№ 86
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600132 по описа за 2023 година
СОС, в качеството му на инстанция въззивен контрол, е сезиран с жалба от адв. Р. Б.
– защитник на обв. П. С., против определение № 19 от 09.02.2023 г. на РС-Б, по ч.н.д. №
551/2022 г., с което на обв. по ДП № 359/2022 г. по описа на РУ-Б, и по ч.н.д. № 551/2022 г.
на РС-Б, на обвиняемия са възложени сторените в производството пред съда разноски за
правна помощ в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 340 лева.
Жалбоподателят атакува постановено определение като незаконосъобразно и
необосновано. Отправя се оплакване, че районният съд не се е съобразил с предвиденото в
нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съгласно която разноските следва да се възлагат на
подсъдимия едва когато бъде признат за виновен, а в случая липсва осъдителен акт спрямо
обвиняемия. Посочва се също липсата на процесуална активност от страна на служебния
защитник адв. Коцева, чието възнаграждение се претендира и е възложено на обвиняемия,
въпреки че още в началото на производството е била освободена от участие. Моли се за
отмяна на постановено определение.
С депозираната частна жалба се прави доказателствено искане за изискване на
информация от РУ-Б, относно въпроса в какъв етап се намира ДП № 359/2022 г. по описа на
РУ-Б,.
Настоящият съд, като разгледа подадената жалба и материалите по делото и като
осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по чл. 314, ал. 1 НПК на обжалваното
определение, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и материалния закон,
намира за установено следното:
Досъдебно производство № 359/2022 г. по описа на РУ-Б,, пр. пр. № 1698/2022 г. по
описа на РП-Б, е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 12.11.2022 г. в качеството на
обвиняем по досъдебното производство е привлечен П. А. С., с ЕГН: **********, за
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК; чл. 325, ал. 2 НКи чл. 326, ал. 1
НК.
Ч.н.д. № 551/2022 г. по описа на РС-Б. е образувано по искане на прокурор от РП-Б,
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по реда на чл. 64, ал. 1 НПК.
1
С протоколно определение № 566 от 14.11.2022 г., постановено по ч.н.д. № 551/2022
г. по описа на РС-Б, спрямо обвиняемия П. А. С. е взета мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ в размер на 1000 лева.
Така постановеното определение е потвърдено изцяло с протоколно определение №
465 от 21.11.2022 г., постановено по в.ч.н.д. № 687/2022 г. по описа на Софийски окръжен
съд, и е влязло в сила на 21.11.2022 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд с пестеливи мотиви е приел,
че са налице предпоставките да осъди обвиняемия П. А. С. да заплати сумата в размер на
340 лева в полза на НБПП, съгласно представеното Решение № СФ-11358-30507/2022 г. от
20.12.2022 г.
На първо място, въззивният съд намира, че отправеното доказателствено искане за
изискване на справка относно хода на настоящото досъдебно производство не следва да
бъде уважено, тъй като събирането на доказателства не е необходимо за осъществяване на
изискуемата преценка за законосъобразност на атакуваното определение.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима и по същество е
основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 198, ал. 3 НПК „когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник“, като това следва да стори с присъдата или с
определение – ал. 1 на същия член.
От съдържанието на посочените разпоредби е видно, че абсолютна предпоставка за
произнасяне от страна на съда по този ред е наличието на съдебен акт по отношение на
решаващия въпрос за вината на подсъдимия и останалите въпроси, визирани в чл. 301, ал. 1
НПК. Сред тях на обсъждане подлежи именно и на кого следва да се възложат разноските,
видно от изрично посоченото в чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК. Допустимо е отклонение от този
ред, в случай че съдът е пропуснал да стори това при постановяване на присъдата, като се
произнесе допълнително с определение на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Независимо от това, неотменимо условие за произнасяне по този ред е наличието на влязъл
в сила съдебен акт за конкретното деяние и спрямо конкретното лице, за да може това лице
да се третира като осъдено (в случай че лицето е признато за виновен, както предвижда чл.
198, ал. 3 НПК).
В случая, при наличието на неприключило досъдебно производство по отношение на
обвиняемото лице П. С., съдът е надхвърлил правомощията си, като е постановил съдебен
акт при липса на процесуално основание и в разрез със закона.
От една страна, крайно пестеливите мотиви на атакуваното определение не
позволяват да се изследва начина за формиране на волята на съда и конкретните
съображения, съгласно които е достигнал до извода, че следва да осъди обвиняемия да
заплати разноски, сторени във висящо към момента производство. От съдържанието на акта
не става ясно какво е послужило за основание на съда да счете, че обвиняемият следва да
понесе разноските по това дело. Следва да се напомни, че всеки обвиняем се счита за
невинен до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, съгласно прогласения в чл. 16 НПК
принцип.
Независимо от това – налице е и друг порок, засягащ поначало валидността на
първоинстанционното определение, а това е именно обстоятелството, че съдът е надхвърлил
правомощията си, тъй като поначало не е разполагал с процесуалната възможност да се
произнесе по въпроса за разноските. Както беше посочено по-горе, това е сред изрично
предвидените правомощия на съда след постановяване на присъдата, като съдът, действащ в
производството по чл. 64, ал. 1 НПК не разполага с възможност за такава преценка, а и
същата не е обективно възможна към този момент. Едва ако производството премине в
2
съдебната фаза и приключи с окончателен съдебен акт по въпросите за вината,
първоинстанционният съд ще може да се произнесе и за разноските, за което е сезиран от
Националното бюро за правна помощ, в зависимост от решаващата си преценка по
отговорността на обвиняемото лице.
Изложените съображения налагат извода, че първоинстанционният съд е постановил
процесуално недопустим съдебен акт, в разрез със закона и при липса на възможност да
реши въпроса за разноските на този етап от производството. Ето защо атакуваното
определение следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл. 341, вр. чл. 334, т. 1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 19 от 09.02.2023 г., постановено по ч.н.д. № 551/2022 г. по
описа на РС-Б,, трети наказателен състав, като недопустимо и прекратява производството.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3