РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 07,10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов AНД № 165 по
описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
В Червенобрежки районен съд е
постъпила жалба от С.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** подадена по реда на
чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № ххх. на Началника РУ Червен
бряг, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 3
от ЗДвп му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за това, че на 09.05.2019г.,
около 11.10 ч. в гр. Червен бряг на ул. „Търговска“ пред дом № 99, като водач
на л.а. „Ф.Б.“ с рег. № ххх, собственост на Й.В.И.с ЕГН ********** отказва да
изпълни разпореждане на контролен орган, а именно да предостави данни за
самоличността си, с което осуетява извършването на проверката.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се
явява лично и с адвокат Ц.Ц. от ПлАК с
пълномощно от 11.06.2019г. по делото. Поддържа жалбата.
Административно наказващият орган редовно призован не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Разпитани бяха свидетелите Е.М.Е., Ц.П.Х., Г.П.Х. и Д.И.Г..
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата
на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната
законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с
процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в
тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.05.2019 г. бил съставен Акт с бл. № 532596 за
установяване на административно нарушение от актосъставителя Е.М.Е. – полицейски служител, в присъствието на свидетелите
Г.П.Х. и Ц.П.Х. за
това, че на 09.05.2019 г., около 11.10
ч. в гр. Червен бряг на ул. „Търговска“ пред дом № 99 жалбоподателя, като водач
на л.а. „Ф.Б.“ с рег. № ххх, собственост на Й.В.И.с ЕГН ********** отказва да
изпълни разпореждане на контролен орган, а именно да предостави данни за
самоличността си, с което осуетява извършването на проверката.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира, че наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е
съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е
издадено от компетентно лице. И АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
На процесната дата жалбоподателя, като водач на МПС
бил спрян от полицейските служители за проверка. В хода на проверката същият не
представил документ за самоличност, за което бил помолен от полицейските
служители да им даде устни данни за самоличността си, с оглед извършване на
справка в наличната база данни на МВР. Жалбоподателя категорично отказал. Като
основание за отказът му, видно от твърденията на свидетеля Д. Г. – работодател на
жалбоподателя,било обстоятелството, че полицейските служители добре го
познават, тъй като работи в автосервиз, в който полицаите са идвали да си
ремонтират автомобилите, в частност и актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, за което
е санкциониран. Обстоятелството, че полицаите познават Н. като работник в
автосервиз не изключва задължението им в хода на извършена проверка да
установят с точност самоличността на нарушителя, с оглед предприемане на
по-нататъшни действия по проверката. Именно поради тази причина същите са му
поискали да им предостави данни за самоличността си.
Именно поради неяснотата, в хода на проверката за
самоличността на нарушителя е възникнала необходимостта от отвеждане на
нарушителя в поделение на МВР за установяване самоличността му, което се е
случило в последствие.
Поради така приетото от фактическа страна съдът
намира за безспорно установено, че Н. е автор на деянието, за което е
санкциониран.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като с поведението си Н. съзнавал, че препятства
извършването на проверката, но въпреки това извършил деянието, макар и със
съзнанието, че полицаите го познавали.
За извършеното деяние законодателя е предвидил
административно наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от един до
шест месеца и глоба от 50 до 200 лева. При определяне вида и размера на
наложените наказания административно наказващия орган неправилно и необосновано
е наложил наказанията към предвидения от закона максимум. Липсват данни Н. да е
системен извършител на нарушения по ЗДвП, да са настъпили сериозни вреди от
деянието или да е извършено от жалбоподателя по начин обуславящ висока степен
на обществена опасност на нарушителя. Напротив, проверката е протекла в
нормални граници, полицаите дори са изчакали десетина минути при тях да дойде
работодателя на жалбоподателя, който също им е познат, да го изслушат и чак
след това са съставили акта в една спокойна обстановка.
В горния смисъл, налагането на наказание към
предвидения от закона максимум за подобно деяние, създава чувство за
несправедливост и съдебната практика го възприема като ненужна репресия,
противоречаща на целите на наказанието, а именно да се превъзпита нарушителя и
това да подейства възпиращо на останалите членове на обществото.
В настоящия случай
наказанието е възприето от нарушителя като опит за репресия спрямо него
и работодателя му, тъй като до скоро в автосервиза са поддържали автомобилите
на РУ МВР и след като са престанали да го правят, е потърсен опит за
саморазправа – факт който в настоящия случай не следва да отговаря на
действителността.
Предвид горното съдът намира, че наложените
наказания на Н., като неправилно определени, следва да бъдат намалени до
предвидения от закона минимум, а именно един месец лишаване от право да
управлява МПС и 50 лева глоба.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ххх. на Началника РУ Червен
бряг, упълномощен със заповед 8121з-515/14.05.2018
г., с което на С.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП административно наказание,
като намалява размера на наказанието глоба от 200лв. /двеста лева/ на 50
/петдесет/ лева и лишаването от право да управлява МПС от шест месеца на един
месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: