РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000568 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 130/01.12.2021 г.по т.д. 20205500901180 по описа за 2020
г. на Окръжен съд – Стара Загора Застрахователно акционерно дружество
(ЗАД) „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище и адрес на управление: град С., р-
н „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 е осъдено да заплати на К. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: село Е., община К., ул. “Т.“ № 22, съдебен адрес: С., ул.
„Б." № 9, ет. 2, офис 4, чрез адв. И.Й. сумата от 14000-четиринадесет хиляди
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като
е отхвърлил предявения иск за сумата над 14000 лева до предявения размер
от 30000 лева, предявен като частичен от сумата 73280 лева, представляваща
разликата между доброволно заплатеното от застрахователното дружество и
пълния претендиран размер от 80000 лева, като неоснователен; осъдено е
дружеството да заплати на К. П. сумата от 78.79-седемдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки, представляваща извършени от П. разходи за
1
лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск
за сумата над сумата 78.79 лева до предявения размер от 112,56 лева, като
неоснователен; осъдено е дружеството да заплати на П. направените по
делото разноски в размер на 886.89 лева, съобразно уважената част на
предявените искове, а П. е осъдена да заплати на дружеството направените по
делото разноски в размер на 520,73 лева съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх. №
665/21.01.2022 г. от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Д.Б.Ж. З."
АД чрез юрисконсулт Б. Е. М.. Решението се обжалва от ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД
в частта, с която е присъдена горница над 4000 лева до пълния присъден
размер от сумата от 14000 лева като обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху визираната обжалвана горница в размер на
10000 лева от 13.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта,
с която е присъдена горница над 39.39 лева до пълния присъден размер от
сумата от 78.79 лева като обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху визираната обжалвана горница от 39.39. лева от
13.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта му за
разноските. Първоинстанционното решение се счита за неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения
на материалния закон и че е необосновано. С жалбата се представя и
платежно нареждане от 19.01.2022 г. за изплатени на ищцата общо 4904.57
лева, от които 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди - 856.74 лева –
законна лихва от 13.12.2019 г. до 21.12.2022 г.; 39.39 лева – обезщетение за
имуществени вреди и 8.44 лева – законна лихва от 13.12.2022 г., като се счита,
че горните суми са справедливо обезщетение за вредите. Сочи се, че
ответникът е заплатил извънсъдебно и сумата от 6720 лева за претърпените
неимуществени и имуществени вреди. Моли да бъде отменено обжалваното
решение в обжалваните части, като бъдат отхвърлени предявените искове в
тези части, а в условията на евентуалност – да бъде намален размера на
исканото застрахователно обезщетение поради прекомерност. Излагат се
доводи свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД – неговата завишеност и че
не кореспондира с аналогични случаи от съдебната практика;
обстоятелството, че пострадалата П. с пътното си поведение обективно е
2
станала причина в значителна степен за настъпване и увеличаване на вредите
– наличие на съпричиняване, поради нарушение от пешеходката на
разпоредби на ЗДвП; приключил напълно оздравителен процес, наличие на
предходни травми, непроведена от ищцата адекватна рехабилитация;
необходимост от определяне процент за съпричиняване от ищцата в размер
на 90%; относно началния момент на изчисляване на дължимата лихва.
Претендират се разноски.
Постъпил е с Вх.№ 3723/11.04.2022 г. отговор на внесената от ЗАД
въззивна жалба от К. А. П. чрез адвокат Б. Б. Б., вписан в Адвокатска колегия
– С.. Счита жалбата на ЗАД за неоснователна и недоказана и моли същата да
бъде оставена без уважение. Развива доводи за заниженост на присъденото
обезщетение на ищцата, конкретно се спира на възстановителния процес при
ищцата; възразява срещу искания в жалбата процент за принос на ищцата за
настъпване на ПТП, като счита, че приетият 30% принос в
първоинстанционното решение би следвало да е значително по-нисък.
Претендира разноски.
Внесена е с вх.№ 3739/11.04.2022 г. насрещна въззивна жалба от К. А. П.
чрез адвокат Б. Б. против Решение № 130/01.12.2021 г.по т.д. 1180/2020 г. на
СтЗОС в отхвърлителните му части. Счита се същото в тези части за
неправилно и незаконосъобразно по отношение на размера на приетото за
справедливо присъдено обезщетение и по отношение приложението на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, както и в частта му за разноските. Иска се отмяна на решението
в отхвърлителните му части и постановяване на друго, с което да бъде осъден
ответника за плати на П. пълните предявени размери на обезщетения, ведно с
дължимата лихва от 13.12.2019 г. – датата на уведомяване на застрахователя,
както и разноските в пълен размер. Излага конкретни съображения: относно
приложението на чл. 52 от ЗЗД – несправедливо са били оценени вредите
причинени на ищцата, сочи броя и вида на травматичните увреждания,
коментира приетата СМЕ и сроковете за възстановяване, включително и че
ищцата до края на живота си ще има оплаквания при промяна на времето или
натоварвания от получената фрактура на лява раменна кост; анализира
събраните гласни доказателства относно негативното въздействие на
получените травми в живота на ищцата, като се твърди, че определеният от
съда размер на обезщетение за нанесените неимуществени вреди се разминава
3
с принципа на справедливост. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
приетото от СтЗОС съпричиняване от 30% от ищцата се сочат доводи, че не е
установен конкретен принос на пострадалата, обсъждат се фактически
обстоятелства относно местопроизшествието. Не се сочат нови доказателства,
не се правят доказателствени искания.
Постъпил е отговор на жалбата на П. от ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД с вх. №
6657/24.08.2022 г., с който се моли насрещната въззивна жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Твърди се, че част от
фактите и доказателствата в жалбата са разгледани избирателно, а други не са
били обсъдени. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
така обжалваната му от П. част, като се излагат конкретни съображения
свързани с получените травматични увреждания от ищцата, с
възстановителния процес, относно критериите за справедливо обезщетение по
чл. 52 от ЗЗД, както по отношение на приетия от съда процент на
съпричиняване от страна на пострадалата, който според дружеството е
минимален.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК;
изхождат от легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се съответни
неблагоприятни за тях части – осъдителна, респ. отхвърлителна от
първоинстанционно решение, откъм съдържание са редовни, поради което се
явява допустими.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд -
Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Пред Окръжен съд – Стара Загора са били предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 380 КЗ.
Ищцата К. А. П. е твърдяла в исковата си молба, че ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.
З." АД е сключил на 20.05.2019 г.задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № ........, валидна от 20.05.2019 г.
до 19.05.2020 г., за лек автомобил „М.”, модел „А.” с рег. № ....... Посочва се,
че при ПТП на 27.11.2019 г., около 06:30 ч., в с. Е., общ. К., на ул. „Б.к." до
кръстовището с ул. „Б.К.”, водачът С.П.Ш., управлявайки лек автомобил „М.
А." с рег. № ......, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като
4
не спазил необходимата странична дистанция и блъснал пешеходката К. П.,
движеща се плътно вдясно до бордюра по пътното платно, попътно на лекия
автомобил. Вследствие на описаното ПТП ищцата получила следните телесни
увреждания: Мозъчно сътресение със загуба на съзнание; Контузия на
главата; Счупване на шийката на лявата раменна кост; Множество масивни
охлузвания на лицето; Кръвонасядания по клепачите на двете очници; Оток и
кръвонасядане по дясна лицева половина; Охлузвания по двете ръце;
Кръвонасядане по дясното седалище; Оток и разкъсно-контузна рана по
дясното коляно; Оток и кръвонасядане по дясна глезенна област. Сочи се, че
след удара ищцата изпаднала в безсъзнание. Била откарана с линейка в МБАЛ
„Д- р Х.С." град К.. Оплаквала се от гадене, главоболие и силни болки в
контузените места. Претърпяла операция за наместване на фрактурата. Ръката
й била обездвижена с ортеза. От удара получила много охлузвания по лицето
и кръвонасядания по клепачите, не можела да вижда, очите й били зачервени
и подути. Получила наранявания от вътрешната страна на устата. Не можела
да се храни и да дъвче. Около седмица приемала само сокове със сламка. След
това започнала да се храни предимно с кашести храни. Към момента се
хранела нормално, но избирала по-меки храни. Една седмица била на
памперси, тъй като от нараняванията по тялото не е можела да става и да се
придвижи до тоалетната. Налагало се съпругът й да й помага в
домакинството, при къпане. Не можела да излиза сама, тъй като получавала
световъртежи. Изпитвала силно главоболие, била замаяна, често усещала
световъртеж. Светлината я дразнела. Категорично й били забранени четене,
гледане на телевизията и други средства за получаване на информация,
поради опасността от претоварване на мозъка. В исковата молба се посочва,
че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки и
ограничения на движението в областта на лявата раменна става. Все още я
боляла главата. От продължителния прием на течен аналгин е започнала да се
оплаква от дразнене на стомаха. След инцидента й се наложило да напусне
работа. На моменти се оплаквала от главоболие, виене на свят, нарушено
равновесие, като получила увреда на вестибуларния апарат, вследствие на
процесното ПТП. Твърдяло се е, че отделно от гореописаните неимуществени
вреди ищцата търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и медицински консумативи, както следва: за издаванене на СМУ на
живо лице от Съдебна медицина гр. С.З. - сумата 50,00 лева, за потребителска
5
такса по фактура № 183169/30.11.2019 г., изд. от „МБАЛ - Д-р Хр. С.“ ЕООД
- гр. К. - сумата 17.40 лева, за лекарства и медикаменти общо 45.16 лева. В
исковата молба се посочва, че ищцата е уведомила ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД за
настъпилото произшествие с уведомление, получено от ответника на
13.12.2019 г. Ответното дружество образувало щета с № ......, като определило
и изплатило обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 6720 лева. Посоченото обезщетение не удовлетворява
ищцата, поради което е предявен и настоящият иск за разликата между вече
платената сума от 6720 лева до пълния размер на претендираното
обезщетение от 80000 лева. Поискала е съдът да осъди ответника да плати на
ищцата сумите, както следва: 30000/тридесет хиляди/ лева, като част от общо
дължими 73280 лева, представляващи разликата между доброволно
заплатеното от ответника обезщетение в размер на 6720 лева до пълния
размер от 80000 лева, заедно със законната лихва върху сумата по
обезщетението, считано от датата на уведомлението - 13.12.2019 г. до
окончателното плащане, 112,56 лева /сто и дванадесет лева и 56 ст./,
представляващи извършени от ищцата разходи за лечение и медицински
консумативи, заедно със законната лихва върху сумата по обезщетението,
считано от датата на уведомлението - 13.12.2019 г. до окончателното
плащане, както и всички направени по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение. По делото е била постъпила уточняваща молба от ищцата, в
която са били направени следните уточнения: посочила е, че в
обстоятелствената част на исковата молба са посочени изчерпателно всички
известни факти по отношение на настъпилото ПТП на 27.11.2019 г. и неговия
механизъм, така както въпросните факти са били отразени в издадения по
повод произшествието Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№ 284р-26283 от 03.12.2019 г. и план-схема на ПТП, а именно: При ПТП на
27.11.2019 г., около 06.30 часа в с. Е., общ. К., на ул. „Б.к.” до кръстовището с
ул. „Б.К.” (стр. 1, абз. 1 от КП за ПТП), водачът С.Н.Ш. с ЕГН - **********
(стр. 1, графа: „Участник № 1”. подт. „водач” от КП за ПТП), водач на лек
автомобил марка марка: „М.”, модел: „А.”, ДК № ..... (стр, 1, графа: „Участник
№ 1”. подт. ППС” от КП за ПТП), виновно нарушил правилата за движение
по пътищата, като не спазил необходимата странична дистанция и блъснал
пешеходката К. А. П. с ЕГН - ********** (стр, 1. графа: частник № 2” от КП
за ПТП, движеща се плътно вдясно до бордюра на пътното платно, попътно
6
на лекия автомобил (стр. 2, графа: „Обстоятелства и причини за ПТП” от КП
за ПТП). В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил така
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди с правно
основание чл. 432 от КЗ като неоснователни и недоказани и е поискал съда да
ги отхвърли изцяло, включително и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Под условие
на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за
основателна, е молил да намали размера на претендираното обезщетение,
поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на К. А. П.,
която не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно, като преди
да навлезе облечена в тъмни дрехи, внезапно при ограничена видимост на
платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си
по пътното платно. Тези действия на ищцата, според ответника, са основните
фактори за ПТП и настъпилите вреди. Посочва, че претендираното с исковата
молба обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата. Посочил е, че
искът е допустим, но неоснователен. Твърдял, че за да възникне
отговорността на „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди е било необходимо да съществуват
кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността:
валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно
поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В конкретния случай считал, че водачът С.Н.Ш. не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Сочи, че
въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение. В случая не е била налице
влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за
гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли
7
извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Поради това
счита, че не са били налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди на ищцата и предявеният срещу „ЗАД
Д.Б.Ж.З. АД” иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Твърдял, че претендираните от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди са необосновано и
прекомерно завишени. Посочел е, че съгласно съдебната практика, понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и то не можело да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Считал е, че предявената искова молба е изцяло
неоснователна, тъй като твърдял, че водачът на МПС марка „М.“, модел „А.”,
с рег.№ ...... не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имала пешеходката, която в нарушение
на правилата за движение по пътищата, се е движила в тъмната част на
денонощието с тъмни (черни) дрехи, по неосветената част на платното за
движение, с което е станала предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е
възпрепятствала останалите участници в движението, вкл. и водача на лекия
автомобил марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ......, да реагират своевременно и
адекватно на нейните действия. Намирал претендираното застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени
вреди от ПТП от 27.11.2019 г. за прекомерно завишено и несъответстващо на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни
наранявания. Същото не било съобразено и с приноса на пострадалата за
настъпване на ПТП. Направил е възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените
от ищцата болки и страдания и на практиката на съдилищата по аналогични
случаи, както и възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в
нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114
от ЗДвП, а именно: Ищцата облечена в тъмни дрехи и в тъмната част на
денонощието, не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно,
като преди да навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за
8
движение, не се съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и
е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно.
Твърдял е, че посочените по-горе нарушения от страна на ищцата се
намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност
на исковата й претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение
следвало да бъде намалено поне на половина заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект. Твърди, че ищцата е получила незначителни по
вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановила бързо и без
усложнения. Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия
автомобил марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ...... не е могъл, нито е бил длъжен
да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното
ПТП, ще премине пешеходец, облечен в тъмни дрехи и по неосветената част
на пътното платно, който ще навлезе внезапно по платното за движение, без
да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, удължавайки
ненужно пътя и времето си за преминаване по пътното платно. Водачът на
лекия автомобил марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ...... не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било
технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние.
За основателността на исковата претенция е била релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия
автомобил марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ...... и претърпените вреди като
резултат. Деянието, в резултат на което е станало пътно транспортно
произшествие, е било случайно, защото поведението на пешеходката и
опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за водача на
автомобила и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен
участък, ще премине пешеходец, който ще наруши ЗДвП, вследствие на което
ще настъпи ПТП. В условията на евентуалност, в случай, че съдът би намерил
предявения иск за основателен, моли съда да отчете, че с определянето на
застрахователно обезщетение (писмо изх. рег. № 1063 от 13.03.2020 г.) на
ищеца в размер на 6720 лева, ответното дружество е било абсолютно
добросъвестно и с поведението си не е дало повод за завеждане на тази искова
претенция. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължал законна
лихва за забава, ако не е определил или не е изплатил застрахователно
9
обезщетение в срок. Застрахователят се е произнесъл в законоустановения
срок, като е определил и изплатил обезщетение, следователно не е изпаднал и
не се счита в забава. Евентуално, в случай на уважаване на иска, за най-ранна
дата на изпадане в забава можело да се приеме деня на входиране на исковата
молба, като от същия този момент би се дължала и мораторна лихва за забава.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 27.11.2019г., по отношение
собствеността и ползването на л.а. марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ...... по
силата на Застрахователна полица ГОА № В0/30/119001360275, сключена със
„ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД. Поискал е от съда да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е
заплатило на ищцата сумата от 6720 лева. Оспорил е вината на водача на
лекия автомобил - С.Н.Ш. с оглед изложеното по-горе твърдение за
наличието на такава у пешеходецът, намиращ се на платното за движение или
за хипотезата на случайно деяние, което водачът Ш. не е могъл нито да
предвиди, нито да предотврати; оспорил е изключителната вина на водача на
лекия автомобил с оглед наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от ПТП от страна пострадалата К. А. П., която с
поведението си е допринесла за настъпване на ПТП. Възразил е срещу
твърдението, че ищцата е получила сериозни травми от ПТП, които били
свързани с интензивни и продължителни болки и страдания. Сочил е, че
видно от представените към исковата молба медицински документи, едва
няколко дни по-късно, вероятно по нейно желание, е издадена Епикриза към
ИЗ №9575, където за нуждите на съдебното предявяване за пръв път като
увреждания от ПТП са отразени - счупване на горния край на раменната кост.
Твърди, че така описаните увреждания, няколко дни след ПТП, не са
получени при настъпване на ПТП, същите не са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Заявил е, че К. А. П. до настоящия момент не е
представила изисканите документи. Твърдял е, че липсата на изисканите
документи води до невъзможност да бъдат определени степента и характера
на уврежданията, спазено ли е предписаното лечение и неговата
продължителност, ако изобщо е извършено такова. По тези съображения
оспорва описаните в исковата молба травми да са причинени в резултат на
процесното ПТП. Оспорил е механизма на ПТП. Считал, че не отговаря на
така описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол с
10
пострадали лица. Протоколът е бил официален удостоверителен документ, но
не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП,
тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е
отразил в протокола изявлението на страната. Отделно от това, самото
обяснение в протокола е било неясно и противоречиво. В него се говори за
движещо се МПС, което не оставя достатъчно странично разстояние от
движещият се в същата посока от дясната страна на платното за движение
пешеходец, с който е реализирано ПТП. Съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК,
посоченият протокол, имащ характер на официален документ, имал
удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и
обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното лице,
което е изготвило този документ. Оспорил е механизма на осъществяване на
твърдените неимуществени вреди. Не са били представени медицински
документи, удостоверяващи, че ищцата е била търсила медицинска помощ по
спешност за претендираните телесни увреждания. Оспорил е наличието на
причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени и
имуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие;
оспорил е твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителния процес на ищцата, както и че продължавала да изпитва
болки, физически и психически дискомфорт. Липсвала актуална консултация
с какъвто и да е лекар, от която да е видно как е протекъл оздравителният
процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, както и необратими
последици за здравословното състояние на ищцата. Не са били представени
медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително
медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, че е провела
последващо лечение и консултации със специалисти. Оспорил е твърдението,
че е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си и при придвижване извън
дома й, и за ограничаване на обичайните й ангажименти. Тези твърдения
намирал за несъстоятелни, тъй като ищцата не е представила доказателства и
не са били налице такива за тези твърдения. Оспорил твърдените с исковата
молба травми, получени от ищцата - представените медицински документи са
били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински
документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалата, относно възстановителните процеси, липсвали контролни
11
прегледи при хирург, ортопед, невролог и/или друг специалист, които са
необходими при твърдените увреждания, липсвали данни от направени
контролни рентгенограми и медицински документи за проведено лечение.
Оспорил е твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания са
причинили продължително разстройство на здравето, силни болки, проблеми
със съня и напрежение, което се е отразило на ежедневието й; че
травматичните увреждания, болките и страданията за продължителен период
от време я лишили от възможността да води нормален начин на живот, както
и да осъществява ежедневната си битова и общочовешка дейност; а също и
твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е била лишена от
нормален начин на живот, че до момента същото предизвиквало силен страх
и уплаха у нея, както и че случаят е повлиял на личния й живот, като силно е
ограничил социалните й контакти. Оспорил е твърдените болки и страдания,
които подлежали на компенсиране. Оспорил твърдените последици от
инцидента и тяхната продължителност; твърдението, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди в размер на 112,56 лева, като официални счетоводни
документи и доказателства за тези твърдени вреди не са били представени по
делото, нито са представени доказателства за необходимостта от
извършването на подобни разходи. Считал, че претендираният от ищцата
размер на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди
е бил необосновано прекомерно завишен. Било е извършено позоваване на
съдебна практика, свързана с понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
от ЗЗД. Оспорил е претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера
на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължал законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 дни от
представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция.
Помолил е първоинстанционния съд да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, алтернативно - да не ги уважава в пълните и
претендирани размери, а да съобрази размера на обезщетението с
направените от ответника възражения за прекомерност на същото, както и за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. В
12
допълнителната искова молба ищцата е заявявила, че поддържа всички
твърдения и доказателствени искания от исковата молба, с изключение на т.
VI, доколкото ответникът е признал наличието на валидно застрахователно
правоотношение, което обстоятелство моли съда да бъде отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване. По отношение на
фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, счита, че са
били ясно посочени, но отново ги е посочила. С допълнителния отговор
ответникът е заявил, че оспорва изцяло допълнителната искова молба и
поддържа изцяло депозираният отговор на исковата молба. Поискал е съдът
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че го
намери за основателен, е молил да не го уважава в пълния му претендиран
размер, като съобрази размера на обезщетението с направените от ответника
възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Окръжният съд е приел след обсъждане на събраните пред него
доказателства поотделно и в съвкупност, че видно от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 27.11.2019 г., план-схема на ПТП от 27.11.2019
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 27.11.2019 г., албум за
посетено местопроизшествие на Рег.служба „Военна полиция“ П. /л.7-14 от
делото/ се е установило, че при ПТП на 27.11.2019 г., около 06.30 часа в с. Е.,
общ. К., на ул. „Б.к.” до кръстовището с ул. „Б.К.”, водачът С.Н.Ш. с лек
автомобил марка марка: „М.”, модел: „А.”, ДК № ...... виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата, като не е спазил необходимата
странична дистанция и блъснал движещата се в същата посока в дясно по
пътното платно пешеходка К. А. П.. Не е било спорно между страните по
делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП - 27.11.2019 г., по отношение собствеността и ползването на
л.а. марка „М.“, модел „А.”, с рег. № ...... по силата на Застрахователна полица
ГОА № ......., сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД. Безспорни са били и
обстоятелствата, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от
6720 лева, обезщетение за претърпените от нея при процесното ПТП
неимуществени вреди, видно от уведомление от ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД до
ищцата и адвоката й от 13.03.2020 г., както и от преводно нареждане от
същата дата, с което на ищцата е преведена определената сума. Във връзка с
описаното ПТП е било образувано наказателно производство по ДП № 74-
13
РП/2019 по описа на ВОП - град Пловдив по прокурорска преписка №
982/2019 г. против виновния водач С.Н.Ш.. С Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 10.08.2020 г. по горепосочената прокурорска
преписка по описа на ВОП – град Пловдив, прокурорско дело № 35/2020 г.
досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, тъй
като пострадалата П. е направила искане за прекратяване на наказателното
производство. Били са разпитани свидетели за установяване на
обстоятелствата, относими към процесното ПТП - св. М. е присъствала на
ПТП, а св. Ш. е виновният за ПТП водач, управлявал л.а. М. А. с рег. № .......
От показанията на първата свидетелка е било видно, че към шест и половина
отивали на работа с ищцата. Тротоарът, по който се движили, не се ползвал,
защото бил обрасъл с трева и не бил оформен като тротоар. Вървели по края
на платното, ищцата вървяла от страната на шосето, а свидетелката от
вътрешна страна. Докато вървели, свидетелката чула страшен трясък и
спряла. Не видяла ищцата до себе си и започнала да вика. Шофьорът на
колата се върнал, слязъл, качили ищцата в колата и я откарали до Бърза
помощ. Докато я вдигали, ищцата нито реагирала, нито се чувал звук от нея.
Чак когато я качили в колата, на път за болницата ищцата започнала да пита
какво се е случило. Минали около десетина минути докато се съвземе в
колата. Свидетелката е посочила, че има осветление на това място на пътя и
нещо като площад. Там, където се е случил инцидентът, било широко
пространството, не било тъмно, свидетелката видяла ищцата след удара и
чантата й. Произшествието се случило рано сутринта, слънцето не било
изгряло, било на разсъмване - не съвсем светло, но не и тъмно. Имало
осветление и се виждало. Времето било спокойно, тихо, нямало дъжд, не
било замръзнало. В момента на произшествието не минавали други коли.
Свидетелката и ищцата вървели плътно до бордюра една до друга. Ищцата
била на около 50 сантиметра от бордюра. Колата дошла зад гърба им, не чули
шум и не възприели, че идва моторно превозно средство. Според
свидетелката, ищцата била облечена с дънки, с розово яке, чантата й била
бяла. Свидетелят Ш. е посочил, че в шест и половина сутринта е отивал на
работа. Имало мъгла. Движил се от север на юг. В последния момент видял,
че нещо проблеснало, свил наляво и закачил с дясното огледало жената.
Видял отражение от чантата й, защото била бяла. Спрял, слязъл от колата,
видял ищцата на земята, качил я в колата. Другата жена /свидетелката/
14
вървяла след тях, тя също помогнала, качил ищцата в колата и я закарал в
Бърза помощ. Твърди, че видимостта не била толкова добра, имало мъгла.
Твърди, че няма знаци в този район. Посочва, че с ищцата са съседи и се
познават. Пешеходките се движили в дясно върху пътното платно. На това
място нямало тротоар. Посочва, че не се движили заедно. Били на доста
голямо разстояние. Първо била свидетелката, по-надолу била ищцата. Двете
се движели до бордюра една зад друга. Посочва, че е шофирал със скорост
около 40 км/ч. След удара слязъл от колата си. Видял, че жената лежи на
земята, качили я в колата и я закарали в Бърза помощ. Не видял когато
паднала, била зашеметена, защото когато я ударил с огледалото, тя се
завъртяла и паднала. Имала охлузвания по главата, болки в ръката. Била в
съзнание, обърнали я обратно, била задъхана и в шок, а не в безсъзнание.
Качили я в колата, докато я качвали, казвала, че я боли ръката. Свидетелят не
може да уточни на какво разстояние е била ищцата от бордюра преди удара,
който е настъпил с дяната част на колата - с дясното огледало. Според
свидетеля, по време на транспортиране до болницата, ищцата се е оплаквала
от болки в ръката. СтЗОС е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като
същите са били непротиворечиви относно спорните обстоятелства, като се
отнасяли до факти и обстоятелства, които свидетелите са възприели лично -
св. М. е присъствала на ПТП, а св. Ш. е виновният за ПТП водач, управлявал
лекия автомобил. Налице са несъществени разминавания в показанията, които
не се отразявали на установяването на фактите, свързани с процесното ПТП.
Във връзка с установяване на обстоятелствата по процесното ПТП по делото е
била назначена и приета съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), чието
заключение съдът е възприел като компетентно и добросъвестно дадено.
Видно от същото, на 27.11.2019 г. около 06:30 часа, в с. Е., по ул. „Б.к.” в
посока от север на юг се е движил л.а. М. А. с рег. № ...... със скорост около 40
км/ч, управляван от С. Ш.. Било е в тъмната част на денонощието, имало е
мъгла, пътната настилка била мокра. В същото време, в същата посока, пред
МПС по платното за движение, в близост до тротоара са се движили
пешеходките М.К. и К. П. /ищца по делото/. М.К. е била по-близко до
бордюра, а К. П. е била до нея, от лявата й страна. На около 7,75 м северно от
приет ориентир и на около 2,19 м източно от западната граница на платното
за движение е настъпил удар между МПС и пешеходката К. П.. Скоростта на
МПС в момента на удара е била около 21 км/ч. Първият контакт за лек
15
автомобил М. А. е бил в областта на предната челна дясна част, в областта на
предната броня. Водачът на автомобила е възприел пешеходката
непосредствено преди удара и спирайки е завъртял кормилния кръг наляво. В
резултат на удара, тялото на пострадалата се е завъртяло надясно и
контактувайки с дясната страница на автомобила - дясно странично огледало,
предна дясна врата се е установило върху пътната настилка, вдясно от МПС.
Мястото на удара е на платното за движение - в западната пътна лента. В
резултат на ПТП пешеходката е получила травматични увреждания на главата
и крайниците. Според експертизата, ПТП е настъпило на прав пътен участък,
осветен от уличното осветление. Пострадалата пешеходката се е движила в
дясната част по платното за движение, в пътната лента за движение на л.а. М..
Била е с гръб към него. Видимостта е била неограничена. Според експерта,
водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи
(възприеме) пешеходците върху платното за движение на разстояние не по-
малко от около 100 м. Пояснил е, че при работещо улично осветление това е
могло да стане на около 100 м, а при осветен участък само от светлините на
фаровете на около 50 м - 70 м от мястото на удара. Пълният спирачен път
(опасната зона) на автомобила при скорост на движение 40 км/ч е около 28 м.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме движещите се пред
автомобила пешеходци. Техническите причини за възникване на ПТП са
субективните действия на водача на МПС, който не е възприел своевременно
движещите се пред МПС пешеходци и не е предприел своевременно спиране.
Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като
възприеме своевременно движещите се пред него пешеходци и предприеме
своевременно спиране преди мястото на удара. Той е имал техническата
възможност да възприеме пешеходката при работещо улично осветление на
около 100 м, а при осветен участък само от късите светлини на фаровете на
около 50м-70мот нея. Водачът е имал и техническата възможност да
продължи движението си напред, като осигури по-голяма странична
дистанция от пострадалата пешеходка. Пешеходката К. П. не попада в
опасната зона за спиране на лекия автомобил при наличната скорост на
движение. Според експерта, ищцата се е движила в посока от север на юг по
платното за движение на ул. „Б.к.“, в близост до западния тротоар, на около
2,20 м източно от него. Предвид разположението на тялото на пострадалата
след удара, то най-вероятно се движила със спокоен ход. Според табличните
16
стойности на Приложение 2 от посочената в т. 3 литература, средната скорост
при спокоен ход за възрастта на пострадалата - 71 год. е 3,2 км/ч. Експертът е
уточнил, че в района на ПТП, в западната част на ул. „Б.к.“ имало затревен
тротоар, който не е бил годен за ползване от пешеходците. Пешеходката е
била с гръб към приближаващия се автомобил. Тя би могла да го възприеме
само ако се обърне назад или да чуе звука на двигателя му. От техническа
гледна точка, с оглед конкретната пътна ситуация, ако ищцата е чула или
видяла приближаващия се зад нея автомобил, би могла да се движи по-вдясно
до западния тротоар или да се качи на тротоара и да изчака преминаването на
автомобила. Пешеходката по време на движението си по ул. „Б.к.“ е била на
платното за движение. Няма данни да е била слязла внезапно от тротоара или
да е променила положението си на пътя. В този смисъл тя е била предвидимо
препятствие за движението на МПС. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза (СМЕ) се е установило, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване шийката на лява раменна
кост; множество масивни охлузвания по лицето; кръвонасядания по
клепачите на двете очници; оток и кръвонасядане по дясна лицева половина;
охлузвания по двете ръце; кръвонасядане по дясното седалище; оток и
разкъсно-контузна рана по дясното коляно; оток и кръвонасядане по дясна
глезенна област. Описаните и установени травматични увреждания
отговаряли да са от действието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат
получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а
именно при блъскането на пешеходката от движещ се автомобил с
последващо падане върху терен. Травматичните увреждания показват
времево, анамнестично и диагностична връзка с процесното ПТП. Според
вещото лице е проведено консервативно лечение; покой; закрита репозиция и
имобилизация на лява ръка и мека превръзка на лявата раменна област за 3
месеца; физиотерапия. Вещото лице е посочило, че периодът на
възстановяване е различен, според вида на травмите: контузия на главата с
период на възстановяване 2 седмици; мозъчно сътресение с период на
възстановяване 3 до 4 седмици; счупване шийката на лява раменна кост - с
период на възстановяване кости и лигаментарен апарат до 3 месеца, като
възстановяването на функцията на крайника е с период на раздвижване за 2-3
месеца. Общия период е между 4 и 6 месеца. За множеството масивни
17
охлузвания по лицето - периодът на възстановяване е бил 2 седмици. Относно
кръвонасяданиято по клепачите на двете очници - периодът на
възстановяване е 1 седмица. За отока и кръвонасядане по дясна лицева
половина - периодът на възстановяване е до 10 дни. При охлузвания по двете
ръце - периодът на възстановяване е 2 седмици. За кръвонасядането по
дясното седалище - периодът на възстановяване е 3 седмици. Относно оток и
разкъсно-контузна рана по дясното коляно и оток и кръвонасядане по дясна
глезенна област - периодът на възстановяване е 2
седмици. Първите 3 месеца пострадалата е изпитвала болки при движение на
лявата ръка в областта на рамото, /поради което е била с мека превръзка тип
Дезо с цел обездвижване/, а следващите месеци на възстановяване на
функцията на крайника 2-3 месеца болките са били търпими и лесно са се
копирали с аналгетици през устата и с аналгетични унгвенти. Ищцата се е
нуждаела задължително в първите 3 месеца от чужда помощ за битово
обслужване, следващите 3 със спомагателни действия от околните. Според
експерта, опорно-двигателният апарат и нервната система са възстановени от
травмата напълно без усложнения. Посочените в експертизата увреждания са
били причинени от процесното ПТП, като отговаряли за време, място и
механизъм на получаване при посоченото ПТП. Относно травмата - счупена
шийката на главата на лявата мишница закрито, при която не се е налагало
оперативно инвазивно наместване и фиксация, а е извършено наместване под
местна анестезия и поставяне на имобилизация. Оздравителният период е
протекъл без усложнения, с пълно възстановяване на костно-връзковият
апарат и нервната система. Срокът за консолидация е до 3 месеца, а периодът
на рехабилитация е 2 до 3 месеца след консолидацията, като са спазени
сроковете по правилата на оздравяване. По време на оздравителния процес не
е имало данни за усложнения, като сроковете за възстановяване са в рамките
на правилата. Не е бил посещаван специалист ортопед и неврохирург, което,
според експерта, говори за липсата на усложнения. В съдебно заседание от
19.10.2021 г. експертът е дал подробни разяснения. Ищцата е получила
мозъчно сътресение, което е било със степенно нарушаване на съзнанието,
след което е имала оплаквания, свързани със сътресението - главоболие,
световъртеж, от които здравето се възстановява до 3-4 седмици от момента на
инцидента. Експертът е посочил, че ищцата категорично е спазвала
медицинските изисквания, а те са били - да се намали до минимум дразненето
18
на сетивния апарат, зрителната и слуховата острота да не са натоварват, което
изисква да не се гледа телевизия, компютър, телефон, да не се употребяват
изделия, съдържащи кофеин, да има покой в затъмнена стая. Експертът е
посочил, че при така съобразените данни, може да се сметне, че има мозъчно
сътресение със степенни промени на съзнанието, без изпадане в пълна кома -
пострадалата на собствен ход, заедно с подпомагане, се е качила в
автомобила, с който е откарана до Спешна помощ. Според експерта, това
показва, че е налице степенна промяна на съзнанието, без реална, истинска
кома. Това, че тя няма спомен за инцидента и за времето около инцидента е
един от основните белези на ретроградна и антероградна амнезия. От тези две
амнезии може да се диагностицира дали сътресението е придружено с
контузия. Според експерта, ищцата е имала степенно нарушение в
съзнанието, като типичната кома липсва. Ищцата се е нуждаела от чужда
помощ за битовото си обслужване в първите 3 месеца след процесното ПТП
основно за хигиенни нужди - обличане, събличане, тоалетна, къпане. Относно
храненето - можела е да се храни с другата ръка, като са били нарушени
писмените дейности. Според експерта, ищцата вече е със самостоятелна
походка, движението е съхранено, оплаквания след фрактура винаги ще има
до края на живота при натоварване, при промяна на времето, тъй като е
променена анатомичната структура. Експертизата не е била оспорена от
страните по делото и съдът я е възприел изцяло, като заключението е било
обосновано и задълбочено изготвено, на базата на всички събрани по делото
доказателства относно здравословното състояние на ищцата, както и след
извършен личен преглед от страна на експерта. За установяване на
претърпените от ищцата болки и страдания, причинени от физическите
увреждания, вследствие на процесното ПТП, по делото е разпитан като
свидетел съпруга на ищцата - Д.А.П.. Видно от показанията му процесното
ПТП е променило живота на ищцата и на цялото й семейство. Видял я за пръв
път след произшествието в К. в Спешна помощ, като тя казала, че не помни
какво е станало с нея. След прегледите и изследванията я приели в
отделението. Имала охлузвания на лицето, после цялото й лице посиняло.
Храненето - закуска, обяд, вечеря, се извършвало със сламка. В болницата
близките й я хранели с пюрета. Свидетелят и дъщеря им се сменяли, за да я
нахранят. Ищцата не можела да си отвори устата, понеже лицето й било
натъртено. Тя не можела да се обслужва сама. Имала счупена раменна кост,
19
не можела да си движи лявата ръка изобщо. Носила ортеза около три месеца.
Ищцата не можела да се обслужва сама. Подлагали й памперси в началото.
Свидетелят посочва, че ищцата не можела да отиде сама до тоалетна -
отивала винаги с придружител, когато вече можела да става. Според
свидетеля, ищцата продължавала да има главоболие и световъртеж. Като
ставала от стола казвала, че й се вие свят. Правела две, три крачки и търсела
да се хване някъде. Според свидетеля, животът й се променил коренно, както
нейният, така и на семейството. Челото й на мястото на удара загубило
чувствителност. Имала болки в ръката, постоянно пъшкала. Към момента не
приемала обезболяващи, но преди приемала постоянно течен аналгин, за да
обезболява. Притеснявала се, като види автомобил и се страхувала да не
попадне в обсега на автомобила. Била стресирана. Сънувала кошмари.
Животът й преминавал в една тягостна обстановка, споменът от
произшествието бил лош за нея, съжалявала за станалото ПТП. Според
свидетеля, травмата била на лявата раменна кост, дясното коляно, охлузени
пръсти на краката. Според свидетеля, ищцата престояла в болницата около
десетина дни, операции не била претърпяла. Била пенсионерка от 2005 г или
2007 г. След болницата в домашни условия имала нужда от помощ. Като
махнали ортезата, ръката й заела едно положение, като обездвижена. Затова
ищцата провела физиотерапия. Навсякъде се налагало да е с придружител - до
поликлиниката, до физиотерапията - отиване и връщане. Според свидетеля,
ищцата направила десетина процедури. Започнала да ходи на физиотерапия
след около три месеца. След като свалили ортезата, имала нужда от
раздвижване. При психотерапевт не били ходили, въпреки че имали
намерение да я закарат. СтЗОС е кредитирал показанията на свидетеля,
защото същият имал като неин съпруг преки и непосредствени впечатления.
Първоинстанционният съд въз основа на така приетата фактическа
обстановка е направил правни изводи, като е посочил, че за да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, каквото в случая не е било спорно
между страните, че е налице към датата на ПТП, по силата на ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на
20
застрахования автомобил трети лица. СтЗОС е намерил, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от
увреденото лице. Налице са били и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. От САТЕ е установен механизмът на процесното ПТП,
като причина за настъпването му е било поведението на водача на лекия
автомобил - който не е възприел своевременно движещите се пред МПС
пешеходци и не е предприел своевременно спиране. Водачът е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като е имал техническата
възможност да възприеме пешеходката при работещо улично осветление на
около 100 м, а при осветен участък само от късите светлини на фаровете на
около 50-70 м от нея. Освен това водачът е имал и техническата възможност
да продължи движението си напред, като осигури по-голяма странична
дистанция от пострадалата пешеходка. Пешеходката К. П. не е попадала в
опасната зона за спиране на лекия автомобил при наличната скорост на
движение. Според СтЗОС друга причина за ПТП, според съда е била свързана
с действията на ищцата. Като участник в движението - като пешеходец, също
има установени правила, които следвало да съблюдава и спазва. С оглед
конкретната пътна ситуация, ищцата, която се е движила по пътното платно е
следвало да се движи по платното за движение, противоположно на посоката
на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП,
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. Съгласно ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани. По този начин пешеходецът би могъл непосредствено
визуално да възприеме движещия се автомобил, тъй като ще бъде с лице към
него и в този случай не биха настъпили неблагоприятни последици на
участниците в движението по пътищата. В настоящия случай както от
свидетелските показания, така и от заключението на експертизата се
установило, че тротоарът на мястото на процесното ПТП е неизползваем.
21
Поради това ищцата и св. М. са се придвижвали по платното за движение, но
неправилно, поради което съдът приема, че ищцата с поведението си също е
допринесла за настъпилия за нея вредоносен резултат. Поради това СтЗОС е
приел, че с действията си водачът на лекия автомобил М. А. с рег. № ...... - св.
Ш. е осъществил всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явявал доказан по основание. Установено е било, че
ищцата е предявила претенцията си пред застрахователното дружество -
ответник за изплащане на застрахователно обезщетение, съгл.изискванията на
КЗ, като й е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6720 лева.
При приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД по отношение на претенцията за
неимуществени вреди, първоинстнационният съд е посочил, че понятието
„справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г. задължително за
съдилищата разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди,
причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с преценка на
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото
разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за
справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е
обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената относима съдебна практика. В конкретния
случай, от показанията на св. Д.А.П., съпруг на ищцата, се установило, че
произшествието е променило живота на ищцата и на цялото й семейство.
Според свидетеля, първоначално след ПТП ищцата е лекувана в болница.
Храненето й се извършвало със сламка. Ищцата не можела да си отвори
устата, понеже лицето й било натъртено, не можела да се обслужва сама.
Имала счупена раменна кост, не можела да си движи лявата ръка изобщо и
челото й било подуто. Носила ортезата около три месеца. Ищцата не можела
да се обслужва сама, имала нужда от помощ за къпане и други ежедневни
22
нужди. Според свидетеля, ищцата продължава да има главоболие и
световъртеж, както и болки в ръката. Постоянно плачела заради това, каква е
била и каква е станала. Притеснявала се при вида на автомобил, страхувала се
да не попадне в обсега на автомобила, била стресирана, сънувала кошмари.
След сваляне на ортезата, ръката на ищцата била обездвижена и се наложило
провеждане на физиотерапия, като направила десетина процедури. При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съдът е взел предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата вреди от следните травматични
увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване шийката на
лява раменна кост, множество масивни охлузвания по лицето,
кръвонасядания по клепачите на двете очници, оток и кръвонасядане по дясна
лицева половина, охлузвания по двете ръце, кръвонасядане по дясното
седалище, оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно, оток и
кръвонасядане по дясна глезенна област. Следвало е да бъде отчетен и
преживения от ищцата стрес, довел до негативни изживявания за ищцата.
Ноторно е било известно обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор. Като се има предвид възрастта
на ищцата, степента и характера на получените увреждания, продължилия
възстановителен процес, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, съставът на първоинстанционния съд е
определил обезщетение в размер на 20000 лева, в който размер искът следва
да се уважи, а за разликата до претендирания размер от 30000 лева, като част
от пълния претендиран размер от 73280 лева на обезщетението следвало да се
отхвърли като недоказан. СтЗОС е приел, че към настоящия момент ищцата
се е възстановила от получените травми. Съдът е съобразил направеното
възражение от ответника, че пострадалата с поведението си е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина, като приносът на увреденото лице да е
конкретен, да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
23
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата
са били свързани с обстоятелството, че ищцата неправомерно се е
придвижвала по платното за движение, поради което е допринесла за
процесното ПТП. СтЗОС е намерил за основателни възраженията на
ответника за съпричиняване. Действията на ищцата, която като участник в
движението, се е движила по пътното платно в посока на движение на
превозните средства, също е неправомерно и с това си поведение е
допринесла за вредоносния резултат, което обстоятелство следва да се вземе
предвид от съда при определяне на претендираното застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оглед това СтЗОС е
приел наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносните
последици, причинени в резултат на процесното ПТП, което съдът счел, че е
30%. Затова е счел, че искът е основателен и доказан за сумата 14000 лева.
Присъдил е законна лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомлението до застрахователя от страна на пострадалата при ПТП ищца, а
именно – от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане. Относно предявения
иск за имуществени вреди от 112,56 лева - разходи за лечение и медицински
консумативи, съдът е намерил иска за основателен и доказан от
представените по делото доказателства фактури и касови бонове, като тези
разходи за лечението на ищцата са в пряка причинна връзка с влошеното
здравословно състояние, причинено от процесното ПТП. С оглед приетия
размер на съпричиняване от страна на ищцата - 30%, СтЗОС е счел, че искът е
основателен и доказан за сумата 78.79 лева и в този размер следва да бъде
уважен, като тази сума следва да се присъди със законната лихва, считано от
13.12.2019 г. – датата на уведомяването на застрахователя от страна на
пострадалата, до окончателното й заплащане.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съгласно
която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
24
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Според чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
е обвързан от посоченото от всяка от страните във въззивната й жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя към момента на процесното ПТП. От събраните по делото
писмени, гласни и експертни доказателства е установен механизма на
произшествието – несвоевременно възприемане от страна на водача на МПС
на движещата се пред автомобила пешеходка – пострадалата К. П., като не е
спрял, а е имал обективната възможност за това. Вещото лице изготвило
САТЕ е установило, че и при двата варианта – осветеност на уличното
платно, каквото в действителност е установено да има, водачът е могъл да
спре, както и дори и при липса на улично осветление, само в осветеността на
късите светлини на фаровете на колата и съобразно установената моментна
скорост на движение водачът също е могъл да преустанови движението на
автомобила, което той не е сторил. Т.е. и в двата случая пешеходката П. е
била извън опасната зона за спиране на автомобила.
Не се доказа невиновност на водача Ш., поради това, че не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на ПТП (чл. 15 от НК – случайно
деяние). Съгласно установената съдебна практика, за да е налице невиновно
поведение, според чл. 15 от НК, е необходимо водачът на МПС да е изпълнил
задължението да се съобрази с определени предписания, с оглед на които той
ще извърши определи действия, при които няма да е бил длъжен да предвиди
настъпването на възможните обществено опасни последици. В случая
водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща
го да прецени всички конкретни обстоятелства, които усложняват пътната
обстановка и създават обективни предпоставки за ПТП – движение в
населено място, в тъмната част на денонощието, знание за липсата на
нормално проходим тротоар в тази част на улицата, както и за отиващи на
25
работа хора в ранния час. Същият е бил длъжен да се движи със скорост
съответна на пътната обстановка, позволяваща му сигурно придвижване без
инциденти, а при необходимост преустановяване на движението, когато и при
минимална скорост на придвижване се създава опасност. Не са установени
фактически обстоятелства, при които водачът Ш. да е бил поставен в
положение на невъзможност да предвиди и предотврати обществено опасните
последици. Това условие не би било налице, ако с предходното си поведение
ответникът сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността и
избегне произшествието. За ответника е възникнала деликтна отговорност,
тъй като е увредено друго лице. В нормативните актове не съществува
изрично задължение за носене на светлоотразителни дрехи от пешеходците,
независимо от препоръките за това. В конкретния случай се установява, че
пострадалата П. е била облечена с дънки, розово яке и е носила бяла чанта –
показания на св. Костадинова. Не се доказаха предпоставките на чл. 15 от НК.
В настоящия случай водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на ПТП.
Неоснователни са твърденията за липса на съпричиняване от страна на
пешеходката П. на вредоносния резултат. Първоинстанционният съд
правилно е отчел нарушението на правилата за движение от нея, а именно –
чл. 108, ал. 2 от ЗДвП – поради липсата на нормален тротоар за движение, тя е
следвало да се движи по платното за движение, но в частта му
противоположна на посоката на движение на ППС, по възможност най-близо
до лявата му граница. Установено е, че пострадалата се е движила в дясната
му част, с гръб към движещите се автомобили. Съгласно показанията на св.
Костадинова, тя и ищцата са се движили редом една до друга, като П. е била в
лентата на попътно движещите се ППС в посока към средата на пътното
плътно. От заключението на САТЕ е видно, че ударът е настъпил на 2.19 м от
тротоара. Което означава, че пострадалата освен, че не се движила в посока
противоположна на движението на ППС, но и не се е движила най-близо до
границата на платното за движение въпреки, че е имала възможност за това.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, само когато самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. П. е
нарушила посоченото правило за движение, като действията й са създали
26
предпоставки за улесняване на настъпването му и тя самата се е поставила в
ситуация със завишен риск. Приносът на пострадалата е конкретно изразен и
доказан.
Окръжният съд е определил правилно съотношението на независимото
причиняване на вредоносния резултат между водача и пешеходката, като за
последната са определени 30%. Наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалата и настъпването на противоправния резултат е
условие за прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Доказаното движение на ищцата
по пътното платно, по причина на обективно неизползваем тротоар, попътно
на посоката на движение на ППС в нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
намиращо се в причинна връзка с настъпване на удара от една страна, а от
друга – липса на данни пострадалата да е променяла рязко посоката на
движението си, е дало възможност на водача Шерлетев за еднозначна и
продължителна по време възможност да възприеме пешеходката като
участник в движението и нейното разположение на улицата, както и изпълни
предписанията на чл. 116 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че
нарушенията на водача на лекия автомобил са повече от едно и те превишават
по тежест това на пешеходката, като отговорността на водача на МПС за
осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази
на пешеходците. С оглед изложеното настоящият състав възприема като
балансиран и съобразен с конкретните особености на произшествието
определения процент на съпричиняване от СтЗОС.
Справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение означава да
бъде определен възможно най-точен паричен еквивалент на болките и
страданията, понесени от пострадалото лице, на всички неудобства,
емоционални, физически и психически проблеми, които ги съпътстват и са
обусловени от редица конкретни, обективно съществуващия обстоятелства.
Окръжният съд се е съобразил с посочената законова разпоредба, като е взел
предвид, че размерът на обезщетението за възмездяване на претърпените от
деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер,
който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането и установената относима съдебна практика. СтЗОС подробно
27
се е позовал на показанията на съпруга на пострадалата – св. Д.П., относно
промяната на живота на ищцата, първоначално лекувана в болница, отначало
хранена със сламка, невъзможност от самостоятелно обслужване,
ограничения в движението на лявата ръка, наличие и към момента главоболие
и световъртеж болки в ръката, притеснения от вида на автомобил,
стресираност, сънуване на кошмари, необходимост и провеждане на
физиотерапия. Заключението на СМЕ е установило редица леки телесни
повреди с период на възстановяване от 1 до 3-4 седмици и една средна -
счупване шийката на лява раменна кост с период на възстановяване от 4 до 6
месеца. През първите 3 месеца пострадалата е изпитвала болки при движение
на лявата ръка в областта на рамото, а следващите месеци на възстановяване
на функцията на крайника 2-3 месеца болките са били търпими. Ищцата се е
нуждаела в първите 3 месеца от чужда помощ за битово обслужване, а
следващите 2-3 със спомагателни действия от околните. Според експерта,
опорно-двигателният апарат и нервната система са възстановени от травмата
напълно без усложнения. Оздравителният период е протекъл без усложнения,
с пълно възстановяване на костно-връзковият апарат и нервната система.
Според вещото лице, ищцата вече е била със самостоятелна походка,
движението е съхранено, оплаквания след фрактура ще има при натоварване,
при промяна на времето, тъй като има изменение в анатомичната структура.
Следва да се отбележат и данните в медицинската документация, както и в
СМЕ (л. 276, 284, 285) за наличие на скорошна предходна травма от
претърпян инцидент на ищцата като „лице, намиращо се в МПС и пострадало
при неговото сблъскване с лек автомобил, товарен“, като са налице данни за
двукратно влизане на лечение в болница – МБАЛ Х. АД във връзка с
множествени повърхностни травми на глезена и стъпалото, както и счупване
на дисталната кост на фибията (счупване на други части от подбедрицата).
Травмите от двете ПТП са получени във времева близост, а в показанията си
св. П. не разграничава психоемоционалните последици от травмите от двете
ПТП, които явно се припокриват с оглед сравнително малкия период между
тях. Затова правилно в конкретния случай, предмет на настоящето
производство, СтЗОС е съобразил възрастта на ищцата, степента и характера
на получените увреждания, продължителността на възстановителния процес,
икономическите условия и установения застрахователния лимит и е
определил обезщетение в размер на 20000 лева. С оглед приетия процент на
28
съпричиняване, правилно е определена като основателна и доказана сума за
обезщетение на неимуществените вреди в размер на 14000 лева. Относно
предявените имуществени вреди – същите са доказани от представените
писмени доказателства в размер на 112.56 лева, а с оглед приетия процент на
съпричиняване този иск правилно е уважен в размер на 78.79 лева.
Ето защо правилен е изводът на съда за ангажиране отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ – валидно застрахователно
правоотношение, предявена претенция от ищцата пред застрахователното
дружество, при наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД. Правилно са определени размерите на дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и процентът на
съпричиняване.
Настоящият състав счита, че следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК за настъпили факти след предявяване на иска.
Представено е на л. 47 от първоинстанционното дело авизо за местен превод
на 13.03.2020 г. от ответника към ищцата в размер на 6720 лева с посочено
основание неимуществени вреди по образуваната щета по повод процесното
ПТП. След постановяване на първоинстанционното решение,
застрахователят-ответник е извършил на 19.01.2022 г. втори превод в полза на
ищцата в размер на 4904.57 лева, като в допълнителна молба е уточнил, че
4000 лева са за обезщетяване на неимуществените вреди, 39.39 лева за
имуществените вреди, а остатъкът от сумата представлява лихви. И двата
превода не са оспорени от ищцата П.. Затова първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта над 3280 лева до присъдените 14000 лева
като обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта над 39.40 лева до
присъдените 78.79 лева като обезщетение за имуществени вреди, като
решението следва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана част. С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 130/01.12.2021 г. по т.д. 20205500901180 по описа
за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора В ЧАСТТА, в която е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище
29
и адрес на управление: град С., р-н „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 да заплати
на К. А. П. с ЕГН - **********, с адрес: село Е., община К., ул. “Т.“ № 22,
съдебен адрес: С., ул. „Б." № 9, ет. 2, офис 4, чрез адв. И.Й. сумата от 14000-
четиринадесет хиляди лева за разликата над 3280-три хиляди двеста и
осемдесет лева до присъдените 14000-четиринадесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. П. с ЕГН - **********, с адрес: село
Е., община К., ул. “Т.“ № 22, съдебен адрес: С., ул. „Б." № 9, ет. 2, офис 4,
чрез адв. И.Й. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ против Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище и адрес на управление: град
С., р-н „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 за обезщетение в размер над 3280-три
хиляди двеста и осемдесет лева до присъдените 14000-четиринадесет хиляди
лева на неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП
възникнало на 27.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019
г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 130/01.12.2021 г. по т.д. 20205500901180 по описа
за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора В ЧАСТТА, в която е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище
и адрес на управление: град С., р-н „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 да заплати
на К. А. П. с ЕГН - **********, с адрес: село Е., община К., ул. “Т.“ № 22,
съдебен адрес: С., ул. „Б." № 9, ет. 2, офис 4, чрез адв. И.Й. сумата от 78.79-
седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки за разликата над 39.40-
тридесет и девет лева и четиридесет стотинки до присъдените 78.79-
седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и медицински
консумативи, в резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. П. с ЕГН - **********, с адрес: село
Е., община К., ул. “Т.“ № 22, съдебен адрес: С., ул. „Б." № 9, ет. 2, офис 4,
чрез адв. И.Й. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ против Застрахователно акционерно
30
дружество „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище и адрес на управление: град
С., р-н „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 за обезщетение в размер над 39.40-
тридесет и девет лева и четиридесет стотинки до присъдените 78.79-
седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и медицински
консумативи, в резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31