р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 15.02.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2476 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0938-003886 от 04.09.2020 година на ***, с
което на основание чл. 179 ал. ІІ предложение І от ЗДвП и на основание чл. 175
ал. І т. 5 от ЗДвП на М.Ц.И. ***, ЕГН ********** са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно
нарушение по чл. 123 ал. І т. 2 буква „Б“ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призована се явява лично. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като счита, че
няма вина за извършените нарушения. Твърди, че спирачната система на
управляваният от нея автомобил отказала, но същият не е обследван от експерти и
отдавна продаден за скраб.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с изх. № 316000-45560 от 14.12.2020
година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено
като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че
началниците на сектор ПП при О.н.М. са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 25.08.2020 година, на
жалбоподателката М.И. бил съставен акт за административно нарушение за това, че
на същата дата около 0:10 часа, в *** при управление на лек автомобил „***“ с
регистрационен № ***, чужда собственост и при движение по ул. „***“ в същото
населено място/ участък със стръмен и надлъжен наклон/, пир маневра завой
наляво изгубила контрол над автомобила и се преобърнала на дясната си страна на
платното за движение. В следствие на настъпилото ПТП били установени материални
щети по управлявания от жалбоподателката
автомобил автомобила и ранен пътник – нейният ***. Последният бил с много леки
наранявания. Жалбоподателката не изчакала органите на полицията, а се прибрала
в дома си. След пристигането на служителите на сектор ПП и по данни на
свидетели-очевидци водачът бил установен и извикан на мястото на
произшествието, където бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и акт за установяване на административно нарушение за извършените две
нарушения по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП и по чл. 123 ал. І т. 2 буква „Б“ от ЗДвП.
Жалбоподателката подписала акта и получила екземпляр от същия.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатация и изготвеният на мястото на произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 04.09.2020 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателката, както следва: глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 2 буква „Б“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
акт за установяване на административно нарушение № 261988 от 25.08.2020 година
на ***, сектор ПП - Плевен; справка за нарушител на името на жалбоподателката М.Ц.И.;
наказателно постановление № 20-0938-003886 от 04.09.2020 година на ***;
заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
регистрационен № 316000-34888 от 23.09.2020 година, ведно с план-схема на
същото ПТП; заверено копие на обяснения от П.Н.Н.; заверено копие на обяснения
от ***; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи.
В тази насока са и показанията на свидетелите Д.Д. и П.Н.,
разпитани непосредствено в съдебно заседание. Свидетелката П.Н. непосредствено възприела
случилото е, оказала помощ на
жалбоподателката и семейството и за излизане от автомобила. Свидетелят Д.Д.,
като част от пристигналия на място полицейски екип възприел ситуацията след
настъпване на ПТП и въз основа на сведенията, снети на място от свидетелите
очевидци оформил своите изводи за настъпването на пътно транспортното
произшествие и причината за настъпването му, а именно – поведението на
жалбоподателката като водач на МПС. На база тези изводи били изготвени
съставеният акт за нарушение и протокол за ПТП.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът намери депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба за
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДП дефинира
общо три задължения на всеки водач на МПС - участник в ПТП. Алинея първа, точка
първа на горната разпоредба вменява в задължение всеки водач, участник в ПТП да
спре без да създава опасност за движението, за да установи последиците от
произшествието.
Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2
ЗДП съдържа задължения при особената хипотеза, а именно тогава когато от произшествието има
пострадали хора. Съгласно чл. 123 ал.І т. 2 б. Б ЗДП в тези именно случаи
водачът е длъжен да не напуска мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР.
Събраните в хода на делото гласни и
писмени доказателства установяват по категоричен начин, че с поведението си
жалбоподателката нарушила горното си задължение и като участник в ПТП с
пострадало лице напуснала мястото на произшествието като не изчакала
пристигането на компетентните органи. Показанията на свидетелката очевидец – П.Н.
установяват, че действително *** на жалбоподателката бил пострадал, но
нараняването му било леко – порезна рана на ръката, което нараняване не е застрашавало
живота му и И. е следвало да остане на
мястото на ПТП и да изчака пристигането на полицейските служители. Ето защо
съдът при, че атакуваното наказателно постановление в частта, с която на
жалбоподателката е наложено административно наказание лоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец е правилно и законосъобразно. Наложеното наказание е
определено в рамките на приложимата санкционна разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП и то към предвидените
минимални размери.
Съдът прие за установен по несъмнен начин и
факта на извършено нарушение от страна на жалбоподателката и по чл. 20ал. 2
ЗДП. Тази разпоредба задължава водачите
на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обективирани
в показанията на разпитаните двама свидетели, кореспондиращи и с писмените
доказателства по делото установяват, че причина за настъпването на пътно
транспортното произшествие е именно движението с несъобразена скорост от страна
на жалбоподателката в конкретния пътен участък от уличната мрежа на населено
място/ със стръмен наклон/, което попречило същата да овладее автомобила си,
вследствие на което и същият се преобърнал на пътното платно. В подкрепа на
твърденията на жалбоподателката за това, че причина за пътно транспортното произшествие е отказ на
спирачната система на автомобила, в хода на делото не бяха събрани каквито и да
е доказателства. Изминалият дълъг период от време от момента на настъпване на
произшествието и разглеждането на делото, фактическата липса на превозното средство, обективно препятстват възможностите
за допълнително обследване на автомобила посредством установените законови
способи и установяване на факта дали действително причина за произшествието е
повреда в спирачната му система.
Предвид горното съдът прие, че е
осъществен и състава на нарушение по чл. 20 ал. 2 НК. Наложеното наказание за
това нарушение е определено в съответствие със санкционната разпоредба на чл.
179 ал. 2 пр. 1 ЗДП в конкретно посоченият размер, а именно 200 лева.
При така изложените правни и
фактически съображения съдът прие, че Наказателно постановление №
20-0938-003886 от 04.09.2020 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. ІІ
предложение І от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП на М.Ц.И. ***,
ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 2 буква
„Б“ от ЗДвП е правилно и законосъобразно. В хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили или ограничили правото на защита на
жалбоподателката. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, визирани
в чл. 42,43,44 и 57 от ЗАНН,наложените
наказания за всяко от нарушенията са
съобразени с тежестта на деянието и ниската лична степен на обществена опасност
на извършителката, както и социалното и положение. Наказателното постановление
е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0938-003886 от 04.09.2020 година на ***, с което на
основание чл. 179 ал. ІІ предложение І от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. І т.
5 от ЗДвП на М.Ц.И. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания,
както следва: глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение
по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123 ал. І т. 2 буква „Б“ от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е
изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: