Определение по дело №830/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2015 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20153100900830
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр. Варна, 06.07.2015 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                          Районен съдия: МИЛА КОЛЕВА

 

при секретаря......................................, като разгледа докладваното от съдията ч.т. дело № 830 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.

 

По делото е поискано да бъде допуснато обезпечение на предявените от „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Никола Кръстев Киров и Галина Христова Копстад, чрез пълномощника адв. И.З., срещу „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала” № 15, представлявано от управителите си Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, искове с правно основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 000,00 лв., изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009 г., както и сумата от 250 000,00 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до окончателното изпащане на задължението, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху банковите сметки на ответното дружество и възбрана върху имотите, собственост на дружеството, описани в нотариален акт № 26, том III, рег. № 374/2014 г. на Диана Стоянова – нотариус с район на действие – района на ВРС, вписана под № 192 в регистъра на Нотариалната камара, нотариален акт № 167, том II, рег. № 4723, дело № 322/2008 г. на Максимилиан Динчев– нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 529 в регистъра на Нотариалната камара, нотариален акт № 168, том II, рег. № 4724, дело № 323/2008 г. на Максимилиан Динчев– нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 529 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 169, том III, рег. № 9399, дело № 506/2008 г. на Александър Ганчев – нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 194 в регистъра на Нотариалната камара.

Основанията, при които се допуска обезпечение на иск, било във висящо гражданско производство или на бъдещ иск, са нормативно въведени с разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Първото кумулативно условие за това е за ищеца да бъде невъзможно или да бъде затруднено осъществяването на правата му по съдебното решение, като очевидно се има предвид позитивно за него такова.

На второ място, за да бъде уважена тази молба, алтернативно, или иска трябва да е подкрепен с писмени доказателства, или следва да се представи гаранция в определен от съда размер.

Предявените по делото искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като всеки един от тях е за сумата от 250 000,00 лв. С исковата молба ищецът е поискал допускане на обезпечение на така предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника и възбрана върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Първият иск – по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се основава на сключен между ищеца в качеството му на цесионер и ответника в качеството му на цедент договор за цесия от 04.06.2009 г. С него ответникът като цедент е прехвърлил на ищеца като цесионер вземанията си срещу „ЛОВОС” ООД – гр. София. Видно от уточнителната молба с вх. № 18475/12.06.2015 г., общият размер на прехвърленото с този договор вземане е в размер на 1 194 285,00 лв. Същевременно с влязло в сила решени № 1139/24.10.2011 г по т.д. № 1481/2009 г. по описа на СГС, е отхвърлен предявения иск от „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД срещу „ЛОВОС” ООД за сумата от 268 444,48 лв. която представлява част от цедираното вземане. С оглед на това, за последната сума може да се направи обосновано предположение, че не може да бъде прехвърлена с договора за цесия от 04.06.2009 г., доколкото съществувнето й е отречено със сила на присъдено нещо. За това за нея може да се предполага неизпъленние на договора за цесия от страна на цедента. Тази сума обаче не покрива пълния размер на цедираното вземане и поради това евентуалното разваляне на договора за цесия в този случай би могло да се извъри при условията на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД или при условията на чл.87, ал 2 от ЗЗД. Тези две възможности обаче предполагат установяването им в хода на исковото производство и не могат да бъдат извлечени от представените с исковата молба писмени доказателства. Поради това са налице писмени доказателства, правещи иска вероятно основателен само за част от обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В този случай съществува възможност за допускане на обезпечение, но при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК, като гаранцията ще послужи за заместване на липсващите доказателства. Горното се отнася и до твърдението на ищеца, че по част от цедираните вземания е налице дублиране, поради което е налице пълно неизпълнение на договора за цесия. Що се отнася до предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД, същият се основава на уговорената в договора за цесия неустойка за неизпълнение на договора от страна на децента. Същата ще се дължи при евентуално разваляне на договора за цесия, което би довело и до основателност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради това условията, при които следва да се допусне обезпечение на иска по чл. 92 от ЗЗД са същите, при които следва да се допусне и обезпечението на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Както се посочи по-горе, претенциите на ищеца за двата иска са в размер общо на 500 000,00 лв. С оглед на това, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на внасяне на гаранция в размер на 60 000,00 лв.

В случая е налице обезпечителна нужда от исканото обезпечение с оглед вида на претенцията и размера на претендираното вземане. Освен това, при липса на доказателства за противното, обезпечителната нужда се предполага.

Предвид на това и изложеното по-горе относно обстоятелствата за вероятната допустимост и основателност на исковете, съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато, но не следва да бъдат налагани всички искани обезпечителни мерки. Съдът намира, че с оглед вида на вземането, а именно - парична сума, подходяща обезпечителна мярка се явява тази, с която се иска налагането на запор върху сметките на ответника, поради което молбата за обезпечение следва да бъде уважена, като бъде допусната именно тази обезпечителна мярка.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че доколкото е поискано да бъде наложен „запор върху банковите сметки на длъжника”, то искането за налагането на такава обезпечителна мярка без да са конкретизирани банковите сметки и конкретните банки не е недопустимо. В тази насока е приетото в определение № 248/16.04.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 147/04.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1 559/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. Същите са постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 2/28.09.2011 г. постановено по тълк. д. № 2/2010 г.на ОСГТК на ВКС.

По отношение на другата искана обезпечителна мярка – възбрана върху подробно описаните в исковата молба имоти, обаче, съдът намира, че същата не следва да бъде допускана по следните съображения. На първо място, съдът намира, че първата обезпечителна мярка гарантира в пълен обем вземането на молителя към ответника, поради което с допусканенето на възбраната върху недвижимите имоти би се стигнало до свръхобезпечение. Още повече, че видно от приложените към исковата молба доказателства, общата стойност на описаните недвижими имоти по данъчните им оценки в същите е в размер на 896 844,60 лв., която значително надвишава претендираните вземания. На второ място, ако бъде установено, че по запорираните сметки на ответника не съществува достатъчна наличност, с която вземанията на ищеца да бъдат обезпечени, се запазва възможността да се поиска допълнително обезпечение чрез налагане на възбрана върху имотите.

С оглед на изложеното, исканото обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК, като бъде определена гаранция в размер на 60 000,00 лв. предвид имуществения интерес. Съдът намира, че сума в посочения размер най-пълно отговаря на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, поради което гаранцията следва да бъде определена в този размер. Самата гаранция е предвидена като евентуално обезщетение по чл. 403 от ГПК, като в този случай същата ще послужи като обезпечение за обезщетение на евентуалните вреди, които ответника би претърпял от обезпечението, ако същото се окаже неоснователно.

Предвид на гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените по делото от „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Никола Кръстев Киров и Галина Христова Копстад, срещу „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала” № 15, представлявано от управителите си Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, искове с правно основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 000,00 лв., изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009 г., както и сумата от 250 000,00 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до окончателното изпащане на задължението, чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови сметки на ответника „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала” № 15, открити във всички лицензирани банки на територията на Република България, до размера на претендираната сума – 500 000,00 лв. /петстотин хиляди лева/, при условията на ГАРАНЦИЯ в размер на 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, вносима от „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, в едноседмичен срок от съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявените по делото от „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Никола Кръстев Киров и Галина Христова Копстад, срещу „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала” № 15, представлявано от управителите си Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, искове с правно основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250000,00 лв., изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009 г., както и сумата от 250000,00 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до окончателното изпащане на задължението, чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху недвижимите имоти, собственост на ответното дружество, описани в нотариален акт № 26, том III, рег. № 374/2014 г. на Диана Стоянова – нотариус с район на действие – района на ВРС, вписана под № 192 в регистъра на Нотариалната камара, нотариален акт № 167, том II, рег. № 4723, дело № 322/2008 г. на Максимилиан Динчев– нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 529 в регистъра на Нотариалната камара, нотариален акт № 168, том II, рег. № 4724, дело № 323/2008 г. на Максимилиан Динчев– нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 529 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 169, том III, рег. № 9399, дело № 506/2008 г. на Александър Ганчев – нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан под № 194 в регистъра на Нотариалната камара.

Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената гаранция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение от съдебния изпълнител за наложения запор.

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: