Присъда по дело №991/2018 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

                                                                

 

Номер 260147/15.9.2021г..                              Година 2021                                   Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ

На петнадесети септември                       Година две хиляди и двадесет и първа

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА

 

СЕКРЕТАР: НЕЗАЕТ ИСАЕВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя НЧХД № 991 по описа на ВРС за 2018 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.М. - ЕГН **********,***, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана,

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

 

            На 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.И.Н. с ЕГН ********** като изложила следните твърдения: „…под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственност Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса.“

- престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК,

 

поради което и на основание чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 54 ал. 1 от НК й налага наказание ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.

 

На основание чл.304 пр.1 от НПК ОПРАВДАВА подс. М.И.М. за извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК по отношение на Г.И.Н. чрез твърдението: „Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единственно интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!..“

 

И ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

 

На 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.В.С. с ЕГН ********** чрез твърденията:

-                     „Обърнете внимание, че под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственност Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса.“

-                     „Под диктовката на М.М. ООД, Г.С. невярно записва и декларира собственността му в комплекса с цел М.М. ООД да има % мнозинство което нарушение е безспорно доказано в съда.“

-                     „По вина на Г.С. към днешна дата противозаконно е изключен тока на 23 апартамента което е САМОУПРАВСТВО по чл. 323 oт НК на РБ, т.к. тя е допуснала към нашите електромери трето външно лице да ги изключи. Нещо повече, Г.С. противозаконно се е подчинила и изпълнила волята на съседа ни М.М. ООД да ни прекъсне електрозахранването. М.М. ООД и Г.С. нямат правно основание да се разпореждат и прекъсват електрозахранването ни, същото е самоуправно деяние по чл. 323 от НК на РБ, за което мястото на Г.С. е ВЪН и на СЪД!“

- престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК,

поради което и на основание чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 54 ал. 1 от НК й налага наказание ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.

 

На основание чл.304 пр.1 от НПК ОПРАВДАВА подс. М.И.М. за извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК по отношение на Г.В.С. с твърденията:

-                     „Г.С. парадоксално обслужва само и единствено интересите на М.М. ООД и работи против нас - етажните собственици!!!

Г.С. по закон няма право да бъде управител на нашата етажна собственност т.к. не е собственик в комплекса, за което мястото и е незабавно ВЪН!.

Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единственно интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!“

- „По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственност няма банкова сметка *** Г.С. обслужва интересите на М.М. ООД, за което мястото и е ВЪН!

По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственност няма касиер защото Г.С. слуша и обслужва интересите на М.М. ООД за което мястото и е ВЪН.“

-  „Г.С. противозаконно работи и изпълнява нарежданията на М.М. ООД в ущърб на етажната собственност. По закон управляващата компания е подчинена на управитела на етажната собственност, в случая М.М. ООД би трябвало да е подчинен на Г.С., а на практика се вижда обратното. Г.С. се подчинява и работи само и единствено за М.М. ООД. Г.С. не защитава интересите на собствениците в комплекса и затова мястото и е незабавно ВЪН!..

М.М. ООД няма -законово право да прекъсва електрозахранването ни. Г.С. няма право по закон да изпълнява нарежданията на М.М. ООД. Г.С. носи наказателна отговорност за деянията си, т.к по закон и тя трябва да изпълнява само и единственно волята на собствениците в комплекса което не прави и за което мястото и е незабавно ВЪН и на СЪД!..

Проумейте, че Г.С. е в сговор с М.М. ООД и работи против интереси на етажната собственност за което мястото и е ВЪН.“

 

На основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА подс. М.И.М. да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г.И.Н. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен предявения граждански иск от Г.Н. срещу подсъдимата до пълния му размер от 10000 /десет хиляди/ лева.

 

На основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА подс. М.И.М. да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г.В.С. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен предявения граждански иск от Г.С. срещу подсъдимата до пълния му размер от 20000 /двадесет хиляди/ лева.

 

ОСЪЖДА подс. М.И.М. да заплати по всеки от уважените граждански искове сумата от 80 /осемдесет/ лв., явяваща се 4 % държавна такса върху същите по сметка на РС – в..

 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. М.И.М. да заплати по сметка на РС – в. сумата от 1576,88 /хиляда петстотин седемдесет и шест лева, 0,88 стотинки/ лева, явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд – в..

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М  О  Т  И  В  И

 

към присъда по НЧХД N 991  по описа за 2018 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ   наказателен състав.

 

           

 

            Производството е образувано по тъжба от Г.И.Н. и Г.В.С. срещу М.И.М. с ЕГН: **********  за извършени по отношение на всеки от частните тъжители деяния по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и 2, вр. с чл. 147 ал.1 пр.1 от НК  за това, че:

 

1.                 На 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.И.Н. с ЕГН ********** като изложила следните твърдения:

1/ “Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единствено интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!.“

2/ „Обърнете внимание, че под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственост Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса. М.М. ООД разчита на езиковата бариера и правната некомпетентност на повечето от нас относно заплащането на таксата за поддръжка, която по закон е 4.20лв на човек, за което мястото на Г.С. и М.М. ООД е ВЪН!“

 

2.                      На 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.В.С. с ЕГН ********** чрез твърденията:

1/“Г.С. парадоксално обслужва само и единствено интересите на М.М. ООД и работи против нас - етажните собственици!!!“

2/ „Г.С. по закон няма право да бъде управител на нашата етажна собственост т.к. не е собственик в комплекса, за което мястото и е незабавно ВЪН!.“

3/ „Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единствено интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!“

4/ “Обърнете внимание, че под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственност Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса.“

5/ „Под диктовката на М.М. ООД, Г.С. невярно записва и декларира собствеността му в комплекса с цел М.М. ООД да има % мнозинство, което нарушение е безспорно доказано в съда. 5. Имайте предвид, че управителката на етажната собственост Г.С. е длъжна финансово да се отчита пред нас собствениците, но досега не го прави и упорито не се отчита под диктовката на М.М. ООД, за което мястото и е незабавно ВЪН!“

6/ „По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственост няма банкова сметка, *** Г.С. обслужва интересите на М.М. ООД, за което мястото и е ВЪН!“

7/“По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственост няма касиер защото Г.С. слуша и обслужва интересите на М.М. ООД, за което мястото й е ВЪН.“

8/“По вина на Г.С. към днешна дата противозаконно е изключен тока на 23 апартамента което е САМОУПРАВСТВО по чл. 323 от НК на РБ, т.к. тя е допуснала към нашите електромери трето външно лице да ги изключи. Нещо повече, Г.С. противозаконно се е подчинила и изпълнила волята на съседа ни М.М. ООД да ни прекъсне електрозахранването. М.М. ООД и Г.С. нямат правно основание да се разпореждат и прекъсват електрозахранването ни, същото е самоуправно деяние по чл. 323 от НК на РБ, за което мястото на Г.С. е ВЪН и на СЪД!“

9/“Г.С. противозаконно работи и изпълнява нарежданията на М.М. ООД в ущърб на етажната собственост. По закон управляващата компания е подчинена на управителя на етажната собственост, в случая М.М. ООД би трябвало да е подчинен на Г.С., а на практика се вижда обратното. Г.С. се подчинява и работи само и единствено за М.М. ООД. Г.С. не защитава интересите на собствениците в комплекса и затова мястото и е незабавно ВЪН!.“

10/ „М.М. ООД няма законово право да прекъсва електрозахранването ни. Г.С. няма право по закон да изпълнява нарежданията на М.М. ООД. Г.С. носи наказателна отговорност за деянията си, т.к по закон и тя трябва да изпълнява само и единствено волята на собствениците в комплекса, което не прави и за което мястото x е незабавно ВЪН и на СЪД!“

11/ „Проумейте, че Г.С. е в сговор с М.М. ООД и работи против интереси на етажната собственост, за което мястото й е ВЪН.“

В тъжбата  се твърди, че деянието е извършено чрез публикация във Фейсбук профила на подсъдимата, съотв. в уточнението към същата се сочи, че позорящите факти са станали достояние на частните тъжители в гр.б. , обл. в..

            В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск:

            1/ предявен от ЧТ Г.Н. срещу подсъдимата за сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му  неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинение по делото.

2/        предявен от ЧТ Г.С. срещу подсъдимата за сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените x  неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинение по делото.        

В хода на съдебното производство подсъдимата М. не се признава за виновна по повдигнатите й обвинения и дава обяснения по случая. Същата отрича да е автор на процесната публикация във Фейсбук. Заявява, че тя и други собственици на апартаменти в етажната собственост са били поставени под натиск от „М.М.“ООД да сключат съотв. изпълняват договор за поддръжка и абонамент на общите части на сградата. Твърди, че вследствие на отказа да сключи такъв, е било спряно електрозахранването в апартамента, собственост на дружеството за известен период от време, за което е уведомена от ЧТ С., след което е провела кореспонденция в този смисъл с ЧТ Н., който е потвърдил, причината за спиране на електрозахранването към апартамента й. Сочи, че е нямала и все още няма достъп до електромера, обслужващ посочения апартамент, тъй като се намира в заключена стая към комплекса. Твърди, че „М.М.“ООД плаща за изразходваната електроенергия за комплекса  въз основа на показателите на общ електромер, който се намира на трафопоста, собственост на дружеството. Заявява, че тя и други собственици на апартаменти в комплекса са подали заявление до „Електроразпределение Север“АД за откриване на собствен електромер към процесния апартамент, но към настоящия момент този въпрос още е висящ, тъй като е водено производство с цел задължаване на „ЕРП Север“ от КЕВР да постави индивидуални електромери в процесната сграда. М. твърди, че „М.М.“ООД има двама управители , а именно – ЧТ Н. и съпругата му и на нея не й е известно кой взима решенията. Сочи, че ЧТ Г.С. е била управител на етажната собственост  и в това си качество не й е съдействала, а само й е вредила. Твърди, че на лицата, които не са плащали вноска въз основа на договор за поддръжка и управление на общите части, са били деактивирани чиповете за достъп до сградата, съотв. са активирани едва след ангажиране на медиите със случая. Заявява, че не е виждала публикация във Фейсбук със съдържанието, посочено в частната тъжба, нито е възприемала текст с такова съдържание, поставен на видно място в процесната сграда, в т.ч. на входната врата на същата.

В хода на съдебните прения повереникът на частните тъжители – адв. М. ***, пледира че в рамките на съдебното следствие е събран доказателствен материал, който безспорно установява описаното от подс. М. деяние, а именно че същата е използвала посочените в частната тъжба изразни средства по отношение на Н. и С.. Сочи, че обясненията й, с които отрича извършването на деянието са недостоверни и следва да се оценят единствено като защитна теза. Отрича се като  недостоверна и възможността друго лице да използва чужд профил, за да изложи твърдения по отношение на частните тъжители в смисъла, който е вложен в публикацията. Обръща се внимание на фактът, че от доказателствата по делото е видно, че именно подс. М. е била лицето, което е водило изключително активно съдебни битки, всякаква форма на подаване на сигнали до компетентни контролни институции, вкл. и прокуратурата срещу ЧТ С., ЧТ Н. и дружеството, представлявано от последния. Сочи, че е налице система от косвени доказателства, от които се установява, че профилът, чрез който са публикувани процесните изявления касаещи частните тъжители, е личният профил на подсъдимата. Твърди се, че този факт е потвърден и от самата подсъдима в съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 г., в което същата заявява автентичността на профила си. Обръща се внимание, че на посочения профил е изписано именно името на подсъдимата и се съдържа нейна портретна снимка, съотв. в същия се съдържа името на съпруга й - господин С.. Формира се извод, че в съдебното производство не са събрани доказателства за други лица, които са разполагали с парола за достъп до профила на подсъдимата във Фейсбук, който според повереника се подкрепя от приобщената съдебно-компютърна експертиза, според която манипулация на профила е невъзможно да се извърши без достъп осигурен чрез паролата за профила. Твърди се, че деянието се доказва и от показанията на св. Р. И. и св. О.К.. Съпоставят се обясненията на подсъдимата в съдебно заседание, в които тя твърди, че е била „притискана“ от „М.М.“ ООД с обективираните такива в процесната публикация във Фейсбук, с която се вменяват на частните тъжители действия, квалифицирани от нея като „рекет“, „кражби“, „криминални действия“ и  „престъпления“. Сочи се, че от обясненията на подсъдимата, депозирани в хода на съдебното производство е видно, че същата прави разграничение между правонарушение и престъпление, каквото е направила и във фейсбук публикацията. Излагат се доводи, че деянието срещу С. е осъществено с твърдението, че същата е извършила престъпление, декларирала е неверни обстоятелства относно собствеността в комплекса с цел „М.М.“ ООД  да има процент мнозинство, за което е подбуждана          от другия частен тъжител – Г.Н., съотв. че като противозаконно е изключен тока на 23 апартамента е осъществено самоуправство по чл. 323 от НК. Сочи се, че от събраните материали по прокурорски преписки №№ 8228/17г., 8543/17 г., 8511/2017 г., 1475/18 г. и 8541/17 г. е видно, че прокуратурата не е установила извършено от подсъдимите престъпление, като от приобщените справки за съдимост на частните тъжители се обективира фактът, че същите не са осъждани. Не се оспорва обстоятелството, че подс. Н. е спрял електрозахранването в апартамента на подсъдимата, като мотивът да стори това се обяснява със загубите, които „М.М.“ООД е търпяло вследствие отказът на част от собствениците на апартаменти в процесния комплекс да заплатят за разходи, които са направени. Сочи се, че подс. М. е съзнавала възможностите да си търси правата по съдебен ред и е сторила това, съотв. извън механизмите за защитата на нейните права е приписването на престъпления на частните тъжители. Твърди се, че авторството на деянието е установено въз основа на събрания по делото доказателствен материал в т.ч.показанията на св. Н., видно от които при посещение при нотариус Т., влизането в процесния профил на подсъдимата е осъществено от профила на свидетелката свободно, без същата да е от групата на приятелите на М. в посоченото интернет приложение. Пледира се да се съобрази като писмено доказателство в тази посока нотариално завереното извлечение от съответната интернет страница. Като косвено доказателство по делото относно авторството на деянието се пледира да бъде съобразено копие от писмо от М.М. до ЧТ Н. и „М.М.“ООД от 09.07.2018 г. , съдържащо подписи на подсъдимата, в които се излагат идентични твърдения със съдържащите се в публикацията във Фейсбук. Твърди се, че към доказателствения материал не е наличен нито един документ, който да установява, че частните тъжители са извършили престъпление. Поради изложеното се иска подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на деянията по повдигнатите й обвинения. Пледира се да й бъде наложено справедливо наказание и да бъдат уважени в цялост предявените граждански искове.

В съдебно заседание защитникът на подс. М. – адв. А. пледира, че в хода на съдебното производство не е безспорно  доказано авторството на деянията, описани в частната тъжба, съотв. не е доказано, че именно същата е автор на публикацията. Излага се становище, че  в пледоарията си адв. М. некоректно тълкува изявленията на подсъдимата в съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 г., като се сочи, че в хода на същото подсъдимата изрично е заявила, че не е автор на публикуваните изявления в съответната фейсбук страница.  Твърди се, че М. има друг фейсбук профил и не е заявявала, че той е идентичен с профила, от който изхожда процесната публикация. От посочените доводи се извежда становището, че съдебната компютърно-техническа експертиза и резултатът от съдебната поръчка не могат по никакъв начин да обвържат подсъдимата с авторството на деянието. Сочи се, че от показанията на св. И. се установява, че съпругът на подс. М. е имал съпричастност по отношение на публикация с пособно съдържание във вестник „Българска армия“, което разколебава обвинението по отношение на сочения автор. Излага се становище, че самият текст и твърденията в него не изпълват престъпния състав на „клевета“ съгласно разпоредбата на  чл. 148 вр. с чл. 147 от НК. Същевременно се твърди, че от показанията на св. К.,св. П. и св. У. се установява спиране на тока на апартаментите, собствениците на които са отказали да плащат месечна такса от 10 евро за поддръжка. Сочи се, че когато има граждански спор, който се решава чрез изнудване, чрез спиране на достъп до собствен апартамент е налице деянието самоуправство. Излага се становище, че е установена истинността и на твърдението в процесната публикация, че под диктовката на „М.М.“ ООД Г.С. невярно записва и декларира собствеността на дружеството в комплекса с цел „Миг Паркет“ООД да има процент мнозинство. В подкрепа на формирания извод се цитира стр. 7 от решение на ВОС от 01.06.2020 г., в което съдът е констатирал следното: „става ясно, че един от собствениците „М.М.“ООД е гласувал като са взети като негова собственост идеалните части на пет обекта, снек бар, първо ниво, снек бар, второ ниво, паркинг за пет места и още един паркинг, както и два басейна, които помещения представляват общи части. С оглед на изложеното, се твърди, че не е доказано подс. М. да е извършила нещо незаконно. Пледира се, че гражданските искове са необосновани по размер, доколкото при разпита на св. Р. И., св. К. и св. Н. са използвани общи фрази и липсва конкретизация относно евентуални вредни последици от процесното деяние. Иска се подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъпленията, предмет на обвинение по делото и да се оставят без уважение като неоснователни предявените граждански искове.

В последната си дума подс. М. иска от съда постановяване на справедлива присъда. Сочи, че повечето хора в комплекса не владеят български език и „тези хора наистина ги поставят в заблуда и злоупотребяват с тях“. Излага становище, че след като се твърди, че „М.М.“ООД търпи загуби, следва неговият представляващ да изрази съгласие за поставяне на индивидуални водомери. Подсъдимата твърди, че във Фейсбук има над 30 профила с името М.М., както и че всеки може да направи профил с чужда снимка.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 2004 г., „Миг-маркет” ООД е придобило собствеността върху място с площ от 4677 кв.м., по плана на гр. б., като с разрешение за строеж № 115/21.12.2004г. на „Миг-маркет“ ООД е разрешено да извърши строеж „Хотелски комплекс „Миг-маркет“ ООД“, с административен адрес кв. б.-Изток, с подобекти „Хотелски комплекс-Корпус А“ и „Хотелски Комплекс -Корпус B“. Корпус А, включвал апартаментна (хотелска) част, кафе сладкарница, два офиса, външен басейн, подпорни стени и ажурни огради, сградни ВиК отклонения и сградно ел.захранване от КТП до ГРТ. /л. 206-207/. През 2009 г. започнала продажба на обособените апартаменти в хотела. Апартаменти в курпус А придобили и св. У., св. П., св. К., както и дружеството, представлявано от подсъдимата – „Колесник“ ЕООД.

При първоначалната продажба на апартаментите,  едновременно с нотариалното изповядване на сделката, всеки купувач сключвал договор за поддръжка и управление на общите части, ако продавачът предприеме да извърши тази дейност, като заплаща и дължимата по договора за поддръжка и управление сума за следващата година. Предвидено е договорът за поддръжка и управление на общите части на сградата да се вписва в Агенция по вписванията, съгласно чл. 2 ЗУЕС.

Видно от приложеното на л. 92 от делото заверено копие на договор за поддръжка и управление на апартаментен /студиен/ хотел, с посочения договор новите собственици възлагали  на „Миг-маркет” ООД изпълнението на следните изчерпателно изброени услуги по поддръжката на Апартаментен /студиен/ хотел „Силвър Бийч” – Корпус А: денонощен пропускателен режим в комплекса, чрез използване на сигнално-охранителна техника и контрол на достъпа до комплекса; заплащане на сметките за електричество, вода на общите части на комплекса и такса за поддръжка на асансьорната уредба; застраховка на имота на възложителя за застрахователна сума до 26 000 евро; прехвърляне на всички права и задължения по застрахователната полица на собствениците или на изрично упълномощено за това лице, след прехвърляне на собствеността по нотариален ред; почистване на общите части на комплекса, озеленяване; организиране, насочване, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; поддържане и почистване на басейна в комплекса в състояние, позволяващо непрекъснатата му употреба, съгласно неговото предназначение за периода: началото на месец юни до края на месец септември; подготвяне, организиране и администриране на документацията свързана с придобиването на имота, след изрично упълномощаване на изпълнителя: подаване на заявление за регистрация по Закона за регистъра БУЛСТАТ, деклариране придобиването на недвижимия имот в съответната общинска администрация според ЗМДТ; оказване на съдействие и представяне на собственика пред трети лица (ВиК ООД, Електроразпределителното дружество) след изрично упълномощаване на изпълнителя; съхраняване на цялостната документация свързана с имота; съхраняване на ключ и използването му от изпълнителя само и единствено при извънредни ситуации (пожар, наводнение и др.); представляване на собственика на имота пред общото събрание на етажната собственост, след изрично упълномощаване на изпълнителя.

В т. 1.2 от договора страните са уговорили и разходите, които изпълнителят ще има право да прави, в изпълнение на горните задължения, както следва: заплати и други възнаграждения и осигуровки на обслужващите лица, ангажирани с експлоатацията, ремонта, управлението на комплекса, включително, но неизчерпателно – градинари, портиери, чистачи и други специалисти; разходи за незначителни текущи ремонтни работи по поддръжка на комплекса; за застрахователни премии; разноски, свързани с контрола и техническото обслужване като подмяна на ел.крушки в общите помещения, изхвърляне на смет, обезпаразитяване, обработка с вода, включително всички външни договори, необходими или уместни с оглед поддръжка на комплекса и съответните общи части; разноски за ел.енергия на общите части и др.

В договора е предвидена специална клауза, според която  поради отказ на „ЕОН България Мрежи“АД да присъедини собствениците на апартаменти в апартаментен хотел с идентификатор 0798.305.407.1 -Корпус А към електроразпределителната мрежа, „М.М.“ООД е монтирало емектромери , отчитащи използваната ел.енергия  на всички апартаменти поотделно, поради което собствениците се задължават  да плащат на дружеството използваната в собствения им апартамент електроенергия. Предвидено е и клауза в договора, според която при извършен ремонт на трафопост № 28 разходите да се заплащат пропорционално от всички, които използват ел.енергията, преминаваща през него. Визирано е в договора задължение заплащането на дължимата електроенергия и извършените ремонти да се осъществява до 15-то число на месеца, следващ месеца на отчитането на електромерите. В т.1.1. , последен абзац е предвидено право на „М.М.“ООД да преустанови захранването в имота при просрочване на дължимото плащане с повече от пет дни.

Срещу посочените услуги приобретателите на апратаменти са се задължили да заплащат на изпълнителя годишна такса в размер на 10 евро, с включен ДДС, на квадратен метър обща площ (включваща площта на апартамента и прилежащите му общи части).

На 24.03.2016 г.  от „Рик 2021“ЕООД бил закупен апартамента № 36 собственост на „Колесник“ЕООД, представлявано от подсъдимата, който се намирал в Корпус А от Апартаментния хотел „Силвър Бийч“. По отношение на същия между „М.М.“ООД и предишния собственик бил сключен договор за поддръжка и управление от 21.11.2012 г. със срок на действие от пет години. /л. 27 от материалите от пр.пр. 8541/2017 г / Поради неизпълнение на същия електрозахранването в имота било спряно от "М.М.“ООД, съотв. РИК 2012 ЕООД е осъдено да заплати сумата по договора. След като представляваното от подсъдимата дружество придобива имота, последната отказва да сключи с „М.М.“ООД договор за поддръжка и управление, поради което и представляващия „М.М.“ООД отказва да й предостави ел.енергия. 

Междувременно и други собственици на имоти преценили, че не желаят да ползват някои от обектите включени към общите части, респ. услугите, които били включени в договора за поддръжка и управление на апартаментите  съотв. преценили, че не им е изгодно заплащането на определената с договора месечна такса от 10 евро  и решили да предприемат действия, за да прекратят същия . За целта уведомили представляващ „М.М.“ООД, но били уведомени от последния, че сключеният за всеки от апартаментите договор ги обвързва да заплащат посочената такса.

След като част от собствениците на апартаменти отказали да изпълняват задълженията си по договорите за поддръжка и управление на общите части и в определен период от време не реализирали плащане в тази посока,  представляващ „М.М.“ ООД прекъснал електрозахранването до конкретните обекти, съотв. деактивирал електронните чипове за достъп до сградата, обслужващи посочените апартаменти. Същите обаче имали достъп до имотите, който им бил осигуряван  чрез охранителя, обслужващ обекта.

Посочените действия провокирали ответна реакция у М.М., като същата започнала да пише гневни писма до „М.М.“ООД, в т.ч. до управителите му – ЧТ Г.Н. и св. М. Н., както и до управителя на етажната собственост Г.С.. С последната тя влизала и в преки словесни пререкания. Подобни пререкания между подсъдимата, от една страна и ЧТ Н. и ЧТ С., от друга страна, възниквали и на провежданите Общи събрания на етажната собственост.

На 23.07. 2017 г. от личния си профил в интернет приложението Фейсбук М.М. публикувала текст със следното съдържание:

„Уважаеми съседи, във връзка с предстоящото събрание на етажните собственици в к-с Силвър Бийч, гр. б. на 29.08.2017г и избирането на управител на етажната собственост изказвам своето скромно мнение, а именно против пре/избирането на сегашната управителка Г.С..

Съгласно ЗУЕС /Закон за управление на етажната собственост/ Г.С. я избираме ние -етажните собственици.

Г.С. по закон е подчинена на нас- етажните собственици и просто /е началник/, управлява обслужващата ни фирма за почистване на комплекса (в случая М.М. ООД). На практика в комплекса е обратното!

Г.С. пародоксално обслужва само и единственно интересите на М.М. ООД и работи против нас - етажните собственици!!! Обърнете внимание на следните факти, че :

1.         Г.С. по закон няма право да бъде управител на нашата етажна собственост т.к не е собственик в комплекса, за което мястото и е незабавно ВЪН!.

2.         Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единствено интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!..

3.         Обърнете внимание, че под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственост Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас -собствениците в комплекса. М.М. ООД разчита на езиковата бариера и правната некомпетентност на повечето от нас относно заплащането на таксата за подръжка която по закон е 4.20лв на човек, за което мястото на Г.С. и М.М. ООД е ВЪН!..

4.         Под диктовката на М.М. ООД, Г.С. невярно записва и декларира собствеността му в комплекса с цел М.М. ООД да има % мнозинство което нарушение е безспорно доказано в съда.

5.         Имайте предвид, че управителката на етажната собственост Г.С. е длъжна финансово за се отчита пред нас собствениците, но досега не го прави и упорито не се отчита под диктовката на М.М. ООД, за което мястото и е незабавно ВЪН!..

6.         По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственост няма банкова сметка *** Г.С. обслужва интересите на М.М. ООД, за което мястото и е ВЪН!..

7.         По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственост няма касиер защото Г.С. слуша и обслужва интересите на М.М. ООД за което мястото и е ВЪН .

8.         По вина на Г.С. към днешна дата противозаконно е изключен тока на 23 апартамента което е САМОУПРАВСТВО по чл. 323 от НК на РБ, т.к. тя е допуснала към нашите електромери трето външно лице да ги изключи. Нещо повече, Г.С. противозаконно се е подчинила и изпълнила волята на съседа ни М.М. ООД да ни прекъсне електрозахранването. М.М. ООД и Г.С. нямат правно основание да се разпореждат и прекъсват електрозахранването ни, същото е самоуправно деяние по чл. 323 от НК на РБ, за което мястото на Г.С. е ВЪН и на СЪД!..

9.         Имайте предвид, че Г.С. е длъжна да защитава волята и интересите на нас собствениците, а не на почистващата компания и наш съсед М.М. ООД.

Г.С. противозаконно работи и изпълнява нарежданията на М.М. ООД в ущърб на етажната собственост. По закон управляващата компания е подчинена на управителя на етажната собственост, в случая М.М. ООД би трябвало да е подчинен на Г.С., а на практика се вижда обратното. Г.С. се подчинява и работи само и единствено за М.М. ООД.

Г.С. не защитава интересите на собствениците в комплекса и затова мястото и е незабавно ВЪН!..

10.      М.М. ООД няма законово право да прекъсва електрозахранването ни. Г.С. няма право по закон да изпълнява нарежданията на М.М. ООД. Г.С. носи наказателна отговорност за деянията си, т.к по закон и тя трябва да изпълнява само и единствено волята на собствениците в комплекса което не прави и за което мястото и е незабавно ВЪН и на СЪД!..

11.      Проумейте, че ние сме собствениците избираме управителя на етажната собственост. Ние избираме касиера и трима контрольори на етажната собственост. Ние избираме управляващата компания.

В случая М.М. ООД просто почиства и поддържа сградата ни и е просто наш съсед. Нищо повече!!! . ПРОУМЕЙТЕ ГО!!!

СЪБУДЕТЕ СЕ!!! М.М. ООД е просто наш съсед и почистваща фирма за нас т.е просто чистят и поддържат комплекса /такива фирми има много и волята на нас собствениците е дали да оставим М.М. ООД или да гласуваме да изберем друга фирма/! Моето скромно мнение е, че мястото на М.М. ООД е ВЪН!.

12.      Имайте предвид, че по закон М.М. ООД е подчинен на Г.С. и на волята на нас собствениците. На практика много от собствениците не знаят този факт и смятат обратното, за което мястото на М.М. ООД и Г.С. е ВЪН!.

Проумейте, че Г.С. е в сговор с М.М. ООД и работи против интереси на етажната собственост за което мястото и е ВЪН.

Проумейте, че М.М. ООД противозаконно ни рекетира, шантажира и манипулира да подписваме договори за поддръжка и управление с него.

Ако на 29.08.2017г гласуваме на Общото Събрание на етажната собственност против М.М. ООД няма да плащаме 10 евро/м2, а 4,20лв на човек на месец в година. Проумявате ли разликата? Нима сте толкова глупави, че да си давате парите на вятъра?! Осъзнайте се   има закон!!!/ЗУЕС/.

С уважение, М.М.“

 

На същата дата, ЧТ С. и ЧТ Н. се запознали със съдържанието на посочената интернет публикация на територията на гр. б.,обл. в.. Публикацията станала известна и на св. Р. И. и св. О.К. – служители в „М.М.“ООД,  на св. Н. – съпруга на ЧТ Н., както и на неограничен кръг лица.

Впоследствие, на 23.02.2018 г. св. М. Н. посетила със съпруга си - ЧТ Н. кантората на нотариус С. Т. с район РС София, рег.№ 065 на Нотариалната камара. По искане на ЧТ Н., след влизане от компютъра на Нотариуса в интернет страницата Facebook.com и профила на Аnа Mar /ползван от св. Н./ и изписване на М.М. в търсачката на профила, в 12.23 часа е констатирано наличие на процесната публикация във фейсбук профил на М.М. (millasmirnov), с профилна снимка, представляваща снимка на подсъдимата. Изготвена е нотариално заверена разпечатка на съдържанието на посочения профил в тази му част, която е нотариално заверена и е оформен констативен протокол от нотариуса, с отбелязване на датата, на която е изготвено извлечението и е извършена нотариалната заверка.

Междувременно подс. М., депозирала множество жалби до различни институции във връзка с така възникналия спор с представляващи „М.М.“ООД лица, а именно – органи на прокуратурата, Омбуцмана на РБ, „Енерго – Про Мрежи“АД, Комисия за енергийно и водно регулиране, Комисия за защита на потребителите и др.. Жалби до прокуратурата във връзка със спряно електрозахранване в собствените им обекти от комплекса, подали и други собственици на такива, които спрели плащането по договора за поддръжка и управление. 

Във връзка с депозирана от подс. М. жалба до Окръжна прокуратура – в. от 29.07.2017 г. е образувана пр.пр. № 8541/2017 г., приключила с мнение за прекратяване на основание чл. 24 ал.1 от НПК, в което са формирани следните фактически и правни изводи: „При построяване на комплекса М.М. ООД, *** закупува трафопост , необходим за присъединяване към мрежата, като при въвеждане  на обекта в експлоатация следва да бъде закупен от „Електроразпределение – в.“АД. Но „Електроразпределение – в.“АД отказва да закупи трафопоста и поставя на него един общ електромер за целия комплекс. В комплекса има монтирани електромери на всеки един апартамент, поставени, поддържани и пломбирани от специализирана фирма „Електроинженеринг Груп“ООД, гр.в.. Тези електромери се явяват контролни. „М.М.“ООД плаща на електроразпределителното дружество по общия електромер, монтиран в трафопоста, а след това събира платените средства за изразходваната електроенергия   от апартаментите, отчетена по контролните електромери. За целта се издават фактури за всеки един електромер. Сумите, платени на електроразпределителното дружество винаги са по-големи от сумите, събирани от апартаментите, поради това, че „М.М.“ООД заплаща изразходваната електроенергия от общите части на комплекса. В комплекс „Силвър Бийч“ има 122 апартамента от различен тип. В момента три от тях не са сключили договор за поддръжка и доставка на електроенергия с „М.М.“ООД, *** и поради тази причина в тези апартаменти няма захранване с електроенергия.“

По посочения повод е образувана и пр.пр. № 8228/2017 г. по описа на ВРП, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление самоуправство по чл. 323 от НК респ. друго престъпно деяние. В обстоятелствената част на постановлението се сочи, че към материалите по преписката е приложен Договор за присъединяване към електропреносната мрежа на „Електроразпределение – в.“АД на „М.М.“ООД . Посочено е, че видно от писмото на Комисията за енергийно и водно регулиране отношенията между клиенти и доставчици на електрическа енергия, включително прекъсване и възстановяване на електроснабдяването са регламентирани в индивидуални договори или Общи условия на дружеството, притежаващо лицензия за разпределение на електрическата енергия за съответната територия на страната, издадена от комисията. В писмото се сочи, че притежател на такава лицензия за територията на Североизточна България и в частност за обл. в. е „Енерго-Про Мрежи“АД. В отговор на „Енерго – ПРО Мрежи“АД е посочено, че хотелски комплекс „Силвър Бийч“ се електроснабдява от частния си КТП 28 б. с обект с абонатен номер ********** и титуляр „М.М.“ООД.

По идентични факти по жалба на друг собственик на имот в процесния комплекс е образувана пр.пр. № 9692/2017 г., приключила с отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

С оглед депозирана пред Омбуцмана на РБ жалба от подс. М. от 08.08.2017 г., във връзка с която е изпратено искане с вх.№ 459661/11.08.2017 г. за извършване на проверка по същата до „Енерго Про  Мрежи“ АД  на М. е изпратено писмо от „Енерго Про Мрежи“АД, в което същата е уведомена за следното: „Хотелски комплекс „Силвър Бийч“, гр.б., обл. в. е присъединен към електроразпределителната мрежа с абонатен № **********. Титуляр на посочената партида е „М.М.“ ООД. Консумираната електрическа енергия в обекта се измерва с един електромер, с фабричен номер № 1125091210203690. От инвеститора на комплекса е заявен само един обект – „хотел“ и не са заявявани обекти /отделни жилища/ за индивидуално присъединяване към електроразпределителната мрежа. Присъединяването към електроразпределителната мрежа следва да се извърши като се спази процедурата по присъединяване, съгласно Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. За целта е необходимо г-жа М. да стартира процедура по присъединяване на обекта, като подаде бланка по образец – „Искане за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент“… и да предостави скица на имота и документ, удостоверяващ собствеността върху имота или правното основание за ползването му…услугите по проучване и присъединяване се заплащат на цена, съответно по ценоразпис на Енерго Про Мрежи и съгласно Наредба № 1 от 18.03.3013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

С писмо на Председатeля на Управителния съвет на „Електроразпределение Север“АД до подс. М.М., в качеството й на управител на „Колесник“ЕООД, се сочи следното: „Сключеният между Електроразпределение -в.“АД и трета страна „Договор за присъединяване към електропреносната мрежа“ предвижда изграждането на трафопост УПИ ІІ-1493, кв.131, гр. б. за захранване на хотелски комплекс. Съгласно Договора е извършено инвестиционно проектиране , издадено с „Разрешение за строеж“ за изграждане на присъединителните съоръжения. Същите са въведени в експлоатация с „Разрешение за ползване“. Трафопостът в УПИ ІІ-1493,кв.131, гр.б. е изграден на основание чл. 117 ал.5 от Закона за енергетиката и съгласно Договора остава собственост на фирмата, която го е изградила. Кабелната линия СрН е изградена на основание на тогава действащия чл. 20 ал.5 т. 1 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и е собственост на „Електроразпределение“ Север. След въвеждане в експлоатация на съоръженията, търговското мерене е монтирано в изградения трафопост /съгласно одобрените проекти/, с което договорът е изпълнен и приключил. На дата 28.08.2017 г. „Колесник“ЕООД подава „Искане за проучване на условията за присъединяване“ № 4612709/28.08.2017 г. за обект в гр. б., ул. Цар Иван Шишман № 17, ап.36. На основание подаденото искане е изготвено техническо становище за условията за присъединяване на обекта, в което е вписано: „…Търговското мерене на сградата се осъществява чрез търговско балансов електромер НН в ТП № 28. Необходимо е да се приспада измерваната енергия от новия електромер и съществуващия. Да се предвиди сключване на договор за достъп и заплащане на съответната цена, тъй като ТП е собственост на трета страна…“. В изпълнение на подаденото искане № 4612709/28.08.2017 г. за присъединяване на Вашия обект, „Електроразпределение Север“АД изготви „Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа“№ ПУПРОК-5062-ДПРОК-2605/10.10.2017 г. Договорът е подписан  на 20.10.2017 г. Съгласно условията на Договора, средството за търговско измерване /СТИ/ ще бъде монтирано  в табло тип ТЕМ3 в хотелския комплекс, за чието електрозахранване е изграден трафопост в УПИ ІІ-1493, кв. 131. Относно искането Ви за монтаж на индивидуални електромери за всеки от обектите на съсобствениците Ви уведомяваме, че сградата, в която сте закупили жилище е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“АД като „Апарт-хотел“. Консумираната електроенергия се измерва с едно средство за търговско измерване. Сградата е въведена по реда на Закона за устройство на територията. Присъединителните съоръжения са собственост на трета страна, като след финализиране на процедурата  за сключване на договор за достъп до съоръжението, е възможен монтаж на индивидуални електромери за всеки обект. Към настоящия момент Управителя на фирмата, изградила трафопоста, в качеството си на собственик на електроенергийното съоръжение, отказва да предостави достъп до него за монтаж на електромери, докато не бъде сключен договор за достъп с „Електроразпределение Север“АД…Преговорите за сключване на договор за достъп продължават. Към настоящия момент от страна на собственика са предоставени данни за изчисляване на цена за предоставен достъп за подготвяне на договор, който ще бъде изготвен от „Електроразпределение Север“АД и предоставен на заинтересованата страна, както предвиждат разпоредбите на чл. 117 ал.8 от ЗЕ.“

Във връзка с жалба на подс. М. до Министерство на енергетиката, и изискано становище от Електроразпределение Север АД от последното  е изпратено писмо до министерството, в което се сочи следното: „Г-жа М.М. е закупила собственост в сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“АД като „Апарт -хотел“.Консумираната електроенергия за целия комплекс се измерва с едно средство за търговско измерване, монтирано в трафопост ТП № 28.Присъединителните съоръжения са собственост на „Миг Маркет“ЕООД /собственик на ТП № 28/ и „Електроразпределение Север“ АД, собственик на кабелната линия СрН/. На дата 28.08.2017 г. г-жа М.М. , в качеството си на представляващ „Колесник“ ЕООД подава „Искане за проучване на условията за присъединяване за обект гр.б. ,ул. Цар Ивайло № 1, ап.36. От страна на „Електроразпределение СЕвер“АД е изпратено писмо до собственика на съоръжението относно предоставяне на достъп до ТП № 28 за присъединяването на обектите на клиенти, закупили обекти в търговския комплекс…Договор за достъп до ТП № 28 не е предоставен поради не предоставяне на данни от страна на собственика на ТП № 28 за изчисляване на цена за достъп. След предоставяне на такива данни от страна на „Електроразпределение Север“АД е изготвен договор за предоставяне на достъп през електрически уредби и съоръжения изх.№ Др-18-082/07.06.2018 г., както предвиждат разпоредбите на чл. 117  ал. 8 от ЗЕ. Договорът е на разположение за подпис от управителя на „М.М.“ООД, но към настоящия момент не е подписан.

С решение на Върховния административен съд № 6578/01.06.2021 г. по адм. дело № 2554/2020 г.  е потвърдено Решение № 8114/17.12.2019 г. постановено по адм. дело № 12451/2018 г. по описа на Административен съд  София-град, с което е отменено по жалба на „Колесник“ ЕООД Решение № Ж-756/24.10.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22 ал.1 и 7 от ЗЕ, вр. с чл. 147 ал.1 от Наредба № 2 от 21.03.2013 г.  за реализиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба на дружеството срещу отказа на „Електроразпределение Север“ЕАД /предишно „Енерго-про“ЕАД да изпълни сключените договори за самостоятелно присъединяване към разпределителната мрежа на „Колесник“ЕООД, като собственик на ап. 36 в сграда в гр.б., обл. в. и преписката е върната за ново произнасяне на комисията. В мотивите на оспореното решение КЕВР е приела, че липсва решение на общото събрание на етажната собственост за изграждане на нови присъединителни съоръжения през общите части или за цялостно отделяне на електрическите инсталации за всички самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Прието е още, че при изграждане на комплекса, не са заявени за проучване, не са проектирани и изградени индивидуални захранвания от разпределителната мрежа;че няма изградени търговски измервания за вътрешни подобекти, обособени впоследствие и продадени като самостоятелни апартаменти. Съгласно изпълнения договор за присъединяване № 1-41/11.110.2005 г. към електрическата мрежа, по реда на чл. 117 ал.5 от ЗЕ е присъединен само един небитов клиент – „М.М.“ООД за „Хотелски комплекс -Корпус А“ чрез изградени от него и негова собственост електрически уредби високо и средно напрежение – КТП 28 в гр.б.. Двете съдебни инстанции са преценили, че решението на КЕВР противоречи на закона. В съдебните решения е прието, че сградата, в която се намира процесният апартамент № 36 е построена въз основа на издадено разрешение за строеж на „М.М.“ООД за хотелски комплекс, част от който е подобект „Хотелски комплекс – Корпус А“, където се намира апартаментът. Този подобект е  присъединен  към електроразпределителната мрежа въз основа на договор от 2005 г. между посоченото дружество, което се е задължило да изгради трафопост с граница на собствеността кабелните накрайници към уредбата. При въвеждането му в експлоатация на 21.04.2009 г. обектът вече е представлявал сграда – етажна собственост – „Апартаментен /студиен/ хотел корпус А“. Изложени са съображения, че съгласно чл. 20 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на КЕВР за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, договорът за присъединяване се счита изпълнен с въвеждането в експлоатация на съответния обект. Трафопостът, като единно цяло от сградата и съоръженията, доставящи и преработващи в нея електроенергия, е приет за съсобствен между „Миг Маркет“ и ЕРП-в.. Съдът приема, че още на 07.05.2009 г. етажните собственици в сградата са присъединени към общата ел.мрежа и то със съгласието на „М.М.“ООД пред трафопоста КТП 28. Присъединяването на сградата на посочената дата е  станало при налични самостоятелни електромери за всеки от самостоятелните обекти в сградата. Сочи се, че от поставянето на електрически съобръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23 ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези относими към предвидените средства за измерване на потребената енергия от бъдещи клиенти. Съдът констатира, че очевидно това е приело и самото електроразпределително дружество, след като е сключило договори със собственици на самостоятелни обекти в сградата, след извършване на предвиденото за целта проучване.

По повод възникналите спорове между „М.М.“ ООД и част от собственици на обекти в процесния комплекс в гр. б. са образувани граждански производства с различен предмет, в т.ч. по гр.д. № 14748/2017 г. по описа на ВРС и въззивно гр.д. № 574/2019 г. с правно основание чл. 40 от ЗУЕС срещу Етажната собственост на сграда с ид. № 07598.305.407.1 за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.08.2017 г. , както и  с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни като противоречащи на закона на сключени с „М.М.“ООД договори за поддръжка и управление. Производствата с предмет иск по чл. 26 от ЗЗД са образувани въз основа на искови молби  разгледани по гр.д. № 12717/2018 г. по описа на ВРС, съотв. по въззивно търг.дело № 1461/2019 г. по описа на ВОС, по гр.дело № 8679/2018 г. по описа на РС-в. съотв. по въззивно търг.дело № 720/2019 г. и др. , като цитираните такива  са съобразени като служебно известен на съда факт, доколкото са станали известни на съда във връзка с изпълнение на служебните му функции, съотв. ноторно известен такъв, предвид обективирането на съдържанието на посочените актове в интернет пространството. В мотивите си цитираните съдебни инстанции са изложили различни позиции относно спорният въпрос дали процесният комплекс представлява „жилищен комплекс от затворен тип“. Независимо от посочените изводи обаче, в  решенията с предмет - иск по чл. 26 от ЗЗД е застъпено следното становище относно действието на сключените договори за поддръжка и управление, сключени от собственици на обекти в процесния комплекс с „М.М.“ООД:

„Етажните собственици нямат законово задължение да сключват с инвеститора договор за поддръжка и управление на общите части на сгради в режим ЕС, построени в жилищен комплекс от затворен тип, като при липса на договор са приложими общите разпоредби на закона – в този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 868 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2015 г., III г. о., ГК. От друга страна, етажните собственици нямат забрана за сключването на такъв, в случай че жилищния комплекс не е от затворен тип, а е налице обикновена ЕС, доколкото с правната сделка по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС договорените права и задължения, не могат да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган на ЕС и не може да се приеме, че се създават права за трети лица, извън посочените в чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС – арг. от Решение № 87 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1115/2011 г. по описа на II ГО на ВКС.

Наред с изложеното, съдържанието на процесния договор обуславя извода за хетерогенния характер на правната сделка. Същата не е типичния договор за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС, доколкото инвеститорът се е задължил да осъществява престации, част от които са извън изключителната компетентност на ОС.  Страните в рамките на свободата на договаряне и автономия на волята са постигнали съглашение за сключването на няколко вида сделки, материализирани в процесния договор. На първо място е налице договор за поръчка – по възлагане на въззивниците, въззиваемият се задължил да заплаща сметките за електричество, вода на общите части на комплекса, такса за поддръжка на асансьорната уредба и да застрахова имота на възложителите, прехвърляне на всички права и задължения по застрахователната полица на собствениците или на изрично упълномощено за това лице, след прехвърляне на собствеността по нотариален ред, подаване на заявление за регистрация по Закона за регистъра БУЛСТАТ, деклариране придобиването на недвижимия имот в съответната общинска администрация според ЗМДТ. Процесният договор инкорпорира в себе си и едностранна упълномощителна сделка – представителство на собствениците на самостоятелните обекти пред трети лица – „ВиК в.“ ООД, ел. разпределителни дружества, както и пред ОС на ЕС. На следващо място е налице договор за услуга – осигуряване на 24 часов пропускателен режим, съхраняване на документацията свързана с имота, съхраняване на ключ и използването му от изпълнителя само и единствено при извънредни ситуации /пожар, наводнение и др./; договор за изработка – почистване на общите части на комплекса, озеленяване, организиране, насочване, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; договор за наем – предоставяне на вещи, собственост на изпълнителя, за временно ползуване /за срок от 5 г./ срещу заплащане на цена /уговорена в т. 2.1. от договора/ – открит басейн, фитнес, площадки за отдих и др. Предвид хетерогенния характер на процесната правна сделка, следва да се отбележи, че посредством отделните договори, описани по-горе, също не се реализира забранен от закона резултат, т.е. правните последици на договорите не са в несъответствие с предписаните правила за поведение.

Въззивният съд намира, че липсва фактическо или правно ограничение за осъществяване на уговорения между страните резултат, а имено възмездно изпълнение и поддържане на луксозна и сигурна среда за обитаване над обема на гарантираното от закона ползване на терена от етажен собственик, притежаващ самостоятелен обект, с принадлежащо право на строеж. В този смисъл процесният договор има за предмет постигане на незабранен от закона резултат, който обаче е непостижим без изрично договаряне…Отделно от изложеното, в конкретния случай етажната собственост е учредена преди да е влязъл в сила специалният нормативен акт, който регулира обществените отношения във връзка с управлението и поддържането на общите части на сгради в режим на ЕС, построени в жилищен комплекс от затворен тип.

Всеизвестно е, че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми, действат за напред /ex nunc/. В съвременните правни системи това принципно положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е ясна – адресатите на новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето поведението с моделите на поведение, които те установяват. Конституцията е уредила тази материя в разпоредбата на чл. 5, ал. 5, според която всички нормативни актове подлежат нa обнародване и влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях е определен друг срок.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, обратна сила на нормите може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба.  Най-общо казано, обратно действие /ex tunc/ е налице, когато една обща правна норма преурежда правните последици от факти, който са се реализирали преди нейното влизане в сила. 

В настоящия случай ЗУЕС е обнародван в ДВ бр. 6 на 23.01.2009 г., но видно от § 13 от Преходните и Заключителните разпоредби на процесния нормативен акт, същият е влязъл в сила на 01.05.2009 г., като липсва изрична разпоредба, която да придаде обратното действие на правните норми на закона, т.е. същият е приложим по отношение на сградите в режим на етажна собственост, учреден след 01.05.2009 г….В заключение въззивният съд счита, че към момента на строежа на сградата инвеститорът „М.М.“ ООД поради обективни /независещи от неговата воля/ причини не е бил в състояние да узнае за съдържанието на понятието „жилищен комплекс от затворен тип“, за да приведе технически и архитектурно сградата в съответствие със законоустановените изисквания, доколкото легалната дефиниция на същото е материализирана в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС – в сила от 01.05.2009 г., а етажната собственост е учредена преди 21.04.2009 г., поради което е без значение дали процесната сграда отговаря на понятието „жилищен комплекс от затворен тип“.

Предвид изложеното претенцията за прогласяване на нищожността на договора от 22.07.2013 г. се явява неоснователна, доколкото не се установява наличие на хипотезата за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съответно на частична нищожност – на клаузата, обективирана в т. 2.1 от процесния договор, на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като тази част от договора се явява валидна, доколкото и двете страни имат интерес от осъществяването на уговорения резултат, независимо, че договорът ще обвързва само тях, без да може да разпростре действието си и по отношение на трети лица.“ /В този смисъл е Решение по възз.търг.дело № 720/2019 г. по описа на ВОС/.

В хода на съдебното производство е назначена и извършена съдебна компютърно-техническа експертиза, в заключението на която, вещото лице формира следните изводи:

“ Вещото лице направи на 22.08.2018г. изследване на обекта на експертизата - наличните към момента данни от социалната мрежа Фейсбук, а именно: фейсбук профил на М.М. (m.m=). Установи се, че такъв профил към момента на изследването не е активен, както се вижда от моментната снимка на монитора, дадена в Приложение 1 на експертизата. За съществуването на гореспоменатия профил говорят някой косвени факти, а именно публикация от интернет страницата „http://actualno.top/", линк http://actualno.top/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1 %82% D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE/ В тази публикация е цитиран пост във фейсбук страницата на М.М., чието съдържание е приблизително по същата тема, както и текста, свален от нотариус Г.Н. с констативен протокол от 23.02.2018г., от интернет страница https:/www.facebook.com/millasmirnov/posts/1353227928123544 - на стр. 18 от делото. На снимки от тази публикация, които представляват моментни снимки от монитора на съответните коментари, се вижда същата профилна снимка, както в Консативния протокол на стр. 12 от делото, и който се отнася до страницата на М.М. (снимката е на стр. 16 от делото).

Моментни снимки на монитора при отварянето на гореспоменатата публикация са дадени в Приложение 2 на експертизата. Линка, даден в тази публикация за връзка с М.М. е към https.7/web.facebook.com/p.?_rdc=l&_rdr (p.), и също не е актуален, както се вижда от снимка 7 на Приложение 2.

Страницата       на       М.       М.       се       споменава       и в http://bezistena.blog.bg/history/2017/11/26/disekciia-na-chuvstvata-ni-ky m-ruskiia-amerikanskiia-i-drugi. 1579886.....

….Съгласно констативен протокол от 23.02.2018г., заверен от нотариус Г.Н., гореспоменатия текст е бил публикуван на интернет страница https:/www.facebook.com/m.m=/posts/1353227928123544 (на стр. 18 от делото). Тъй като към момента на изготвяне на експертизата тази страница не е активна, както се вижда на снимката от Приложение 1, то е технически невъзможно вещото лице да провери дали текста е бил общодостъпен за потребителите на социалната мрежа Фейсбук, или е бил достъпен само за лица от приятелския кръг на създателя на профила. По същата причина не може да се установи и дали профила на A. М., през който нотариусът е свалил гореспоменатия текст от фейсбук, е случайно подбран, или е от кръга „приятели" на М.М. (m.m)Точна и достоверна информация може да бъде получена от „Facebook, Inc.", където в служебните бази данни се пазят и атрибути на профила като право на достъп ( и неговата история)…

… Според разпечатката към Констативен протокол от 23.02.2018г., заверен от нотариус Г.Н., и намираща се на стр. 22 от делото, текстът - предмет на частната тъжба е качен във фейсбук профила на М.М. (m.m.) на 23.08.2017г….

… С наличните данни не е възможно да се каже от кой IP-адрес е създаден профилът М.М. (m.m.), който се съдържа в извадките от Фейсбук по делото.Точна и достоверна информация може да бъде получена от „Facebook, Inc.", където в лог - файловете се пазят точната дата, точния час, IP-адрес на влизане в мрежата, извършени операции и т.н. за всяко отделно влизане в даден профил (дори и ако същият не е активен)…

… С наличните данни не е възможно да се каже кога точно е създаден профилът М.М. (m.m), който се съдържа в извадките от Фейсбук по делото.Точна и достоверна информация може да бъде получена от „Facebook, Inc.", където като атрибут на профила се пази и датата, на която е открит…

… С наличните данни не е възможно да се каже от кой IP-адрес е ползван фейсбук профилът М.М. (m.m.), включително и на 23.08.2017г. Точна и достоверна информация може да бъде получена от „Facebook, Inc.", където в лог - файловете се пазят точната дата, точния час, IP-адрес на влизане в мрежата, извършени операции и т.н. за всяко отделно влизане в даден профил (дори и ако същият не е активен).

По въпрос 7 от "Задачи на експертизата" -„Има ли индикации профилът да е използван от неоторизирано лице, т.е. лице, различно от неговият създател да се е опитвало да проникне в профила?" Точен отговор може да се даде само след получаване на извадки от лог-файловете на социалната мрежа Фейсбук. Принципно социалната мрежа е била в миналото атакувана от външни лица, които са осъществявали неоторизиран достъп до данни на потребители като потребителски имена и пароли например. Известни са случаи на масова кражба на лични данни. С наличната информация не може да се потвърди неоторизирано ползване на профила в социалната мрежа „Фейсбук" на потребител М.М. (m.m.)….

… Даден профил на социалната мрежа Фейсбук може да бъде разгледан от всеки потребител, както и да се постват материали като съобщения, снимки и др., стига да не са поставени ограничения за достъпа от страна на титуляра на профила. Постване на материали било в самииат профил или в група по интереси, от името на даден потребител (от неговият профил) е възможно само като се влезе в профила с валидна парола. Тъй като профила на потребител М.М. (m.m.) в момента не е актуален, то точен отговор може да се даде само след получаване на извадки от базите данни на социалната мрежа Фейсбук, за да се установи статуса на гореописания профил във времето…

… Към датата на изготвяне на експертизата, 23.08.2018г., профила на потребител М.М. (m.m.) не е активен. Данни за датата на закриване на профила, могат да се получат от „Facebook, Inc."…

… Данни за IP-адреса, от който е закрит профила, могат да се получат от „Facebook, Inc."…

… По въпрос 11 от "Задачи на експертизата" -„На кои административни адреси са регистрирани съответните 1Р-адреси?" Точен отговор може да се даде само след получаване на извадки от лог-файловете на социалната мрежа Фейсбук за IP-адресите, и сверяването им с данни от доставчиците на интернет, опериращи с тези IP-адреси. Последните са длъжни по закон да пазят лог -файловете в продължение на шест месеца…

… Извадките от Фейсбук, съдържащи се в разпечатките към Констативни протоколи от 23.02.2018г., са заверени от нотариус Г.Н., с което той гарантира за истинността им. Самите разпечатки както изглежда са направени с командата „печат", при което съществени атрибути на отпечатаните интернест - страници не са отпечатани, включително и мрежовия адрес. Не може да се види и фейсбук адреса на М.М. (на стр. 16 от делото), и на A. М. (стр. 14) от делото, както и че текстът от стр. 22 от делото е от адреса https:/www.facebook.com/m.m./posts/l 353227928123544…

… На практика е невъзможно да се манипулират от външно лице без паролата за достъп до профила публикациите, записвани в системата като идващи от този профил. Нанасяне и допълване на публикациите в електронната система впоследствие (освен чрез профила и съответната парола, и изтриване - от администратор) е практически невъзможно. Напълно е възможно обаче да се изгради фалшив, макар и достоверен профил на дадено лице, като например се използват снимки и публикувани лични данни, свалени от друг (истинския) профил на лицето. Затова е много важно да се документира фейсбук адреса на дадения профил (например в случая „m.m."), а не само името, тъй като често има съвпадения на имената на много потребители, но фейсбук адреса е уникален за даден профил. В такива случай е удачно за по - голяма яснота и нагледност да се отпечатват и моментни снимки на монитора от съответните страници, освен самия текст…

… По въпрос 14 от "Задачи на експертизата" -„Ако представлява документът действителна извадка от интернет страницата на фейсбук групата, вещото лице да отговори има ли тъждество между изписания профил на подсъдимата и профила, от който са изписани публикациите - предмет на делото!

Точен отговор на този въпрос не може да се даде на този етап поради следните обстоятелства:

1.         Страницатаhttps:/www.facebook.com/millasmirnov/posts/1353227928123544, на която е текста, не е активна.

2.         Не са документирани фейсбук адресите (имената) на профилите, за които са изготвени констативните протоколи от 23.02.2018г., заверени от нотариус Г.Н..

3.         Може ли да се докаже, че подсъдимата М.М. е създала тези профили? Трудността при последното е свързването на персоната, оперираща на компютъра, и електронната и идентификация. С други думи, персонализирането на човека, извършил дадено действие с компютъра, често е технически невъзможно, дори и при наличие на записи за точните дата и час на действието, и IP-адреса - по тях и МАС адреса може да се определи от кой компютър е извършено действието в мрежата, но не и кой е оператора.

По въпрос 15 от "Задачи на експертизата" -„Към момента на изписване на коментарите, профила на подсъдимата бил ли е "хакнат? " На този въпрос е невъзмовно да се отговори с наличните данни, без лог-файловете от Фейсбук….

…По въпрос 17 от "Задачи на експертизата" -„Има ли в процесния профил авторски материали от друго лице и кое е то?"На въпроса не може да се отговори в момента, тъй като профила „m.m." не е активен в момента. Ако бъде възстановен със съдействието на Фейсбук, тогава може да бъде изследван.“

Във връзка с изготвена съдебна поръчка до Министерството на правосъдието  за искане за оказване на съдействие от Министерство на правосъдието на САЩ, по делото е получено писмо с рег.№ 99-Н-143/13.12.2019 г. от Министерство на правосъдието на САЩ, Криминален отдел, в което се сочи следното: „… българските власти изискват от властите на САЩ да осигурят записи от фирма Фейсбук, Инк, относно Фейсбук профила: m.m. Фирма Фейсбук, Инк. Ни информира, че в действителност не разполагат със записи от този профил. В крайна сметка, Службата по международни въпроси не е в състояние да съхрани исканата информация или да инициира съдебен процес срещу Facebook Inc., за да я получи на по-късен етап.“

Гореизложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:

-                      гласни такива, приобщени чрез разпита на св. И., св. К., св. Н., св. У., св. К. и св. П., както и обясненията на подсъдимата. Съдът счита, че изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се;

-                     Писмени такива, както следва:  заварени копия на  констативен протокол от 23.02.2018 г. на нотариус С. Т. на публикацията на М.М. от личния й профил във фейсбук; протокол от общо събрание от 24.01.2018 г.; извадка от интернет сайта на търговския регистър; решение № 4453/28.11.2016 г. по гр.д. № 10952/2015 г. на  ВРС, ведно с въззивно решение от 01.06.2017 г. по в.гр.д. № 780/2017 г. на ВОС; извлечение от Служба по вписвания – гр. в. за учредена договорна ипотека от „М.М.“ ООД през 2016 г. върху апартаменти №№ 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33; протокол на общо събрание от 31.08.2017 г.; 2 бр. договор за поддръжка и управление на апартаментен /стидиен/ хотел, съответно от дати 21.11.2012 г. и 29.01.2014 г.; определение № 7738/24.11.2017 г., постановено по гр.д. № 486/2017 г. по описа на РС – Ботевград; молба до РС – Ботевград от „М.М.“ ООД от 22.11.2017 г.;  разрешение за ползване № ДК-07-137/07.05.2009 г.; разрешение № ДК-07-106/25.04.2008 г.; регистрационна карта № 6/30.06.2010 г. за регистриране в Община гр. б. на сградата на ул. „Цар Ивайло“ № 1; регистрационна карта № 7/30.06.2010 г. за регистриране на сградата на ул. „Приморска“ № 8; НА № 10 том LXVI дело № 13773/2012г. по описа на Служба по вписвания – в. за придобиване на ап. 36 от „РИК 2012“ ООД, ведно със схема № 10777/25.04.2012 г. на СГКК – в. за него и скица № 5010/29.02.2012 г. за ПИ също за СГКК – в.; НА № 85 том IV дело № 665/2014 г. по описа на Служба по вписвания – в., ведно със схема № 37114/27.12.2013 г. за него и скица № 16730/19.06.2013 г. за ПИ; 4 бр. извлечения от Служба по вписвания – в. за студия №№ 14 и 16, за апартаменти №№ 77 и 114; служебна бележка с изх. № РД-7000-703/1/   от 12.09.2015 г. на Община гр. б.; 4 бр. справки от Служба по вписвания – в. за ап. 26, 73, 82 и 122; обяснение от Ел. К. до ВРП по пр.пр. 8543/2017 г.;писмо с изх. № 191/18.11.2015 г. на „М.М.“ ООД до собственика на ап. 55 Л. Л.; регистър на „Места за настаняване и заведения за хранене и развлечения“; протокол от 30.08.2017 г. на общото събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на ул. „Цар Ивайло“ № 1; протокол за поправка на явна фактическа грешка от 31.08.2017 г.; възражение от М. С. от 08.09.2017 г.; писмо от управителя Дм. К. до „М.М.“ ООД за дължими от него суми; 2 бр. снимки; вносни бележки от 11.01.2018 г.; постановление от 29.11.2017 г. на прокурор Н при ВРП; списъци от месеците юли и август 2017 г. за дължим ток; писмо от 25.02.2018 г. от М.М. до Г.С.;молба за допълнение към жалба от М.М. по пр.пр. 8541/2017 г. на ВРП; Писмо от 06.03.2018 г. по пр.пр. № 8228/2017 г. на ВРП; жалба от К. У.; лист за преглед на пациент от 13.09.2017 г.; медицинско удостоверение № 913/2017 г.; заверени за вярност с оригинала копия на: искова молба с вх. № 2082/03.04.2017 г. в РС – Ботевград; банково бордеро от 02.04.2018 г.; пощенски запис от 14.07.2018 г.; пощенски превод от 24.08.2017 г.; приемо- предавателен протокол от 14.08.2017 г.; писмо до Омбудсмана на РБългария с изх. № 7290/26.09.2017 г., ведно с отговор; разменена кореспонденция от подсъдимата и други етажни собственици и „М.М.“ ООД, както и с ЕРП Север АД – писмо до Г.С. от 25.02.2018 г., писма до ЕРП Север АД от 14.03.2018 г. до Л. Л. и от 16.03.2018 г. до М.М., писмо от 23.03.2018 г. от собствениците на ап.36, 111, 56, 49,82 до Г.С., писмо от 26.03.2018 г. от Г.С.; писмо от 28.03.2018 г. до Г.С. от М.М.; писмо от 30.03.2018 г. до Г.С., писмо от 30.03.2018 г. – отговор от Г.С.; писмо от 30.03.2018 г. до „М.М.“ ООД; писмо от 30.03.2018 г. до Г.С.; становище от 03.06.2016 г. от Г.С. по гр.д. 10952/2015 г. по описа на ВРС; техническа експертиза по същото дело; писмо изх. № РД 9400-2058-/1//12.09.2017 г. на Община гр. б.; нотариално заверени копия на върнатите оригинални квитанции от 31.05.2013 г., 04.06.2013 г., 07.06.2013 г., 01.07.2013 г.; счетоводна експертиза по гр.д. 331/2015 г. по описа на РС – Ботевград; писмо на адвоката на насрещната страна по същото дело; имейли от 27.01.2014 г. от 09:38 часа и от 17:57 часа и от 28.01.2014 г. от 10:08 часа от служител от „Миг-Маркет“ ООД. заверени копия на: справка от ИКАР; писмо с изх. № Е-11ИН-00-168/13.04.2018 г. на ДКЕВР; писмо на ЕРП Север от 24.04.2018 г.; писмо на ЕРП Север от 24.04.2018 г.; писмо до ЕРП Север от 26.04.2018 г. от М. М.; писмо до Г. З. от М. М.; отчет на Г. С. пред ОС на ЕС от 28.08.2018 г.; писмо изх. № РД 9400-443/1/ от 26.02.2018 г.; обезпечителна заповед от 30.11.2017 г., издадена от ВОС по ЧГД № 2386/2017 г.; протокол от ОС на ЕС на 13.09.2017 г.; обезпечителна заповед от 30.01.2018 г. по гр.д. № 15017/2017 г. на ВРС; сигнал от 02.05.2018 г. от Ив. П.; 2 бр. касов бон от 02.05.2018 г.; писмо до М. М. от Г. Н. от 02.05.2018 г.; имейл от 02.05.2018 г. до Г. С.; имейл от 02.05.2018 г. до „М.М.“ ООД; писмо по имейл от 02.05.2018 г. до Г. С.; имейл от 03.05.2018 г. от Г. Н.; 2 бр. преводно нареждане от 02.05.2018 г. и 12.01.2018 г., свидетелства за съдимост на Г.Н. и Г.С.,***-1/28.05.2018 г. и справка от „М.м.“ ООД с изх. № 81/28.05.2018 г., заверени копия на: постановление на ВРП от 22.11.2017 г. по пр. пр. № 9692/2017 г. по описа на ВРП, писмо от 17.05.2018 г. до ЕРП „Север“ АД и до ДКЕВР; кредитен превод с дата 18.05.2018 г.; имейли от 18.05.2018 г. относно платено електричество на ап. 36; имейл от 13.03.2018г.; прокурорско постановление от 23.05.2018 г. с изх. № 14576/17 г.; възражение по чл. 414 от ГПК от Д. и И. К. по ЧГД № 4213/2018 г. по описа на ВРС; електронно изявление от 28.05.2018 г.; определение № 3083/16.03.2018 г., постановено по ЧГД № 3841/2018 г. по описа на ВРС; заповед № 2735/23.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 720/2018 г. по описа на РС – Ботевград; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 18145/15.03.2018 г.; протокол от 30.08.2017 г. на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1, находяща се в гр. б., ул. „Цар Ивайло“ 1; протокол за поправка на явна фактическа грешка и допълнение на протокол от 30.08.2017 г. на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1, находяща се в гр. б., ул. „Цар Ивайло“ 1; протокол № 2 на общото събрание на собствениците на апартаментен /стидиен/ хотел – к-с „Силвър Бийч Корпус А и Корпус Б“, находящ се в гр. б. от 28.06.2010 г.; отговор на искова молба от Г. С. като ответник по гр.д. № 10952/2015 г. на ВРС; молба от Г. С. с вх. № 3296/21.05.2018 г.; електронна справка от БНБ за сметките на Г.Н.; протокол от 08.07.2016 г. по гр.д. № 10952/2015 г. по описа на ВРС; справка за преведени суми от ап. 112 корпус А; фактура с дати 02.07.2008 г., 17.09.2008 г., 23.10.2008 г., 12.02.2008 г., 11.02.2009 г., 30.02.2009 г.; имейли от 23 и 30.05.2018 г., заверено копие на жалба до ПУ – гр. б. с №  442000-8155/04.06.2018 г.  и заверено копие на жалба до РП – в. с № 7022/04.06.2018 г. , заверени копия на: удостоверение по чл. 46б от ЗУЕС от 31.08.2017 г. и от 05.09.2017 г.; данъчно удостоверение с изх. № 289/27.06.2018 г. и с изх. № 617/30.08.2017 г.; покана за доброволно плащане с вх. № 99/06.07.2018 г.; писмо до Г.Н. от М.М. от 07.07.2018 г.; декларация от Румен Костов без дата на изготвяне; преводно нареждане от 08.07.2018 г.; ел. писмо с подател М.М.; вносна бележка от 19.06.2018 г.; преводно нареждане от 18.05.2018 г., заключението на съдебна компютърно-техническа експертиза, находяща се на листи от 417 до 434 по делото, прокурорска преписка № 8541/2017 г. по описа на ВРП, извлечение от  на информационния център на в.к „Българска армия“ от 15.06.2018 г. със статия озаглавена „Право на отговор на статията от 08.06.2018г, заверени за вярност с оригинала копия на: писма на „ЕРП Север“ АД от 19.06.2018 г. и от 05.09.2018 г.; писмо с изх. № РД 70 00-417/06.06.2018 г. на Община гр. б.; протокол от ОС на етажната собственост на сграда с идентификатор № 07598.305.407.1, находяща се в гр. б., ул. „Цар Ивайло“ № 1 апартаментен/стуидиен хотел „Силвър Бийч“, корпус „А“; обезпечителна заповед по г. дело № 3823/2019 г по описа на ВРС; 3 броя уведомителни писма от Г.Н. до определени апартаменти –до А. Ф., Н. С. и С. Д., както и писмо изпратено по имейл от собственици, документ с изх. № 19-012/18.03.2019 г., подписан от И. Крачунов в качеството на управител на информационна агенция „Блиц“, договор за правна помощ от № 799053/22.01.2019 г.., писмо с рег. № 99-Н-143/13.12.2019 г. от Министерство на правосъдието на САЩ, Криминален отдел до Началника на отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по криминални въпроси“ към Министерство на правосъдието, с превод от български език на същото, молба с № 65149/09.06.2019 г. с приложени към същата решения от 04.07.2019 г. и 01.08.2019 г., постановено по в.г.д. № 574/2019 г. по описа на ВОС,  заверена за вярност с оригинала кореспонденция по ел. поща на ап. 23 и „Миг маркет“ и Г.Н., справка за съдимост на подсъдимата, както и решение от интернет страницата на ВАС № 6578/01.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2554/2020 г.

 

При формиране на правните си изводи, съдът съобрази гласните доказателства, приобщени чрез разпита на св. И., св. К. и св. Н. при формиране на изводите си досежно съдържанието на публикацията във фейсбук профил m.m, отношенията между подсъдимата и частните тъжители, както и начина , по който са рефлектирали на психическото и емоционално състояние на последните публикациите в процесната статия. В тази част показанията на цитираните свидетели бяха оценени като достоверни, доколкото кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът оцени като защитна теза обясненията на подсъдимата, в частта, с която се отрича участието й в изготвянето и публикуването на съдържанието на посочения в частната тъжба фейсбук профил, като констатира, че същите противоречат на доказателствения материал, ценен от съда по отношение на авторството на деянието.

Както писмените, така и гласните доказателства, приобщени по делото, бяха взети предвид, за да се формира извод, както относно фактите, предмет на делото в тесен смисъл, така и в широк смисъл, а именно за установяване на характера на твърденията в процесната публикация, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 147 ал.2 от НК. В тази връзка съдът съобрази приобщения по делото доказателствен материал и по отношение на въпросите касаещи възникналия спор между страните по отношение действието на договорите за поддръжка и управление на процесния комплекс, статутът на сградата, в която се намират обектите и взаимоотношенията на собствениците с електроразпределителното дружество.

Въз основа на анализа на приобщените гласни и писмени доказателства, съдът формира извод, че се доказаха безспорно посочените в жалбата твърдения, че на 23.08.2017 г. във фейсбук профил m.m. e публикуван текст, изходящ от лицето М.М., в който са изложени факти досежно личността на частните тъжители в смисъла, посочен в тъжбата. Безспорно е установено и обстоятелството, че именно на посочената дата в гр. б. посочената публикация е достигнала до знанието на тъжителите чрез интернет пространството. При формиране на посочените изводи, съдът съобрази приобщения по делото констативен протокол на нотариус Т., заверените от същия извлечения от въпросния фейсбук профил , показанията на св. И., К. и св. Н., както и заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза, в частта, касаеща изследвания профил и процесното съдържание.

Действително въз основа на цитираната експертиза не е възможно да се формира несъмнен извод за авторството на деянието, като по делото не е налично и пряко доказателства, което да изяснява посочения факт. Споделя се обаче становището на повереника на частните тъжители, че по делото са събрани множество косвени доказателства, които кореспондират помежду си, в логическа връзка и единство са по отношение на този факт, като въз основа на същите се формира единствено възможния извод, че именно подсъдимата М. е автор на процесната публикация. В тази връзка бяха съобразени гласните и писмени доказателства, въз основа на които се установява, че съдържанието на публикацията е с обозначен автор с имена идентични с тези на подсъдимата, съотв. че изхождат от профил, съдържащ нейната снимка, както и доказателствения материал, който установява отношенията между подсъдимата и частните тъжители, претенциите на М. към последните и конкретните твърдения, изложени от подсъдимата по отношение на тъжителите в кореспонденция със същите и конкретни органи, които в определени пасажи са почти идентични съотв. с еднакво съдържание с публикацията във Фейсбук.

В тази връзка в показанията си св. И. сочи: „Аз от моя личен профил прочетох тази статия, публикувана в профила на М.М., като снимката в профила беше нейна. Имаше съвпадения между външния вид на снимката на профила и този на М.М.…Отваряйки този профил на М.М., освен тази статия, имаше и снимки от комплекса на Корпус А …съдържанието на статията беше изцяло нападателно по отношение на Г.Н. и Г.С.. Твърдеше се, че Г.С.  извършвала криминални прояви  под ръководството на Г.Н.…Също така имаше твърдения за рекет, за кражби и т.н…. Аз лично  съм чела няколко неща, публикувани от г-жа М. по отношение на дружеството…едно от които е публикацията във Фейсбук…четейки тази публикация съм попадала на препратки в сайта „Блиц БГ…съдържанието на статията беше аналогично на публикацията във Фейсбук в профила на М.М.…Личният профил на М.М. беше достъпен от моя профил. Тя не ми е сред приятелите“.

В съответствие с показанията на св. И. са и твърденията на св. К. и св. Н. за съдържанието на публикацията в профил, съдържащ имената на подсъдимата и нейна снимка, като същите в изявленията си пред съда потвърждават заявеното от св. И., че подобни твърдения М. е излагала по отношение на частните тъжители и по друг повод. По отношение на посочените факти в показанията си св. К. сочи: „Случайно научих, че във фейсбук профила на г-жа М. има някаква публикация с определени твърдения. Когато отивах на работа в комплекса на входната врата имаше закачен лист, изглеждащ като извлечение от Фейсбук страницата, в долната част имаше снимка на г-жа М.…видях, че текстът е доста отрицателен. Беше адресиран към г-н Н. и Г.С., че …се занимават с рекетьорство, че конкретно Г.С. изпълнява нарежданията на г-н Н. и по негова заръка нарушава закона…влязох в профила на г-жа М., за да проверя дали наистина има подобна публикация там…Тя не ми е приятел във Фейсбук, но въпреки това имах достъп…В съдържанието на тази публикация ставаше въпрос за Г.Н. и Г.С., както и че г-жа С. действа против собствениците, че извършва престъпление…Чух за проведено интервю в „Блиц БГ“ на г-жа М.. Имаше и пренасочване към съответната статия…съдържанието на текста в тази статия беше горе долу същото…Един ден отивах на работа и във фоайето чух крясъци…После видях, че излизат г-жа М. …Чух крясъци, как г-жа М. обиждаше г-жа С.. Чух как тя казваше на г-жа С.: Ще те смачкам“.

В съответствие с възприятията на св. И. и св. К. са и показанията на св. Н. относно възприетите от същата публикации, от подс. М. и отношението и претенциите на  същата към частните тъжители, демонстрирано по различни поводи. В тази връзка в показанията си св. Н. заявява: „Влизала съм многократно в профила на М.М.. Определено ми правеше впечатление , че е профил на човек с изразена …гражданска позиция…Тя винаги е имала ясно изразено мнение по различни обществени събития и т.н. и между другото в изключително груб, остър, неприемлив стил публикации, които касаеха лично съпруга ми и фирмата, която той управлява…Съпругът ми беше обвиняван в рекет…Той е обявен, че е рекетьор и рекетира повече от 182 собственици…И г-жа С. винаги е намесвана. Срещу нея по същия начин е използван ужасен език…по същия начин е обиждана, че е лъжкиня…Виждала съм такива статии /във връзка със съответния проблем касаещ „Миг Маркет“ и Г.С./. Навсякъде се посочва, че информацията е дадена от М.М.. Освен това статиите, които съм чела в електронните медии, задължително пишат, че не носят отговорност за текста, а пренасочват към фейсбука на М.М. и освен това в един от електронните сайтове пише, че М.М. е написала открито писмо до всички електронни медии…Подобни статии съм виждала в „Топ актуално“, в една руска медия „Риу ру“, в „Блиц БГ“, в-к „Българска армия“…всички тези статии в посочените от мен медии са вследствие на интервю с М.М.…Абсолютно всички медии пишат в края на всяка една статия, че се дистанцират от това и че са взели материалите от фейсбука на М.М.“.

Съдът оцени като достоверни цитираните по-горе гласни доказателства, въпреки че изхождат от лице в родствена връзка с ЧТ Н., както и от служебно ангажирани с двамата тъжители лица като съобрази, че същите кореспондират и с други приобщени по делото писмени доказателства, които установяват изявления на подсъдимата М. идентични по смисъл с твърденията, изложени в процесната публикация.

В тази връзка, в приобщено по делото копие на протокол на проведено на 24.01.2018 г. Общо събрание на етажната собственост на сградата в обекта /л.  24, т.1/, в който се намира апартамента, собственост на представляваното от подсъдимата дружество са обективирани следните изявления на същата: „М.М. каза, че е против избирането на госпожа С., тъй като не е доволна от работатата й и отношението й , защото според нея тя не защитава интересите на собствениците, нейното отношение е тенденциозно и защитава само интересите на „Миг Маркет“.

Видно от съдържанието на заверено копие от допълнение към жалба от М.М. ***9, т.1/ във връзка с поведението на частните тъжители са използани твърдения за извършено „самоуправство“, „рекет в сградата“, сочи се че „се оформя организирана престъпна група от Г.С. и двамата управители на „М.М.“ООД.

Същевременно в писмо  от  Омбуцмана на РБ с изх.№ 7290/26.09.2019 г. /л.180, т.1/ се цитират твърдения изложени пред съответния орган от подс. М. по отношение на частните тъжители в същия смисъл, като е визирано следното: „В сигнал до Омбуцмана търсите съдействие по проблеми на собственици на имоти в комплекс „Силвър Бийч“, гр.б., ул. Ивайло № 1, резултат от самоуправни действия  на представител на фирмата-управител на комплекса „Миг Маркет“.

Цитираните по-горе гласни доказателства сочещи тенденциозни твърдения на подсъдимата по отношение на частните тъжители в идентичен смисъл с вложения в процесната публикация , кореспондират и с копие на писмо на М.М. до Г.Н. с копие до Г.С. от 07.07.2018 г. /л. 360, т.1/ , в което подсъдимата обективира следните съждения: „През 2017 г. електричество в ап. 36 няма, т.к. бе незаконно изключено от Вас и/или Г. Н., която държи ключа от електромерите и го е предоставила на някой, за да го изключат…Припомням Ви, че изключването на тока и отнемането на достъпа до сградата, въпреки чл. 17 ал.2 от ЗУЕС поради липса на индивидуални договори в съчетание с наличните обезпечителни заповеди е самоуправство, изнудване и рекет, които осъществявате и продължавате да осъществявате заедно с Г.С.…Целият натиск за сключване и плащане на такива договори от Вас и Г.С. е неспазване на съдебни разпореждания, което е самоуправство, рекет и принуда от Ваша страна“.

Подобни по характер изявления с визираните с процесната публикация и цитираните по-горе са направени и в хода на проведеното общо събрание на етажната собственост от 19.02.2019 г., които са обективирани в приобщеното по делото заверено копие на протокол от същото /л. 565, т. 2/, а именно: „М.М. каза, че иска поне веднъж за десет години да имат друг управител, първо защото госпожа С. не защитава интересите на етажната собственост и останалите собственици, а само на „М.М.“ООД и семейство Г. и М. Н.. Тя каза, че Г.С. изцяло работи за тях.“

В контекста на гореизложеното е и изявлението на подсъдимата в писмо до Г.С. от 18.05.2019 г. /л.90, т. от материалите по приобщената по делото пр.пр. 8541/2017 г. на ВРП/, в което се сочи: „Досегашното Ви и бъдещо мълчание по въпроса за задълженията за ток на апартаментите в сградата без индивидуални договори с „М.М.“ООД е доказателство за работата Ви в интерес на „М.М.“ООД, а не на етажната собственост на сградата, на която сте отново нелегитимно избрана за управител.“

В същия дух са и твърденията на подсъдимата в писмото и до ЧТ Н. от 30.01.2018 г., копие от което е приложено на л. 102, т.4 от материалите по пр.пр. 8541/2017 г. по описа на ВРП, а именно: „Вашите действия са самоуправни и противоречат на закона…Вашето незаконно поведение доведе до сериозна ескалация на самоуправните Ви престъпни действия…сте направил сговор с Д.У. с цел измама на останалите собственици и събиране на допълнителни пари от тях за лично облагодетелстване и извличане на лични облаги от Вас…Считам, че сте въвели собствениците в заблуждение и е извършено престъпление по смисъла на чл. 321 ал.6 от НК…Вие нямате намерение законно да действате спрямо етажните собственици в сградата. А ще продължавате да лъжете, шантажирате, изнудвате и тормозите незаконно да Ви плащаме…Вашите незаконни действия са плод на параноя и на фобия да ни тормозите и принудите на всяка цена, дори и с цената на престъпни и незаконни действия да ви плащаме, като ни изключвате шалтера на тока или ни ограничите достъпа  до собствените ни жилища…Вашите действия са чиста форма на шантаж, изнудване, тормоз и рекет…С Вашите престъпни и самоуправни действия ни устройвате не отдих, а каторга в собствените ни жилища!!!“.

Анализът на цитираните писмени и гласни доказателства, установяващи твърдения на подсъдимата по отношение на частните тъжители в идентичен смисъл, с използването на тъждествени епитети, квалификации и изразни средства, ведно с цитираните по-горе гласни доказателства и доказателствения материал, установяващ, че именно от фейсбук профил, съдържащ снимка на подсъдимата и нейните имена  е била видима публикацията в интернет, сочи за безспорно доказано, че именно М.М. е автор на процесната публикация. Именно посочения анализ на поведението на подсъдимата към процесния период, преди и след него, демонстрираното отношение от същата към частните тъжители и обективираните волеизявления, характеризиращи техните действия и идентичност по начина, по който това е сторено и в статията във Фейсбук, подкрепят извода на съда за житейска недостоверност на тезата на защитата фейсбук профилът на подсъдимата да е „хакнат“, друго лице да е имало достъп до паролата на същия, респ. да е използвана снимка на подсъдимата и нейните имена за създаването на неистински профил, от който да бъдат изложени твърдения, които подсъдимата споделя и нееднократно е демонстрирала в публичното и частното пространство.

С оглед на идентични съображения, съдът оцени като неоснователни доводите на защитника, че по делото са събрани доказателства, че съпругът на подсъдимата е бил ангажиран със статия със съответно съдържание  по отношение на частните тъжители във в-к „Българска армия“. Действително в показанията си св. Д.И. поддържа защитната теза на подсъдимата, че при изготвяне на статията, публикувана във в-к Българска армия, е кореспондирал със съпругът на подсъдимата. Доколкото обаче посочената статия не е същинския предмет на настоящото дело, посоченият факт, не разколебава обвинението, още повече, че по делото не бе приобщено нито едно доказателство за направени изявления на съпруга на М., съдържащи негативни квалификации, мнения и оценки за частните тъжители.

Не се споделят и доводите на защитника на подсъдимата, че съдържащите се в процесната публикация изявления не изпълват престъпния състав, съдържащ се в разпоредбата на чл. 147  ал.1 от НК. Действително в по-голямата си част твърденията на подсъдимата досежно личността на частните тъжители не се вписва в хипотезата на разгласяване на позорящи факти за тях, доколкото не съдържа укорима от гледна точка на морала информация за тяхната личност. В тази връзка, съдът констатира, че не се изпълва състава на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147 ал.1 от НК с обективираните съждения на подсъдимата в процесната статия в пункт 1/ по отношение на частния тъжител Г.Н. и в пунктове 1/, 2/, 3/, 6/, 7/, 9/,10/ и 11/ по отношение на частния тъжител Г.С..  Посоченото становище се споделя впрочем и от повереника на частните тъжители в пледоарията му, като видно от уточнението в същата изявленията в посочените пунктове са обхванати от обвинението, с оглед запазване цялостната структура на изявлението и създаване на цялостна преценка за смисъла и контекста на всеки от пасажите в същото.

В останалата си част, а именно в обхвата на пункт 2/ по отношение на ЧТ Н. и пунктове 4/,5/ и 8/ по отношение на ЧТ С.,  публикацията обаче съдържа твърдения и квалификации по отношение на последните, които съгласно трайната съдебна практика и с оглед общоприетите етични норми представляват позорящи факти относно същите и в този смисъл засягат доброто им име в обществото.

В съдебната практика се приема, че "позорящи обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване вреди респ. застрашава  доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. „Позорящи” са всички факти, които засягат доброто име и обществената оценка на определено лице, като законът не изисква същите да бъдат свързани със специална степен на укоримост от гледна точка на морала. Когато  на лицето се приписва престъпление,  се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат. Наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване. /В този смисъл е Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК/. Следва да се отбележи, че разгласяването е налице и когато посоченото обстоятелство е сведено до знанието на поне едно лице, без значение колко хора впоследствие ще узнаят за него.

Настоящият съдебен състав намира, безусловно за позорящи по смисъла на чл. 147  ал.1 от НК   твърденията на подсъдимата, че „под диктовката“ на ЧТ Н. ЧТ извършва криминални действия по отношение на двамата тъжители. Същата оценка съдът дава и  на твърденията на подсъдимата, че ЧТ С. „под диктовката на „М.М.“ООД невярно записва и декларира собствеността му в комплекса с цел „М.М.“ООД да има процент мнозинство, както и твърдението, че същата е извършила престъпление самоуправство по чл. 323 от НК на РБ, тъй като тя е допуснала изключване на електромери на част от собствениците на апартаменти в процесния комплекс от трето външно лице.

Безспорно противоречащо на господстващия морал е склоняването към извършване на деяния, които са криминализирани, каквато деятелност се приписва на частния тъжител, с твърдението, че същият „диктува“ на Г.С. да извършва криминални действия. Граматическото и логическо тълкуване на твърденията в публикацията в тази им част сочи, че с поведението на Н. се свързва с умишлено осъществяване на психическо въздействие по отношение на Г.С. по начин, от естество да я убеди  същата да вземе решение да извърши криминални действия, които ощетяват собствениците на имоти в комплекса, изграден от „М.М.“ООД.

Несъмнено противоречи на етичните правила и умишленото съставяне на документ с невярно съдържание, каквото твърдение се навежда в публикацията по отношение на Г.С. в пункт 5/ от същата, като умисълът следва от посочената цел, с която е осъществено деянието, а именно – „М.М.“ООД да има процент мнозинство.

В разрез с общоприетите обществени ценности е и извършването на престъпления и криминални действия, каквито се твърди, че е реализирала Г.С..

  Изложените съображения навеждат на единствено възможния извод, че като е публикувала във Фейсбук цитираните твърдения за личността на частните тъжители, подсъдимата е засегнала доброто им име и  и обществената оценка за същите.

Същевременно в хода на съдебното производство не се установи истинността на изложените твърдения. Липсват доказателства за образувано по отношение на частните тъжители досъдебно производство, респ. друг акт на компетентен орган, който да съдържа извод за наличие на данни за извършено от частните тъжители криминално деяние, престъпление, умишлено невярно деклариране респ. склоняване към извършване на престъпление . В тази връзка съдът съобрази, че всички прокурорски преписки, образувани по случая са приключили с отказ за образуване на досъдебно производство респ. със становище, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.  Нещо повече, видно от приложените свидетелства за съдимост на лицата, същите са неосъждани.

Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимата, че констатациите в съдебно решение за неправилно отразеното вписване на собствеността в протокол на проведено общо събрание покрива като съдържание и смисъл твърдението за умишлено невярно деклариране, осъществено от С. с цел облагодетелстване на „М.М.“ООД в ущърб на собственици на имота в процесния комплекс. Това е така, доколкото неправилното вписване на данни в документ е възможно да се дължи на допусната техническа грешка, на погрешни представи относно правото и фактите, съотв. на непредпазливи действия. Липсата на яснота относно причините, поради която е извършено неправилно отразяване сочи, че подсъдимата е действала по отношение на конкретните изявления с форма на вината евентуален умисъл, доколкото същата е предвиждала конкретната възможност, вероятност твърденията й да не са истински, но въпреки това е допуснала да настъпи общественоопасния резултат, като е обективирала конкретните изявление, адресирани до неограничен кръг лица в интернет пространството, съгласявайки се с настъпването на същия, а именно . засягане на доброто име на лицето.

Същевременно в останалата част на изявленията си подсъдимата е действала с пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че по отношение на тъжителите липсва влязъл в сила акт на компетентен орган, който да установява извършено от същите криминално деяние, в т.ч. престъпление по чл. 323 от НК и какъвто и да е друг престъпен състав , вкл. и склоняване към извършване на престъпление, като засягането на доброто име на частните тъжители е опосредявало целта, която си е поставила същата, а именно да убеди останалите собственици на обекти в процесния комплекс да се противопоставят срещу заплащането на такса по сключени договори за поддръжка и управление с „М.М.“ООД и да не сключват нови такива след изтичане срока на същите, с оглед обслужване на личните й интереси в спора с дружеството.

Независимо от становището на настоящия състав, че неприложимостта на разпоредбата на чл. 147 ал.2 от НК се обуславя от липсата на надлежен акт на прокуратурата респ. съда, с който се установява извършването на престъпно деяние от категорията, описана в процесната публикация в отбелязаните като релевантни части от същата, съдът намира, че следва да изложи и собствените си доводи в тази връзка.

В хода на съдебното следствие бе събран голям по обем доказателствен материал с оглед изясняване характера и естеството на гражданските спорове, възникнали между подсъдимата, частните тъжители и представляваните от тях лица, облигационните отношения и други граждански такива между „М.М.“ООД, представлявано от ЧТ Н. и обслужвано от ЧТ С. в качеството й на трудово ангажирана със същото, както и развитието на административните производства, обслужващи тези отношения. Анализът на посочените доказателства, формира извод у съда, че ЧТ Н. и ЧТ С. не са осъществили  вменените им деяния вкл. деяние по чл. 323 ал.1 от НК. В случая не се оспорва фактът, че ЧТ Н. е прекъснал електрозахранването по отношение на обекти, които не са покрили задълженията си по облигационните отношения, съществуващи с „М.М.“ООД, сътов. не за заплатили дължимата сума за използвана електроенергия в обекта. Видно обаче  от материалите по делото, че ЧТ Н. е действал със съзнанието, че прекъсването на електрозахранването съотв. деактивирането на  чипа, обслужващ влизането на същите в сградата, следва от правата му по договорните отношения, съществуващи с всеки от собствениците в комплекса, въз основа на сключения договор за поддръжка и управление с всеки от тях. Видно от приобщения по делото договор за поддръжка и управление, сключен между „Рик 2012“ЕООД в качеството му първи купувач  на ап. 36 и „М.М.“ООД , е предвидено право на дружеството-продавач да прекъсне електрозахранването в случай на неизпълнение на задълженията по договора.

Установено е безспорно по делото, че част от собствениците на имоти в процесния комплекс са били с прекъснато електрозахранване след периодично неизпълнение на задълженията си по договора, въз основа на позоваване на представляващите дружеството на посочената клауза от договора.

Същевременно от приобщените документи, установяващи кореспонденцията със съответните електроразпределителни дружества и съответните държавни органи, ангажирани със случая във връзка с депозирани жалби е видно, че към процесния период, а именно към 2017 г.  не са били налице предпоставките за индивидуално ползване и отчитане на електроенергия за всеки от апартаментите в процесния комплекс, доколкото същите не са били в инидивидуални правоотношения с електроразпределителното дружество. За да е възможно ползването, отчитането и плащането на електроенергия въз основа на индивидуални правоотношения е било необходимо предприемането на редица административни действия и иницииране на процедури, реализирането на които е предприето след процесните събития, а именно през 2018 г.

Поради изложените съображения, съдът намира, че именно въз основа на договорите за поддръжка и управление е било обезпечено ползването на електроенергия чрез собственика на трафопост ТП № 28, чрез който е осигурявано електрозахранването в процесната сграда, а именно „М.М.“ООД, доколкото единствено „М.М.“ООД е бил клиент на електроразпределителното дружество, поради липсата на индивидуални правоотношения между същото и всеки от собствениците, за възникването на които не са били предприети действия за образуване на надлежните административни производства.

От друга страна, видно от цитираните в настоящите мотиви съдебни решения по граждански дела въпросните договори за поддръжка и управление са действителни такива.  Действително съгласно практиката по цитираните граждански дела, право на всеки от собствениците е да извърши преценка дали да сключи такъв договор, но с оглед липсата на индивидуални партиди и договори между собствениците на отделните имоти и електроразпределителното дружество, съдът намира, че в правото на „М.М.“ ООД е да разреши ползването от трети лица   на електроенергия въз основа на партидата на юридическото лице, съотв. да определи цената на тази услуга.

Съдът намира, че по несъмнен начин се установява субективната страна на извършеното деяние  доколкото с осъществяването на същото явно  се цели не охраняване на защитени от закона права и интереси, а  злепоставяне на частните тъжители, както пред собствениците на имоти в комплекса, така и пред неограничен кръг лица, с мотива да бъде компрометирано доброто им име пред другите собственици, като по този начин подсъдимата си осигури по-широк кръг поддръжници в споровете с „М.М.“ООД.

Съдът намира, че в случая не се обхваща и от регламентираното от закона право на изразяване на мнения, тъй като  излагането на неистински обстоятелства, с негативен характер за тъжителя не се обхваща от посочената хипотеза. В тази връзка е и съдебната практика, според която конституцинно прогласеното право на гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация, съотв. да подават жалби не е абсолютно и неограничено, а ограничителното основание по чл. 10, т. 2 от ЕКПЧОС и чл. 39 ал.2 от Конституцията изисква това право да не се използва, за да накърнява  честта, достойнството и доброто име на другиго /В този смисъл –Решение № 412 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 450/2009 г., III н. о., НК/.

Показателни за умисълът на подсъдимата да увреди доброто име на частните тъжители  са и доказателствата по делото, видно от които същата няма ясна представа относно лицето, което е спряло електрозахранването й, съотв. е увредило по друг начин нейните претендирани права, въпреки което тя е изложила конкретни твърдения в тази връзка в публикацията във Фейсбук вменявайки на всеки един от частните тъжители извършването на конкретни действия с позорящ характер. Към посочената категория доказателства съдът отнесе приобщеното по делото писмо от подсъдимата  до Г.Н. от 07.07.2018 г., в което същата заявява: „През 2017 г. електричество в ап. 36 няма, тъй като бе незаконно изключено от Вас и/или Г. Н.. За липсата на представи у подсъдимата за личността на лицето, в причинна връзка с поведението на което са засегнати претендираните й права, сочат и обясненията на същата, в частта, в която тя твърди, че „М.М. ООД има двама управители , а именно – ЧТ Н. и съпругата му и на нея не й е известно кой взима решенията по отношение на дружеството.

С оглед на изложеното, съдът намери, че е безспорно установено  от субективна и обективна страна, че подсъдимата е осъществила престъпния състав, визиран в разпоредбата на чл. 147  ал.1 от НК, с разпространените от същата позорящи факти, визирани в пункт 2/ от публикацията по отношение на ЧТ Н. и в пункт 4/, 5/ и 8/ по отношение на ЧТ Г.С..

Доколкото съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществена втората форма на изпълнителното деяние, визирано в разпоредбата на чл. 147, а именно приписване на престъпление, е необходимо деянието, което се твърди, че е извършено да е  достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, съдът намери, че поради липса на подобна конкретика, твърденията осъществяват другата форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“.

Начинът, по който е осъществено деянието е обусловило достигането му до знанието на по-широк кръг лица, освен частните тъжители и доколкото се установи от разпита на св. К., св. И. и св. Н., че публикацията е възприета от повече от едно лице, същото  е публично извършено по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1 от НК.

Като съобрази, че разпространението на неистинските позорящи факти за личността на частните тъжители е извършено  чрез публикация в интерент пространството и съгласно трайната съдебна практика, съдът намери, че е налице квалифициращият признак, предвиден в нормата на  чл. 148 ал.1 т.2 от НК, доколкото разпространението е извършено „по друг начин“.

Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда, като призна подсъдимата М.И.М. за виновна:

1/ в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК като на 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.И.Н. с ЕГН ********** като изложила следните твърдения: „…под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственност Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса.“

2/ в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1 предл. 1 от НК  като на 23.08.2017 г., в гр. б., обл. в. публично и по друг начин разгласила позорно обстоятелство по отношение на Г.В.С. с ЕГН ********** чрез твърденията:

-          „Обърнете внимание, че под диктовката на М.М. ООД и в частност Г.Н., управителката на етажната собственност Г.С. прави редица нарушения и криминални действия против нас - собствениците в комплекса.“

-          „Под диктовката на М.М. ООД, Г.С. невярно записва и декларира собственността му в комплекса с цел М.М. ООД да има % мнозинство което нарушение е безспорно доказано в съда.“

-          „По вина на Г.С. към днешна дата противозаконно е изключен тока на 23 апартамента което е САМОУПРАВСТВО по чл. 323 oт НК на РБ, т.к. тя е допуснала към нашите електромери трето външно лице да ги изключи. Нещо повече, Г.С. противозаконно се е подчинила и изпълнила волята на съседа ни М.М. ООД да ни прекъсне електрозахранването. М.М. ООД и Г.С. нямат правно основание да се разпореждат и прекъсват електрозахранването ни, същото е самоуправно деяние по чл. 323 от НК на РБ, за което мястото на Г.С. е ВЪН и на СЪД!“

На основание чл.304 пр.1 от НПК съдът е оправдал  подс. М.И.М. за:

- извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК по отношение на Г.И.Н. чрез твърдението: „Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единственно интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!..“

- извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК по отношение на Г.В.С. с твърденията:

-          „Г.С. парадоксално обслужва само и единствено интересите на М.М. ООД и работи против нас - етажните собственици!!!

Г.С. по закон няма право да бъде управител на нашата етажна собственност т.к. не е собственик в комплекса, за което мястото и е незабавно ВЪН!.

Г.С. работи против етажните собственици и към настоящия момент обслужва само и единственно интересите на Г.Н. /М.М. ООД и хотелската му част, който видно от решенията на съда влезли в сила/ не е нищо повече освен наш съсед в комплекса, за което мястото на Г.С. е ВЪН!“

- „По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственност няма банкова сметка *** Г.С. обслужва интересите на М.М. ООД, за което мястото и е ВЪН!

По вина на Г.С. към настоящия момент етажната собственност няма касиер защото Г.С. слуша и обслужва интересите на М.М. ООД за което мястото и е ВЪН.“

-          „Г.С. противозаконно работи и изпълнява нарежданията на М.М. ООД в ущърб на етажната собственност. По закон управляващата компания е подчинена на управитела на етажната собственност, в случая М.М. ООД би трябвало да е подчинен на Г.С., а на практика се вижда обратното. Г.С. се подчинява и работи само и единствено за М.М. ООД. Г.С. не защитава интересите на собствениците в комплекса и затова мястото и е незабавно ВЪН!..

М.М. ООД няма -законово право да прекъсва електрозахранването ни. Г.С. няма право по закон да изпълнява нарежданията на М.М. ООД. Г.С. носи наказателна отговорност за деянията си, т.к по закон и тя трябва да изпълнява само и единственно волята на собствениците в комплекса което не прави и за което мястото и е незабавно ВЪН и на СЪД!..

Проумейте, че Г.С. е в сговор с М.М. ООД и работи против интереси на етажната собственност за което мястото и е ВЪН.“

     При определяне характера и отговорността на подсъдимата, съдът прецени, че не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 78а ал.1 от НК, предвид наличието на обвинение за множество престъпления по смисъла на на чл. 78а ал.7 от НК.

Поради изложеното, съдът индивидуализира наказанието за всяко от престъпни деяния по отношение на които призна подсъдимата за виновна, като съобрази разпоредбата на чл. 148 ал.2 от НК, според която за клевета, извършена при условията на чл. 148 ал.1 от НК наказанието е „Глоба“ от пет хиляди лева и „Обществено порицание“.

Като взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства на същата, съдът намери, че следва да определи наказанието „Глоба“ в минимален размер. Поради изложеното за всяко едно от двете престъпни деяния, за които М. бе призната за виновна, й бе наложено наказание „Глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и „Обществено порицание“, което да се изпълни в Кметството по настоящия адрес на лицето.

Относно предявения граждански иск от ЧТ Н. и ЧТ С.  срещу подс. М., съдът намира, че вследствие разгласеното неистинско обстоятелство и в пряка причинна връзка с деянието, на същите са причинени неимуществени вреди , изразени в отрицателни преживявания с оглед обстоятелството, че доброто им име е засегнато публично и пред неограничен кръг лица.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при  осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.

Същевременно съгласно съдебната практика неимуществените вреди за пострадалия от деянието „клевета“, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване. /В този смисъл е Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК/. Независимо от посоченото, в хода на съдебното следствие чрез разпита на св. И., св. К. и св. Н. се установи наличието на отрицателни емоционални преживявания на частните тъжители вследствие процесното деяние.

Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа за справедливост съдът уважи всеки от предявените граждански искове до размера от 2000 /две хиляди/ лева, а в останалата част до пълния размер от 10 000/десет хиляди/ лева  съотв. 20 000 /двадесет хиляди/ лева отхвърли като неоснователен. В тази връзка съдът взе предвид липсата на данни за продължителен характер на отрицателните емоционални преживявания на частните тъжители, както и доказателства за конкретни неблагоприятни последици в съответните сфери на живот за същите.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. М.М. да заплати по сметка на РС – в. сумата от 1576,88 /хиляда петстотин седемдесет и шест лева, 0,88 стотинки/ лева, явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски, както и  да заплати по всеки от уважените граждански искове сумата от 80 /осемдесет/ лв., явяваща се 4 % държавна такса върху същите по сметка на РС – в..

                        По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: