Р Е Ш Е Н И Е
Номер 9 Година 24.06.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански
състав
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №7 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на
чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на Д.Е.З.
ЕГН **********,***, чрез …. С.Ж.П.,***, пл. С…
№… ет…., офис …,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № ….., с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е постановено задържане на ..
в помещение за временно задържане на …към …… П…. за срок от 24 часа. В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е
издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила. Твърди се, че същата е немотивирана
и издадена при липса на фактически и правни основания за нейното
прилагане.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С атакуваната заповед, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до …., Д.Е.З. е бил задържан
в помещение за временно задържане на …., като извършител на престъпление по чл.
354а от НК, за това че е придобил и държал наркотични вещества – ... без
надлежно разрешение за това, по което е започнато ……. ……П….
Жлбоподателят оспорва
записаното в мотивната част на издадената заповед, че се касае за извършено
престъпление на …., т.е. дата след датата на която е издадена заповедта за
задържане. Твърди се, че това прави заповедта немотивирана.
Видно от материалите по
изисканата и приложена преписка се установява, че се касае за техническа грешка
при изписването на датата. Това обстоятелство не прави заповедта немотивирана.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на
заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да
бъде мотивиран. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на
лицето по чл. 72 ЗМВР.
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след
задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за което
е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1,
т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице……. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан
на …., освободен на ………….. преди изтичане на …. от задържането му.
От материалите по делото
се установява, че на …. че лицето Д.Е.З. ЕГН **********, с
адрес: ***, е задържано, като при задържането на лицето е направен личен обиск,
при който в него са били открити два броя ключове на метален ключодържател.
Никъде от материалите по преписката не се сочи и не се представят доказателства
за намерено количество м… в задържаното лице, които да обуславят данни за
извършено престъпление и съответно да са мотив за задържане.
По
своята правна същност, мярка „задържане за срок до …часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за до …. е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите
на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до….”
е дейност, свързана с разкриването на престъпление.
В
настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да
става ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за
извършено престъпление.
Цитирането на приложимата
правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отразеното в процесната заповед,
че за лицето има данни че е придобило и държало наркотични вещества – …. без
надлежно разрешение за това, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени
изискванията на закона.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото
общо в размер на 160,00 лева, представляващи 10,00
лева, дължима и заплатена държавна такса и 150,00 лева
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й от 15.05.2020 г.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Е.З. ЕГН **********,***, чрез … С.Ж.П.,***, пл. С….. №.., ет…. офис …, Заповед за
задържане на лице рег. № …..., издадена от Д.И.С. на
длъжност „Н.. г… при сектор … на …..
ОСЪЖДА … да заплати на Д.Е.З. ЕГН **********,***, чрез … С.Ж.П.,***,
пл. С… №…, ет…, офис….., сумата от 10,00(десет)лева разноски
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА …. да заплати на .. С.Ж.П.,***,
пл. С… №…, ет…, офис …, сумата от 150,00(сто и
петдесет)лева разноски за заплатен адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.