№ 250
гр. Сливен, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Т.
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20252230100806 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 330, вр. чл. 321, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и намира правното си основание в чл. 50 от
Семейния кодекс (СК).
Образувано е по искова молба на Т. Д. Т. от гр. Сливен срещу Ц. И. Т., с
която е предявен иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак с развод, без произнасяне по въпроса за вината.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 08.08.2005 г. в гр. Русе. От брака си имат родено едно дете, което е
пълнолетно. Твърди се, че съпрузите са във фактическа раздяла от 5 години,
като от близо година съпругът се е прибрал трайно в Република България, а
съпругата все още живее в Република Гърция, където са съжителствали заедно
в периода 2000 г. до 2020 г.
Постъпил е отговор от ответницата, в който не оспорва предявения иск,
като счита, че същият е основателен. Претендира след прекратяване на брака
да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник,
ответницата не се явява лично, представлява се от пълномощник с изрично
пълномощно за сключване на споразумение. Страните представят
споразумение, с което постигат съгласие по всички въпроси съгласно чл. 51
1
СК. Предвид постигнатото между страните споразумение, съдът постановява
преминаване към производство за развод по взаимно съгласие на основание
чл. 321, ал. 5 ГПК. Страните заявяват, че поддържат представеното
споразумение и молят съда да постанови решение, с което да допусне развод и
да прекрати брака им, като утвърди споразумението.
По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в
тяхната съвкупност и поотделно съдът приема за установено следното:
Двамата съпрузи са сключили граждански брак на 08.08.2005 г. в гр.
Русе, за което е съставен акт за граждански брак № 0470 от 08.08.2005 г. От
брака си имат родено едно дете, което към датата на подаване на исковата
молба е пълнолетно.
За да бъде допуснато прекратяване на брака по взаимно съгласие по
реда на чл. 50 СК, то съгласието на страните трябва да е взаимно,
непоколебимо и сериозно. Двамата съпрузи заедно са заявили съгласието си за
прекратяване на брака - веднъж с подаване на исковата молба и отговора и
след това в открито съдебно заседание с представеното от тях споразумение.
Решението им е категорично и окончателно и по разбиране на съда е
обмислено задълбочено.
За да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение,
регламентиращо условията, при които се прекратява бракът, то трябва да е
пълно и да не противоречи на закона. Представеното споразумение по чл. 51
СК е изчерпателно и пълно и след цялостната му преценка съдът намира, че
същото не противоречи на закона и морала и е в интерес на роденото от брака
малолетно дете. Страните са постигнали съгласие по всички въпроси, които
следва да бъдат уредени при прекратяване на брака, по начин, съответстващ
на регламентирания в закона, с оглед на което така постигнатото споразумение
следва да бъде утвърдено в диспозитива на решението.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
прекрати гражданския брак между страните и да утвърди постигнатото между
тях споразумение по чл. 51 от СК.
Представени са доказателства за първоначално внесена държавна такса
в размер на 25 лв. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК (Тарифата), страните следва да
довнесат държавна такса в размер на 40 лева или по 20 лева за всеки от тях.
2
Така мотивиран и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 08.08.2005 г. в гр. Русе граждански брак
между Т. Д. Т., ЕГН ********** и Ц. И. Т., ЕГН ********** С РАЗВОД ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК, както следва:
1. Съпрузите имат родено от брака едно дете, което е пълнолетно;
2. Съпрузите не притежават семейно жилище по смисъла на СК;
3. Съпрузите нямат придобити по време на брака движими и
недвижими вещи и нямат претенции в тази насока;
4. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака;
5. Съпругата Ц. И. Т., ЕГН ********** след прекратяване на брака ще
носи предбрачното си фамилно име С;
6. Разноските в производството се поемат от съпрузите така, както са
направени, а окончателните държавни такси се поделят поравно между тях.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен държавна такса в размер
на 20 ЛЕВА.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен държавна такса за
производството в размер на 20 ЛЕВА.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3