№ 14739
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110158469 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Хийт - ОН“
ООД срещу Е. И. К. и Н. В. К..
Съдът, като констатира, че предявените искове са процесуално
допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК и страните са
направили доказателствени искания, съдът намира, че следва да насрочи
делото в открито съдебно заседание и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140,
ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между Е. К. и Н. К., от една страна като продавачи и „Хийт -
ОН“ ООД, от друга страна, като купувач, е сключен договор за покупко-
продажба на моторно-превозно средство от 06.03.2024 г. с нотариална заверка
на подписите peг. № ****, извършена от нотариус М. М. – Р., район на
действие – РС С., peг. № ***, вид: товарен, марка: М., модел: ******, peг. №
********, рама № ******************. Ответното дружество е заплатило на
ищците продажната цена в размер на 24 000 лв., от които 500 лв. – задатък
1
(капаро) в брой на 01.03.2024 г. при подписване на договора и 23 500 лв. –
заплатени по банков път с преводно нареждане от 06.03.2024 г., а също така са
заплатили и нотариални такси за прехвърляне на автомобила в размер на
322,20 лв. Твърди, че след покупката на автомобила е направил разноски,
свързани с безопасната експлоатация на автомобила и подобряването на
техническото му състояние в общ размер на 3 619,56 лв., от които: 121,10 лв. –
за нов акумулатор; 280,00 лв. – за изработка на нов автоключ; 1 105,52 лв. – за
4 броя автомобилни гуми, тежести за бус, демонтаж и баланс - 16“, закупени
на 16.04.2024 г.; 1 869,50 лв. – за конзола, тръба масло турбо, филтър
въздушен, филтър купе, масло механични скорости, трансмисионно масло,
маслен охладител и др. консумативи, закупени на 25.03.2024 г. и 243,44 лв. –
за гарнитура, картер, монтаж/демонтаж картер, закупени на 22.04.2024 г.
Поради това подържа, че общите разходи на ищцовото дружество за
процесния автомобил са в размер на сумата от 27 941,76 лв., която е
формирана като сбор от покупната цена, нотариалните такси и разходите за
подобрения на вещта и за привеждането й във вид, годен за ползване по
предназначение. Твърди, че на 10.07.2024 г. при извършена контролна
проверка на автомагистрала „Т.“, във връзка с това, че автомобилът се издирва
в АИС на Шенгенската информационна система с държава инициатор Ш., тъй
като е обявен за откраднат от собственика му Д. И. Д., ЕГН **********, който
изисква неговото връщане, е образувана административна преписка № 3383р-
21878/2024 г. по описа на СДВР, във връзка с която процесният автомобил е
иззет с Констативен протокол от 10.07.2024 г. и Протокол за доброволно
предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 ЗМВР от 10.07.2024 г. По преписката е
издадена Заповед № ************** г. от СДВР, връчена на Б. М. като
управител на ответното дружество, с което е уведомен, че автомобилът ще
бъде върнат на собственика му Д. И. Д.. След издаването на заповед №
************** г. отдел „Пътна полиция – СДВР“ към МВР било издадено
удостоверение с peг. № ************** г., за това, че процесният автомобил е
бил собственост на ищцовото дружество за периода от 07.03.2024 г. (датата на
регистрация на автомобила съгласно свидетелство за регистрация - част I) до
23.08.2024 г. Поради това положение, ищецът развалил извънсъдебно
договора за продажба по реда на чл. 87 ЗЗД с изпращане на препоръчано
писмо с обратна разписка до всеки един от купувачите, с което ги поканил да
му върнат продажната цена, разноските за прехвърлянето на автомобила и
2
разноските за извършени подобрения в общ размер на 27 941,76 лв. в 3-дневен
срок. В отговор на изпратените уведомления ответниците твърдят, че
ищцовото дружество няма правно основание да претендира цялата сума от 24
000 лв., както и направените разноски за вещта с единствения аргумент, че
товарният автомобил е експлоатиран от момента на закупуването му
(06.03.2024 г.) до момента на неговото изземване от органите на СДВР
(11.07.2024 г.), но въпреки това, на 24.09.2024 г. ответникът Н. К., превел по
сметка на ищеца сумата от 20 000 лв. с аргумента, че автомобилът бил
използван за период от 4 месеца, но отказали да заплатят разликата до пълния
размер на претендираната сума. Ищецът посочва, че ответниците отговарят за
извънсъдебното отстранение на купувача от продадената вещ, поради което е
налице пълно неизпълнение на задълженията им да прехвърлят собствеността
на продадената вещ, поради което следва да отговарят по реда на чл. 189 ЗЗД.
Посочва, че отговорността на ответниците следва да е солидарна на две
основания – тъй като посочената продажба е търговска сделка, а съгласно чл.
304 ТЗ, когато търговска сделка е сключена с две лица, те се смятат за
солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго, а също така доколкото
ответниците са съпрузи по чл. 32, ал.2 СК те отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, а вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са общи на
двамата съпрузи. При тези твърдения моли, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответниците Е. К. и Н. К. да му заплатят солидарно сумата от
7 941,76 лв., от която 4 000 лв. – невъзстановена част от продажната цена,
322,20 лв. – нотариални такси по прехвърляне на автомобила и 3 619,56 лв. –
разноски, свързани с безопасната експлоатация и подобряването на
техническото му състояние, съединен евентуално с осъдителни искове за
осъждане на ответниците Е. К. и Н. К. да заплатят на ищеца разделно сумата
от по 3 970,88 лв. за всеки ответник или общо 7 941,76 лв., представляващи
невъзстановена част от продажната цена, нотариални такси по прехвърляне на
автомобила и разноски, свързани с безопасната експлоатация и подобряването
на техническото му състояние, във връзка с развален договор за продажба на
МПС от 06.03.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата
молба – 03.10.2024 г. до окончателно заплащане на сумите.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответниците Е. К. и Н. К. са подали
общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като
3
неоснователни и недоказани. Оспорват твърденията, че е извършена кражба
на автомобила, която е лишила „Хийт – ОН“ ЕООД от ползването му, с
твърденията, че купувачът доброволно е предал автомобила с протокола по чл.
84, ал. 2 ЗМВР, а след това не е оспорил Заповед № ************* г. от СДВР
за предаване на автомобила на действителния му собственик - Д. Д..
Поддържа, че кражба на автомобила може да се установи или с влязла в сила
присъда на наказателен съд, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК,
или с прокурорско постановление за спиране на наказателно преследване
срещу неизвестен извършител. Посочва, че с процесната заповед се създава
единствено задължение на ищеца да предаде автомобила, но не установява, че
автомобилът е закупен от лице, което не е собственик и не е основание, което
прекратява собствеността върху автомобила. Поддържа, че заповедта страда
от многобройни и съществени нарушения, поради което прави искане за
инцидентно установяване на нейната нищожност по чл. 17 ГПК. Твърди, че
продавачите са придобили автомобила в режим на СИО на името на Н. К. с
договор за покупко-продажба с „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ООД, сключен на 05.03.2024 г.,
като автомобилът е регистриран в КАТ на името на Н. К. на 05.03.2024 г., а от
своя страна техният продавач „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ООД е закупил автомобила от
посоченото в заповед № ************** г. лице, обявило автомобила за
откраднат Д. Д. с договор за продажба от 05.02.2024 г. Поддържа, че
автомобилът не е с пренабит номер на рама, което било установено с
експертна справка № 684/26.07.2024г., извършена по възлагане с
постановление УРИ № ************* г., издадено на 12.07.2024 г. Въз основа
на посоченото поддържат, че като продавачи са придобили собствеността на
посочения автомобил от действителен собственик, поради което били
въведени в заблуждение от Заповедта на 08 РУ на МВР, че действително е
налице престъпно обстоятелство, поради което заплатили на ищеца сумата от
20 000 лв. Въз основа на изложеното навеждат, че не е имало основание за
разваляне на договора за продажба, връщане на продажната цена и разноските
и подобренията. Предвид изложеното, твърдят, че сумата от 20 000 лв.,
заплатена извънсъдебно, представлява недължимо заплатена сума, поради
което предявяват насрещен иск за връщане на посочената сума.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесната
заповед на СДВР е законосъобразна, поддържа, че със извънсъдебната
кореспонденция между страните е постигната спогодба между страните за
4
уреждане на отношенията им със заплащане на сумата от 20 000 лв. от страна
на ответника и приемане на сумата от ищеца без възражения, като последното
съставлява мълчаливо приемане на предложение за сключване на спогодба.
Позовават се, че кражбата е съобщена 3 месеца след продажбата и
автомобилът е върнат на собственика му с акт на държавен орган, съставен 5
месеца след продажбата, поради което посочва, че е налице невиновна
невъзможност за изпълнение от страна на ответниците и договорът следва да
се развали по право съобразно правилата на чл. 89 ЗЗД. Позовават се, че
купувачът „Хийт – ОН“ ООД се е обогатил с цената на ползването в размер на
4 000 лв., тъй като са извличали облага – извършвали са търговска дейност с
процесния автомобил. Предвид невиновната невъзможност за изпълнение и
разваляне на договора във връзка с нея, оспорват като неоснователна
претенцията за заплащане на нотариалните такси, разноските във връзка с
продажбата, защото те не обогатяват продавачите и се дължат само в случай
на виновно неизпълнение, каквото в случая не е налице. Оспорват и
претенцията за разноски за безопасна експлоатация на автомобила и
подобряването на техническото му състояние, тъй като при продажбата
купувачът не е правил възражение за скрити или явни недостатъци, а при
предаване на автомобилът е бил в състояние да се използва по
предназначение. Посочва, че направени от ищеца разноски имат характер на
подобрения, а претенцията за подобрения следва да се отправи към лицето,
което е получило фактическата власт върху автомобила и е посочен като
собственик – Д. Д., доколкото именно той се обогатява от тези подобрения.
Оспорва и твърдението, че в процесния случай е налице евикция, тъй като
навежда, че евикция има само при съдебно отстранение от владението на
вещта, а в процесния случай ищецът е предал доброволно автомобила на
органите на МВР. Посочват, че процесната Заповед № ************** г.
представлява непредвидено, непредотвратимо за ответниците случайно
събитие, тъй като неин адресат е Б. М., управител на „Хийт – ОН“ ООД и
ответниците нямат право да я обжалват, поради което посочената заповед
обосновава невиновна невъзможност на ответниците за изпълнение на
задължението.
Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Моли в случай, че съдът уважи иска да не присъжда
5
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като оспорва ищецът да
е материално затруднено лице.
В срока по чл. 211 ГПК Н. К. подава насрещен иск срещу „Хийт – ОН“
ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че сумата от
20 000 лв., преведена на 24.09.2024 г. с преводно нареждане от 24.09.2024 г. от
сметка на Н. К. по банкова сметка на „Хийт – ОН“ ООД е недължимо платена
и е получена от ответника без основание, за осъждане на ответника да върне
на ищеца по насрещния иск заплатената извънсъдебно на 24.09.2024 г. сума от
20 000 лв., като получена от ответника без основание, както и да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че направеното от него
изявление за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2024
г., сключен между страните по делото, не е породило действие, защото
автомобилът, предмет на продажбата не е бил предмет на кражба и не е
собственост на трети лица с противопоставими вещни права, които да пречат
на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди, че на 06.03.2024 г.
съпрузите Н. и Е. К. са продали на „Хийт – ОН“ ООД товарен автомобил
марка „М.“, модел: ******, peг. № ********, рама № ***************, като
на същата дата са предали владението на автомобила на купувача. Посочва, че
са продавачите са придобили собствеността на автомобила от „ЕЛИТ-ИДЕЯ“
ЕООД в режим на СИО с договор за продажба от 05.03.2024 г., а от своя
страна „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ЕООД е придобил собствеността върху автомобила
посредством договор за продажба с продавач Д. И. Д. от 05.02.2024 г.
Посочват, че автомобилът не е с пренабит номер на рама. На 11.07.2024 г. на
автомагистрала Т. при изхода от гр. С. срещу бензиностанция „Л.“ служители
на 08 РУ – СДВР са спрели процесния автомобил, който към този момент е
бил с регистрационен № ********, установили са, че за автомобила има
подаден сигнал, че е откраднат в АИС на Шенгенското пространство, поради
което е съставен констативен протокол, автомобилът е доброволно предаден с
протокол по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР, а по административната преписка,
създадена във връзка с процесния случай, е издадена Заповед №
************** г. на Началника на 08 РУ на СДВР, с която е разпоредено
процесният товарен автомобил да се върне на Д. Д., същото лице, което е
продало автомобила на „ЕЛИТ-ИДЕЯ“ ЕООД, от когото съпрузите Д.и са го
закупили. Твърди, че посочената заповед не създава и не прекратява вещни
права и не установява по надлежния ред извършена кражба на автомобила, а
6
поради вътрешно противоречиви мотиви и множество пороци навежда, че
посочената заповед е нищожен административен акт, което моли да се
установи от съда по реда на чл. 17 АПК. Твърди, че след издаване на
процесната заповед „Хийт – ОН“ ЕООД е отправил уведомление за разваляне
на договора за продажба на процесния лек автомобил по чл. 87 ЗЗД, получена
от ищеца на 18.09.2024 г. Претендира разноски за водене на делото и
съпрузите К. са поканени да върнат сумата от 27 941,76 лв., съставляваща
продажна цена, нотариални такси и необходими и полезни разноски, като Н. и
Е. К. са превели по сметка на „Хийт – ОН“ ЕООД сумата от 20 000 лв.
Посочва, че към момента на плащането на процесната сума не са знаели, че
лицето, на което автомобилът е върнат и който го е обявил за откраднат Д. Д. е
предишен продавач на автомобила и при плащане на сумата са били в
заблуждение относно посочените обстоятелства. Изразяват съмнения, че е
налице сговаряне между ответното дружество и Д. Д.. Въз основа на
посоченото поддържа, че е заплатил сумата от 20 000 лв. без основание на
ответното дружество, тъй като не е имало основание за разваляне на договора
за продажба от 06.03.2024 г. и не е имало неизпълнение на договорни
задължения от страна на ищеца. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски за производството по насрещния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Хийт – ОН“ ЕООД подава отговор
на насрещната исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Посочва, че твърденията на ищеца по насрещния
иск, че продавачите са добросъвестни купувачи, относно твърденията как се
установява престъпление, както и за липса на съдебно отстранение от вещта,
са ирелевантни за процесния правен спор, тъй като с процесната Заповед № №
************** г. на Началника на 08 РУ на СДВР процесният автомобил е
иззет от купувача и е върнат на Д. Д., поради което купувачът не може да
упражнява правото си на собственост и е налице отстранение от купената вещ,
поради което продавачът следва да поеме отговорност за евентуална
извънсъдебна евикция. Поддържа, че представеният на немски език договор за
продажба с продавач Д. Д. е без нотариална заверка на подписа на страните и
не е установена самоличността на продавача и дали това действително е бил
Д., обявил автомобила за откраднат. Моли съдът да отхвърли предявения
насрещен иск като неоснователен и поддържа предявените главни искове.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
7
С първоначалната искова молба от „Хийт – ОН“ ООД срещу Е. и Н. К. са
предявени евентуално съединени осъдителни искове – главен иск с правно
основание чл. 189, ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно сумата от 7 941,76 лв., представляваща част от заплатената
продажна цена, разноски за прехвърляне и разноски за подобряване и
безопасна експлоатация на товарен автомобил марка: „М.“, модел: ******, peг.
№ ********, рама № ******************, предмет на евикция, поради
извънсъдебно разваляне на договор за продажба на МПС от 06.03.2024 г.,
евентуално съединен с иск с правно основание чл. 189, ал.1, изр.2 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно сумата в общ
размер от 7 941,76 лв., като всеки ответник бъде осъден да заплати по
3 970,88 лв. на ищеца, представляваща 1/2 от заплатената продажна цена,
разноски за прехвърляне и разноски за подобряване и безопасна експлоатация
на процесния товарен автомобил поради осъществена евикция, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2024 г. до
окончателно погасяване на задължението.
В законоустановения срок ответникът Н. К. подава насрещна искова
молба срещу „Хийт – ОН“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 20 000 лв. -
недължимо заплатена (без правно основание) с преводно нареждане от
24.09.2024 г.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че В ЧАСТТА с която се
иска признаване за установено по отношение на ответника, че направеното от
него изявление за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС от
06.03.2024 г., сключен между страните по делото, не е породило действие,
защото автомобилът, предмет на продажбата не е бил предмет на кражба и не
е собственост на трети лица с противопоставими вещни права, които да
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, не може да бъде
предмет на самостоятелна искова претенция (недопустим отрицателен
установителен иск за факт с правно значение), като възраженията в тази
насока следва да бъдат разгледани от съда при съобразяване
основателността на насрещния иск по чл. 55 ЗЗД и обсъдени в мотивите
на съдебния акт.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
8
на доказване факти:
По предявените искове за заплащане на заплатената продажна цена,
разноски за прехвърляне и разноски за подобряване и безопасна
експлоатация на товарен автомобил поради евикция:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно следните факти: сключване на договор за продажба на товарен
автомобил с ответниците; заплащане на продажната цена, както и размерът на
разноските по договора и на тези за подобряване и безопасна експлоатация на
автомобила; фактът че процесният автомобил принадлежи изцяло на трето
лице, вследствие на което ищецът е отстранен извънсъдебно от закупената
вещ, валидно изявление за разваляне на договора за продажба, направено от
ищеца.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е
погасил дължимите суми, както и да проведе насрещно доказване – да докаже
всички свои възражения срещу иска, в това число и че продадената вещ не е
собственост на трето лице.
По предявения насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
предаване на сума на ответника „Хийт – ОН“ ООД в размер на 20 000 лв.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на правно
основание за получаване на процесните суми, респ. за задържане на
полученото.
С оглед твърденията в исковата молба, отговора на исковата молба и
насрещната искова молба и нейняи отговор, както и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, СЪДЪТ отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: 1/ на 06.03.2024 г. съпрузите Н. и Е. К. са продали на „Хийт
– ОН“ ООД товарен автомобил марка „М.“, модел: ******, peг. № ********,
рама № ***************, като на същата дата са предали владението на
автомобила на купувача, като купувачът е заплатил продажна цена на
продавача в размер на 24 000 лв., 2/ на 10.07.2024 г. на автомагистрала Т. при
изхода от гр. С. срещу бензиностанция „Л.“ служители на 08 РУ – СДВР са
9
спрели процесния автомобил, който към този момент е бил с регистрационен
№ ********, установили са, че за автомобила има подаден сигнал, че е
откраднат в АИС на Шенгенското пространство, поради което е съставен
констативен протокол, автомобилът е доброволно предаден с протокол по
реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР, а по административната преписка, създадена във
връзка с процесния случай, е издадена Заповед № ************** г. на
Началника на 08 РУ на СДВР, с която е разпоредено процесният товарен
автомобил да се върне на Д. Д., като „Хийт – ОН“ ООД е предало доброволно
автомобила; 3/ „Хийт – ОН“ ООД е изпратило извънсъдебно уведомление на
18.09.2024 г. до продавачите Н. и Е. К., че поради съдебно отстранение разваля
извънсъдебно по реда на чл. 87 ЗЗД договор за покупко-продажба от
06.03.2024 г. и е поискал породавачите да му заплатят сумата от 27 941,76 лв.;
4/ с преводно нареждане от 24.09.2024 г. Н. К. е превел по сметка на „Хийт –
ОН“ ООД сумата от 20 000 лв. като сума по разваления договор; 5/ Е. и Н. К.
са съпрузи.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и
насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.
Указва на ответниците по първоначалния иск Н. и Е. К., на осн. чл.
183 ГПК, да заверят представените към ОИМ документи на л. 118-122, л. 132
и л. 135 – 139, в рамките на работното време на СРС (от 09:00 до 17:00 ч.) в
присъствие на длъжностно лице на СРС или да представят заверен препис,
както и да представят четливо копие на свидетелство за регистрация – част I
(л. 124) и договор за покупко-продажба на процесния автомобил на немски
език от 05.02.2024 г. (л. 118-122 и л. 135 – 139), В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ
съдът ще ги изключи от доказателствения материал по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца за задължаване на
ответниците да представят удостоверение за брак и удостоверение за семейно
положение (като ненеобходимо, предвид, че посоченото обстоятелство е
безспорно между страните).
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците съдебно удостоверение, което да
послужи пред М. на т. и с. и ИА „А. а.“, от което да се види дали товарен
автомобил марка „М.“, модел: ******, peг. № ********, рама №
*************** е преминал годишен технически преглед, СЛЕД заплащане
от страна на ответниците по главния иск на държавна такса в размер на 5
10
лв. по бюджетна сметка на СРС и представяне на доказателства за това по
делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото да отговори на поставен в т. 6.1. от
доказателствените искания към ОИМ, подаден от ответниците Е. и Н. К..
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И. Н..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 400 лв., платими от отвтениците в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за един свидетел на ответника по
насрещния иск „Хийт – ОН“ ООД при режим на довеждане за доказване на
обстоятелствата по т.3 от доказателствените искания към отговора на
насрещната искова молба, доколкото сочените обстоятелства не подлежат на
доказване със свидетелски показания/
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.05.2025 г., от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за
внесен депзоит.
Определението не подлежи на обжалване.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12