Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Пловдив, 26.01. 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА, НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Атанас Янков, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3303 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Д.Ю.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адвокат Красимир Сотиров- пълномощник, обжалва
Решение №260344 от 07.10.2020г. по Н.А.Х. дело №2192 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., VI-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №19-1030-012644 от 06.01.2020г., издадено от началник на
група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР),
гр. Пловдив, с което на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер от 200,00
лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от
6 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон;
постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено изцяло
процесното НП, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в
производството- Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява
в съдебно заседание. От юрисконсулт Г.К.Б.- пълномощник, е представено становище
(отговор) по касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в което се твърди,
че жалбата е неоснователна; претендира присъждане на направените разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена. Освен
това, на 14.01.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№696 от юрисконсулт И.И.П.-
пълномощник, за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Атанас Янков, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения,
различни от изложените.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 12.12.2019г., около 16:04ч., в община
Марица, на Автомагистрала (АМ) “Тракия“, км.119, в посока град Бургас, е извършена
проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието
за установено, че жалбоподателят Д. управлява състав от пътни превозни средства
(ППС), включващ влекач “ИВЕКО СТРАЛИС“, с Рег.№****, собственост на
“ПРОТРАНСИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, с прикачено полуремарке “БОЮК“, с Рег.№****,
собственост на “ВИВА-МЕТАЛ“ ООД, ЕИК *********[1].
Прието е за установено, че влекачът, управляван от Д., не е регистриран по
надлежния ред; същият е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано
от 31.07.2019г., тъй като не е спазен срокът за регистрация при придобиване на
МПС.
За установеното в
рамките на проверката К.В.Р.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР-
Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия
GA, №36541
от 12.12.2019г., с който деянието на Д., изразяващо се в управление на влекача (МПС),
който не е регистриран, се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Според разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на
касатора Д., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата (ЗП).
А според разпоредбата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното
НП, с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. се наказва водач, който управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
От своя страна,
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП установява, че, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Съответно,
прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по отношение на която
законът не допуска предварително изпълнение (В тази връзка Определение №14092
от 16.11.2020г. на Върховния административен съд (ВАС) по дело №9510 по описа
на съда за 2020г., Седмо отделение, докладчик съдията Д.М.).
Предвид посоченото,
настоящият състав на съда намира, че на 12.12.2019г. регистрацията на управляното
от Д. МПС, представляващо товарен автомобил, с Рег.№****, не е прекратена и
съответно липсва съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Следователно, като
потвърждава оспореното пред него НП, районният съд постановява решението си при
неправилно прилагане на закона. Респективно, оспореното по делото решение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго такова, по същество.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично
заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази следното:
Според чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36,
ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба (в случая
200,00 лева), имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
По Договор за правна
защита и съдействие от 30.04.2020г. с адвокат Красимир Сотиров от жалбоподателя
е заплатена в брой сумата от 300,00 лева.
При това положение и с
оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което направеното в тази
връзка възражение е неоснователно. За разноските следва да се осъди юридическото
лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява
ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260344
от 07.10.2020г. по Н.А.Х. дело №2192 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., VI-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление с №19-1030-012644 от 06.01.2020г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Д.Ю.Д.
е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Д.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……/П/……….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………