О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№25
17.01.2020г., град П.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №317 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№10097/20.12.2019г. от С.А.С., подадена чрез назначения му особен представител адв.Г.М., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която е осъден да заплати на Ф.Й.М. такива в размер на 2300лв., от които 2000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв. за възнаграждение за особения представител. Счита, че тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., за неоценяем иск, какъвто е предявеният спрямо него, е 300лв., в какъвто размер то е възприето в първоинстанционното производство и в какъвто е определено възнаграждението за особения представител, и доколкото фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни, то, с оглед и на изричното възражение за прекомерност, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят на 300лв. В условия на евентуалност, в случай, че молбата не бъде уважена, се претендира за увеличаване на възнаграждението за особения представител за втората инстанция.
Ответникът по молбата Ф.Й.М. е депозирал чрез пълномощника си адв.С.Ц. писмено становище, посредством което счита искането за изменение на решението в частта му за разноските за недопустимо, поради това, че по делото в срок е бил представен списък на разноските и доказателства за тяхното заплащане, но валидно възражение за прекомерност срещу тях не е било направено, а, дори и такова да бе заявено, то същото е немотивирано относно фактическата и правна сложност на делото, с която размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен. Поддържа да не е налице законово изискване за равенство между уговореното с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение с определеното от съда за особения представител, като счита за недопустимо едва с молбата по чл.248 от ГПК да се претендира за по-високо възнаграждение на особения представител. Застъпва, че след като в мотивите на решението въззивният съд е взел становище по направените възражения за прекомерност, искането цели пререшаване на този въпрос, поради което е недопустимо.
Молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е подадена в срока за неговото обжалване по чл.248,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – жалбоподател-ответник по делото. Тя касае заплатените от жалбоподателя-ищец разноски за адвокатско възнаграждение по неоценяемия иск с правно основание чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка от 05.06.2014г. в размер на 2000лв., за чието намаляване се претендира посредством нея. Доводът на ответника по молбата за липса на надлежно заявено възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК касае нейната основателност, а не допустимостта й, както неправилно счита той. Това се отнася и до основателността на такова възражение, включително в случая, в който то е било разгледано по същество и обсъдено в мотивите при постановяване на решението. В производството по чл.248 от ГПК е допустимо съдът да измени постановеното от него решение в частта му за разноските, когато установи, че при произнасянето си относно тях е допуснал грешка при формиране на фактическите констатации и правните изводи, която преценка се основава единствено на фактите и обстоятелствата, настъпили до приключване на устните състезания по делото, но не и на последващи постановяването на решението такива. При това положение липсата на своевременно заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение би довело до неоснователност, а не недопустимост, на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, а разглеждането на такова при постановяване на решението не съставлява процесуална пречка за промяна на преценката относно неговата основателност при допуснати фактически и правни пропуски. По тези съображения молбата се явява допустима.
По същество с постановеното по делото Решение №184 от 12.11.2019г. е потвърдено решението по гр.дело №1464/2016г. на Окръжен съд-П. в частта му, с която е уважен иска на Ф.Й.М. срещу С.А.С. за нищожност на упълномощителната сделка от 05.06.2014г., и в частта му, с която е уважен предявения от Й.Ф.М. против В.Д.Б. и Н.Т.Т. установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, като решението е обезсилено в частта му, с която е уважен предявения от Ф.Й.М. против В.Б. и отхвърлен спрямо М.Н.Б. иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, и е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ф.Й.М. срещу М.Б. иск по чл.124,ал.1 от ГПК, и производството по този иск е прекратено. Във връзка с искането на жалбоподателя Ф.М. за присъждане на разноски за въззивното производство е прието в мотивите, че такива той е заплатил за държавна такса от 1944,02лв., които не му се дължат, с оглед неоснователността на въззивната му жалба, за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. и за възнаграждение за особения представител на жалбоподателя С.С. в размер на 300лв., които последни му се дължат изцяло, с оглед уважаването на иска спрямо С.. Отчетено е, че ответниците Т. и Б. са заявили възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По повод на него е прието, че първоинстанционното решение е обжалвано досежно неоценяемия иск за нищожност на упълномощителната сделка и оценяемите искове за недействителност на договора от 19.06.2014г. и установителен собственически всеки с цена 194402,90лв., за които минимумите по чл.7,ал.1,т.4 и ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. възлизат съответно на 300лв. и по 5418,06лв. или общо на 11136,12лв., която сума заплатеното адвокатско възнаграждение да не надвишава, поради което, а и с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото, възражението за прекомерност да е неоснователно. Тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено за цялостната защита във въззивното производство по посочените искове, без да е разграничено по размер за всеки от тях в рамките на общата сума от 6000лв., е прието то да е по равно за всеки иск или по 2000лв., при което и с оглед уважаването на иска за нищожност на упълномощителната сделка спрямо С. той да дължи на М. сумата от 2000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Противно на твърденията на ответника по молбата Й.М. за липса на валидно заявено от С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, такова е било формулирано изрично и своевременно чрез особения представител адв.М. в хода на устните състезания в проведеното на 14.10.2019г. съдебно заседание. Това възражение не е било разгледано и обсъдено при постановяване на решението и присъждане на разноските. Разгледано е било единствено възражението на ответниците Т. и Б. във връзка с предявените спрямо тях искове, а, според чл.2,ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Това налага пропускът да бъде разгледано възражението на С. да се отстрани в настоящото производство по чл.248 от ГПК. От значение за основателността му е единствено обстоятелството дали адвокатското възнаграждение е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, но не, както неоснователно счита молителят, дали то е идентично по размер на възприетия в първоинстанционното производство и на определения за възнаграждението на особения представител на насрещната страна. Въззивният съд не е обвързан от преценката на първоинстанционния досежно дължимия размер на разноските за производството пред него. Правилността й се преценява по реда на чл.248 от ГПК при сезиране от заинтересованата страна и при обжалване на определението в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност. Адвокатското възнаграждение е предмет на свободно договаряне при наличието на писмен договор между адвоката и довереника, какъвто жалбоподателят-ищец Ф.М. е сключил, за разлика от възнаграждението на особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК на жалбоподателя-ответник С.С., което се определя от съда и може да бъде и под минималния размер за разлика от редукцията по чл.78,ал.5 от ГПК на заплатеното по договора, която не позволява присъждане на по-нисък от минималния размер. Този различен режим сам по себе си обосновава и наличие на различие в размера на възнагражденията в двата случая, както резонно счита ответникът по молбата. Доколкото меродавна за него е действителната фактическа и правна сложност на делото, която е еднаква за двете насрещни страни, както застъпва молителят, съобразяването й е предмет на преценка към момента на приключване на устните състезания по делото, до който следва да са заявени и съответните искания в тази насока по чл.78,ал.5 от ГПК и за увеличаване възнаграждението на особения представител на ответника, доколкото то е за сметка на ищеца. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за неоценяемия иск за нищожност на упълномощителната сделка е 300лв., съгласно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Този иск е бил със значителна фактическа и правна сложност и обуславящ за останалите. Заплатеното за производството по него адвокатско възнаграждение от 2000лв., обаче, е прекомерно, тъй като надвишава минимума почти седем пъти. Това налага разноските за него да бъдат намалени на 1000лв. посредством изменение на решението в тази му част.
Искането на молителя за реципрочно увеличаване на възнаграждението за особения представител следва да се остави без уважение като несвоевременно заявено до приключване на устните състезания по делото.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №184 от 12.11.2019г., постановено по
в.гр.дело №317/2019г. по описа на Апелативен съд-П., в частта му за разноските, с която С.А.С., ЕГН **********,
с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, е осъден да заплати
на Ф.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.Ц., сумата от 2300лв.
/две хиляди и триста лева/, представляваща разноски за въззивното производство,
КАТО НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски на 1300лв. /хиляда и триста
лева/.
Определението
в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на С.А.С. и Ф.Й.М..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв.Г.М. като особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на С.А.С.
за увеличаване размера на възнаграждението й за въззивното производство.
Определението
в тази му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: