ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. Велико
Търново, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 483 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК.
Жалбоподателят
„Евроконструктор“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Свищов, улица
„Цар Освободител“ №6, чрез пълномощника си *** Й.от ВТАК е обжалвал решение за
оставяне на жалба без разглеждане №113 от 05.08.2020 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново
като процесуално незаконосъобразно.
Жалбоподателят сочи, че
както това решение, така и действията на публичния изпълнител, които са
обжалвани пред директора на ТД на НАП – Велико Търново. Според жалбоподателят
неправилно директорът на ТД на НАП – Велико Търново приема, че той е обжалвал
пред него съобщение за доброволно изпълнение и е оставил жалбата като
процесуално недопустима. Сочи, че ответникът на практика е сезиран с искане за
отмяна на действия по принудително изпълнение, което е регламентирано в
разпоредбата на чл.220 от ДОПК. В процесният случай изпълнителното дело било
образувано въз основа на постъпил Формуляр RO17
и и
приложения, които са на неразбираем за жалбоподателя език. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.269в, ал.6 от ДОПК жалбоподателят намира, че исканията за
взаимна помощ и стандартния формуляр следвало да се изпращат от местния
запитващ орган на съответния официален език или на един от официалните езици на
запитваната държава-членка или следва да се придружават от превод на съответния
език. Сочи, че официалният език е българският и съобразно принципите на
административния процес и следва производствата да се водят на български език.
Затова недопустимо било да се извършват каквито и да е действия, тъй като се
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Не била извършена проверка за
всички налични предпоставки за образуването на изпълнителното дело във връзка с
изпълнението на разпоредби на Регламент /ЕО/ №987/2009 на ЕП и Съвета за
установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004.
Ответникът по жалбата не е
изразил становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в
срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за
разглеждане.
Видно е от представената
пред съда преписка, че по реда и при условията на разпоредбите на чл.75, чл.78,
79, 80, 81 абзац 2, 82, 84 и 90 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност /Регламента за изпълнение за
лаконичност/, орган заявител по смисъла на чл.75, §1 от този Регламент,
установен в друга държава – членка, е предоставил на НАП т.н. образец R017, имплементиращ искане за събиране на вземане по смисъла на същата
разпоредба на Регламента. Самото искане и приложените към него документи са на
чужд /немски/ език. Искането е препратено на дирекцията с писмо от 2.08.2019
година. На 4.11.2019 година настоящият жалбоподател подава искане за издаване
на документ – процесното искане за събиране. Видно от писмото от 6.11.2019
година, формулярът е представен. На 13.11.2019 година до дружеството
жалбоподател е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
№С190004-149.0011971/13.11.2019 г, като изрично в него е посочено, че става
въпрос за осигурителни вноски, дължими в страна – членка, различна от тази в
която длъжникът е установен. Видно е от удостоверението за извършено по
електронен път връчване, това съобщение е връчено на 7.07.2020 година. Впрочем
в него изрично е посочено, че вноските се събират въз основа на искане за
събиране, установено в Регламента за изпълнение. Междувременно, в ЦУ на НАП
постъпва писмо в едно с копие от формуляра, който съдържа искането на заявителя
с оглед предоставяне на информация за предприетите действия. Настоящият
жалбоподател /видно от молбата на лист 35 от преписката/ е констатирал, че е
образувано изпълнително дело, т.е., че са предприети действия по принудителното
събиране на осигурителното му задължение по смисъла на 226 и следващите от
ДОПК. Посочил е в тази молба, че формулярът, съдържащ искането, е на чужд език
и следва да му се предостави преведен екземпляр. На тази молба публичният
изпълнител отговаря с писмо №С200004-178-0017743 от 10.7.2020 година, като
сочи, че вземането произтича от прилагането на Регламент №883/2004 г. на ЕС и
дружеството няма вземания по Глава 27а от ДОПК, като разпоредбите на чл.269в и
следващите от ДОПК са неприложими. На 09.07.2020 година настоящият жалбоподател
подава жалба, от съдържанието на която е видно, че от ответника се иска да
бъдат отменени предприетите от публичния изпълнител изпълнителни действия,
оформени в съобщението за доброволно изпълнение и искане за представяне на
документи и писмени обяснения /на лист 33 от делото/.
Междувременно, на 10.07.2020 година Директорът на ТД на НАП – Велико
Търново изпраща писмо до органа – заявител с оглед конкретизиране на размера на
задълженията и на предмета на искането. Към него прилага отговор относно
събиране на вземането, който е възпроизведен във формуляр R018, към който е приложен формулярът с искането.
След като ответникът изпраща уведомление за отстраняване на
нередовности, в отговор от 22.07.2020 година жалбоподателят уточнява, че
обжалва действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното дело
поради липса на законово основание това дело да се образува с оглед липса на
документ на български език. Освен това в посоченото уточнение жалбоподателят
поддържа, че съответният документ следва да е на български, дори и да са
неприложими разпоредбите, намиращи се в Глава 27а от ДОПК. Всъщност се твърди,
че жалбоподателят не е запознат със съдържанието на документите, които са
основание /правен инструмент по смисъла на Регламента за изпълнение/ за учредяването
на изпълнителното производство. Твърди се и, че в съобщението за доброволно
изпълнение не се съдържа именно тази информация. Най – сетне, в уточнението се
твърди, че в случая не били налице условията по чл.78 от Регламента за
изпълнение. Именно с тези аргументи се иска отмяната на действията по
принудително изпълнение и прекратяването на производството по делото.
С обжалваното решение ответникът приема, че се обжалва действието по
образуване на изпълнителното производство предвид уточненията на жалбоподателя,
изложени по-горе. Ответникът описва в решението, че съобразно утвърдени
процедури на функция „Събиране“ , са предприети действия по събирането на
публичните вземания, произтичащи от правен инструмент по смисъла на вече цитирания
многократно Регламент за изпълнение.
Образувано било делото, съответно изпратено е съобщението за доброволно
изпълнение. Ответникът в решението си е аргументирал, че в националното право
/чл.269в, ал.6 от ДОПК/ действително било предвидено изпращане на искане за
взаимна помощ чрез официален формуляр на езика на запитваната държава – членка
или придружаването на искането с официален превод, но в случая публичното
вземане не е в кръга на тези, описани в разпоредбата на чл.269а, ал.1 от ДОПК.
Посочено е в този контекст, че производствата пред НАП се водят на български език, но задължение
на лицата е да представят документ на чужд език, преведен на български език от
заклет преводач, като аналогично задължение за администрацията липсва.
Ответникът се е позовал на чл.21 от Регламента за изпълнение, като е посочил,
че дружеството - длъжник знаело от какво произтичат задълженията му. Обобщено е
най – сетне, че съобщението за доброволно изпълнение не е акт, удостоверяващ
изпълнително действие, и не може да се оспори.
Становището на ответника, отразено в оспореното решение е
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на процесуалните правила.
Действително – обратно на изразеното от жалбоподателя в жалбата му – в
крайна сметка ответникът е констатирал, че се обжалва действие на публичния
изпълнител, представляващо учредяване на изпълнително производство в България
въз основа на искане от страна заявител, основано на правен инструмент,
приложим в страната заявител за вземането за осигурителни вноски, по които
очевидно длъжник е жалбоподателя.
Така или иначе жалбоподателят не оспорва самото съобщение за
доброволното изпълнение, а действието по учредяването на изпълнителното
производство, за което той е уведомен чрез това съобщение, като посоченото се
извлича и от уточняващия жалбата отговор.
Това се потвърждава впрочем и от
преписката, представена на съда, тъй като в нея липсва изрично разпореждане или
постановление по чл.226 от ДОПК на публичния изпълнител, което да учредява
съответното изпълнително производство. Извън горното, действието на публичния
изпълнител се оспорва и с оглед дезавуиране на процесуален принцип съответното
производство да се води на български език с оглед реализирането на правото на
защита на лицето, което е негов адресат.
Следва на плоскостта на конкретния спор да се посочи, че
стълкновителната уредба, която касае споровете досежно вземанията по смисъла на
чл. 75, §1 изречение първо от Регламента за изпълнение, е разписана в чл.81 от
този Общностен акт, който е пряко приложим – аргумент от чл.288, предложение
второ на ДФЕС. Всъщност, защитата на всяко заинтересовано лице, което е адресат
на изпълнителни мерки, предприети въз основа на правните инструменти, действащи
в държавата на органа заявител, се осъществява чрез два предвидени способа.
Основната стълкновителна уредба, която урежда първият способ, е разписана в
чл.81, §1 от Регламента за изпълнение. Според тази разпоредба ако в хода на процедурата по събиране заинтересована страна оспори
вземането и/или правния инструмент, позволяващ неговото изпълнение и издаден в
държавата-членка на органа заявител, тази страна отнася въпроса до
компетентните органи в държавата-членка на органа заявител в съответствие с
действащото в тази държава-членка законодателство като в този случай органът
заявител уведомява незабавно органа, получил искането, за това действие, но
това може да стори и заинтересованата страна. За да се реализира тази
стълкновителна уредба, трябва да е налице оспорване на самото вземане или на
правния инструмент, който позволява изпълнението му /изпълнителното основание
според лексиката на националното законодателство/. При това положение спорът се
разглежда според правната система на държавата, в която е установен органа
заявител по предвидения за защита срещу изпълнението за такива вземания
процесуален ред. Стълкновителната уредба, която урежда вторият способ е
разписана в нормата на чл.81, §3 от Регламента. Според тази разпоредба когато спорът се отнася до изпълнителни мерки,
предприети в държавата-членка на органа, получил искането, въпросът се отнася
до компетентния орган на тази държава-членка в съответствие с нейните законови
и подзаконови разпоредби. Видно е от норма, че когато спорът касае конкретни
изпълнителни мерки /действия/, прилага се правото на държавата, в която е
установен органа, получил искането.
Както е констатирал и ответника, в случая се обжалва именно
изпълнително действие, при което според правилото на чл.81, §3 от Регламента за
изпълнение, спорът се отнася пред компетентния орган на държавата, в която е
установен органа, който е получил искането и то по реда на националния ДОПК. Въпреки, че при съобразяване на искането, формулирано в жалбата и в
уточнението към нея, ответникът правилно е формулирал предмета на спора, в
процесното определение не се е произнесъл по този предмет, като от друга страна
неправилно е приел, че правните действия по запознаване на субекта на
принудителното изпълнение със съдържанието на правния инструмент, на който това
изпълнение е основано, са процесуално законосъобразни, като при това е оставил
жалбата без разглеждане, а не я е отхвърлил по същество.
В
процесното решение се сочи, че са неприложими правилата на чл.269в, ал.6 от ДОПК, тъй като вземането не попада в хипотезите на чл.269а, ал.2, т.1 от с.к.
Поради това ответникът приема, че по чл.55 и чл.14 от ДОПК производствата са на
български език и е задължение на лицата да представят документи на български
език, а не на администрацията.
Действително
вярно е, че за вземания по смисъла на чл.75, §1, изречение първо от Регламента
за изпълнение редът, предвиден в разпоредбите на Глава двадесет и седем „а“ от
ДОПК, не е приложим по аргумент от чл.269а, ал.2, т.1 от кодекса.
Посоченото
обаче не обуславя процесуална законосъобразност на спорното решение. На първо
място, изложените в решението на ответника аргументи не дават отговор на
поставения с жалбата правен въпрос дали действието по учредяването на
принудителното производство е процесуално законосъобразно и дали при
учредяването му публичният изпълнител правилно е приложил процесуалната уредба,
предвидена в чл.76, §2, чл.77, §1 и 2 и чл.78 от Регламента за изпълнение.
Както се отбеляза, съобщението за доброволно изпълнение не е предмет на спора и
изложената в решението аргументация досежно оспорването на това съобщение представлява
удар в празното пространство.
От
друга страна, неприемливо е изразеното в решението становище за липсата на
задължение за органа, получил искането, да уведоми адресата на действията по
събирането за съдържанието на съответния правен инструмент на разбираем за
последния език. Всъщност, както следва от принципното положение, залегнало
в съображение 22 от преамбюла на
Общностния акт, уведомяването на заинтересованите лица има съществено значение.
Видно от това съображение е, че уведомяването на заинтересованите лица е
съществен елемент от правото на защита, като е посочено, че информацията следва
да съдържа и насоки за административните процедури. След като в Регламента за
прилагане няма изричен текст досежно езика, на който съответното лице следва да
бъде запознато със съдържанието на правния инструмент, въз основа на който се
събира вземането, то е приложим принципа на процесуална автономия на страните –
членки, според който процесуалните правила се определят от страната – членка, в
която съответната процедура или производство се прилага. По силата на §2 от
ДОПК във връзка с чл.14, ал.1 от АПК производствата се водят на български език.
В случая разпоредбата на чл.55 от ДОПК е неприложима, доколкото тя касае
материята на писмените доказателства, представени не от водещия съответното
производство орган, а от друг участник в това производство. В процесният случай
се касае до искане със запознаване на съдържанието на правния инструмент, въз
основа на който публичният изпълнител пристъпва към събиране на удостоверения с
него дълг, и задължение на администрацията е да запознае адресата на този
инструмент с неговото съдържание на разбираем за последния език именно по
аргумент от чл.14, ал.1 от АПК във връзка с §2 от ДОПК.
Накрая
следва само отново да се подчертае, че сами по себе си аргументите на ответника
относно езика на производството и на правния инструмент, въз основа на който са
предприети действията по събиране, както и аргументите досежно недопустимостта
за обжалване на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК не
представляват мотиви, свързани с основния процесуален по делото въпрос –
спазени ли са от органа, получил искането по чл.75, §1 от Регламента за
изпълнение условията на чл.76, §2, чл.77, §1 и 2 и чл.78 от този Регламент.
При
това положение незаконосъобразно ответникът приема, че жалбата е недопустима и
я оставя без разглеждане.
Обратно,
жалбата е допустима, тъй като е несъмнено, че изпълнителното дело е образувано
от публичният изпълнител именно срещу настоящият жалбоподател, като не е налице
условието по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, в който случай съдът се произнася по
реда, предвиден в чл.268 от ДОПК.
Посоченото
налага отмяната на обжалваното решение и изпращане на преписката на ответника
за произнасяне по жалбата на дружеството срещу действията на публичния
изпълнител при съобразяване с указанията по прилагането на процесуалния
закон.
Следва
на жалбоподателя да се присъдят разноските, които представляват внесена
държавна такса от 50 лв.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение за оставяне
на жалба без разглеждане №113 от 5.08.2020 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката на
директора на ТД на НАП – Велико Търново за произнасяне по същество по жалбата
на „Евроконструктор“ ЕООД – гр.Свищов, ЕИК *********, против действията на
публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново по изпълнително дело №
*********/2019 г. по описа на дирекцията.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на „Евроконструктор“ ЕООД – гр.Свищов, ЕИК *********,
разноски в размер от 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :