ПРОТОКОЛ
№ 147
гр. Благоевград, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря М. Миразчийска
и прокурора Р. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600122 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
За ОП – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор К..
Обвиняемият А., редовно призован, доведен от органите на ОЗ
„Охрана“, явява се лично и със служебния си защитник адв. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ, че делото е образувано по депозирана въззивна жалба
от служебния защитник на обвиняемия срещу определение № 14 от
1
03.02.2024 г., постановено по ч.н.д. 57/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Прави се различен прочит на
събраните доказателства, като се настоява, че същите не са достатъчни за
обоснованост на предположението за авторството на обвиняемия в
извършване на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение,
както и че не са налице опасностите от укриване и извършване на
престъпление. Иска се отмяна на определението и вземане на по-лека мярка
за неотклонение, предлагат се и конкретни – подписка и домашен арест.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така подадената жалба от защитника на
обвиняемия. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. П.: Поддържам подадената жалба срещу определение № 14 от
03.02.2024 г. на РС – Гоце Делчев. Считам същото за неправилно и
незаконосъобразно. Нямам доказателствени искания и няма да соча такива.
Моля да дадете ход на делото по същество.
Съдът, като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определение № 14 от 03.02.2024
г., постановено по ч.н.д. 57/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
Съдията, разглеждал процедурата за определяне на мярката за
неотклонение, правилно е преценил, че в случая са налице всички основания
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В. А..
На първо място касае се за две тежки умишлени престъпления, като са
събрани достатъчно доказателства, от които на този етап от досъдебното
разследване може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
2
ги е извършил.
Освен това са налице и другите предпоставки за вземане на мярката за
неотклонение, а именно съществува реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление предвид обремененото му съдебно минало. Наред с
това са налице и основания да се счете, че е налице опасност обвиняемият да
се укрие, тъй като от материалите по делото е видно, че същият е обявяван за
издирване в хода на ДП № 206 от 2020 г.
С оглед на това са налице всички основания за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и като въззивен съд следва да
потвърдите определението на РС – Гоце Делчев.
АДВ. П.: Считам взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за неправилна и несправедлива, несъобразена с оглед целите на
мерките за неотклонение по НПК.
С оглед събраните по ДП доказателства не е налице обосновано
предположение за съставомерност на деянието по чл. 194 ал. 1 от НК, както и
за деянието по чл. 170 ал. 2 и съответните предложения, посочени в
обвинителния акт от наказателния процес, за които на подзащитния ми е
повдигнато обвинение.
При условие, че има обвинение за кражба на вещи от дома на някого, то
това престъпление включва в себе си и влизане в дадено жилище. Няма как да
се осъществи съставът на кражбата без да има навлизане в жилището, т.е.
обвинението за престъплението кражба поглъща при всяко положение
обвинението по чл. 170 ал. 2 от НК, тъй като при кражба отнемане на вещта
от чуждо жилище поглъща влизането в това жилище. Незаконосъобразно и
несправедливо е да се носи наказателна отговорност и за двата състава. Ето
защо считам, че така повдигнатото обвинение е несъставомерно.
По делото няма доказателства да е извършено престъпление, нито
неоспорими доказателства за участие на обвиняемия в него. Няма
доказателства обвиняемият да е установил свое владение върху кутия
шоколадови бонбони, 2 шоколада, още по-малко върху сума пари на стойност
32 лв. и в този смисъл да е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, в което е обвинен. Дори и пострадалият не твърди в
3
обясненията си да има липса на вещите, посочени в обвинителния акт. За мен
остава загадка на базата на кои доказателства обвинението констатира
липсата на тези вещи, сочени в обвинителния акт. Още повече, че стойността
на твърдените за откраднати вещи само формално осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление и поради своята малозначителност
неговата обществена опасност се явява незначителна.
За да се наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ следва и кумулативно да се изясни в какво се изразява изискуемата
от закона реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Считам, че не съществува и не е установена висока степен на
риска на реализиране на опасността обвиняемият да се укрие или да извърши
друго престъпление. Опасността не следва да бъде хипотетична, а реално
установена, каквото в случая не е.
Доминиращата цел и смисълът на мярката за неотклонение е да се
осигури нормалното протичане и приключване на наказателното
производство и да се гарантира изпълнение на влязла в сила присъда. Тази
цел ще бъде изпълнена, взимайки предвид процесуалното поведение на
обвиняемия, пълното му съдействие на органите по разследването, наличието
на настоящ и постоянен адрес на същия, постоянно местопребиваване в гр. Г.
Д. ул. *, както и стриктно изпълняване на пробационни мерки – два пъти
седмично задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година,
както и полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200
часа, положен в рамките на една година. Тези налични предпоставки
категорично доказват към настоящия момент липсата на опасност същият да
се укрие.
Не съществува и явна конкретна опасност да извърши друго
престъпление. Тази възможност в случая е само хипотетична и се основава
само на предположения от страна на обвинението. Да остане в ареста е
излишна репресия срещу обвиняемия и несъответстваща мярка, целта на
която може да се постигне и с по-лека такава. Целта на мярката за
неотклонение не е да създава повече ограничения отколкото са нужни за
нормалното протичане и приключване на наказателния процес, което може да
бъде осигурено и с по-лека мярка за неотклонение.
Считам, а и трайната съдебна практика на съда на Европейския съюз е,
4
че наличието на други осъждания не може да обоснове необходимостта от
вземане на най-тежката мярка. Ограничението на правото на свобода трябва
да е законосъобразно и пропорционално на защитата и да не създава
ограничения по-големи от действително необходимите. Тези ограничения
биха се постигнали и с налагане на по-лека мярка за неотклонение.
Важни обстоятелства, които считам, че не са взети предвид от районния
съд са от социален характер, а именно семейното положение на В. А.. Той е
баща на бебе на двадесет и няколко дни и е налице необходимост той да е при
детето си и майката, за да се грижи за тях и да им осигурява подкрепа. Като
родител не би изоставил бебето си, а напротив иска да му бъде дадена
възможност да се грижи за него.
Считам, че посредством прилагането на по-лека мярка за неотклонение
спрямо подзащитния ми ще бъде препятствана от една страна възможността
му да върши други престъпления, а от друга – ще бъде осигурено
присъствието му за срочното приключване на досъдебното и съдебно
производство.
Предвид изложеното Ви моля от свое име и от името на В. И. А. да
измените определената му мярка за неотклонение от „задържане под стража“
в по-лека такава, която ще доведе до постигане на целите, визирани в чл. 57
от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ако може да ме пуснете под домашен арест, да съм
поне до делото до бебето си.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Искам домашен арест и
съжалявам за деянието, което направих.
Съдът се оттегля на съвещание.
При съвещанието си съдът намери следното:
Производството е образувано пред въззивния съд по депозирана
въззивна частна жалба от служебния защитник на обвиняемия по ДП №
5
61/2024 г. по описа на РУ – гр. Гоце Делчев към ОД на МВР – Благоевград
против определение № 14 от 03.02.2024 г., постановено по ч.н.д. 57/2024 г. по
описа на РС – Гоце Делчев
И в жалбата, и пред настоящата инстанция се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
определение. Защитникът настоява за липсата на обоснованост на
предположението за съпричастност на обвиняемия към престъплението по чл.
170 ал. 2 от НК със съображения за поглъщането му от хипотези на
престъплението кражба, за което също спрямо обвиняемия е повдигнато
обвинение в рамките на настоящото производство. Сочи, че за част от
предметните на кражбата вещи липсват каквито и да е доказателства за
тяхното отнемане, като настоява, предвид ниската стойност на предмета на
престъплението, а именно 32 лв., че случаят е маловажен и не налага вземане
на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия. Отделно от това
настоява, че данните за семейното му положение, семейните му ангажименти
към новородено дете налагат по-лека мярка за неотклонение от „задържане
под стража“, като настоява за „домашен арест“ или „подписка“.
Представителят на ОП – Благоевград оспорва жалбата, сочи
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
определение, като настоява същото да бъде потвърдено.
Въззивният съд, в рамките на правомощията си, приема, че жалбата е
допустима, доколкото е подадена в срок и от страна в производството, а
разгледана по същество приема, че е неоснователна. В този аспект намира, че
доказателствата по делото в достатъчна степен обосновават съпричастност на
обвиняемия към престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като информация
за това се съдържа в показанията на разпитаните по делото свидетели – П., И.,
Ц., в писмените доказателства по делото и в някаква степен в обясненията на
самия обвиняем. Същите несъмнено изясняват авторството, свързано с
намерението за влизане в чуждо жилище с цел отнемане на чуждо имущество,
както и че е осъществено именно от обвиняемия по делото. В тази връзка
приема за резонни защитните съображения, свързани с несъставомерност на
действията на подсъдимия по другото му повдигнато обвинение това за
проникване в чуждо жилище в квалифициран случай – престъпление по чл.
170 ал. 2 от НК, като приема, че доказателствата по делото изясняват, че
6
проникването в жилището е с цел противозаконното отнемане на вещи от
друго лице без съгласието му, следователно е част от фактическия състав на
кражбата, коментирана по-горе.
От друга страна приема, че данните за обремененото съдебно минало на
обвиняемия, който е осъждан 4 пъти за престъпления против собствеността,
последното от които с влязла в сила присъда на 05.01.2024 г., няколко дни
преди извършване на настоящото престъпление, за деяние от 2020 г., за което
му е било наложено наказание „пробация“, са достатъчен аргумент, че
опасността от извършване на друго престъпление от страна на този обвиняем
е реална, а не хипотетична. Отделно от това, доколкото се съдържат данни за
по-тежки квалификации на кражбата, свързани с особените хипотези на чл.
195 от НК, приема и че характерът и начинът на осъществяване на
конкретното деяние не обуславят маловажност на случая, а предвид и
тежестта на предвиденото наказание са допълнителен аргумент за висок риск
от извършване на други престъпления. Предвид изложеното въззивният съд
приема, че цитираните от защитата ангажименти от семеен характер,
свързани с отглеждане на новородено дете, не намаляват интензитета на
сочената опасност и предвид обстоятелството, че този факт е бил налице към
датата на осъществяване на конкретното престъпление.
Поради изложеното съдът приема, че по същината си определението на
районния съд е правилно, с коригираните от настоящия съд аргументи и
мотиви, като единствената мярка, която би гарантирала добросъвестност на
процесуалното поведение на обвиняемия, е именно и взетата от районния съд
мярка спрямо него „задържане под стража“.
Поради изложеното и на основание чл. 64 ал. 7 и ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 03.02.2024 г., постановено по
ч.н.д. 57/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което по отношение на В. И.
А. с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 61/2024 г. по
описа на РУ – гр. Гоце Делчев към ОД на МВР – Благоевград (№ 1106/2024г.
по описа на Районна прокуратура – Благоевград), е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
7
Определението на въззивния съд е окончателно.
АДВ. П.: Моля протокола, след неговото изготвяне, да ми бъде изпратен
на имейла.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на имейла на адв. П. протокола от днешното съдебно
заседание.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 15.30
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8