№ 308
гр. Варна, 27.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Г. Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600240 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Г. Г. Ф. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв.Н. Н. И. и адв.П. И. Д. от АК – Варна, редовно
упълномощени от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Наследник на гражданския ищец М. К. – Г. М. К., редовно призована,
явява се лично.
Наследник на ГР.ИЩ.М.К. - Г. К.: - Заявила съм, че желая да встъпя в
процеса.
С оглед изразеното становище от наследника на гр. ищец, СЪДЪТ
счита, че следва да бъде допуснато правоприемство в процеса като бъде
конституирана като гр. ищец Г. М. К. като наследник на пострадалия в
резултат на деянието и граждански ищец в първоинстанционното
производство - М. К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА правоприемство в процеса и КОНСТИТУИРА Г. М. К. като
граждански ищец - наследник на М. К..
АДВ.И.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Представям доказателства и моля да се приемат –
характеристика и трудов договор на подсъдимия.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
1
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Да се приемат представените доказателства,
запозната съм с тях.
ГР.ИЩ.Г.К. /наследник на гр.ищец М.К./: –Желая да се гледа делото,
няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи. Да се приемат
представените доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
С оглед на приложените от първоинстанционния съд при връчване на
преписи от жалбата на подсъдимия на гражданския ищец М. К. към момента
на нейното депозиране препис-извлечение от акт за смърт на последния ведно
с удостоверение за наследници, същите следва да се приобщят като
доказателствения материал по делото, поради което, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по ВНОХД: препис-
извлечение от акт за смърт, издаден от Община Аксаково – лист 17 от делото
и удостоверение за наследници от Община Аксаково – лист 19 от делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от защитника на подсъдимия в
днешното съдебно заседание - препоръка, референция за Г. Ф. и трудов
договор № 2/13.10.2020 година.
СЪДЪТ докладва постъпило допълнение към въззивна жалба с входящ
№ 6592/26.10.2022 година в 16:04 часа, в която се развиват допълнителни
съображения по вече депозираната жалба. С оглед на късния час на
депозираното допълнение, съдът е разпоредил да се връчи препис от същото
на Апелативна прокуратура – Варна - връчено е такова, за разлика от
конституирания в днешното съд. заседание като гр. ищец правоприемник Г.
К..
ПРОКУРОРЪТ: - Получих допълнение, не правя възражение.
СЪДЪТ запознава гр.ищец Г.К. с постъпилото допълнение към въззивна
жалба на подсъдимия.
ГР.ИЩЕЦ Г.К. - Наследник на М. К.: – Не възразявам да се разгледа
днес делото и за това, че не ми е връчен препис, да се разгледа делото, не ми
трябва време за защита.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.И.: – Уважаеми Апелативни съдии, в мотивите си към решението
2
Варненския окръжен съд приема, че от субективна страна подзащитния ми Ф.
е извършил деянието при алтернативен умисъл като това становище съдът
формира от причинените на пострадалия увреждания, от които е могло да
настъпи смъртта му, т.к. ударите били много на брой, нанасяни със сила, в
уязвими органи на тялото и, че той е съзнавал своето деяние и е допускал
като алтернатива или смъртта на пострадалия или неговото увреждане.
Защитата не е съгласна с това становище на съда, предвид събраните по
делото доказателства. От изготвената СМЕ се установява, че ударите или
уврежданията, които е получил пострадалия са 8 на брой, не по-малко от 8 на
брой, без да се уточнява като горна граница евентуалния брой на
уврежданията, които от своя страна само два от тези удара са установени в
областта на главата на пострадалия, а именно в тилната част единия и втория
в областта на носа. Останалите 6 увреждания, които са установени са били в
областта на бедрата.
Съдът неправилно кредитира изцяло показанията на свидетелите
Дъбнишка и Янев, относно силата и интензитета и областта, в която са
нанасяни ударите. Това съображение се обосновава от противоречието, т.е.
ние не сме съгласни с това становище на съда във връзка с дадените
показания в съдебно заседание от единия свидетел и прочетените показания
на втория свидетел. И това, което те са заявили и отразеното в СМЕ.
Единия свидетел е видял 3-4 удара и то нанасяни от кръста нагоре, а
втория е видял само 2 удара, които също са в областта на ребрата, гърдите и
ръцете.
Видно от СМЕ в торса на пострадалия, т.е. ребрата, гърдите и врата
такива удари не са нанасяни никога и тук се получава разминаване от
видяното от тези свидетели и приетото кредитирането в тази част на техните
показания.
На второ място съдът приема, че в следствие на тяхната намеса е било
предотвратено по-тежко увреждане на пострадалия и е било осуетен опита за
извършване на това деяние, което, според съда, е предприел подзащитния ни.
В случая искаме да заявим, че в експертизата – видео-техническата и
лицево-идентификационната експертиза вещото лице заявява, че има, дали са
замахвания и удари, той само казва, че вижда нанасяне отгоре надолу удари,
но не посочва в коя част и в коя област на тялото са, т.к. това не може да бъде
установено от самата експертиза и тези замахвания са общо 21 на брой.
Ако двамата свидетели са видели замахвания или нанасяне на удари от
порядъка на 3-4 то ако подзащитния ни е имал намерението и умисъла да
причини смъртта на пострадалия то преди тези, установеното от двамата
свидетели нанасяне на удари са много повече, близо 17 удара, които, ако той
е имал намерение да причини смъртта в този интензитет би извършил това
свое деяние .
Защитата прави своята преценка, че подзащитния ни, в случая
подсъдимия не е имал това убеждение в себе си и умисъл да причини смъртта
3
на пострадалия, а е имал единствено за цел да причини неговото телесно
увреждане, но без да се причинява смъртта.
На второ место, ако говори за алтернативно причиняване, то според
практиката и на Варненския окръжен съд и на Апелативен съд - Варна самото
нанасяне трябва да бъде концентрирано в една област на тялото, говорим в
жизнено важен орган, а в случая главата.
Ако подзащитния ни имаше намерение да извърши убийство то всички
тези удари, които той е нанесъл на пострадалия биха ориентирани само в
областта на главата, а не, както се вижда от СМЕ, че само два от тези удара са
установени в главата, а всички останали са в областта на бедрата на
пострадалото лице.
На следващо място, съдът не кредитира дадените показания на
свидетелката Момчилова и свидетеля Станев. Свидетелката Момчилова е
видяла как пострадалия пада излизайки от двора и прескачайки оградата.
Тези показания съдът не приема като се мотивира, че времето, за което
пострадалия би паднал на земята и от там за да излезе на главния път е много
малко и това не може да се установи по безспорен начин, че имено падането е
предизвикало увреждането на пострадалия в тилната част на главата.
Смея да твърдя, че никъде в делото няма представени такива
доказателства, че времето от падането до излизането на улицата е
недостатъчно да настъпи такъв удар.
В СМЕ такава задача не е поставяна, вещото лице не давало някакво
становище по отношение възможността пострадалия да се самонарани и след
това да се появи на улицата.
Още повече, че в съдебно заседание вещото лице заяви пред нас, че
единствено този удар, който е в тилната част на главата може да се получи
при падане върху тъп предмет. Всички останали удари вещото лице заяви, че
са в следствие на нанасяни на удари с цилиндричен предмет. Защитата никога
в съдебно заседание пред Окръжен съд не сме твърдели, че останалите удари
не са нанесени от подзащитния ни. Единствено, което ни е оспорваме това
беше удара в тилната част на пострадалото лице.
На следващо място, от приложеното по делото видео-заснемане се
вижда, че когато подзащитния ни е нанесял ударите пострадалия е бил с лице
срещу него през цялото време. Бил е на земята, но е бил в полуседнало
положение с лице срещу него.
И от тук е нашето становище, че няма как удара в тилната част да бъде
нанесен когато пострадалия е вече на улицата, а основното, което ние
заставаме като теза е, че този удар е получен между оградата и бус-а когато
пострадалия прескача тази ограда.
На следващо място съдът не приема и показанията на свидетеля Станев,
който е бил съкилийник заедно с пострадалия К. и именно в затвора същия му
е заявил, че е получил това увреждане прескачайки оградата, но поради
4
факта, че той желае да накаже по някакъв начин подзащитния ми и да получи
някаква финансова облага от това, е заявил, че това увреждане е получено не
от него при самонараняване, от удар от подзащитния ми.
Отново съда не прие тези показания, изтъквайки, че няма как
пострадалия да бъде ударен и след това да излезе веднага на улицата, без да
получи някакви странични отклонения.
На следващо място, по отношение на това обстоятелство, дали
пострадалия е получил удар и какво е било неговото състояние към момента
след нанасяне на побоя, съдът приема, че предвид това, че той е бил в
полунеадекватно състояние и лежащ на платното тези удари са допринесли,
ударите нанесени от подзащитния ни, са допринесли за това негово
състояние.
Защитата отново заявява, че в случая съда не коментира и не изследва
дадените показания в съдебно заседание от приятеля на пострадалия
Красимир Василев.
Именно в съдебното заседание същия заяви, че непосредствено преди
случая, който е бил нанесен побоя на пострадалия, двамата са употребили
наркотични вещества, а те са хероин и мета амфетамини и след това вече
пострадалия е тръгнал от местото където те са употребявали тези наркотични
вещества. Физиологичното състояние на едно лице, употребило половин час
преди това тези наркотични вещества неминуемо води до неговата
неадекватност и невъзможност да той да бъде контактен. Това обстоятелство
съдът не кредитира в своите мотиви и не обсъжда тези факти.
На следващо място бих казал, че по отношение на това дали е настъпил
физиологичен афект, т.е. от страна на подзащитния ни, ние в делото никога не
сме твърдели, че има афектно състояние или неизбежна отбрана от страна на
подзащитния ни.
Въпреки, че съдът не приема обстоятелството за наличието на нож, който
е държал пострадалия преди излизането на пътя, т.к. от видео заснемането
обхвата на камерите не позволява да се установи какво точно е ставало между
оградата и буса и дали пострадалия е държал нож в ръката си. Но фактите,
които са от доказателствата и всичко, което е събрано по делото сочи, че към
него момент той наистина е имал в себе си нож, което се установява от
дадените показания на свидетелите Вълчев и Янев, които заявяват, че не
непосредствено след като са отишли на место при подзащитния ни той им е
заявил, че лицето е имало нож в ръката си и го е държал срещу него. Това се
потвърждава и от самия пострадал, който заявява, че него момент е имал нож
и при представянето му в съдебната зала той потвърди, че именно този нож е
неговия.
А същия този нож е намерен на земята под тялото на пострадалия едва
когато той е пренесен в линейката.
Всичко това води не до неизбежна отбрана или афект от страна на
подзащитния ни. Ние говорим за уплаха и за състояние, в което той е бил
5
предизвикан за да нанася тези удари по бедрата на пострадалия, а не да бъде
умъртвен или да се оправдаваме като целим неизбежна отбрана или афектно
състояние.
Съдът кредитира показанията на пострадалия К., че към момента той не
бил заплашвал и не държал нож в себе си. Тези показания са показания на
едно лице, което има многократни осъждания и изтърпяване на ефективни
присъди в затвора. Нормално е, че неговата защитна теза е, че не е заплашвал
с нож и не е бил в момента с нож в ръка.
От тук и всички събрани доказателства ние в своята жалба изтъкваме, че
съдът неправилно е преценил, че се касае за алтернативна умисъл, от която
едната е подзащитния ни да умъртви пострадалия, а втората алтернатива е да
му нанесе телесна повреда.
От тези доказателства ние и в Окръжен съд и тук пред Вас твърдим, че се
касае за умисъл или алтернативност не да бъде убит или увредено лицето, а
да бъде нанесена лека или средна телесна предвид предвид броя на
нанасяните удари единствено в бедрата, а не те да са превес в главата на
пострадалото лице.
В този смисъл аз ще моля уважаемия съд да измените присъдата,
наложена на подзащитния ни, като деянието бъде преквалифицирано от опит
за убийство в нанасяне на телесна повреда по чл.129 от НК.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, колегата ми беше подробен и аз
изцяло поддържам това, което той представи като защита на подзащитния ни.
Не съм писал допълнителни съображения към бланкетната жалба на
колегата, защото пред два състава на Варненския съд, в пледоариите си много
подробно съм анализирал доказателствата, които и пред първия състав и сега,
чиято присъда обжалваме, няма различия в събраните доказателства и
съответно анализа, който съм направил по тези доказателства и съответния
извод.
Аз считам, че мотивите на Окръжен съд са необосновани, неправилни,
защото неправилно е интерпретирал доказателствата съда.
Аз мисля, че това което и колегата каза, доводите, с които не кредитира
свидетелските показания на свидетелката Златина Момчилова са
неоснователни. Тази свидетелка от първия й разпит на ДП до последно
нейните показания са категорично последователни и в смисъла, който
всъщност дава мотива за нас да твърдим, че уврежданията в тилната част на
главата са в резултат на падането му от височина от 2,10 метра. Свидетелката
го вижда съвсем ясно и го твърди безспорно и категорично.; Вижда го когато
се качва на оградата на вратата и от два метра пада надолу на асфалта.
Така, че в тази връзка искам именно това да подчертая, не се кредитират
тези показания, а те кореспондират с всички останали доказателства по
делото.
6
От видео-заснемането никъде не се вижда да има удари нанесени по
главата, а освен това и другите двама свидетели, които твърдят, че няма
такива нанесени удари.
Затова ако наистина съдът е приел и е кредитирал тези свидетелски
показания би следвало да приеме по същия начин заключението си, че
подзащитния ми не е нанасял удари по главата, т.е. от неговите действия да се
направи извод, че той не е целял да умъртви пострадалия.
Именно в тази насока е нашата теза, категорична, последователна, че
подзащитния ми не е имал умисъл да убие пострадалия, а да му причини
умишлено телесна повреда.
В този смисъл е и молбата, която и колегата изрази, да измените
присъдата.
Аз обаче за мен е много по-важно наказанието, което ще наложите и в
тази връзка молбата ми е пак да измените присъдата, това е алтернативната
ми молба.
Изцяло споделям мотивите на съда когато той се обосновава, че приема
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
прилага чл.55 от НК.
Действително тези доказателства са налице, многобройни смекчаващи
доказателства, аз дори мисля, че има и изключителни такива.
Ако Вие потвърдите тази присъда и изпратите подзащитния ми в затвора
ще осъдите неговото семейство.
От доказателствата е ясно, че в това семейство единствения човек, който
работи и се грижи е подзащитния ми, съпругата му е болна, той е болен,
детето е отличник и всъщност ако той влезе в затвора Вие няма кой да се
грижи за това семейство.
Наистина са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства - ниската степен на обществена опасност на подзащитния ми,
добрите характеристични данни, сега Ви представихме доказателства, че той
непрекъснато през цялото време докато е бил на свобода и не е бил под
домашен арест е работил и се е грижил за семейството си. Той показва през
този продължителен период, че не е необходимо да търпи една ефективна
присъда за да се поправи.
И другите доказателства, чистото съдебно минало, многобройни са
наистина и Вие можете да намалите присъдата, да слезете под определения
минимум и да определите едно наказание от три години с максимален
изпитателен срок от пет години. По този начин мисля, че ще постановите
един справедлив съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, аз намирам жалбата за
неоснователна. Действително всичко изложено в допълнителните
съображения към нея аргументи, както и тези в днешното съдебно заседание
от защитата на подсъдимия са били вече на вниманието на
7
първоинстанционния съд след пледоариите на защитата там и са получили,
според мен, убедителен отговор в мотивите към първоинстанционния съдебен
акт.
За разлика от защитата аз считам, че първоинстанционния съд е положил
всички усилия да установи обективната истина и да изпълни задължения си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на относимите към предмета на
доказване обстоятелства.
Събраната доказателствена съвкупност е била подложена на обективен
анализ, като съдът е посочил на кои доказателства дава вяра, на кои не, като е
изложили и убедителни съображения за това.
В този смисъл намирам възраженията на защитата, досежно
кредитирането на определени свидетелски показания от страна на
първоинстанционния съд, съответно некредитирането на други от тях за
неоснователни до колкото първоинстанционния съд, кредитирайки
показанията на определени групи свидетели е отчел всички доказателства по
делото, съобразил е тези от тях, които кореспондират и е посочил убедителни
аргументи за това.
Анализа на доказателствата считам, че налага извод, че подсъдимия е
извършил деянието, за което е бил предаден на съд, съответно по категоричен
начин е установена и неговата вина.
Съобразени са заключенията на извършените в хода по делото
експертизи, съответно техните изводи са били подложени на анализ,
съответно на това и до каква степен кореспондират със събраните по делото
доказателства.
Категорични са изводите на съда е на базата на извършен обективен
анализ и за това аз считам, че липсват каквито и да е основания да приемем,
че са налице някакви допуснати процесуални нарушения от такова естество,
което да налагат отмяна на първоинстанционната присъда и връщането й на
първоинстанционния съд или на прокурора. Материалния закон е приложен
правилно като съдът считам, че и тук е дал убедителен отговор на
възраженията на защитата наведени и в допълнителните съображения, както и
в пледоариите днес по същество, досежно правната квалификация на
деянията.
Очевидно е, че по време на побоя, малко приличащ на такова насилие,
което е междусъседско, както и да го наречем, са нанасяни удари в такива
части на тялото, в които са разположени жизнено важни центрове,
интензивността, силата и броя на нанесените удари също сочат на умисъла на
подсъдимия да нанесе такова увреждане, което е несъвместимо с живота, а не
да му нанесе телесна повреда, в какъвто смисъл са възраженията на защитата.
В този смисъл аз считам, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна.
По отношение на наложеното наказание аз считам, че
8
първоинстанционния съд е извършил една адекватна индивидуализация,
посочил е всички смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на това е
определил наказание при хипотезата на чл.55 от НК.
Аз считам, че то е справедливо, с оглед всички обстоятелства и в този
смисъл считам, че няма основания за ревизия на първоинстанционната
присъда, по тази съображения ще Ви моля да я потвърдите.
ГР.ИЩЕЦ Г.К. /наследник на М. К./: – Желая да се потвърди
първоинстанционната присъда такава каквато е, каквото ми се полага да се
заплати. Може да е затворник, може да бъде наркоман, може да бъде
всякакъв, той е ми е бил син. Плюс това можеше да го хване за врата да му
удари два шамара както е бил дрогиран и да го закара в полицията, нищо, че е
лежал 50 пъти в затвора, да го закара и да го осъдят. Защо трябва да му нанася
побой, аз като отидох в болницата не можах да го позная. Как да не е удряна
главата, аз го гледах лично, изгониха ме от работа, защото нямах право на
болнични, работех частно. Аз не съм ли болна, и аз можех да донеса, с него си
съсипах нервите, ама съм го гледала, защото съм човек все пак, съм майка, до
последно, по затвори, навсякъде съм ходила и съм го гледала. Можеше и без
такива удари, носа му беше счупен, не можеше да се храни, със сламка съм му
давала мляко, него да глътне, ни жив, ни умрял. В болницата нямах пари да
му платя осигуровките. Баща му почина, останах сама жена, нямам никой, от
никъде. Хвани го, удари го, закарай го в полиция, той направо е искал да го
убие. Ако не са се струпали там да го отърват, можеше да беше в затвора,
може да беше всичко, но за една година почина. Искам да се потвърди и да ми
се заплати, даже е малко 5000 лева. Сина ми не струва 5000 лева. Нищо, че е
болен подсъдимия, жена му, и аз не съм здрава. И аз мога да донеса тук
епикризи.
Да се потвърди присъдата.
ПОДС.Ф.: – Първо искам да кажа, че съжалявам за самата ситуация,
затова как съм реагирал, но искам да кажа откровено, че никога не съм целял
или съм се опитвал да убивам това лице. Просто исках да го накажа по
някакъв начин, като го удрям по краката, нищо повече не съм се опитвал да
направя. Това е, което искам да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Ф.: – От съда моля да си продължа нормалния начин на живот и
да си гледам семейството.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
9
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10