Р Е
Ш Е Н
И Е № 141
гр.Кюстендил,
21.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№81/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Б.С.Ц., ЕГН ********** *** оспорва
заповед №277з-365/26.02.2021г. на директора на ОДМВР - Кюстендил, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2, чл.204, т.3 във вр.с чл.197, ал.1, т.3 и чл.200,
ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР са му наложени две дисциплинарни наказания „порицание“
за срок от 6 месеца. Иска отмяната й като незаконосъобразна, издадена в
нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по
делото е, че Б.С.Ц. заема младши изпълнителска длъжност „младши разузнавач“ в група
„Противодействие на тежките престъпления“ в сектор „Криминална полиция“ към РУ
Кюстендил при ОДМВР Кюстендил. Като доказателства в тази връзка са представени
кадрова справка, типова длъжностна характеристика.
Със заповед №277з-365/26.02.2021г.
на директора на ОДМВР - Кюстендил на жалбоподателя са наложени две дисциплинарни
наказания „порицание“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни
задължения, установени с длъжностна характеристика /Участва пряко в
предотвратяването и разкриването на престъпления, като извършва проверки по
тях/, като не е извършил проверките по преписките в съответствие с
разпорежданията на наблюдаващия прокурор във вр.с чл.145, ал.1, 3 и 5 от ЗСВ,
както следва: 1. неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в
неизпълнение на писмени разпореждания на прокурор И. И. от КРП, съответно от
01.06.2020г. и от 13.07.2020г. по пр.вх.№907/2020г. по описа на РП Кюстендил –
не е снел сведения от лицата по начина посочен от прокурора, не е установил
движението на лек автомобил с рег.№****** на посочената дата, не е изискал от
Община Кюстендил документи, удостоверяващи регистрацията на куче,както и информация
от водения в общината регистър, не е докладвал преписката лично на наблюдаващия
прокурор преди нейното приключване и не е изготвил справка, съгласно
изискванията на чл.9, ал.2 от Правилата за координация и взаимодействие между
ПРБ и МВР по водени оперативни дела и 2. неизпълнение на служебни задължения,
изразяващо се в неизпълнение на писмено разпореждане на прокурор И. И. от КРП
от 20.07.2020г. по пр.вх.№1247/2020г. по описа на РП Кюстендил – не е снел сведение от жалбоподателя по дадените
от прокурора разпореждания по начин, по който
да се изяснят поставените въпроси, не е установил на чие име се води
мобилен телефон с номер ++359*********, не е докладвал преписката лично на
наблюдаващия прокурор преди нейното приключване.
От писмените доказателства по делото се
установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със
заповед №277з-1201/21.08.2020г. на директора ОДМВР – Кюстендил е образувано
дисциплинарно производство срещу младши експерт Б.С.Ц. за евентуално извършени
нарушения на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във
връзка с постъпил сигнал от И. И. – административен ръководител – районен
прокурор на Районна прокуратура - Кюстендил.
След проведено разследване е изготвена обобщена
справка рег.№1910р-1649/18.01.2021г., в която дисциплинарно разследващия орган
е приел, че жалбоподателят Ц. е извършил две нарушения на служебната дисциплина
по см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, доколкото не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от чл.145, ал.3 и 5 от ЗСВ и специфична длъжностна
характеристика за заеманата длъжност. С оглед
установеното е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на
основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР на Б.С.Ц. за извършените от него
дисциплинарни нарушения, установени едновременно.
На 18.01.2021г. жалбоподателят е запознат със
справката и с правото да внесе възражения по нея.
С покана рег.№277р-1107/01.02.2021г. ДНО е
поканил служителя да даде писмени обяснения на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят не е депозирал писмено обяснение или възражение – факт
установяващ се от докладна записка рег.№277р-1498/11.02.2021г.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на
26.02.2021г., а жалбата е депозирана на 09.03.2021г./, от процесуално легитимен
субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка по реда на
чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира същата за
основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е
издадена от компетентен орган по см. на чл.204, т.3 от ЗМВР, в предвидената от
закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР във вр.с
чл.196 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание – нарушителят е открит
чрез проведеното разследване с изготвяне на обобщената справка от 18.01.2021г.,
а заповедта е издадена на 26.02.2021г.
Съдът счита
обаче, че липсва мотивираност относно вида и размера на наложените наказания,
доколкото ДНО се е задоволил единствено да преповтори нормата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, като посочи длъжността на жалбоподателя, времето, през което е
изпълнявал същата, както и че е награждаван и не е наказван, без да анализира
поведението на държавния служител по време на службата му, поради което за съда
остава неясно кои факти са взели превес при налагане на наказание за всяко от
нарушенията от съответния вид и в посочения размер. ДНО не е изложил ясни
аргументи и за тежестта на всяко от нарушенията, и има ли настъпили вредни
последици от тях. Видно от доказателствата по делото не е налице пълно
неизпълнение на разпорежданията на наблюдаващия прокурор, не е налице и промяна
в крайния доклад на служителя на РУ
Кюстендил, извършил проверките по преписките. В този смисъл ДНО е дължал
мотивираност на заповедта относно тежестта на нарушението в аспекта на това
неизпълнението в каква степен е било на база цялостната проверка, извършена от
служителя; има или не настъпили от него вредни последици за цялостното
разследване по двете преписки; обстоятелствата, при които е извършено всяко от
нарушенията. Налице е отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
След анализ
на установените факти с оглед събраните доказателства съдът приема, че при
издаване на заповедта е допуснато и нарушение на материалния закон във връзка с
налагането на дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност на Б.Ц. е
ангажирана за две едновременно установени нарушения на служебните задължения:
1. Неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от чл.145, ал.3 и 5
от ЗСВ и специфична длъжностна характеристика за заеманата длъжност по пр.вх.№907/2020г. по описа на РП
Кюстендил и 2. Неизпълнение на служебните
задължения, произтичащи от чл.145, ал.3 и 5 от ЗСВ и специфична
длъжностна характеристика за заеманата длъжност по пр.вх.№1247/2020г. по описа на РП Кюстендил. И двете
са квалифицирани като нарушения по чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.200, ал.1,
т.11 от ЗМВР. Предвид това при определяне на дисциплинарното наказание следва
да се приложи разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. За ДНО е възникнало
задължението да определи наказание за всяко едно от нарушенията и след това или
да наложи по-тежкото от определените, когато са предвидени различни по вид
дисциплинарни наказания, или едно общо наказание в максимално предвидения от
закона срок, когато са предвидени еднакви по вид наказания. В случая ДНО е
приел, че законодателят му е предоставил право на избор между налагането на две
наказания /за всяко от нарушенията/ или налагането на едно в по-висок размер. Този
извод на ДНО е неправилен и не почива на разума на закона. Допуснато е
нарушение, което е съществено и обосновава отмяна на заповедта. Въведеното с
чл.197, ал.3 от ЗМВР правило предвижда задължение на ДНО да прецени всяко от
нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да
наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Т.е. изначално липсва
възможност за налагане на няколко наказания при установени няколко нарушения.
Приемайки, че налагането на едно наказание е нецелесъобразно и с процесната
заповед е наложил на служителя наказание за всяко от твърдяните нарушения, ДНО
е приложил неправилно материалноправните разпоредби – налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
По аргумент от изложеното съдът счита, че ДНО
неправилно и незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на
държавния служител по реда на ЗМВР. Налице са основанията по чл.146, т.2 и т.4
от АПК, поради което заповед №277з-365/26.02.2021г. на директора на ОДМВР - Кюстендил ще бъде отменена.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 410 лв. –
10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение /същото е в
минималния размер по чл.8,
ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските,
поради което е неоснователно възражението за прекомерност/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №277з-365/26.02.2021г. на директора на ОДМВР - Кюстендил, с която
на Б.С.Ц., ЕГН ********** *** на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.204, т.3 във
вр.с чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР са наложени две
дисциплинарни наказания „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да
заплати на Б.С.Ц., с посочени данни, съдебни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и
десет/.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: