Решение по дело №7/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 9
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 9                          Година 24.06.2020                        Град  ПЛОВДИВ

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                                XIII   граждански състав

На петнадесети юни                                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

административно дело №7 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                        Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).            

                        Образувано е по жалба на Д.Е.З. ЕГН **********,***, чрез . С.Ж.П.,***, пл. С ет…., офис , срещу Заповед за задържане на лице рег. № ….., с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е постановено задържане на .. в помещение за временно задържане на …към …… П…. за срок от 24 часа. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че същата е немотивирана  и издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане.

                        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до …., Д.Е.З. е бил задържан в помещение за временно задържане на …., като извършител на престъпление по чл. 354а от НК, за това че е придобил и държал наркотични вещества – ... без надлежно разрешение за това, по което е започнато ……. ……П….

            Жлбоподателят оспорва записаното в мотивната част на издадената заповед, че се касае за извършено престъпление на …., т.е. дата след датата на която е издадена заповедта за задържане. Твърди се, че това прави заповедта немотивирана.

            Видно от материалите по изисканата и приложена преписка се установява, че се касае за техническа грешка при изписването на датата. Това обстоятелство не прави заповедта немотивирана.

           Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице…….          Спазен е срокът по чл. 73  ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан на …., освободен на ………….. преди изтичане на …. от задържането му.

           От материалите по делото се установява, че на …. че лицето Д.Е.З. ЕГН **********, с адрес: ***, е задържано, като при задържането на лицето е направен личен обиск, при който в него са били открити два броя ключове на метален ключодържател. Никъде от материалите по преписката не се сочи и не се представят доказателства за намерено количество м… в задържаното лице, които да обуславят данни за извършено престъпление и съответно да са мотив за задържане.

           По своята правна същност, мярка „задържане за срок до …часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до …. е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до….” е дейност, свързана с разкриването на престъпление.

            В настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да става ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за извършено престъпление.

            Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отразеното в процесната заповед, че за лицето има данни че е придобило и държало наркотични вещества – …. без надлежно разрешение за това, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото общо в размер на 160,00 лева, представляващи 10,00 лева, дължима и заплатена държавна такса и 150,00 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й от 15.05.2020 г.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Е.З. ЕГН **********,***, чрез С.Ж.П.,***, пл. С…...., ет…. офис , Заповед за задържане на лице рег. № …..., издадена от Д.И.С. на длъжност „Н.. г… при сектор … на …..

ОСЪЖДА да заплати на Д.Е.З. ЕГН **********,***, чрез С.Ж.П.,***, пл. С, ет, офис….., сумата от 10,00(десет)лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА …. да заплати на .. С.Ж.П.,***, пл. С, ет, офис …, сумата от 150,00(сто и петдесет)лева разноски за заплатен адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

            Вярно с оригинала.

            М.Х.