№ 2359
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205170 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.А.Н., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4370375, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят Н., редовно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. По съображения изложени в жалбата си, моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователан.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.01.2021г. в 13:15ч. в гр. Пловдив, на бул. „Пазарджишко шосе 4-
ти км“ /Общински приют за безстопанствени кучета/, посока изток било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. „Рено Канго“ с рег. №
****, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ CORDON-
M2 MD1196, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била
установена скорост от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 27
км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
А.А.Н., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Н.
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание
писмени доказателства - снимков материал, справка за собственици на
превозното средство относно л. а. „Рено Канго“ с рег. № ****, Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-670/11.01.2021г., Заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, писмо №
АУ000029/33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология,
Протокол от проверка № 10-С- ИСИС/21.02.2020г., надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Н., управлявайки л. а. „Рено Канго“ с рег. № ****, е
превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в
населено място. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният
към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от
който с категоричност се установяват както датата и часът на нарушението,
измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя,
където е било извършено нарушението с посочен административен адрес,
географските координати, така и посоката на движение на автомобила и
неговите идентификационни данни.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението. Правилно е и отразяването, че в случая е била
нарушена нормата на чл.21 ал. 1 от ЗДП.
2
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
/ОДМВР - Пловдив/, мястото / бул. „Пазарджишко шосе 4-ти км“, „Общински
приют за безстопанствени кучета“, посока изток, датата /08.01.2021г./,
точният час на извършване на нарушението /13:15ч./, регистрационният
номер на МПС /****/, собственикът на когото е регистрирано превозното
средство /А.А.Н./, описание на нарушението /управление на лек автомобил с
установена скорост 77 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност
на скоростта 27 км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът
на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
/14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече
е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя Н., като
собственик на л. а. „Рено Канго“ с рег. № ****, доколкото от данните по
делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по
чл.189 ал.5 от ЗДП.
В случая е налице административно нарушение, установено с ATCC
CОRDON-M2 MD 1196, монтирано на статив, разположен от контролния
орган на пътното платно, което е видно и от приложения по делото снимков
материал на разположението на техническото средство. Посоченото изключва
същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се
„мобилно“ по своя характер. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай.
От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното
нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от
мобилна система за контрол.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно разпечатка
от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на
Български институт по метрология, от която се установява, че в регистъра
под № В-46 е вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
3
комуникации тип CОRDON-M2.
По делото е приложен и Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство. В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 80 км/ч. В
горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС
изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при
техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на
това в полза на нарушителя от измерената скорост 80 км/ч, са били
приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 77 км/ч,
която скорост е указаната в ЕФ.
Налице е и Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
670/11.01.2021г. по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото
средство, което го е заснело, посочени са начало и край на работа, като в този
часови диапазон попада и времето на заснемане на процесното нарушение, и
към него е приложена снимка на разположението на АТСС, доказателства за
което са представени в административната преписка. Протоколът е надлежно
попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за
законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според
настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по
преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в
снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото
средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във
времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Действително в протокола е посочен
номер на служебен автомобил, което е изискване само в случаите, в които
нарушението е установено с мобилно АТСС в МПС, а настоящият не е такъв,
доколкото, както беше посочено, техническото средство е било монтирано на
статив, което макар и да има характер на временно разположено на участък от
пътя и да се явява „мобилно“ по своя характер, не е такова, монтирано в
МПС. Доколкото обаче е налице съответствие между посоченото в протокола
техническо средство и това, с което е било заснето нарушението за скорост,
следва да се приеме, че същият удостоверява законосъобразното използване
на процесното АТСС, като посочването на номер на служебен автомобил е
техническа грешка, допусната при изготвяне на протокола, която не го
лишава от характера му на официален свидетелстващ документ. Чл.84 от
4
ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК само относно изрично посоченото
в него, доколкото в ЗАНН няма особени правила. Такова препращане няма
към регламентирания в чл.130 от НПК ред, по който се извършват поправки,
изменение и допълнение в протокола. Наред с горното следва да се отбележи
и това, че съгласно чл.85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, се прилагат
разпоредбите на ЗДП.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като същото е ясно и точно описано. Безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като е
превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в населено място,
управлявайки процесното МПС с 27 км/ч повече от законово позволеното.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182 ал.1 т.3 от
ЗДП водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената
максимална скорост от 50 км/ч в населено място с 21 до 30 км/ч, се наказва с
глоба в размер на 100 лв. Наложената глоба е във фиксиран размер, който не
подлежи на редуциране от страна на съда.
Съдът намира, че от целия доказателствен материал безспорно се
установява вмененото на жалбоподателя нарушение, при спазена процедура
по неговото установяване и законосъобразното съставяне на процесния ЕФ.
С оглед изложено съдът счита, че обжалваният ЕФ, като
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4370375, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на А.А.Н., ЕГН **********, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Пловдив
5
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6