р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 22.02.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2148 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 480384-F513099 от 27.11.2019 година на ***, с което на основание чл. 175
ал. І т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 ал. ІІ във вр. с ал. І от ЗДДС н. ***,
представлявано от Л.Т.Ч. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лева за извършено административно нарушение по чл. 41 ал. І от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на финансите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от ***. Последната моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно моли съдът да определи случая като маловажен и
намали санкцията до законоопределения минимум.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява от ***. Последната моли съда
да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и че са спазени всички изисквания
съгласно ЗАНН при съставянето, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от
17.05.2018 година на изпълнителния Директор на НАП е, че
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДДС.
На 13.09.2019 година, *** извършили проверка
на ведомствена бензиностанция ***, находяща се в ***, стопанисвана от ***. При проверката
установили, че в наличната в обекта КДФО се съхраняват дневни
финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS005877 и ИН на ФП № 58005877. Съгласно свидетелство за
регистрация № 4245391 ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № ОБ005877 и ИН на ФП №
58005877 е регистрирано от 17.06.2019 година. При проверка в информационната
система на НАП е установено, че ЕСФП: ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № OS001697 и ИН на ФП № 58001697 е дерегистрирана на 13.06.2019 година.
При проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019 година до
08.07.2019 година, от 31.07.2019 година до 07.08.2019 година и от 30.08.2019 година
до 07.09.2019 година от ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ ИН на ФУ № ОБ005877 и ИН на ФП №
58005877. Установено е, че липсват месечни финансови отчети за юни, юли и
август. От задълженото лице са изискани с ПИП сер.АА № 0373424 от 13.09.2019 година
кленове за периодите: от 31.01.2019 година до 07.02.2019 година, от 28.02.2019 година
до 07.03.2019 година, от 29.03.2019 година до 08.03.2019 година, от 29.03.2019 година
до 08.04.2019 година, от 30.04.2019 година до 07.05.2019 година и от 31.05.2019
година до 07.06.2019 година. Поради огромния размер на кленовете, същите са
представени по електронен път, подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП:
ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ ИН на ФУ № ОБ001697 и ИН на ФП № 58001697 е бракувано и
се намира при сервизната фирма. На 03.10.2019 година в присъствието на
упълномощено лице на дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 41 ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 година
на МФ, който пълномощникът подписал с възражения.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатация, на 27.11.2019 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено административно нарушение по чл. 41 ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на финансите.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
справка за издадените Дневни финансови отчети за месец август 2019 година на ***;
заверени копия на отчет фискална памет /съкратен/ за месеците: август,
септември, октомври и ноември 2019 година на ***; заверено копие на писмо с
изходящ № 53-00-555 от 02.10.2019 година от *** до ЦУ на НАП, Главна дирекция
„Фискален контрол“; заверено копие на писмо с изходящ № 53-00-568 от 07.10.2019
година от *** до инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП; заверено копие от
товарителница на „Еконт“ № 5300235252461; наказателно постановление № 480384-F513099 от 27.11.2029 година на ***;
акт за установяване на административно нарушение № F513099 от 03.10.2019 година на
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП; възражение от името на
жалбоподателя *** с входящ № 13686 от 07.10.2019 година н.Н.Т.н.Н.- ***;
пълномощно от изпълнителните директори н. *** в полза на ***; заверено копие на
протокол за извършена проверка № 0373424 от 13.09.2019 година на ***, ведно с
приложение № 1; заверено копие на опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката в ***; копие на декларация от лице, работещо
по трудово/гражданско правоотношение, подписана от *** от 13.09.2019 година;
заверено копие на блок-схема в *** - 2 от 13.09.2019 година; копие на протокол
№ 1211888 от 03.10.2019 година на ***; заверено копие на Договор № DE0518 за сервиз на ЕСФП от
17.06.2019 година, сключен между *** и ***, ведно с приложение към същия; диагностика
на касов апарат в *** - 2 от 13.09.2019 година; дневен отчет от касов апарат в ***
- 2; 2 броя документи от клен за 13.09.2019 година; Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от
17.05.2018 година на изпълнителния Директор на НАП.
В тази насока са и показанията на свидетелите М.М., Н.П.,
Р.Й. и ***, разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
***, представлявано от Л.Т.Ч. с ЕГН ********** е задължено лице по смисъла на чл. 3 от 1 Наредба № Н – 18/13.12.20106 година на МФ.
Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 Наредба № Н – 18/13.12.20106 година на МФ установява задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
Събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че на 13.09.2019г. при извършената проверка, в наличната в обекта КДФО се съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS005877 и ИН на ФП № 58005877. Съгласно свидетелство за регистрация № 4245391 ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № ОБ005877 и ИН на ФП № 58005877 е регистрирано от 17.06.2019 година. При проверка в информационната система на НАП е установено, че ЕСФП: ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № OS001697 и ИН на ФП № 58001697 е дерегистрирана на 13.06.2019 година. При проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019 година до 08.07.2019 година, от 31.07.2019 година до 07.08.2019 година и от 30.08.2019 година до 07.09.2019 година от ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ ИН на ФУ № ОБ005877 и ИН на ФП № 58005877. Установено е, че липсват месечни финансови отчети за юни, юли и август. В този смисъл съдът прие, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.41, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ.
Съдът не възприе доводите на жалбоподатля за липса на извършено нарушение предвид обстоятелството, че във ***, се извършва зареждане на горива единствено на МПС н. *** и в обекта не се обслужват външни клиенти, като по този начин не се извършват покупко- продажби на стоки и горива, в системата на ЕСФП е била заложена „условна цена“ в размер на 1 лв. с ДДС при зареждане на 1 литър гориво, независимо от вида на горивото - Бензин А-95 Н и Дизелово гориво, както и че към датата на проверката е имало изготвени и приложени дневни финансови отчети в касовите книги и са били предоставени на проверяващите.
Разпоредбата на чл.118 ал.4 от ЗДДС, препращаща към Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ всяко данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на същата наредба.
При така
приетот за установено от фактимеска и правна страна съдът намери, че факта на
извършено от страна на дружеството нарушение по чл. 41 ал. 1 от Наредба Н – 18/
13.12.2006 година на МФ е доказан по несъмнен начин.
Нарушението е такова на формално извършване и с осъществяването на изпълнително му деяние,
същото е било довършено. Реализирана
е безвиновната отговорност на юридическото лице по смисъла на чл. 83 ЗАНН.
Относно доводите на жалбоподателя за
маловажност на нарушението съдът съобрази следното:
Приложението на
чл. 28 от ЗАНН не е изключено при формалните административни нарушения, каквото
е нарушението по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., като преценката следва
да бъде направена с оглед степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. От значение
за преценката за маловажност е тази за конкретната по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде
установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява
върху степента на обществена опасност. Липсата на настъпили вредни последици в
резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет
на обществената опасност. Законодателят е предвидил
административно-наказателната отговорност в случаите на формално нарушение да
се реализира след самия факт на извършване на деянието, без да е предвидил
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези
съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените
случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Същото е издадено в съответствие с
процесуалния и материалния закон. В съответствие с чл. 27 ЗАНН наказанието, наложено на дружеството е
определено на основание чл. 185 ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДДС е правилно
индивидуализирано като вид, а именно имуществена санкция. При определяне на
нейния размер обаче съдът намери, че наказващият орган не е съобразил
конкретната ниска степен на засягане на обществените отношения с
извършеното нарушение, както и че е
извършено за първи път. Ето защо съдът намери, че наложената санкция в размер
на 700 лева е завишена като размер и наказанието е явно несправедливо. В този
смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено като бъде намален
размера на имуществената санкция от 700
лева на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 480384-F513099 от 27.11.2019 година на ***, с което на
основание чл. 175 ал. І т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 ал. ІІ във вр. с ал.
І от ЗДДС н. ***, представлявано от Л.Т.Ч. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено административно нарушение
по чл. 41 ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на
финансите като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700 лева на 500
лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е
изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: