Решение по дело №1664/2017 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№47/ 06.02.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на девети януари                                                      две хиляди и осемнадесета         година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1664 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.286, ал.1 от ТЗ /допуснато изменение на иска в с.з. 09.01.2018г./ – да бъде осъден ответника да заплати дължими суми по договор между страните.

Ищецът твърди, че на 02.01.2013г. страните сключили договор №Д5690 К 01 за поемане на задължение по оползотворяване на отпадъци от опаковки, образувани в резултат от употреба на пуснати на пазара от ответника опаковани стоки. Договорът бил сключен съгласно ЗУО и съгласно този закон имало възможност задължението за оползотворяване на отпадъците от опаковки да бъде изпълнявано чрез колективни организации, каквато организация бил ищецът. Съгласно договора ответникът бил задължен ежемесечно да отчита към ищеца пуснатите на пазара опаковани стоки, а ищецът се задължил срещу възнаграждение да оползотвори /рециклира образуваните в резултат на употребата им отпадъци от опаковки, като постига изпълнението на целите, предвидени в ЗУО. Размерът на възнаграждението се определял въз основа на действаща тарифа на ищеца за съответния период и съобразно отчетените количества опаковки по видове материали. Така и като се има предвид подадените от ответника месечни отчети за пуснати на пазара количества опаковки, което било и извънсъдебно признание на основанието и размера на претенцията, ищецът надлежно издал фактура за дължимото възнаграждение, която понастоящем не била платена. За периода от 02.01.2013г. до 31.12.2013г. били подадени отчети от ответника, а ищецът изпълнил задължението си, но възнагражеднието за това не било платено. Срокът за плащане бил определен в договора. Отчетите се подавали до 25-то число на текущия месец за предходния, а дължимото възнаграждение се заплащало в срок до 5-то число на месеца, следващ месеца, в който бил подаден отчета. Изключение бил м.декември, който следвало да бъде отчетен до 10-ти януари, съответно заплатен до 21-ви януари следващата година. Главницата по договора била 1500,84 лева, а издадената фактура № 88013/31.01.2014г. Дължима била и мораторна лихва за периода от 21.01.2014г. до 18.04.2017г. в размер на общо 494,40 лева. Предявили претенцията по реда на заповедното производство, като било образувано дело №932/2017г. на ХРС и имало издадена заповед по чл.410 от ГПК. Длъжникът възразил и за ищеца съществувала правна възможност да предяви настоящата претенция. В уточняваща молба сочат, че отчетът представлявал заявка за извършване на услугата от ищеца. В същата насока били и констатациите на одитора. Освен това ответното дружество признало вземането и изпратило писмо до ищеца от 27.03.2014г. , с което поискали разсрочване на дължимото.  Ищецът предлагал различни възможности за отчитане на клиентите си – месечно, 6 месечно и годишно. Ответникът не избрал месечно отчитане, а отчетът обхващал цялата 2013г., поради което това изпълнение не било периодично плащане и не се прилагала 3-годишната кратка давност. Изтъкват, че процесното вземане представлявало цялото вземане по договора и така следвало да се приложи общата давност. След изменение на иска с оглед установеното обезсилване на заповедта за изпълнение в заповедното производство искат да бъде осъден ответника да заплати на ищеца в общ размер на 1995,24 лева, от които 1500,84 лева, представляващи дължима сума по договор №Д5690 К 01 от 02.01.2013г., и 494,40 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.01.2014г. до 19.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението – 19.04.2017г., както и да им се присъдят направените разноски.

         Ответникът взема становище по предявения иск, като твърди, че е недопустим и неоснователен. Възразява по правната квалификация и срещу твърдението, че между страните имало договорно отношение. Оспорва, че в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. били подавани отчети. Възразява относно представения годишен отчет за 2013г. Позовава се на изтекла погасителна давност относно главницата. Видно било, че ищецът основавал претенцията на основа подадени ежемесечни отчети, по които формирал месечно задължение. Така договорните задължения били месечни и се прилагала кратката три годишна давност. При задължение от 21.01.2014г. давността била изтекла на 21.01.2017г., т.е. преди датата на подаване на заявлението. При изтеклата погасителна давност относно главницата, то същото било относимо и към претендираната лихва от 21.01.2014г. до 18.04.2017г. Правят доказателствено искане ищецът да представи договора от 02.01.2013г. в оригинал. 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената фактура №**********/31.01.2014г. същата е съставена от ищеца като изпълнител за услуга по оползотворяване на отпадъци от опаковки за период 02.01.2013г. до 31.12.2013г. за количество 11370 кг с базова цена 0,110 за сума с ДДС – 1500,84 лева. Получател на фактурата е ответното дружество. На 06.02.2014г. – с вх.№2420, ответното дружество съставя и представя отчет за пуснатите на пазара опаковки с отчетен период 01-12 месец на 2013г. – общо 11370 кг., остойностено за обща сума 1500,84 лева.

С решение  от 06.12.2012г. МОСВ разрешава на ищеца да извършва дейност като организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по ЗУО и НООО.

Със Заповед №РД 374816.05.2014г. Министърът на ОСВ определя организациите, които не следва да заплащат продуктова такса за опаковки – т.2 ищцовото дружество, което е внесло одиторски доклад в МОСВ на 31.03.2014г. В Приложение №2 към заповедта е посочен списък на членовете на организацията. Видно от последното между тези членове е ответното дружество – т.1560.

С писмо изх.№03-163/27.03.2014г. ответното дружество предлага на ищеца начин на разрочено погасяване на задължението на ответника в общ размер на 1500,84 лева / три пъти по 500 лева, като последната сума е 500,84 лева/.

Видно от приложеното ч.гр.д. №932/2017г. на РС Хасково по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение  №490/24.04.2017г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски, както и по искането за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и го е уважил.  С разпореждане на съда от 27.07.2017г. заповедта е била обезсилена и съдебният акт е влязъл в законна сила на 24.08.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Спорно е между страните дали между тях съществува облигационно отношение, какво е неговото съдържание по отношение изпълнението на паричните вноски, дължими от ответника, както и дали задълженията по него могат да бъдат определени като периодични плащания по смисъла на чл.111 от ЗЗД и да бъде приложена тригодишната погасителна давност към тях.

Съдът намира, че е напълно доказано, че между страните са установени търговски задължения. Съгласно чл.14 от ЗУО лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, и изпълняват задълженията индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване. Между страните по делото няма спор, че ищецът е такава колективна организация, а същото се установява и от представеното решение и заповед на МОСВ. Действително по делото не се представи сключения между страните договор, но видно от представения отчет от ответника, както и от искането му към ищеца за разсрочване на вземането му, а също и от приложение №2 към Заповедта на Министъра на ОСР, между страните са били създадени облигационни отношения. За последното следва да се отбележи, че няма законова пречка тези отношения да се установят и без наличие на писмен договор.

Страните не представят сключения между тях писмен договор и така не доказват договора за услуга за оползотворяване на отпадъци /договор за изработка/ в неговата цялост, а именно: дали са уговорили месечни вноски – периодични, или дължимото изпълнение от страна на ответника е еднократно. Първоначално ищецът излага твърдения за уговорени месечни плащания, но след оспорване на вземането от ответната страна уточнява, че страните уговорили различни възможности за отчитане на пуснатите на пазара опаковки – месечно, на 6-месечие или годишно, като именно в негова тежест е да докаже твърдяното съдържание на уговорките. Представеният като доказателство отчет, изготвен от ответника, е за годишно отчитане, което и е в посока да докаже твърдението на ищеца, че уговореното плащане по договора е за съответната година. Оспорващият годишния начин на плащане ответник не ангажира доказателства – нито такива, че има уговорка плащанията да са месечни, а не годишни, нито такива - че отчетът и плащането са извършвани като месечни и периодични. Няма спор и относно издадената фактура, която също е съставена за услугата за цялата 2013г., а не за отделни месеци на същата година.  Така съдът приема за доказано, че поетото от ответника задължение не е за периодично месечно плащане и към него не е приложима кратка погасителна три годишна давност. Следва да се обсъди и твърдението на ищеца, че това задължение представлява цялото вземане по договора, т.е. че договора е относно 2013г., което не е оспорено от ответната страна и не може да се направи извод за периодично годишно плащане. Събраните по делото доказателства сочат на еднократно изпълнение, което се изчерпва с едно единствено плащане. За процесните задължения за главница следва да се прилага общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Задълженията са възникнали през 2014г., а искът е предявен в следващия петгодишен срок, поради което възражението за погасителна давност е неоснователно.

Дължимата сума по процесната фактура е дължима с обезщетение за забава, считано от дата на издаване на фактурата до завеждане на осъдителния иск. Като не е изпълнил задължението си в срок, ответникът дължи лихва за забава съответно на установен размер и за претендирания период. Периодът на забавата, за който се претендира обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, обаче не е изцяло в рамките на тригодишния давностен срок по чл.111, б.Б от ЗЗД, поради което и акцесорният иск не е погасен по давност само в частта относно периода от 05.07.2014г. до 19.04.2017г. На основание чл.162 от ГПК съдът служебно изчисли размера на дължимата лихва с общодостъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, на обща сума 425,85 лева. За процесния период, считано от 21.01.2014г. до 05.07.2014г., и след направеното възражение от ответника, искът е погасен по давност, като над сума от 425,85 лева до пълния предявен размер от 494,00 лева следва да бъде отхвърлен.

Сумите за главница и лихва за забава следва да бъдат дължими ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковете – 05.07.2017г. Такава се дължи и следва да се присъди считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като за периода 19.04.17г. – датата на образуване на заповедното производство, до датата на подаване на исковата молба в съда - 05.07.2014 г. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

По отношение на  искането за осъждане на ответника да заплати направените разноски в заповедното производство, съдът намира, че е неоснователно. Настоящото исково производство е самостоятелно и независимо от проведеното преди него заповедно производство с обезсилена заповед за изпълнение, поради което и направените в заповедното производство разноски не подлежат на присъждане в исковото. На присъждане в исковото производство подлежат съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК само разноските, направени именно по това производство при съобразяване изхода от спора. Обезсилената заповед за изпълнение, издадената въз основа на заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№932/17г. на ХРС, обуславя липсата на основание за присъждането на търсените разноски в заповедното производство.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 155,02 - разноски за д.т. и ю.к.възнаграждение. 

Предвид своевременно направеното искане и представените доказателства в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 13,60 лева, представляваща адв.възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА ООД ИНВЕСТ МЕЛИ БГ, ЕИК ********* – гр.Хасково, ул.Харманлийско шосе 86, да заплати на АД ЕКОБУЛПАК, ЕИК ********* – гр.София, ул.Дечко Йорданов 64, сумата 1500,84 лева, дължима по фактура № 88013/31.01.2014г., ведно с лихва за забава от 425,85 лева, считано от 05.07.2014г. до 19.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковото производство – 05.07.2017г., до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над размера от 425,85 лева до пълния предявен размер от 494,40 лева и за периода от 21.01.2014г. до 05.07.2014г. и за законна лихва за периода от 19.04.2017г. до 05.07.2017г. като неоснователни.

ОСЪЖДА ООД ИНВЕСТ МЕЛИ БГ, ЕИК ********* – гр.Хасково, ул.Харманлийско шосе 86, да заплати на АД ЕКОБУЛПАК, ЕИК ********* – гр.София, ул.Дечко Йорданов 64, направените разноски в исковото производство общо 155,02 лева.

ОСЪЖДА АД ЕКОБУЛПАК, ЕИК ********* – гр.София, ул.Дечко Йорданов 64, да заплати на ООД ИНВЕСТ МЕЛИ БГ, ЕИК ********* – гр.Хасково, ул.Харманлийско шосе 86, направените разноски съобразно отхвърлената част – 13,60 лева за адв.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.