Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. Велико Търново, 12.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 219 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба, подадена от ***А.Е. ***, като пълномощник на А.Р.А. с ЕГН **********,
адрес ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1275-000578/ 20.09.2021 г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико
Търново. С оспорената заповед за нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1, предл. второ от ЗДвП и
на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, с изземване на СУМПС № *********. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изтъква, че заповедта му
е връчена много след съставянето й и в нея липсва посочване на конкретен срок
на действие на ПАМ, което следва да се приравни на липса на срок. По същество
счита, че не е доказано по предвидения в закона ред извършването на
противоправното деяние, за което е наложена ПАМ, тъй като това доказване е
следвало да бъде извършено чрез химичен анализ. При тези доводи жалбоподателят
иска заповедта на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Велико Търново, да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът – началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. В. Търново, чрез процесуалния си
представител ***К.-Лещакова заема становище за неоснователност на подадената
жалба и законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, постановена е в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изтъква,
че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, като в случая съставеният АУАН
притежава тази сила по отношение на удостоверените в него факти и
обстоятелства. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че ПАМ е издадена
в противоречие в закона, защото не е с определен срок, посочва, че в
съдържанието на ПАМ изрично е отбелязано защо е издадена по този начин, като
твърдението на жалбоподателя би било вярно ако става въпрос за мярка по чл.
171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП – за прекратяване регистрацията на моторното
превозно средство. В случая обаче му е отнето свидетелството за управление и в
заповедта е посочен срокът на мярката. Посочва също, че законът допуска
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, с оглед осигуряване безопасността
на движение по пътищата и защита на важни обществени интереси, поради което
счита, че е постигната с издаването на конкретната ПАМ. С тези доводи, развити
в хода на устните състезания, моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение
в размер на 100 лева.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2021 г., в 11:40 часа, в гр.
Велико Търново, на ул. „Христо Ботев“ до № 21 в посока на движение ул. „Васил
Левски“, А.Р.А. управлявал лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***, собственост
на С.И.С.от гр. Горна Оряховица, след употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установена чрез направен в сградата на РУ – Велико Търново,
еднократен полеви тест с дрегер Дръг чек 3000 с № ARPC-0023,
който отчел наличие на тетрахидроканабинол. На водача бил издаден талон за
изследване с бланков номер 088216 от 19.09.2021 г. – осем броя стикери и е
съпроводен до ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където е дал и кръвна проба
за химичен анализ с амб. № 18584/148 от 19.09.20201 година. За извършеното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП е съставен АУАН № GA525768/ 19.09.2021 година. За констатираното от
органа нарушение е изготвена и докладна записка до АО, а от директора на ОД на
МВР В. Търново с писмо рег. № 366р-18294/ 20.09.2021 г., е възложено да се
извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
наркотични вещества или техни аналози, на лице с висше образование,
професионална квалификация „Химик“ в НИК при МВР. Междувременно въз основа на
установеното с АУАН серия GA 525768/
19.09.2021 г., от началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. В. Търново,
е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ № № 21-1275-000578/
20.09.2021 г., с която на А.Р.А., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на
водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за
това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Със същата заповед за прилагане на ПАМ от А. е отнето СУМПС №
*********. Заповедта е връчена на адресата й на 15.04.2022 г., видно от
съдържащата се в нея разписка. Жалбата пред АСВТ е подадена чрез директора на
ОД на МВР – гр. В. Търново, на дата 29.04.2022 г., видно от входящия номер на
ответната администрация.
По делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника с писмо вх. №2042/ 10.05.2022 г. административна преписка. Допълнително са приети представените с писмо вх. №3376/ 21.06.2022 г. на ВТРС
Експертна справка № 22/ТКХ-44 от 22.02.2022 г.
на Националния институт по криминалистика при МВР. Според тази експертна
справка в предоставената за изследване кръвна проба, взета от лицето А.Р.А. не
е доказано наличие на тетрахидроканабинол, както и на други упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към
чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични; в предоставената за изследване проба урина, взета от това лице е
доказано наличие на метаболит на тетрахидроканабинола –
11-карбокси-тетрахидроканабинол, в количество над 50ng/ml.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания
и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден
от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г.
министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/
26.02.2021 г.,
директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на
МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.3 от
заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен
началникът на група в сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранително полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от областната
дирекция. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59,
ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира
позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната
фактическа обстановка.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяна на оспорения административен акт. Неоснователно е твърдението на
оспорващия, че заповедта е незаконосъобразна поради връчването й на
по-късен етап /няколко
месеца след издаването й/, защото измежду пороците на един
административен акт, не фигурира връчването в по-късен момент на акта. На второ
място, връчването на заповедта касае само началния момент на срока за обжалването й, при кието по-късното връчване не обуславя
нейната
незаконосъобразност.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти
представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от
който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва
последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото
произнасяне.
В случая, за да приложи ПАМ по отношение на
жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание
обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, установено след изследване с техническо средство дрегер Дръг Тест
3000
с № ARPC-0023.
Необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване
на заповедта действително е била налице, тъй като по надлежния ред е констатирано от контролните органи
управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества – обстоятелство, установено към този момент с
техническо средство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв АУАН е съставен на А., като същият му
е надлежно връчен. Съдът констатира, че актът е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга
на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна
правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор
нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от Закона за движението по
пътищата.
В случая обаче показанията на техническото средство
са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо
изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите
от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба
е възпроизведена и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При
химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина
и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От
представената по делото експертна справка от вещи лица при НИК-МВР се
установява, че в кръвната проба на жалбоподателя не са открити наркотични
вещества, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят не е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на
проверката и съответно на съставяне на АУАН. Без значение в конкретното
производство е, че в пробата от урина на А. е установено наличието на
наркотични вещества, след като законодателят изрично в ЗДвП и в посочената
наредба е определил, че именно резултатите от изследването на кръвната проба са
определящи при преценката дали водачът е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества. В тази връзка следва да се посочи като ноторно известно, че остатъци от
употребата на наркотични вещества могат да бъдат установени в урината на лице
през немалък период от време след приема на такива вещества, което най-вероятно
е повлияло за посоченото законодателно решение. В тежест на административния
орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено
административно нарушение, за преустановяването на което е издадена
принудителната административна мярка. По делото безспорно е представен редовно
съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила,
но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В
конкретния случай това е и сторено посредством проведеното изследване на
кръвната проба, при което се установява твърдението на жалбоподателя за липса
на употреба на наркотични вещества от негова страна към момента на извършената
му проверка. Предвид посоченото се налага изводът, че от събраните по делото
доказателства се установява липсата на условията, с възникването на които
относимата правна норма в случаи като процесния свързва настъпването на
определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на А.. Ето защо съдът намира, че не са
налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на
административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Предвид
това издадената ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10,00 лв.,
представляващи внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
Отменя
по
жалба на А.Р.А. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1275-000578/ 20.09.2021 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Велико Търново
Осъжда Областна
дирекция на МВР - гр. Велико Търново с
административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на А.Р.А.
с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото, в размер на 10,00 /десет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: