№ 17614
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110136922 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Т. С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците- Н. И. Н. и В. И.
Н., да заплатят при условията на разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: 1073,42
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
04.2020г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., вх.,, аб. № 303431,
сумата от 120,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
31.05.2021г., сумата от 39,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.05.2018г. до 04.2020г. и 6,76 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 25.06.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че Р. В. П. е била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, разделно отговорна за
задълженията си към „Т. С.“ ЕАД заедно с Н. И. Н. и В. И. Н.. Сочи, че ответниците са
ползвали топлинна енергия на процесната стойност за процесния период, като не са я
заплатили. С уточнителна молба от 02.08.2021г. ищецът сочи, че искът е насочен срещу
наследниците на Р. П.[1]Н. И. Н. и В. И. Н., които следвало да заплатят по 1/2 от
претендираните суми. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
чрез назначения от съда особен представител, с който се оспорват предявените искове.
1
Твърди, че Р. П. не е била клиент на „Т. С.“ ЕАД, поради което не дължат никакви суми за
топлинна енергия. Сочи, че не било доказано и твърдението, че ответниците са наследници
на Р. П.. Твърди, че положеният подпис на заявление-декларация от 18.05.2004г. не е на Р.
П.. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да не разглежда
предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т. С.“ ЕООД, не е взело становище по
основателността на исковете.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото са приети като доказателства заявление-декларация от Р.
В. П. от 28.04.2004г., с което е поискала да й бъде открита партида за процесния имот, като е
посочено, че домакинството й се състои от трима членове. Заявлението-декларация е било
оспорено от ответника по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, като с определението от 17.07.2023г.
съдът е открил производство по оспорване автентичността му в частта на подписа, положен
за Р. П.. От приетата съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като пълно и
2
компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че Р. В. П. е положила
подписа в графа „подпис“ след датата „28.04.2004г.“ на заявлението-декларация. С оглед на
което по делото е установена автентичността на приетото заявление-декларация.
Представено е писмо от М., Централно военно окръжие с вх. № 7700/27.12.2012г. по
описа на „Т. С.“ ЕАД, в което е посочено, че е извършена продажба на имот- ап., находящ се
в гр. С., ж.к., бл., вх.,, от жилищния фонд на Министерство на отбраната, на И. Н. П. и Р. В.
П. на 31.03.1992г.
Представено е писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
Общински приходи- Искър с рег. индекс П-6514 от 31.05.2017г. по описа на „Т. С.“ ЕАД, в
което е посочено, че за недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх.,, ап., в декларацията по
чл. 14 ЗМДТ, подадена на 06.07.2004г. от Р. П. като основание за придобиване на имота е
посочено наследство, както и че данъчно задължените лица за периода от м.05.2013г. до
04.2015г. за недвижимия имот са: Р. В. П. за 4/6 идеални части; Н. И. Н. за 1/6 идеална част;
В. И. Н. за 1/6 идеална част.
Представено е удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на И. Н. П., видно
от което същият има съпруга- Р. В. П. и двама сина- Н. И. Н. и В. И. Н.. От удостоверение
за наследници на И. Н. П. се установява, че същият е починал на 06.02.2004г. и е оставил за
свои законни наследници- Р. В. П., Н. И. Н. и В. И. Н..
От удостоверение за наследници на Р. В. П. се установява, че същата е починала на
07.11.2020г. /след процесния период/ и е оставила за свои законни наследници- Н. И. Н. и В.
И. Н..
От приетия Договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 31.03.1992г. въз основа на заповед №
7729 от 12.11.1991г. на началник на КЕ и ГЖЧ, одобрена от началника на поделение 22690-
МНО- София, е продаден на И. Н. П. и Р. В. П. следния недвижим имот- апартамент,
стопанисван и управляван от Министерство на народната отбрана, находящ се в гр., ж.к.,
ап., ет., бл., вх.,.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че Р. П. и И. П. са придобили процесния имот през 1992г. въз основа договор за
продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти, както и че след смъртта на И. П., неговите наследници са придобили въз основа на
наследствените си права съответните идеални части от правото на собственост върху имота.
Безспорно се установява и че Р. П. е подала молба-декларация за откриване на партида на
нейно име за процесния имот, както и че наследници на Р. П. са именно ответниците по
делото.
Поради гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот следва да изводът, че страни
по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди са
именно ответниците, които са отговорни към „Т. С.“ ЕАД за задълженията за заплащане на
ползваната топлинна енергия за процесния имот в качеството им на съсобственици на
3
същия, както и в качеството им на наследници на Р. П., починала след процесния период.
Така същите са пасивнолегитимирани да отговорят по процесните искове именно при равни
квоти- по 1/2 всеки.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с определението от 17.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия
на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
на 1073,42 лева.
На следващо място от представените от ищеца договор № 442 от 20.11.2001г., сключен
между фирмата за дялово разпределение и ЕС, протоколът от 16.10.2001г. от ОС на ЕС,
както и договор № Д-0-67 от 03.06.2020г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Т. С.“ ЕООД, се
установява, че дяловото разпределение е възложено на третото лице-помагач. В чл. 36, ал. 1
от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 39,71 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
4
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2021г. върху
главницата от 1073,42 лева е 120,43 лева, какъвто е и претендираният общ размер на
лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответниците иск за сумата
от 6,76 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 31.05.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, относно релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /25.06.2021г./ не са налице погасени по давност вземания за цена на доставена
топлинна енергия по месечни сметки за процесния период. Вземането за първото процесно
вземане, а именно за 05.2018г. е станало изискуемо на 14.07.2018г. с изтичане на 45-дневния
срок, считано от 01.06.2018г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на
5
14.07.2021г., след удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който
не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок
изтича на 21.09.2021г. – след датата на исковата молба.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2021г.
На последно място, към датата на подаване исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността, се установява, че вземанията за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 05.2018г. до 04.2020г. също не са погасени по давност.
Вземането за м. 05.2018г. е станало изискуемо на 01.06.2018г., като след удължаване на
давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 08.08.2021г. – след
датата на исковата молба.
Поради гореизложеното предявените искове за заплащане на цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., както и
за мораторна лихва върху цената на доставена топлинна енергия са основателни и следва да
бъдат уважени. Следва да бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторна лихва
върху цената върху услугата за дялово разпределение по гореизложените съображения.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, като ответниците са
били представлявани от особен представител в производството и не са сторили разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 300 лева, депозит за ССчЕ в
размер на 250 лева, депозит за СПЕ в размер на 400 лева, депозит за особен представител в
размер на 316,82 лева, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 1366,82 лева. С оглед
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1359, 37
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. С., общ., ж.к., бл., вх.,, ап., да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК:, с адрес на управление: гр.
С., ул., №,, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: 1073,42 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до 04.2020г. в
топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., вх.,, аб. № 303431, сумата от
120,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2021г.,
сумата от 39,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
6
м.05.2018г. до 04.2020г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба- 25.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 6,76 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г.
ОСЪЖДА Н. И. Н. и В. И. Н. да заплатят на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1359, 37 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7