РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Даниела Д. Михова
Галя В. Белева
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501632 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№20979/15.06.2022г., подадена от ,,Софавто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. ,,Г.М. Димитров“ бл.6, представлявано от управителя Тони
Стоянов Златков, чрез адв.Галин Манолов - САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.,,Позитано“№9, партер, офис 9, срещу Решение №827/04.05.2022г., постановено по гр.д.
№5757/2021г. по описа на Районен съдБургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявеният от „Софавто“
ООД, ЕИК ********* срещу В. Х. Б., ЕГН ********** и Н. В. Б., ЕГН ********** /със
съгласието на своята майка/ и двамата с адрес ***, иск за обявяване за относително
недействителен по отношение на ищеца договора за дарение, материализиран в н.а. за
дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С.
Янков, рег. № 542, РД РС Бургас, с който В. Х. Б. е дарила на Н. В. Б. ½ ид. ч. от правото на
собственост върху следния недвижим имот: УПИ I-189, кв.34 по плана на с. Полски Извор,
общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север -улица, изток УПИ - XIV-189, юг -
УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда, представляваща навес с
оградни стени, с площ 13 кв. м., на основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.
Със същото решение, съдът е осъдил „Софавто“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
1
ответника сумата от 416,40 лв, представляваща направени в ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС
Бургас- съдебно-деловодни разноски и сумата от 416,40 лева, представляваща заплатено от
ответника възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. 7 ал. 2 т. 2,
вр. ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Излага се становище във връзка с извода на съда за неоснователност на иска по
чл.135 от ЗЗД.
Твърди се, че при изготвянето на доклад по чл.146 от ГПК, районният съд не разпределил
доказателствената тежест съобразно правната квалификация на иска и релевантните за спора
по делото факти и обстоятелства. Подчертава се, че на доказване в конкретния случай
подлежало намерението за увреждане към момента на осъществяване на сделката.
Посочва се, че знанието на длъжника, че има кредитори и че действието ги уврежда, се
явявало предпоставка за уважаване на иска за обявяване относителна недействителност на
сделката (Решение №2549/2020г. по г.д.№2549/2020г. на ВКС, ІV-то г.о.).
Навеждат се доводи във връзка с приложение хипотезата на чл.135 от ЗЗД, която в
конкретния случай била налице. Пояснява се, че Н. Б. бил малолетен по време на
извършване на сделката и се представлявал от своята майка, поради което ищецът в
първоинстанционното производство не следвало да доказва намерение за увреждане от
първия ответник, ако е било налице такова у В. Б..
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетел. Жалбоподателят
твърди, че съдът направил неправилна преценка на събраните по делото гласни
доказателства. Излагат се аргументи, че въззиваемата В. Б., в лично качество и като законен
представител на малолетното си дете, имала намерение за увреждане на кредитора чрез
разпореждане с имуществото.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Въззивникът не се явява в съдебно заседание, въззиваемите чрез адв. Цветорим Милатов
оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
2
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по повод искова молба с правно основание чл.135,
ал.3 ЗЗД, предявена от „Софавто“ ООД срещу В. Х. Б. и Н. В. Б., за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищцовото дружество договор за дарение,
инкорпориран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.
№ 158 на нотариус С. Янков, рег. № 542, НК, с който В. Х. Б. е дарила на Н. В. Б. ½ ид. ч. от
правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ I-189, кв. 34 по плана на с.
Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север - улица, изток УПИ -
XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда,
представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м.
Ищецът твърди се, че В. Х. Б. има парично задължение към него в размер от 6500 евро,
произтичащо от запис на заповед от 25.08.2017г., с падеж на плащането – 05.09.2017г. Сочи
се, че е налице влязло в сила решение по гражданско дело № 3722/2018 г. РС Бургас, с което
вземането е установено и е образувано изпълнително дело № 328/2018 г. пред ЧСИ Т.
Маджарова, но ответницата не разполага с имущество, от което ищецът да се удовлетвори.
На 18.08.2016 г. ответницата е дарила на сина си Н. В. Б. процесните имоти.
С уточняваща молба от 02.02.2022г., ищецът е конкретизирал, че дарители на процесните
имоти са Калинка Козарева и В. Б., и предвид липсата на конкретизация относно квотите на
собственост в процесния нотариален акт, следва да се приеме, че те притежават по ½ ид.ч.
от имотите. Твърди, че сключеният преди възникване на процесното вземане договор за
дарение от 18.08.2016 г. е предназначен от ответниците да увредят ищеца.
Ответниците в отговора на исковата молба излагат становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че ответницата е прехвърлила на ответника само ¼ ид. ч. от
правото на собственост върху процесните имоти, като е запазила пожизнено правото на
ползване върху тях, което би могло да послужи за получаване на доходи от наем за в
бъдеще. Твърди се, че към датата на договора за дарение ищецът не е притежавал качеството
кредитор на ответницата, поради което същият не е увредил интересите му.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158 на нотариус С. Янков, рег. № 542, НК, с
който В. Х. Б. и К.Т.К. са дарили процесните недвижими имоти – УПИ I-189, кв. 34 по
плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север - улица,
изток УПИ XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда,
представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на Н. В. Б., син на В. Б. и внук на
Калинка Козарова.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесните имоти са
3
придобити по наследство от първата ответница. От препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници се установява, че Х.Н.К. е починал на 08.08.2010 г., като
негови наследници по закон са преживялата му съпруга К.Т.К. и дъщеря му В. Х. Б., като
последната е собственик на ¼ ид.ч. от имотите.
Видно от нотариален акт № 82/22.12.2014 г. по нот.д. № 859/22.12.2014 г., на 22.12.2014 г.
ответницата е продала девет свои недвижими имота – ниви.
Не е спорно между страните, че ответницата е подписала запис на заповед от 25.08.2017г.,
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, от които се
установява, че В. Б. дължи на ищеца сумата от 6500 евро. Безспорно установено е, че
ответницата не разполага с движимо или недвижимо имущество.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за
относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия,
с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно,
като, чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на
действието на длъжника, се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от
имуществото, предмет на действието. Фактическият състав на Павловия иск включва
следните предпоставки - наличие на действително вземане на ищеца, извършване на
действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание за увреждането у
длъжника и у третото лице, с което той е договарял, когато сделката е възмездна. Когато
сделката не е възмездна, каквато е и настоящата хипотеза (договорът за дарение е
безвъзмездна сделка), знанието на приобретателя за увреждането не е сред предпоставките,
необходими за уважаването на претенцията. Изключение от това правило е предвидено в
хипотезата, визирана в чл. 135, ал.3 ЗЗД, съгласно която, ако увреждащото действие е
извършено преди възникване на вземането, кредиторът следва да докаже, че действието е
било предназначено от длъжника и лицето, с което той договаря, да увреди кредитора,
независимо дали сделката е възмездна или безвъзмездна.
В процесния случай безспорно се установява, че е налице вземане на ищеца, както и
извършване на действие от страна на длъжника, с което се уврежда кредитора. Налице са
обективните елементи от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.3 ЗЗД до размера 1/4
ид.ч. от правото на собственост върху имотите, предмет на дарението.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква и субективен елемент за възникване на правото –
длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора, което
ще бъде налице, когато извършеното осуетява или затруднява кредитора да се удовлетвори
от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество или го е намалил.
За доказване на тази трета предпоставка от фактическия състав на Павловия иск, е разпитан
свидетелят А.З. – син на управителя на ищцовото дружество. От показанията на същия се
4
установява, че В. Б. е сътрудничила на дружеството за покупка на автомобили в И. в
периода 2016-2017г. Същата получила служебен аванс в размер на 6500 евро през м.август
2017г. , като още преди даването на аванса, Б. споделила пред свидетеля, че е прехвърлила
всичките си имоти и че не притежава никаква собственост на нейно име. Горното се
потвърждава и от представените писмени доказателства по делото. Самата тя предложила да
гарантира връщане на сумата от 6500 евро като подпише запис на заповед. Свидетелят е
посочил още, когато ответницата му разказала, че е прехвърлила цялата си собственост, това
се случило в хода на разговор от типа на „никой не може нищо да ми направи, защото съм
прехвърлила всичките си имоти“. По отношение на фразата „никой не може нищо да ми
направи, защото съм прехвърлила всичките си имоти“, съдът не кредитира показанията на
свидетеля, като взима предвид и неговата заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК. С
категоричност се установява, че същата се е разпоредила със своето имущество, но не е
налице намерение за увреждане на кредитора, тъй като не може безспорно да се приеме, че
ответницата е изрекла въпросната фраза. Именно поради фактът, че същата не е разполага с
имущество, което изрично е заявила пред свидетеля, тя е предложила да гарантира
връщането на служебния аванс от 6500 евро с подписването на запис на заповед.
Признанието, че не притежава имущество, от което впоследствие кредиторът да може да се
удовлетвори, не може да бъде тълкуване като намерение да се увреди същия този кредитор.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства относно фактическите отношения между
въззивника и въззиваемата Б. не доказват намерение за увреждане на кредитора, т.с. на
специалната предпоставка по ал.3 на чл.135 ЗЗД.
Поради липсата на една от предпоставките, необходими за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД,
предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Несъстоятелни са възраженията в жалбата относно разпределението на доказателствената
тежест и доказването на намерението за увреждане. Правилно съдът е указал, че ищецът
следва да докаже, че сделката сключена преди възникване на вземането на кредитора е била
предназначена да увреди кредитора, т.е. че е налице намерение за увреждане на кредитора
при сключване на сделката.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Според изхода от делото, на въззивника не се дължат разноски. Въззивното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата В. Б. сумата от 300 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №827 от 04.05.2022г. по гр.д.№5757/2021 по описа на Районен
съд Бургас.
5
ОСЪЖДА „Софавто“ ООД, ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Г. М.Димитров“, бл. 6
да заплати на В. Х. Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6