Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 44 14.01.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,първи състав, в
публично заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1654 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76а, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба „МБАЛ
Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, бул. „Д.Димов“ /Панорамен път/, представлявано от д-р С.И., в
качеството на Прокурист, чрез пълномощника- адвокат
М.М.- Ж. от БАК, със съдебен адрес: ***, офис № 2, против Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-5675 от
15.06.2021г. на Директора на РЗОК –гр.Бургас. Писмената покана е оспорена
изцяло.
Жалбоподателят сочи, че атакуваният
административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с разпоредби на
материалния закон, административно-производствените правила и несъответства на целта
на закона. Сочи се, че след връчване на Протокол № 546 от 31.05.2021г., в
законният 7-дневен срок е подадено писмено възражение, което въобще не е
обсъдено от издателя на писмената покана, а напротив, в оспореният акт е
записано, че такова възражение въобще не е подавано от болницата, поради което
е допуснато съществено процесуално нарушение. Оспорва се относимостта на
посоченото в поканата основание за връщане на сумите, а именно чл.355, ал.2 от
НРД за МД 2020-22г., тъй като тази норма касае незавършени клинични пътеки и
настъпване на индикации за необходимост от лечение по друга КП, за което
лечебното заведение няма сключен договор и в тази връзка първото лечебно
заведение е длъжно да преведе пациента в друго заведение по съответната пътека.
В случаят, в поканата липсвали каквито и да било констатации за незавършеност
на конкретната клинична пътека, тъй като задълженията за изпълнение на КП № 104
по двата случая, както и Апр99- по третия случай, са изпълнени. Спазен е
диагностично- лечебния алгоритъм и цитираните КП са завършени. Констатации за
противното в писмената покана не се съдържали. На следва място, сочи, че не
става ясно от поканата по коя клинична пътека е продължено лечението на всеки
от тримата пациенти в другото лечебно заведение, а ако тези пациенти са били
настанени отново по същата КП, то няма да е приложима сочената в писмената
покана хипотеза от НРД за МД 2020-22г. Сочи се, че атакуваната покана е
постановена при неизяснени фактически обстоятелства, свързани с причините
поради които са преведени пациентите в интензивно отделение, респективно как е
продължило лечението. Позовава се и на Заповед на Директора на РЗИ-гр.Бургас,
определяща в кои болници се настаняват пациенти в неусложнено и в кои лечебни заведения
такива с усложнено състояние, респективно необходимостта от интензивно лечение,
която въобще не е съобразена от административния орган при постановяване на
писмената покана. Иска се цялостна отмяна на писмената покана, като материално
и процесуално незаконосъобразна и противоречаща на целите на закона.
Претендират се направените по делото разноски, за което представя и нарочен
списък. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощения си
адвокат, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения
административен акт. В писмени бележки доразвива доводите на оспорващата страна.
Ответникът– Директора на РЗОК–гр.Бургас, чрез
упълномощен представител– старши юрисконсулт Е.Й.оспорва жалбата, като
неоснователна. Представя административната преписка, свързана с издаване на
процесната писмена покана. В съдебно заседание пледира за отхвърляне на
оспорването. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед
изхода от спора.
Административен
съд- град Бургас, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със своя заповед (л.19), на основание чл.20,
ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за медицинските дейности
за 2020-22г., директорът на РЗОК Бургас разпоредил извършване на проверка на „МБАЛ
Лайф Хоспитал“ ЕООД, със срок до 15.06.2021г. с вид и обхват – тематична, със
следните задачи:
1. Контрол относно спазване изискванията на
НРД за медицинските дейности за 2020-22г. и ЗЗО по отношение на дейности месец март
2021г. по КП № 48, 56.1, 104, 145, 195 и 220.
2. Контрол по писма от Управителя на лечебното
заведение.
3.Контрол по справки от РЗОК-Бургас.
Проверката е извършена от контрольори от отдел
„ДИОКМДПА“ в РЗОК Бургас, които описали констатациите в протокол № 454 ОТ 31.05.2021г.
(л.20-22). Съставен след проверката Протокол № 454 от 31.05.2021г. и описаните
в него констатации /само по т.3, т.4 и т.5/ са обусловили
изготвянето и на Протокол за неоснователно получени суми № 546/31.05.2021г. (л.24).
В същият са описани три случая с различни пациенти, както следва:
Относно ИЗ № 1066- ЗОЛ М.Я.Андонов е вписано,
че лицето е хоспитализирано от 27.02.2021г. до 11.03.2021г. по КП № 104, но
въпреки прилаганото лечение състоянието на пациента се влошава и на
11.03.2021г. се превежда в УМБАЛ Бургас за продължаване на лечението. Не се
съдържат констатации на проверяващите за нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ. Посочено е само, че на основание чл.355, ал.2 от
НРД за МД за 2020-22г. неоснователно е получена сума за ИЗ № 1066, която следва
да бъде възстановена- в размер на 1200 лева.
Относно ИЗ № 1289- ЗОЛ Г.К.Костадинов е
вписано, че лицето е хоспитализирано от 10.03.2021г. до 29.03.2021г. по КП №
104, но въпреки прилаганото лечение състоянието на пациента се влошава и на
29.03.2021г. се превежда в УМБАЛ Бургас за продължаване на лечението. Не се
съдържат констатации на проверяващите за нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ. Посочено е само, че на основание чл.355, ал.2 от
НРД за МД за 2020-22г. неоснователно е получена сума за ИЗ № 1066, която следва
да бъде възстановена- в размер на 1200 лева.
Относно ИЗ № 1062- ЗОЛ Г.Н.Георгиев е вписано,
че лицето е хоспитализирано от 27.02.2021г. до 01.03.2021г. по КП № 104, но
въпреки прилаганото лечение състоянието на пациента се влошава и на
01.03.2021г. се превежда в УМБАЛ Бургас за продължаване на лечението. Не се
съдържат констатации на проверяващите за нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ. Посочено е само, че на основание чл.355, ал.2 от
НРД за МД за 2020-22г. неоснователно е получена сума за ИЗ № 1066, която следва
да бъде възстановена- в размер на 960 лева.
С констатациите, обективирани в протокола, бил
запознат законният представител на проверяваното лечебно заведение. Протоколът е
връчен на 31.05.2021г. (л.24-гръб), като същият съдържа указание за възможността
да бъдат направени възражения по направените констатации в 7-дневен срок от
връчването му, на основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО.
С писмено възражение- вх.№ 29-04-936 от
04.06.2021г. /л.9-12 от делото/, лечебното заведение оспорило констатациите за
неоснователно получени суми и спрямо трите описани по-горе случаи, а именно ИЗ
1066, ИЗ 1289 и ИЗ 1062 и се противопоставило на тезата на проверяващите
длъжностни лица, че лечението за тези пациенти следва да се заплати само на
второто лечебно заведение- УМБАЛ-Бургас. Сочи се, че не са констатирани
нарушения на диагностично-лечебния алгоритъм, поради което не става въпрос за
лошо /некачествено/, непълно лечение, което да обуслови потворно приемане на
съответния пациент в друго лечебно заведение. Според възражението, фактът, че
посочените трима пациенти са преведени от едно в друго заведение сам по себе си
не може да обуслови приложение на посочената разпоредба на чл.355, ал.2 от НРД
за МД за 2020-22г. Позовава се на текста на нормата, според който същата е
относима в случаи, когато КП не е завършена, а в процесният протокол липсвали
каквито и да било констатации за незавършеност на КП, АПр или КПр. Твърди се,
че клиничните пътеки, както и изискванията за Апр99 са изцяло изпълнени и е
спазен диагностично-лечебния алгоритъм от страна на провереното заведение са
изцяло завършени. Изтъква се, че няма нарушения относно индикации за
хоспитализация и критериите за дехоспитализация по клиничните пътеки,
респективно лечението е проведено по медицинските стандарти и правила за добра
медицинска практика. Липсват дори твърдения на контролните органи за нередности
по трите случая, поради което НЗОК няма право да откаже заплащането на
медицинската дейност, съответно да търси възстановяване на платените суми, тъй като
не е налице условието те да са получени без основание. Изрично се позовава на
Заповед № РД-01-10 от 08.01.2021г. на Директора на РЗИ-Бургас, в качеството му
на представител на Министерството на здравеопазването на територията на
гр.Бургас, според която считано от 08.01.2021г. за срока да извънредната
епидемична обстановка е определена временна мярка, като за осъществяване на
дейности по диагностика и лечение на лица, болни от коронавирусна инфекция са
определени различни лечебни заведения в област Бургас, където да се
хоспитализират болните, в зависимост от нуждата им от конкретно лечение.
Посочено е и групирането на пациентите, като такива с неусложнено състояние и
другата група, нуждаещи се от интензивно лечение, за което обаче МБАЛ „Лайф
Хоспитал“ не е определена в заповедта. Сочи се, че по отношение на нуждаещите
се от интензивно лечение са определени други болници, сред които и „УМБАЛ-
гр.Бургас“, а именно там са преведени посочените пациенти, чието състояние се е
влошило.
Изпратено е писмо до Председателя на РК на
БЛС-гр.Бургас /л.17 от делото/, с което е изискано определянето на трима
редовни и трима резервни членове на арбитражна комисия /по специалност
„инфекциозни болести“/, на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО, по повод възражение от 04.06.2021г., подадено
от МБАЛ „Лайф Хоспитал“ против Протокол № 454 от 31.05.2021г., което е
изпратено от РЗОК-Бургас на 15.06.2021г. и е получено от адресата на
16.06.2021г. /л.18 от делото/.
На 15.06.2021г. е издадена Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-5675 /
15.06.21г., изготвена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, която се основава на
посочените по-горе заповеди за извършване на тематичната проверка, респективно
Протокол № 454 от 31.05.21г. за констатациите на проверяващите и по-конкретно
неговите т.3, т.4 и т.5. Изцяло е пресъздадено съдържанието на този протокол
цитирано по-горе за трите отделни случаи, съгласно ИЗ № 1066, ИЗ № 1289 и ИЗ №
1062, като се потвърждава описаното в протокола, че и тримата пациенти са
преведени в УМБАЛ-Бургас.
Административният орган се позовава единствено
на нормата на чл.355, ал.2 от НРД за МД за 2020-22г. по отношение и на трите
описани случая, като се сочат съответните суми, получени според ответника без
основание, а именно 1200 лева за всяко от двете ИЗ 1066 и ИЗ 1289 и сумата от
960 лева за ИЗ № 1062. Общата сума, която се изисква с поканата възлиза на 3360
лева. Изрично е посочено в оспорената покана, че съгласно чл.72а, ал.2 от ЗЗО в
РЗОК не е постъпило писмено възражение срещу
ПНПС № 546 от 31.05.2021г.
От трето неучастващо по делото лице-
УМБАЛ-Бургас бе изискана справка в хода на съдебното производство, с оглед
установяване на релевантни към спора обстоятелства и за изясняване на делото от
фактическа страна.
При така установените факти и обстоятелства по
делото, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, подадена
е в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, с правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането й по същество, в контекста на
очертаната в нея аргументация, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Оспорената писмена покана е издадена от компетентен административен орган, в
предвидената писмена форма, със
съответни реквизити.
С издаването на поканата
обаче са допуснати някои съществени
нарушения на административно-производствените правила, всяко от които
съставлява основание за отмяната на административния акт. Това е така, поради
следното:
Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО контролът по
изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него
длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В настоящият
случай, няма спор, че между дружеството-жалбоподател МБАЛ „Лайф Хоспитал“ЕООД и
НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ. Проверката е извършена от
компетентни длъжностни лица – контрольори от РЗОК-Бургас, в изпълнение изискванията
на чл.72, ал.2 от ЗЗО. Спазено е и указанието на чл.76а, ал.2 от ЗЗО за
съставяне на ПНПС, срещу който жалбоподателят е подал възражение в законния
7-дневен срок от получаване на протокола. Въпреки това, в оспореният
административен акт органът е изтъкнал, че в законния срок срещу така цитирания
протокол не е постъпило възражение. Това обстоятелство е показателно за факта,
че издателят на писмената покана въобще не е обсъдил направените пред него
подробни възражения, чието съдържание бе пресъздадено по-горе в решението.
Ответният административен орган е
изискал от РК на БЛС определяне на съответни специалисти, с оглед формиране на
арбитражна комисия, каквато процедура в случая е необходима при така
депозираното срочно възражение, като е посочил в писмото само протокол № 454 от
31.05.2021г., но не и Протокол № 546
от 31.05.2021г., а именно срещу последният е подадено обсъденото възражение на
лечебното заведение, постъпило в РЗОК на 04.06.2021г., а за да обоснове предприемане
на изискуемата в случая процедура органът е следвало да изиска такава комисия
изрично по ПНПС № 546 от 31.05.21г., защото възраженията срещу изисканите
неоснователно получени според ответника суми са депозирани въз основа на
указаното в Протокол № 546. Тази констатация обуславя извода, че органът въобще
не е изискал указаната в закона арбитражна комисия, която да разгледа и прецени
подадените от провереното заведение възражения и да изрази своето становище, което
е отделен етап от производството по издаване на поканата, при наличие на
възражение.
Дори да се приеме, че в
писмото е пропуснато отразяването и на Протокол № 546, съставен въз основа на
Протокол № 454, самият факт, че в деня, когато е изпратено писмото до РК на БЛС
–гр.Бургас- изх.№ 62-01-36 от 15.06.2021г.
/л.17 от делото/ е постановена и процесната покана е показателен за факта, че
административният орган е нарушил процедурата, при положение, че е обективно
невъзможно в този ден да се посочат специалисти от съответната регионална
колегия на БЛС, след като писмото е получено от адресата на следващия ден- 16.06.2021г.,
а междувременно поканата вече е издадена, с което е обезсмислено въобще
определянето на съответни специалисти. Така самият издател е неглижирал
изискването да се формира арбитражна комисия, като една от фазите от
производството при наличие на възражение, какъвто е случаят и по този начин е
допуснал съществено нарушение на производствените правила, нарушаващо правото
на защита на провереното лечебно заведение.
На следващо място, но
не по важност, следва да се отбележи, че при издаване на оспорената писмена
покана не са установени всички релевантни факти, което освен, че само по себе
си представлява друго съществено процесуално нарушение, е
довело и до неправилно приложение и на
материалния закон.
Не е спорно между страните извършването на трите
описани в поканата хоспитализации по посочените ИЗ са по КП № 104, респективно
на пациенти с доказана инфекция COVID-19, съответноне е спорно, че в описаните
периоди всеки от тях е пролежал съответния период от време в МБАЛ „Лайф
Хоспитал“ЕООД. Последвалото влошаване на състоянието им и необходимостта от
интензивно лечение, е довело до превеждане на пациентите в УМБАЛ„Бургас“АД,
според съдържанието на поканата. Обаче, в процесният административен акт въобще
не се сочат данни от извършена проверка във второто лечебно заведение,
респективно по каква КП са били настанени там, какво е било състоянието им,
респективно изхода от лечението. Тези обстоятелства са необходими, с оглед
изследване на въпроса дали превеждането на лицата е извършено в изпълнение на заповед
№ РД-01-10/08.01.2021г. на директора на РЗИ-Бургас, с която в хипотезата на
обявена в страната епидемична обстановка, лимитативно са определени кои лечебни
заведения в областта, какъв тип лечение на пациенти с доказан COVID-19 ще
извършват. Според административния орган обаче, това е било наложено заради необходимостта
от лечение по друга КП, за която МБАЛ„Лайф Хоспитал“ЕООД не е имало сключен
договор. Видно от съдържанието на протокол № 454 от 31.05.21г., по отношение на
пациентите описани в т.3, т.4 и т.5 от документа не са констатирани никакви
нарушения на индикациите за хоспитализация, критериите за извършена клинична
пътека и медицинските критерии за дехоспитализация, като не се и твърди да е бил нарушен диагностично-лечебния алгоритъм
при лечението на тези три лица. В този смисъл, органът е следвало да извърши
проверка за релевантните към нормата на чл.355, ал.2 от НРД факти, а именно по
каква клинична пътека са настанени лицата в следващото лечебно заведение и
какво е състоянието им, респективно от какво лечение се нуждаят, за да се
провери дали превеждането им е въз основа на указаното в заповедта на директора
на РЗИ и при спазване на разграничителния критерий, с оглед необходимостта от
интензивно лечение на някои пациенти, за което МБАЛ „Леайф Хоспитал“ очевидно
не е определена в заповедта. Именно УМБАЛ –гр.Бургас е една от болниците, за
които е посочено, че приема пациенти нуждаещи се от интензивно лечение, а както
сочи административният орган, трите лица са настанени в заведение, определено
за подобни състояния. В този смисъл, контролните органи не са извършвали
проверка във второто лечебно заведение – УМБАЛ „Бургас“ АД, по коя клинична
пътека са били лекувани тези пациенти.
За изясняване на спора от фактическа страна, в
хода на съдебното производство бе изискана официална справка от УМБАЛ Бургас АД
/л.133 и сл. от делото/, видно от която посоченият в т.3 от поканата М.Я.Андонов не е хоспитализиран в това
лечебно заведение въобще.
Другите двама пациенти, а именно
Г.К.Костадинов и Г.Н.Георгиев са били настанени, след превеждането им от
дружеството-жалбоподател, като и двамата са настанени в новото заведение по
КП № 104.
Г.Костадинов е преведен на 29.03.2021г., но на
31.03.2021г. е починал, а Г.Георгиев постъпва на 01.03.2021г. в Отделение по
Продъл-жително лечение с Ковид легла, като е изписан на 05.03.2021г. Видно
от епикризите и на двамата пациенти, състоянието им се е влошило, поради което
са преведени от едното в другото лечебно заведение. Първият пациент, който е
починал е бил в тежко общо състояние, видно от обстоятелствената част на
епикризата, като въпреки проведеното лечение на 31.03.2021г. е починал, а относно
вторият пациент се сочи, че поради факта, че в първото заведение не са могли да
свалят нивата на кръвната му захар е насочен също към Отделение по
Продължително лечение с Ковид легла.
При издаване на поканата, административният
орган се е позовал на нормата на чл.355 от НРД за медицински дейности за
2020-2022г., предвиждаща когато при лечение на пациент по определена КП, АПр и
КПр, която не е завършена, настъпят индикации за необходимост от лечение по друга КП, АПр и КПр, за която
лечебното заведение няма сключен договор, лечебното заведение е длъжно да
преведе пациента в друго лечебно заведение, сключило договор за съответната КП,
АПр и КПр. Процесът по превеждането включва изписването на пациента от
лечебното заведение за болнична помощ, транспортирането и хоспитализацията му в
друго лечебно заведение за болнична помощ, сключило договор за съответната КП,
АПр и КПр. В този случай дейността се заплаща на лечебното заведение, завършило
лечението.
Предвид съдържанието на цитираната норма, за
да бъде отказано плащане на първото лечебно заведение и заплатено само на
второто, което е завършило лечението, е необходимо да бъде извършена проверка и
на двете болнични заведения. Това се налага с оглед установяване дали
действително са налице две хоспитализации на едно лице и дали второто лечение е
било проведено поради необходимост от друга КП, АПр и КПр, за която първото
лечебно заведение няма сключен договор. Тази проверка е наложителна, тъй като второто
лечение може да е било проведено заради наличието на други фактори – както е в
случая с конкретно посочени лечебни заведения, които да провеждат съответно
лечение съгласно заповед № РД-01-10/08.01.2021г. на директора на РЗИ-Бургас.
В случаят, от събраните в хода на съдебното
производство допълнителни писмени доказателства става ясно, че двата посочени
пациенти са настанени по същата КП № 104, а третият описан в писмената покана
въобще не е хоспитализиран в УМБАЛ Бургас АД, както се твърди в
административния акт.
При тези констатации, съдът намира, че не са били налице и материално-правните
предпоставки за позоваване на разпоредбата на чл.355 от НРД, защото преместването
на пациента в процесните два случая не е било породено от необходимост за
лечение по друга КП, АПр и
КПр, за която първото лечебното заведение няма сключен договор, а заради
специалната политика на държавата за лечение на болни от COVID-19 в създадената
епидемична обстановка. Така направените констатации относно състоянието на
лицата, настанени във второто заведение в специализирано Отделение по
Продължително лечение с Ковид легла, респективно настанени по КП № 104, за
което свидетелстват приетите и неоспорени по делото писмени доказателства,
обуславят извода, че е била налице необходимостта от превеждането им в това
друго заведение именно в унисон с определените от Директора на РЗИ–гр.Бургас
болнични заведения за интензивно лечение, от каквото са се нуждаели лицата.
Колкото до третият пациент /М.Я.Андонов/, за
който бе установено, че въобще не е превеждан в УМБАЛ Бургас, както се твърди в
поканата, този факт едва ли се нужда от допълнителен коментар и само за пореден
път обосновава извода, че оспореният административен акт е издаден без
установяване на релевантните към постановяването й факти и обстоятелства, в
нарушение на процесуалните правила, материално-правните разпоредби и не на
последно място, в разрез със законовите цели.
В аналогичен смисъл е и практиката на ВАС на
РБ по сходни казуси, а именно: решение № 4590/16.04.2020г. по адм.д.№
384/2020г., решение № 14336/ 21.11.2018г. по адм.д.№ 11269/2017г., решение №
13162/30.10.2018г. по адм.д.№ 9826/2017г., решение № 8949/02.07.2018г. по
адм.д. № 3087/2018г., решение № 7332/04.06.2018г. по адм.д.№ 13926/2017г.,
решение № 6929/28.05.2018г. по адм.д.№ 4789/2017г., решение № 6603/21.05.2018г.
по адм.д.№ 10629/2017г., решение № 4194/02.04.2018г. по адм.д.№ 4167/2016 г.,
решение № 13239/ 02.11.2017г. по адм.д. № 8428/2016г., решение №
12701/24.10.2017г. по адм.д. № 5557/2016г., решение № 2817/08.03.2017г. по
адм.д. № 3052/2016г. и др.
Обобщено, подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА,
респективно оспореният административен акт е незаконосъобразен и подлежи на
цялостна отмяна.
При този изход на спора, следва да бъде обсъдено и
своевременно направеното искане от страна жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодните
разноски в хода на производството, което следва да бъде уважено, при този резултат.
В полза на дружеството-жалбоподател следва
да бъдат присъдени сторените разноски, които включват платена държавна такса в размер
на 50 лева и платено възнаграждение за процесуално представителство от страна
на един адвокат, възлизащо на сумата от 500 лева или разноски общо възлизащи на
сумата от 550 лева, които следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
РЗОК-гр.Бургас, в чиято структура е ответният административен орган.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд- гр.Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-5675 от
15.06.2021г. на Директора на РЗОК –гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса /РЗОК/–гр.Бургас,
да заплати на „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бул.„Димитър Димов“ /Панорамен път/,
представлявано от д-р Спасимир Стефанов Иванов, в качеството на Прокурист, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща общ размер на направените разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: