№ 185712
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110169871 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление на ... срещу Г. С. Б. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
2758,15 лева - главница по Договор за кредит № ********* от 05.12.2023 г. от ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, индивидуализирана в обстоятелствената
част на заявлението като сбор от сумите както следва:
1287,73 лева – главница,
223,78 лева – договорна лихва
637,84 лева – такса динамично плащане;
417,30 лева – такса за бързо разглеждане;
140 лева – разходи
51,55 лева – законна лихва.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че длъжникът и заявителят са
обвързани от Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има
качеството на потребител, е предоставен паричен заем в размер на 3425,40 лева. Страните
се съгласили, че заемателят ще върне заетата сума на 12 равни вноски в размер на 285,45
лева. В заявлението е посочено, че заемателят е направил плащания по кредита в размер
на 580 лева.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
1
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В чл. 5, т. 6 от Договора е посочен процент на ГПР от 43,11%, но посоченият процент
не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не
отразява разходите по кредита.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 1500 лева, от която следва да се приспадне платената от
потребителя сума от 580 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената в размер на 920 лева след
приспадане на плащанията, както и за съответната част от разноските следва да бъде
отхвърлено.
За пълнота следва да се отбележи, че според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст,
според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, поради което и вземанията за такси за динамично плащане и бързо
разглеждане се основават на нищожни клаузи и не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 376575 от 21.11.2024 г. на ... срещу Г. С. Б. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над
920 лева до претендираните общо 2758,15 лева по Договор за кредит № ********* от
05.12.2023 г., както и съответните държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3