Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 222/14.05.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 203 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по жалба на лишения от свобода К.Т.П., понастоящем в затвора гр. Враца, ЗОЗТ гр.Бойчиновци – 1гр., кл.№1, „ да се образева дело за нанасяне на психически тормоз от затворническата администрация…..нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС..административна психоатака за смазване на достойнството и на здравето ми…Не осигуряване на килия за непушачи, отделна от пушачите.“
В съдебно заседание лишеният от свобода П., нередовно призован, се явява лично, не възразява срещу нередовното призоваване. Поддържа искането си и моли съда да разпореди на ответника да прекрати действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се отказ за смяна на режима за изтърпяване на наказанието, в не осигураване/спиране/ от работа, макар да е настанен в килия за непушачи, там е настанено лице което пуши..“.
Ответникът – началник на затвора Враца, чрез пълномощника юрк.Христова оспорва жалбата и излага съображения по същата, като моли съда да отхвърли искането като неоснователно.
Представителят на ОП Монтана дава заключение за неоснователност на искането в жалбата.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В жалбата излага общи доводи за нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС, като конкретно сочи, че „ не се осигурява килия за непушачи, отделна от пушачите“. В съдебно заседание излага допълнителни доводи за твърдените психически тормоз, свързан с отказа да му бъде променен режима и да му бъде осигурена постоянна работа, както и за килията за непушачи, че в същата е настанено лице което пуши.
Това се възприема като психически тормоз „..смазване на достойнството ми и здравето по заповед на ГД“ИН“ София…“, без да е ясно с кой акт..
Съдът съобразно разпоредбата на чл. 277, ал. 4 от ЗИНЗС, с разпореждане от 27.04.2021 г., е задължил началника на затвора да предостави данни за оспорваните действия относно настаняване на лишените от свобода в килии, предвид твърдяното в жалбата. В случай на издадени разпореждания относно настаняване в килиите, да приложи надлежни доказателства. като изрично е указал да представи доказателства и относно здравословното състояние на П.. Ответникът е предоставил такава информация.
От приложените доказателства – списък по спални помещения към 20.04.2021 г. и към 26.04.2021 г. и медицинска справка се установява следното:
К.Т.П. е настанен в І-во спално помещение за непушачи, като към 20.04.2021г. в помещението е бил настанен и лишеният от свобода Галин, но към 26.04.2021г. същият вече не е в І-во спално помещение за непушачи. Очевидно П. през цялото време е настанен в помещение за непушачи, но явно е имало нарушител в помещението, който впоследствие е бил преместен в друго помещение. В медицинската справка е посочено, че здравословното състояние на П. е много добро. Същият не оспори така установените факти, но твърди, че безпричинно не му променят режима и не го допускат за работи, което е психически тормоз, без да представя никакви доказателства в тази насока. Въпреки изричните указания кога са извършени тези неправомерни действия и от кого, същият отговоря, че не знае кога, а и има смяна на ръководството, поради което не знае кой ги е извършил, но това продължава постоянно. Не му разрешили предсрочно освобождаване, не му променяли режима и не го допускали да работи постоянно.
При тези фактически установености, съдът прави следните правни изводи:
Между страните няма спор, че към момента на подаване на жалбата, както и към момента на провеждане на съдебното заседание, оспорващият е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Враца, ЗОЗТ Бойчиновци, поради което е активно процесуално легитимиран да предяви иск по смисъла на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. Основната цел, преследвана от закона и Европейска Конвенцията за правата на човека е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие. В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.
Съответно според чл. 276, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според втората алинея - липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК.
Разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.
Съгласно чл. 278 от ЗИНЗС, съдът е изискал от началника на затвора Враца данни относно настаняването на лишените от свобода в спални помещения, както и данни за здравословното състояние на оспорващия П.. С представените писмени доказателства, безспорно се установява, че същият е настанен в спално помещение за непушачи, което същият потвърди и в с.з., но изложи довод, че едно от лицата настанени в спалното помещение е пушил, но след жалбата му бил преместен в друго помещение, т.е. към настоящия момент той е в помещение за непушачи и нарушителят вече не е в това помещение. Относно другите общи оплаквания касаещи режима, който е общ и относно осигуряване на постоянна работа, съдът намира за твърде общи и неясни, т.к. не се сочи нито времеви период, нито конкретно действие или бездействие, няма данни и за заявени от оспорващия П. искания към затворническата администрация. От медицинската справка не се установява влошено здравословно състояние на оспорващия.
При така обсъдените доказателства, съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, „ за психически тормоз и неосигуряване на килия за нупушачи, отделна от пушачите..“.
Следва да се отбележи, че с оглед на разпоредбите на цитирания чл.104 от ППЗИНЗС“Към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство…“, пред съда не бяха представени доказателства за това твърдение. От всички представени писмени доказателства, се установява, че по отношение на лишеният от свобода К.Т.П. са взети мерки за осигуряване на спално помещение за непушачи, както и , че лицето което е пушило в помещението, вече не е в това спално помещение. Горното не се опровергана и от обясненията на лишения от свобода, разпитан в съдебното заседание.
Изложените общи доводи за ограниченията и неудобствата, които в случая лишения от свобода търпи са пряко следствие от наказанието, наложено му с влязла в сила присъда, а не са в следствие на незачитане на закона от страна на затворническата администрация.
С оглед направените констатации за липса на извършено незаконосъобразно действие или бездействие от страна на длъжностни лица на ответната страна, не е установено и доказано спрямо оспорващия да са извършени действия, които да представляват нечовешко и унизително отнасяне, респективно които да обосновават нарушение на чл. 3 от Европейска Конвенцията за правата на човека, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр.Враца, ЗОЗТ Бойчиновци, за преустановяване на действието на затворническата администрация, с която на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 и 2 ЗИНЗС се иска да бъде прекратено незаконосъобразното действие на ответника в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС“ психически тормоз“ и изразяващо се в „ неосигуряване на килия за непушачи, отделна от пушачите“.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Монтана, в срок от 3 дни от съобщаването му на страните съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.
На
основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането да се изпрати незабавно
на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: