Р Е Ш Е Н И Е
№278 13.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
тридесети юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Зорница Делчева
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №838 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.128 и сл. от АПК вр. с чл.43 ал.3 т.8 вр. с ал.4 от Закона за подпомагане
на земеделските производител, образувано по жалбата на „Гюрля 39“ ООД ЕИК
********* със седалище с. Горно Черковище, община Казанлък, чрез редовно
упълномощен адвокат против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013г. за кампания 2016 изх. №02-240-2600/1888 от 06.08.2019г.
на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което ДФЗ
–РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане на конкретни площи и АЕП код, по Заявление УИН 24/070616/95382
и Приложение за кандидатстване за кампания 2016г, която е четвърта година от
поетия Агроекологичен ангажимент.
От съдържанието на
оспорения административен акт / стр.36 и сл./ се установява, че ДФЗ РА отказва
финансово подпомагане по АП06 за установена площ от 10.13ха в размер на
2377.47лв, по АП08 за установена площ от 28.37ха в размер на 40 449.33лв,
поради неспазване на базови изисквания и за 0.29ха в размер на 413.47лв, поради
установено несъответствие със Специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане“ за 2016г, одобрен със Заповед №РД-46-141/01.03.2017г на Министъра
на земеделието и храните, по АП10 за
установена площ от 10.32ха в размер на 9042.37лв, поради неспазване на базови
изисквания и за 0.12ха в размер на
105.14лв, поради установено несъответствие със Специализирания слой „ Площи
допустими за подпомагане“ за 2016г, одобрен с посочената заповед.
Конкретното неспазване на
базовите изисквания за посочените в колона
7 от таблица на стр. 2-ра от УП установени площи / разликата между
декларираната площ на парцелите и площта от същите, попадаща в допустимия слой
площи за подпомагане за 2016г/ е следното: Неспазване на изискването на чл.13
ал.3 от Наредба №11/06.04.2009г за условията и реда за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013г, което е установено, чрез административна проверка. В
съответствие с т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от
Методика за намаляване и отказване на годишните Агроекологични плащания по
мярка 214 „АЕП от ПРСР 2007-2013, утвърдена със Заповед №РД09-243 от
17.03.2017г на Министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните
периоди на преход към биологично производство, съгласно чл.36, чл. 37 и чл.38
от Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяне по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола, не се предоставя финансово
подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие/периода на преход/, като установения
размер се изключва от избираемия за подпомагане.
На стр.54 по делото е
приложено писмо от Заместник-министъра на земеделието и храните от 11.04.2017г
до Изпълнителния директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – РА, за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013г и мярка 11 „Биологично растениевъдство“ от ПРСР
2014-2020 и във връзка с подготовката за извършване на калкулиране и оторизация
на подадените заявления за кампания 2016г. В писмото е посочено, че съгласно
чл.13 ал.3 от Наредба №11/06.04.2009г за прилагане на мярка 214 „АЕП“,
агроекологичните плащания за периодите на преход към биологично земеделие се
предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на
преход към биологично производство съгласно чл.36, чл. 37 пар.2 и чл.38 пар.3
от Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент №834/2007 на Съвета относно биологичното производство
и етикетирането на биологичните продукти по отношение на биологичното
производство, етикетирането и контрола.
С жалбата се твърди, че УП
не е мотивирано като е постановено и при неправилно приложение на материалния
закон. Отказването на субсидии, поради изтичането на минималния двегодишен
период на преход по чл.36 ал.1 от Регламент 889/2008г / за прехода – Растения и
растителни продукти/ е незаконосъобразно. Не се спори, че насажденията за които
се отказва субсидия са четвърта година в „преход“ – след минималните срокове за
преход по Регламент 889. Твърди се обаче, че в рамките на петгодишния
ангажимент трябва поне веднъж да се получи сертификат от сертифициращ орган за
съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното
производство, по аргумент от чл. 37 ал3 от Наредбата и чл. 58 т.1 буква „д“.
Следователно за четири от всички 5 години от ангажимента е допустимо площите да
са в период на преход, който да завърши най-късно за последната пета година. До
приемането на Методиката, посочена в УП това е била практиката на ответния
административен орган, по който въпрос също няма спор между страните.
Единствения акт, който превръща минималните периоди на преход в максимални е
Методиката. Същата в приложената от органа нейна част е нищожна, защото чл.16
от Наредбата №11/06.04.2009г не делегира правомощия на Министъра на земеделието
и храните да въвежда правила относно сроковете. Единствените въпроси, по които
може да въвежда правила процесната Методика са базовите изисквания по чл.26 от
Наредбата и условията за управление по същата Наредба, но не и относно
сроковете за подпомагане. Дори да не е нищожна, тази Методика не следва да се
прилага по аргумент от чл.15 от ЗНА, тъй като е нормативен акт, който противоречи
на регламент на ЕС и се прилага регламента. Освен това Методиката действа
занапред и не би следвало да има приложение за стопанската 2016г. Освен това
заповедта на министъра на земеделието и храните от 17.03.2017г не е публикувана
в Държавен вестник, поради което не е действащ нормативен акт. Целта на
посочените по-горе Регламенти е да се осигури достатъчен период на преход,
според конкретния случай, за който да се компенсират земеделските стопани,
одобрени за подпомагане, а оспореното УП не постига тази цел, като я игнорира.
От съда се иска отмяна на уведомителното писмо и присъждане на разноските по
делото.
Ответника
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – РА иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата по съображенията, изложени от Заместник-министъра на земеделието и
храните, цитирани по-горе в писмото му до Изпълнителния директор на ДФЗ-РА като
се присъдят и разноските по делото.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена на 03.09.2019г, в рамките на
14-дневния срок за оспорване , считано от 22.08.2019г., поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Страните не спорят по фактите, а именно че описаните в таблица на
стр.2-ра от Уведомителното писмо парцели са заявени за четвърта поредна година
от поетия 5-годишен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., с
посочения код, който е верен, че за посочените в таблицата площи на конкретни
парцели има площи, извън Специализирания слой площи, допустими за подпомагане и
по този въпрос няма наведени оплаквания в жалбата. Освен това видно от
съдържанието на оспореното уведомително писмо, цитирано по-горе и от
релевираните доводи против неправилното приложение на материалния закон,
жалбоподателя е узнал основанието – фактическо / четвърта година в преход/ и
правно, на което се позовава ответния административен орган. Мотивите за
отказа, обективиран в оспореното писмо ясно се съдържат и в кореспонденцията
между Заместник-министъра на земеделието и храните и Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – РА, която сочи, че действително за кампания 2016г и
занапред ще се прилага чл.13 ал.3 от Наредба № 11/06.04.2009г / Наредбата/. Не
са допуснати и грешки при изчисление на размера на поисканата и следваща се
финансова помощ, ако бяха спазени условията на чл.13 ал.3 от Наредбата. Няма
спор и по минималните периоди на преход за заявените със съответните кодове
АП06, АП08 и АП10 площи, предназначени за биологично растениевъдство – растения
и растителни продукти, а не трайни насаждения. За тях минималния период на
преход по Регламент 889/2008г, чл.36 е две години.
Съгласно чл. 36 / Разпоредби за прехода/ от Регламент №889/2009
преходния период на площите, които са предназначени за производство на
биологични растения и растителни продукти, трябва да бъде най-малко две години
преди сеитба. По силата на чл.36 пар.2 от Регламента, компетентния орган може
да признае за преходен период и всеки предходен период, който отговаря на
конкретно посочени условия тоест може да приеме две годишния период за
достатъчен, а може при условията на пар.3 да удължи този период, но след
изтичането му, ако земята е замърсена с неразрешени за биологично производство
продукти. Разпоредбата е ясна и указва, че удължаването на определения изискуем
период на преход, след който продуктите могат да са счита за произведени по
правилата на биологичното земеделие трябва да има конкретно основание. На
одобрените за подпомагане по мярката производители не е позволено, нито на
компетентния орган да удължават периодите на преход, ако предназначените площи
не са били замърсени с неразрешени продукти. Ако не се спазват правилата на периода
на преход, то ще се наложи извод за неспазване на условията по чл.26 от
Наредбата и съответно наличие на основание за прекратяване на ангажимента.
Тълкуването, предложено от жалбоподателя не може да бъде възприето и защото,
съгласно чл.13 ал.3 от Наредбата / Глава трета „Финансови условия за
подпомагане/, Агроекологичните плащания
за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар.
2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Следователно периода на преход не е
въведен с цитираната в УП методика, наред с посочване на разпоредбите на
Регламентите и на Наредбата. Оттук е безпредметно да се обсъжда дали Методиката
е действащ нормативен акт при изпълнение на изискването на чл. 37 ал.1 от ЗНА,
защото не тя е правното основание да се откаже изплащане на подпомагане по
мярката за пълния размер, изчислен върху установените площи на парцелите по таблицата
от страница 2-ра от заявлението. Основанието е на първо място на Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.), на който разпоредбата на
чл.13 ал.3 от Наредбата напълно съответства. По аргумент за противното от тази
правна норма, агроекологични плащания не се
предоставят тоест напълно се отказва искания размер на финансова помощ, когато
тя се отнася за период над определения, който по посочените по-горе съображения
е минимален по отношение определянето на произведената растителна продукция
като биологична и това е всъщност основното правило на чл.36 от Регламента.
Текста му не оставя съмнение и тълкуването предложено от жалбоподателя е
превратно. За да се считат растителните продукти за биологично произведени, то
използваната земя е следвало да бъде в период от поне две години свободна от
забранени продукти, и в съответното състояние. Периода на преход може да бъде
удължаван отново с тази цел след изтичането му само с още една година при
посочените по-горе условия на Регламента, както и да бъде по-кратък ако в
съответен срок преди одобряването по мярката са изпълнени определени условия.
Настоящия състав счита, че приетото по делото заключение не се отнася до спорни
между страните факти, каквито с жалбата не са наведени и се установява от
съдържанието на таблица първа и втора от Уведомителното писмо, че финансовия
размер на отказаната помощ е правилно изчислен. Факта, че за третата година от
ангажимента е изплатена помощ за период на преход, която е по-висока не сочи на
създадени правни очаквания – Регламента допуска максимален срок от три години,
потвърждава се от кореспонденцията между Заместник министъра на земеделието и
храните и Изпълнителния директор на ДФЗ –РА, в която се съдържат и основните
правни мотиви на оспорения административен акт и сред тях не присъства
Методиката. Писмото е на стр.54 по делото и в неговия първи и втори абзац се
коментира съответствието между чл.13 ал.3 от Наредбата и чл.36 от Регламент
889/2008г, който мотив е съответен на съдържанието на правните норми. Периодите
на преход нямат за цел само подпомагане на производителя да постигне състояние
на земята, така че да може да произвежда биологични продукти, а установените
срокове имат за цел да гарантират изпълнението на целта – биологично производство
на растителна продукция, като срокът е не повече от три години. Допустим е не
повече от 3 годишен период на преход след изтичане на минималния от две години,
точно по силата на Регламента, който жалбоподателя счита за приложим и е
приложен според неговия ясен смисъл – Наредбата в чл.13 ал.3 препраща към
Регламента и казва, че се предоставя финансова помощ само за посочените в
Регламента срокове, а те са определени точно, като минимален е условие относимо
към определяне на продукцията за биологично производство. Сертификата за
биологично производство, който трябва да се получи в рамките на 5-годишния
ангажимент няма обуславящо значение за продължителността на периодите на
преход. Задължението да се получи сертификат в рамките на 5 годишния ангажимент
е доказателство, че бенефициера е започнал биологично производство и не
означава, че периодите на преход могат да бъдат поне четири години. Административния
акт е издаден от компетентен орган. С Решение по т.3, прието с протокол от
19.07.2019г., УС на ДФ „Земеделие“ избира В. Г. за изпълнителен директор на
фонда, а той със своя Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г делегира на П. Д. С. –
заместник изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане. На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100лв, както и разноските за вещо лице в размер на 960лв.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЮРЛЯ
39“ ООД ЕИК ********* против Уведомително писмо изх.№02-240-2600/1888/06.08.2019г.
на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „ГЮРЛЯ 39“ ООД ЕИК
********* да заплати на ДФЗ – РА гр. София сумата от 1060лв/хиляда и шестдесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: