Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.С., 17.01.2025г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Анелия Груева, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1 706 по описа
за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Ищецът – Й.И.Й. твърди, че при ПТП на
22.09.2020г, около 17:00 часа, на път II-81, в посока от бул. „Ломско Шосе“ към
гр. Костинброд, водачът К.Д.К., управлявайки товарен автомобил „Тата“ с per. №СВ ****РМ, навлязъл от крайпътна територия от дясно
на път II-81, като отнел предимство и настъпил удар между него и управляваният
от ищеца по път с предимство автомобил „БМВ ЗЗОД“ с per.
№СО ****СК. Ищецът твърди, че вина за настъпване на описаното ПТП е на водача
на товарния автомобил. Посочва, че вследствие на произшествието е получил
следните увреждания:
-
контузия на главата и лицето с множествени разкъсно-контузни
рани и дълбоки охлузвания по окосмената част от главата,
- разкъсно-контузни рани на дясна ръка, една от които с
наличие на чуждо тяло в нея - стъкло и
-
контузия на подколенна област с подкожен хематом.
Твърди, че поради наличието на силни
болки и ограничени болезнени движения в областта на 5 - ти пръст на дясна ръка
на 09.11.2020г. е приет за оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна“ АД, където му е
извършена оперативна интервенция - есктирпация на
чуждо тяло, тендорафия. Посочва, че дясната му ръка е
била напълно обездвижена и не е могъл да я използва за дълъг период от време,
като към настоящия момент все още не е възстановена и не може да си служи с
нея. Поради болки в ръката продължава да пие обезболяващи. В резултат на
настъпилите увреждания лицето му е с белези, които го загрозяват. С оглед на
случилото се търпи изключителни
болки и страдания, като оценява неимуществените си вреди в размер на 26 000 лв.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди ответникът да
заплати:
- сумата от 26 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
22.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски. В
последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ищеца
съгласно чл. 80 от ГПК, претендира се и адвокатско възнаграждение за неговия
процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /лист 231 от делото/. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – З. „Д.Б.Ж.и З.“ АД оспорва
твърдения от ищеца факт, че описаното ПТП е причинено по вина на застрахования
при тях водач. Евентуално поддържа, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй
като е бил без поставен предпазен колан и е управлявал лекия автомобил с
превишена скорост. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на собствеността и ползването на лек автомобил
„Тата“ с рег.№ СВ ****РМ. Счита, че ищецът не е положил необходимата грижа за
своя възстановителен процес, като същият не сочи официални медицински документи
удостоверяващи контролните си прегледи. Оспорва началната дата на
претендираната от ищеца лихва за забава, като посочва, че ищецът е предявил
претенцията си на 23.10.2020г., допълнително са му изискани документи с писмо с
изх. №4872/27.11.2020г., които не са представени. Счита, че датата, от която се
дължи законна лихва е датата на входиране на исковата молба в съда - 09.02.2021г.
Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск.
Претендира разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л.
230.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорен между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следният факт:
- наличието на застрахователно
правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно описания
товарен автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие — 22.09.2020г.
На страници 8-9 са представени два броя
болнични листи, от които се установява, че за периода от 22.09.2020г. до
04.11.2020г. ищецът е бил във временна неработоспособност.
На страница 11 е представена Епикриза по
ИЗ № 19891/2020 г. на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД,
гр. С., Клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че
на 09.11.2020г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, поставено му е
диагноза: открита рана на други части на китката и дланта. На 10.11.2020г. е
извършена операция и 12.11.2020г. ищецът е изписан от лечебното заведение.
По делото на страници 12-14 е
представена писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че
на 06.11.2020г. ищецът е предявил пред ответното дружество искане за изплащане
на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди относно описаното
ПТП. С писмо от 27.11.2020 г. ответникът е изискал допълнителни документи, сред
които и банкова сметка, ***. 380 КЗ.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на страните съдебно-медицинска експертиза, което не е
оспорено от тях и съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
вследствие на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-прекъсване
на собствения сгъвач на 5-ти пръст на дясна ръка на
ниво длан, с наличие на чуждо тяло /стъкло;
-
състояние след контузия на главата и лицето с множество разкъсно-контузни
рани и охлузвания по окосмената част на главата /в теменните области/.;
-
разкъсно-контузни рани на дясна ръка, една от които с
наличие на чуждо тяло/стъкло, наложило хирургична обработка;
-
контузия на лява подколенна област с подкожен хематом.
Вещото
лице посочва, че по спешност ищецът е посетил Пирогов, където е поставена
диагноза: открита рана на други области на главата. Вещото лице посочва, че поради
ограничени движения на 5-ти пръст дясна ръка и болка, ищецът е хоспитализиран в
УМБАЛ "Св.Анна" АД-С., където е проведено оперативно лечение –
отстраняване на чуждо тяло / стъкло на дланта и сухожилен
шев, кожен шев. Сваляне на конци е направено на 14-ти ден, препоръчана е шина
за 25 дни, като ищецът е бил временно нетрудоспособен – 30 дни. В заключението
е прието, че към момента на извършения преглед при ищеца няма функционален
дефицит на дясна ръка. Експертът описва, че причинените болки и страдания на
ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, при обработката на
раните на главата и дясна ръка, при оперативното лечение на сгъвача
на 5 -ти пръст на дясна ръка, като е бил във временна неработоспособност общо
44 дни. Предвид вида и характера на нараняванията вещото лице посочва, че е
възможно ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан или неправилно
поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП. В открито съдебно
заседание, вещото лице пояснява, че не може да се каже с категоричност относно
това дали ищецът е бил с поставен или не обезопасителен колан. Вещото лице
приема, че предвид механизма на ПТП и получените увреждания, ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан.
По искане на ищеца пред настоящия
съдебен състав за разпитани свидетелите И.М.М.и Е.Р.С.–
майка на ищеца.
Свидетелят И.М.– очевидец на ПТП, описва
начина, по който е настъпило процесното ПТП, като посочва, че ищецът се е
движел със скорост около 70-80 км/ч.
Свидетелят Е.Р.С.– майка на ищеца, сочи
в показанията си, че за ПТП разбрала от сина си. Отишла на мястото на ПТП, за
да вземе детето, което е пътувало в лекия автомобил. С.посочва, че всички били
с кръв по тях, нарязани от стъклата. Закарали са ги с линейка в ПИРОГОВ.
Установени са порязвания по главата, дясната ръка, срязано сухожилие на дланта
на дясната ръка. Извадили стъклата и го зашили. Три месеца след това пръстите
му били безчувствени, което наложило втора операция на крайните три пръста на
дясната ръка, тъй като има забравено стъкло вътре, което извадили, и след това
още един месец и повече ищецът се възстановявал. Свидетелят посочва, че към
днешна дата синът й е възстановен физически, но тежко преживява случилото се,
защото в катастрофата е починал негов близък приятел – М..
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелят Е.Р.С.включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е допусната и единична съдебно
авто – техническа експертиза. В него е посочено, че максималната скорост
на движение в района на настъпилото ПТП
е 70 км/ч. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара е била 76 км/ч.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при максимално разрешената скорост
на движение /70 км/ч/ е 54, 23 метра. Лекият автомобил се е намирал на 51 метра
от мястото на удара в момента, в който товарния автомобил е започнал да навлиза
в платното за движение. Скоростта, в която е имал техническа възможност да спре
лекия автомобил преди мястото на удара и така да предотврати настъпването на
ПТП е 66, 30 км/ч. Предвид така посоченото вещото лице прави извод, че относно
лекия автомобил ударът е бил непредотвратим. Вещото лице посочва, че лек
автомобил БМВ е снабден е фабрично оборудван с предпазни колани за всички пет
места, които при рязка промяна на скоростта блокират. Неговата ефективност
основно е при челен удар и скорост на движение до 60 км/ч. При страничен удар,
правилно поставеният колан, позволява движение на тялото и главата в странични
посоки, като ограничава единствено движение на седалището спрямо седалката. Заключението
е оспорено от процесуалният представител на ответника в частта, в която е
определена скоростта на движение на лекия автомобил преди удара. По искане на
тази страна по този въпрос е допусната тройна съдено авто – техническа
експертиза. Заключението не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и пълно. В него е прието, че скоростта на движение в
района, при която водачът на лек автомобил БМВ би имал възможност да
предотврати произшествието е 48, 83 км/ч. Непосредствено преди настъпване на
удара скоростта на движение на лекия автомобил е 71, 87 км/ч, като опасната
зона за спиране при тази скорост е 55, 04 метра. В съдебно заседание вещите
лица са посочили, че разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил от
мястото на удара е 33 – 34 метра.
По
делото е приета присъда от 08.11.2023г., постановена по н.о.х.д. № 39/2023г. по
описа на Софийски окръжен съд, съгласно която К.Д.К. е признат за виновен за
това, че на 22.09.2020г, на път II-81, в района на V-ти километър между с.
Волуяк и гр. Костинброд, на кръстовище с път към птицекомбинат, при управление
на лек автомобил марка „Тата“, модел „Ксенон“ с peг.
№ СВ ****РМ, като не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
марка „БМВ“ модел „300Д“ с per. № СО ****СК нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и по
непредпазливост причинил смъртта на М. С.С.и средна
телесна повреда на В.Р.Т.изразяваща се в счупване на лявата раменна кост - диафизарно, закрито. Присъдата е влязла в сила на
24.11.2023г. В мотивите към присъдата е прието, че ищецът е управлявал лекия
автомобил със скорост 68 км/ч. и при тази скорост неговата опасна зона за
спиране е 51, 90 метра. Моментът, в който ищецът е могъл да възприеме
навлизането на товарния автомобил в платното за движение, отстоянието между
тези два автомобила е било 2, 50 метра. И в този съдебен акт въз основа на
изложеното е прието ,че ударът е ли непредотвратим за водача на лекия
автомобил.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. вина за настъпване на процесното ПТП,
3. претърпени вреди от ищеца - описаните
в исковата молба увреждания;
4. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
5. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
6. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент - възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
7. на коя дата е предявена претенция
пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП и представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника
документи, във връзка със заведената щета;
-
в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните
факти:
1. наличие на съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на описаните увреждания - че същият не е поставил предпазен
колан по време на настъпване на процесното ПТП,
2. скоростта на движение на лекия
автомобил, управляван от ищеца към момента на ПТП- то,
3. максимално допустимата скорост на
движение за леки автомобили за този участък от пътя и
4. при движение с допустимата за този
пътен участък скорост от страна на лекия автомобил процесното ПТП е било
предотвратимо.
От приетата по делото присъда се установява
механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на
водача на товарен автомобил марка „Тата“, модел „Ксенон“ с per.
№ СВ ****РМ. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК.
От представените медицински документи по
делото и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява,
настъпване на описаните в исковата молба увреждания: прекъсване на собствения сгъвач на 5-ти пръст на дясна ръка на ниво длан, с наличие
на чуждо тяло /стъкло; състояние след контузия на главата и лицето с множество ръзкъсно-контузни рани и охлузвания по окосмената част на
главата /в теменните области/.; разкъсно-контузни
рани на дясна ръка, една от които с наличие на чуждо тяло/стъкло, наложило
хирургична обработка; контузия на лява подколенна област с подкожен хематом,
както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми.
От представените и описани по-горе
медицински документи и съдебно-медицинската експертиза се установяват и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: приет е в спешен кабинет,
където са обработени раните, отстранени са стъкла от тях и е направена стерилна
превръзка, на 10.11.2020г. е проведено оперативно лечение, чрез отстраняване на
чуждо тяло/стъкло на дланта и сухожилен шев, кожен
шев, поставена е и гипсова шина за 25 дни.
При така изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи
доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала
отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл.
52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 30г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 2 месеца /44 дни
нетрудоспособност/, интензитета на болките, които са били най – интензивни
непосредствено след травмата, при обработката на раните на главата и дясна
ръка, при оперативното лечение на сгъвача на 5 пръст
дясна ръка, претърпените неудобства от личен и битов характер за този период,
обстоятелството, че към днешна дата ищецът е напълно възстановен и не са налице
остатъчни явления, и съответната икономическа ситуация в страната към
процесното ПТП, съдът намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на з.то, причинените морални страдания.
При така приетото следва предявеният иск
да бъде уважен до сумата от 10 000 лв., като над тази сума до предявения размер
от 26 000 лв. се отхвърли като неоснователен.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай, ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа, че ищецът е управлявал лекия автомобил без поставен
предпазен колан и с превишена скорост.
В мотивите на приетата по делото влязла
в сила присъда от 08.11.2023г., постановено по н.о.х.д. № 39/2023г. по описа на
Софийски окръжен съд, е прието за установено, че лек автомобил БМВ се е движил
със скорост от 68 км.ч. В приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза е прието, че максимално разрешената скорост
за движение в района на настъпване на ПТП е била 70 км./ч. Предвид изложеното,
съдът намира наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат по отношение на това, че ищецът е управлявал лекия
автомобил със скорост по-висока от максимално разрешената за неоснователно.
Този извод се подкрепя и от приетата единична и тройна съдебно -автотехнически
експертизи, съгласно които ищецът, като водач на лекия автомобил, не е имал
техническа възможност да спре преди настъпване на мястото на удара, тъй като
опасната зона при скорост 70 км/ч е по-голяма от разстоянието между двата
автомобила, при навлизане на товарния на пътя, по който се е с движел лекия
автомобил.
По отношение наведеното възражение за
съпричиняване относно непоставен обезопасителен колан, съдът приема, че същото
е неоснователно по следните съображения. Вещото лице по приетата и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза обосновава извод, че предвид механизма
на ПТП и получените травматични увреждания, ищецът е бил вероятно без поставен
обезопасителен колан. В приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
вещото лице приема, че коланът е ефективен основно при челен удар и със скорост
на движение до 60 км./ч. В разглеждания случай, се установи, че скоростта на
лек автомобил БМВ към момента на настъпване на ПТП е била 68 км./ч.,а ударът е
настъпил между предната дясна част челно в зоната на десния фар на лек
автомобил БМВ и предната част странично отляво на автомобила, управляван от
виновния за ПТП водач. С оглед на така посоченото място на удара между двата
автомобила и скоростта на движение на лекия автомобил към този момент, съдът
приема, с оглед разясненията дадени от вещите лица по авто – техническата
експертиза, че поставен обезопасителен колан не би могъл да възпрепятства
възможността ищеца да получи този вид увреждания, доколкото той не влияе върху
възможността за движение на главата и тялото в странични посоки.
Относно
претенцията за присъждане на законна лихва съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата
за забава, която се покрива от застраховката "Гражданска отговорност на
автомобилистите", се дължи считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай от приложения по-делото и описан
по-горе в мотивите документ се установява, че на 06.11.2020г. е подадено
уведомление за настъпилото ПТП до ответника от ищеца. Това
обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в забава, считано именно от 06.11.2020г., когато ищецът е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществените вреди от
събитието, след който момент застрахователят отговаря за собствената си забава.
С
оглед изложеното следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва
върху главницата от 06.11.2020г. до окончателното й плащане, като се отхвърли за периода от
22.09.2020г. -05.11.2020г.
Относно
направените по делото разноски
Предвид изхода
на делото и заявените претенции за разноски и от двете страни, всяка от тях има
право на същите в зависимост от уважената /за ищеца/ и отхвърлената част /за
ответника/ част от предявените искове.
Съдът като взе
предвид предмета на правния спор, фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения /действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие/ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца - адвокат С.К. Н.-
САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съобразно уважената част
от иска.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от него разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 230, 77 лева,
като общо сторените са в размер на 600 лева – по 300 лева за съдебно-медицинска
експертиза и съдебно авто-техническа експертиза.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на
държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 400 лв.
Направените от ответника разноски са в размер на 1
065 лв., от които 200 лева - депозит по допуснатата съдебно авто – техническа, 750
лв. – депозит за тройна съдебно авто – техническа експертиза, 100 лева –
депозит за свидетел, 15 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 710 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж.и з.”
АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***. ****да заплати на Й.И.Й.,
ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат С. Н.на основание чл.
432, ал.1 от КЗ сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 22.09.2020г., на път II-81, в района на
V-ти км. между с.
Волуяк и гр. Костинброд, на кръстовище с път към птицекомбинат, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.11.2020г. до окончателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 10 000
лв. до предявения размер от 26 000 лв., както и иска с правно основание чл. 429,
ал 3 от КЗ за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 22.09.2020г. до 05.11.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж.и з.” АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление:***. ****да заплати на Й.И.Й., ЕГН - **********, със
съдебен адрес: *** – чрез адвокат С. Н.на основание 78, ал.1 от ГПК сумата от 230, 77 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж.и з.” АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление:***. ****да заплати на С.К. Н.– адвокат от
САК, с адрес: гр. С.,*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1 000 лв.
ОСЪЖДА
Й.И.Й., ЕГН - **********, със съдебен
адрес: *** – чрез адвокат С. Н.да заплати на ЗД „Д.Б.: Ж.и з.” АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление:***. ****на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 710 лв.
ОСЪЖДА
ЗД „Д.Б.: Ж.и з.” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:***. ****да заплати на Софийски градски съд, с
адрес: гр. С.,*** на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 400
лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: