О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
МЛ. С. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от председателя на състава
въззивно гражданско дело № 694 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25212/23.08.2019 г., подадена от К.П.Р., чрез адв.
Х.С., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 953/26.07.2019
г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителя за въззивна инстанция съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Прокуратура
на Република България изразява становище за основателност на молбата. Поддържа
направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна жалба
на Районна прокуратура - Варна, против решение № 758/
22.02.2019г. по гр.д.№ 15195/ 2018г. на Варненски районен съд , 43ти състав, в
частите, в които са уважени предявените искове от К.П.Р. срещу
Прокуратурата на Република България, в размер на сумата 3800лв.- обезщетение за
претърпени имуществени вреди- платени адвокатски , и в размер на сумата
4000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
привличането на ищеца като обвиняем и подсъдим за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК , за което е оправдан
с присъда по н.о.х.д.№ 3425/ 2012г. ВРС, потвърдено с решение № 266/
07.10.2013г. по в.н.о.х.д.№ 646/ 2013г. ВОС, в законна сила от
07.10.2013г., със законната лихва от 05.10.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,и са присъдени направени по
делото разноски,на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С Решение № 953/26.07.2019 г. на
ВОС е отменено решение № 758/ 22.02.2019г. по гр.д.№ 15195/ 2018г.
на Варненски районен съд , 43ти състав, по отношение на присъденото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на привличането на
ищеца К.П.Р. като обвиняем и подсъдим за извършено престъпление по чл.323,ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда по
н.о.х.д.№ 3425/ 2012г. ВРС, потвърдено с решение № 266/ 07.10.2013г. по
в.н.о.х.д.№ 646/ 2013г. ВОС, в сила от
07.10.2013г., за разликата над 2000лв. до 4000лв., и по отношение на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, за разликата над 2500лв. до 3800лв., със законната лихва
върху тези суми от 05.10.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
и вместо са отхвърлени иска на К.П.Р.
срещу Прокуратурата на Република България за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над
2000лв. до 4000лв., и иска за обезщетение за имуществени вреди, за разликата
над 2500лв. до 3800лв.,като неоснователни и недоказани, ведно с претендираната върху тези суми законна лихва, на основание
чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
С решението съдът
не се е произнесъл
по направените разноски пред въззивната
инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл.
81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК,
страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат
да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за
присъждане на разноски в производството е направено своевременно от въззиваемата страна с отговора на въззивната
жалба. В открито съдебно заседание на 27.05.2019 г. е представен списък по чл.
80 от ГПК (л. 18), съобразно който се претендира присъждането им в размер на 750
лв., извършването на които се установява с договор за правна защита и
съдействие от 14.05.2019 г.
Насрещната страна Прокуратура на Република
България, чрез прок. И.Б. своевременно е направила
възражение за прекомерност на претендираното от К.П.Р.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е неоснователно,
съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените
процесуални действия. Претендираното възнаграждение е
близко до минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде редуцирано.
Съобразно
изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
полза на К.П.Р.
следва
да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи
в размер на 432,69 лв.
С изложените мотиви, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 248 от ГПК, Решение №
953/26.07.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 694/2019 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния
прокурор на РБ, да заплати на К.П.Р., ЕГН **********,***, сумата от 432,69 лв, /четиристотин тридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.