос по молбата на процесуалния представител на ищцата, че водачът на
автомобила е можел да преустанови движението назад, защото при паркиране
скоростта не е висока. Ако беше забелязал пешеходката в който и да е момент, с
което и да е от огледалата и в следващия момент да реагира, дори и при
съприкосновение, ако е предприел спиране, то реакцията би намалила удара и последиците
от гледна точка на получените травматични увреждания. Налага се извод, че
пешеходката не е забелязана, което сочи на неизпълнение на задължението от
страна на водача по чл. 40 от ЗДвП.
За пълнота, водачът
на МПС не е изпълнил и задължението си по чл. 116 от ЗДвП да е особено
внимателен към пешеходците.
3.По въпроса за получените увреждания и причинната връзка:
В резултат на ПТП
ищцата е получила множество телесни увреждания – двуглезенно счюпване на лявата
подбедрица, счюпване на пета предноходилна кост на лявото ходило, контузия на
главата, ожулване в областта на главата, които травми съгласно кредитираното
заключение по СМЕ са резултати от удари с или върху твърди, пъти предмети,
респективно удар от детайл на лек автомобил, реализиран в областта на левия
долен крайник, последващо падане и удар на главата в подлежащата повърхност.
Част от уврежданията по съществото си представляват средни телесни повреди по
смисъла на НК.
Експертът заяви в
съдебно заседание, че основната функция на увредения крайник е възстановена,
движенията обаче не се извършват в пълен обем и предвид травмата в областта на
глезенната става, ищцата е с накуцваща походка и дори при оперативна
интервенция е спорно пълно възстановяване/оздравяване на крайника.
Предвид заключението
по СМЕ, съдът приема, че травматичните увреждания са в пряка причинна връзка с
ПТП, за което вина има водачът на таксиметровия автомобил. Фактическият състав
на чл. 45 от ЗЗД е осъществен в цялост.
4.Относно справедливия размер на обезщетението,
което се претендира за неимуществени вреди.
Съобразно разпределената доказателствена тежест на ищеца е указано да
установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, а на
ответника - да установи факта на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. М. –
сестра на пострадалата и свидетеля А. А. – познат на семейството се установи,
че ищцата преди инцидента е била изключително здрава и активна жена, която
постоянно е била в движение и социални контакти. Следствие катастрофата
ходилото на ударения крак е деформирано и ищцата ползва много по-голям номер
обувки поради невъзможността да обуе крака си. В първите месеци пострадлата е
имала нужда от помощ за обслужването й. Около седем месеца болната се е
придвижвала с помощта на патерици, а и към момента при движение залита. ПТП се
е отразило на живота й и психиката, изразяващи се най-вече в страх от
придвижване сама извън дома без придружител, а ниските доходи от пенсия са били
крайно недостатъчни за заплащане на евентуална операция. Според свидетелката
при студено време ищцата изпитва болки в увредения крайник и взема съответни
медикаменти.
При горното съдът по размера
намира следното: при
претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и
характера на телесните увреждания, в случая две средни няколко леки телесни
повреди и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера на
обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на
обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.
С оглед доказаните факти по делото, съдът приема, че пострадалата ищца,
към момента на инцидента, преди ПТП, при отсъствие на различно доказано, е била
здрава и жизнена за възрастта си.
Произшествието е променило живота, здравето – физично и психично. В
конкретния случай нито ищцата би могла да оздравее напълно, т.е. ще търпи
последиците от увреждането доживот, а от друга очевидно са налице и изменения в
психичното здраве, най-вече свързани със страха от излизане на улицата и
придвижване сама в пространството, което сочи на траен отпечатък в съзнанието
на случилото се и трудност при преодоляването. Вероятно възрастта, в която се
намира – 70 години също допринася за последното като следва да се отбележи, че
свидетелите заявиха страховете да продължават, въпреки изминалия период от ПТП
близо от година и половина.
Като се има предвид и завишените размери на застрахователни лимити в
обезщетенията, настоящата инстанция приема за справедлив размер на
обезщетението този от 70 000 лева. За горницата до 100 000 лева искът
е неоснователен по размер.
5.По въпроса за
съпричиняването:
Факт е, с оглед и заключението по САТЕ, че в процесния пътен участък
няма хоризонтална маркировка. Ищцата не е пресичала на пешеходна пътека. Ищцата
е имала възможност да види процесното МПС според заключението на експерта, тъй
като ПТП е настъпило в светлата част на денонощието като в зависимост от
посоката й на движение, вещото лице, на въпрос на съда /л. 136 по делото/
отговори, че до точката на ПТП е изминала 1/3 съответно 2/3 от пътя и би могла
да забележи маневрата на автомобила. При все това съдът не откри ищцата да е
извършила нарушение по ЗДвП и по-специално на разпоредбите на чл. 114,
установяващи забрани и тези на чл. 113 ал.2 вр. ал.1 т. 1, 2 и 4 от закона,
което като поведение да е довело именно до настъпването на ПТП и последиците от
него. В протокола за оглед на ПТП няма съставена схема, което препятства
формиране на извод за съпричиняване. Възражението на ответника е неоснователно.
Освен това в този участък при наличие на пътен знак В27, ищцата не е длъжна да
предполага, че МПС ще осъществява маневри назад с цел паркиране.
6.По въпроса за лихвите и
началния момент на дължимост:
Ищецът е уведомил на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ застрахователя за
настъпилото ПТП на 07.08.2019 година /установява се от писмо до ищцата от
застрахователя от 20.08.2019 г. л. 8 по делото/. Не е спорно, че до сезиране на
съда – 07.02.2020 година няма произнасяне от застрахователя по отправеното към
него искане. От друга страна застрахователят дължи лихва съгласно чл. 429 ал.3
от КЗ от двата от по-ранните моменти – уведомяването от застрахования по чл.
430 ал.1 от КЗ или уведомяването от пострадалия.
Съдът двукратно е задължил застрахователя да представи доказателства за
датата, на която е уведомен от застрахования за ПТП като ответникът в нито един
момент по делото не е оспорил твърдението на ищцата, че е уведомен от
застрахования. Аргументите, че лихва не се следва от претендираната от ищцата
дата 12.07.2019 г. /с нея ищцата обвързва крайния срок, в който застрахователят
е уведомен от застрахования/ са единствено на плоскостта на неоснователност на
главния иск.
Съдът е указал възможността да приложи чл. 161 от ГПК ако страна
препятства събиране на относими доказателства, поради което и приема, че ЗК
„Лев инс“ АД е уведомено от страната по застрахователното правоотношение за
настъпилото ПТП. Предвид обаче срока по чл. 430 ал.1 от КЗ, а именно седем
работни дни от узнаването, което съдът приема да е датата на ПТП, съдът счита,
че застрахователят е уведомен най-късно на 16.07.2019 г..
По отношение отправеното искане от застрахователя към увреденото лице по
реда на чл. 106 от КЗ, следва да се има предвид, че изисканите документи
пострадалото лице не е било длъжно да представи, особено доказателства за
приключило наказателно производство, САТЕ и СМЕ, изготвени в хода на
наказателното производство, поради което и застрахователят не може да се ползва
от удължения срок за произнасяне.
Освен това застрахователят не твърди и поисканите от него документи да
не са били представени, включително банковата сметка, така щото това да го
освободи от собствената му забава след изтичане на срока по чл. 497 ал.1 от КЗ.
Не са наведени и твърдения, че срокът за произнасяне е удължен и с колко, ако
по-късно са представени изисканите доказателства. Както по-горе съдът посочи,
възраженията по акцесорната претенция, включително началния момент са
изключително на плоскостта на функционалната зависимост спрямо основателността
или не на главно заявената претенция.
Съгласно чл. 496 ал.1 от КЗ срокът не може да бъде по-дълъг от 3 месеца
от предявяване на претенцията. В рамките на същия застрахователят или следва да
определи и изплати размера на обезщетението
или да постанови отказ, било поради доказано основание за отказ или
поради това, че размера на вредите, които се заявяват не се доказва, в който
случай е възможно и определяне на по-малък размер на обезщетението.
Считано от 07.11.2019 година ответното дружество е в собствена забава.
Отделно, застрахователят дължи и лихва върху присъденото обезщетение от датата
на уведомяването от деликвента, която при прилагане на чл. 161 от ГПК бе приета
за 16.07.2019 година, на осн. чл. 429
ал.3 вр. чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, защото това е лихвата,
дължима от деликвента, която застрахователят покрива и доколкото не надхвърля,
прибавена към обезщетението, размера на застрахователната сума.
7.По разноските:
На процесуалния представител на ищеца ще бъде присъдено възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, което в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. при заявен
интерес от 100 000 лева, определено по реда на чл. 7 ал.2 т.4 е 4236 лева с ДДС, а върху уважената част
2965 лева, платимо от ответника .
Ответникът ще бъде задължен да внесе в приход на бюджета на съдебната
власт сумата от 2800 лева държавна такса за уважения иск и осъден за разноските
за СМЕ в размер на 200 лева, изплатени от бюджета на съда, предвид
освобождаването на ищцата от държавни такси и разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София да
заплати на С.Л.М., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, следствие получените телесни увреждания в резултат на
ПТП на 05.07.2019 г., допуснато по вина на Д. Г. Д. при управление на л.а.
„Фолксваген туран“ с ДК№ В **** ВН, за което е образувано ДП № 300 по описа на
ОДМВР – гр. Варна за 2019 г., съответно пр.пр. № 8465 по описа на РП – гр.
Варна за 2019 г., ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 493 ал.1
т.5 и чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ и чл. 497 ал.1 т.2 вр. чл. 496 ал.1 от КЗ, като отхвърля предявената претенция за
неимуществени вреди за горницата до 100 000 лева като недоказана по
размер, както и за лихва за периода 12.07.2019 г. 15.07.2019 г. включително,
като недоказана по основание.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.
София да заплати по бюджета на съдебната власт, сметка държавни такси Окръжен
съд Варна сумата от 3000 /три хиляди/
лева държавна такса върху уважения иск и разходи за СМЕ, на осн. чл. 78
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на адв. П.Д.К., ЕГН **********,
адвокат при САК сумата от 2965 /две
хиляди деветстотин шестдесет и пет/ лева с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв
и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: