РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №28414/07.03.2025 година от
„Микрофонд“ ЕАД, съдебен адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“, 140, ет.4
срещу решение №241/17.02.2025 година, постановено по т.д.№2187 по описа
за 2023 година, ТО, VI-7 СГС, с което е признато за установено, по отношение
на „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4, на основание чл.
439 от ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“
№ 18, вх. А, ап. 8, и В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
*, вх. *, ап. *, не дължат вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011
год. и изпълнителен лист издаден въз основа на нея по ч.гр.д. № 81445/2011
год. по описа на PC – гр. Монтана в размер на 14 068,09 евро – просрочена
главница по Договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро –
еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от
1
Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 630,09 лева
държавна такса за производството по издаване на заповедта, тъй като са
погасени по давност и е осъдено „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, у л . „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4, да заплати на „БАЛКАН
ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Монтана, ул. „Парчевич“ № 18, вх. А, ап. 8, и В. Е. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1263,30 лева, представляваща направените от ищците разноски за
държавна такса, както и е осъдено „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140,
ет. 4, да заплати на „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“ № 18, вх. А, ап.
8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2500,00 лева, представляваща
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като съдът е
приел, че последното поискано изпълнително действие е от 18.11.2015 година,
като всъщност с молба от 05.06.2017 година е поискано извършването на опис
на възбранените недвижими имоти, на единия от солидарните длъжници т.е. с
депозирането на тази молба е налице изпълнително действие, поради което за
периода от 05.06.2017 година до 20.04.2020 година не е налице изтекла
погасителна давност и исковете следва да се отхвърлят. По отношение на
солидарните длъжници приложение следва да намери ТР 2 от 02.07.2024
година по тълк.дело 2/2023 година на ОСГТК на ВКС. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и
вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове, както и
присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите страни „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД и В. Е. М. са
представили писмен отговор, в който молят да се потвърди решението и се
присъдят направените разноски.
В исковата си молба от 16.10.2023 година ищците „Балкан транс 2006“
ЕООД и В. Е. М. излагат, че ответникът „Микрофонд“ АД е предоставил на
„Балкан транс 2006“ ЕООД, по силата на договор за заем сумата от 10 200
евро, като заемателят се е задължил да върне заемната сума и лихви в общ
2
размер на 15142,68 евро на 36 равни месечни вноски, считано от 20.07.2010
година. В. Е. М. се е задължил, в качеството си на поръчител. По подадено от
„Микрофонд“ АД заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011 год. по
ч.гр.д. № 81445/2011 год. по описа на PC – гр. Монтана, с която „Балкан транс
2006“ ЕООД и В. Е. М. са осъдени да заплатят солидарно на „Микрофонд“ АД
сумата от 14 068,09 евро – просрочена главница по Договор за заем № 3-
980/07.06.2010 год., сумата от 2 040,00 евро – еднократно обезщетение в
размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от Договора за заем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2011 год. до изплащане на
вземането, както и сумата от 630,09 лева държавна такса за производството по
издаване на заповедта. Въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение е издаден и изпълнителен лист за тези суми, като по този
изпълнителен лист е образувано изп.д.№20117480400555 на ЧСИ М. А., рег.№
*** с район на действие ОС Монтана. Последното изпълнително действие по
това изпълнително дело спрямо длъжника „Балкан транс 2006“ ЕООД е
наложеният запор на банкови сметки на 07.08.2013 год., а спрямо длъжника В.
Е. М. е извършеният опис на недвижими имоти с протокол от 27.05.2014 год.,
след което то е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради
настъпила перемпция и е образувано ново изпълнително дело №
20217480400702 при ЧСИ М. А. гр. Монтана. Във времевия отрязък от
последното изпълнително действие до образуване на второто изпълнително
дело е изтекъл срок, който е по-дълъг от пределения в чл. 110 ЗЗД, поради
което вземанията на кредитора „Микрофонд“АД София са погасени по
давност, считано от 26.06.2020 год. по отношение и на двамата ищци. Молят
съда да постанови решение, с което уважи предявените искове и присъди
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в срока за отговор не оспорва твърденията в исковата
молба, че е кредитор на двамата ищци по посочения в исковата молба договор
за заем, че въз основа на него и издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист, че е взискател по изпълнително дело № 20217480400702
при ЧСИ М. А. гр. Монтана, прекратено поради перемпция. Твърди, че
последното изпълнително действие по отношение на двамата ищци е
извършено на посочената в постановлението на ЧСИ от 17.03.2020 г. дата, от
която до образуване на новото изпълнително дело по описа на същия ЧСИ не
3
е изтекла давността за вземанията и моли съда да постанови решение, с което
отхвърли предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема
следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за
която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
Липсва спор между страните, а и се установява от представените
доказателства, че по подадено от „Микрофонд“ АД заявление е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 15.08.2011 год. по ч.гр.д. № 81445/2011 год. по описа на PC – гр.
Монтана, с която „Балкан транс 2006“ ЕООД и В. Е. М. са осъдени да заплатят
солидарно на „Микрофонд“ АД сумата от 14 068,09 евро – просрочена
главница по Договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., сумата от 2 040,00 евро
– еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от
Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 630,09 лева
държавна такса за производството по издаване на заповедта. Въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден и изпълнителен лист за
тези суми, като по този изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20117480400555 на ЧСИ М. А., рег.№ *** с район на действие ОС Монтана.
Това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК,
поради настъпила перемпция с постановление от 17.03.2020 година и е
образувано ново изпълнително дело № 20217480400702 при ЧСИ М. А. гр.
Монтана.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и има за цел да
4
отрече съществуването на изпълняемо право, като претенцията се основава на
факти, настъпили след съдебното дирене. Тъй като искът е отрицателен
установителен, то длъжника следва само да установи, че срещу него е
образувано изпълнително производство по издаден изпълнителен лист, както
и да твърди, че не дължи, поради настъпването на факти, обуславящи
отричане съществуването на изпълняемото право, като същите следва да са
настъпили след приключването на устните състезания, по които е издаден
изпълнителния лист. Тъй като наведеното възражение касае погасяването на
същото по давност поради бездействие от страна на кредитора, продължило в
период на 5 години след датата на последното извършено изпълнително
действие, като са налице твърдения, че по второто изпълнително дело е
налице вписана възбрана на 10.06.2021 година, по отношение на длъжника В.
Е. М.. Ищците са извършили признание за неизгоден факт, а именно
извършването на изпълнителни действия, по отношение на „Балкан транс
2006“ ЕООД налагане на запор на банкови сметки на 07.08.2013 година,
поради което в тежест на кредитора е да установи изгодния за него факт, от
който черпи благоприятни последици, а именно изпълнителни действия в по-
късен период.
Установяването на извършване на изпълнителни действия произтича от
предмета на правния спор по чл.439 ГПК. Когато длъжникът се позовава на
давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение поради
непредприемане на принудителни изпълнителни действия.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД предприемането на действия на
принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва
да тече нова давност. Това разбиране е застъпено и в тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, където е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.); нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като
е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
5
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, както и че нова давност започва да тече с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното
решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни
способи/. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдът следва да съобрази и постановките на ТР № 2 от 04.07.2024
година по тълк.д. №2/2023 година на ОСГТК на ВКС, съгласно което
кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност
за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново, т.е. извършените изпълнителни
действия прекъсват давността.
На второ място следва да бъде съобразено и възприетото в т.1 на ТР №
2 от 04.07.2024 година по тълк.д. №2/2023 година на ОСГТК на ВКС, че при
осъществено принудително изпълнение върху имуществено право на единия
6
от съдлъжниците се погасява не само неговото задължение, но и
задължението на останалите съдлъжници, поради което не може да бъде
прекратено поради перемпция делото ако е осъществявано изпълнение по
отношение на единия солидарен длъжник, което води до извода, че ако в
изпълнителното производство се осъществява само един изпълнителен способ
спрямо един от солидарните длъжници, то давност не тече и спрямо другия
съдлъжник, т.е. за кредитора е достатъчно да установи предприемане на
изпълнително действие спрямо, който и да е от двамата съдлъжници в периода
след 07.08.2013 година и преди 10.06.2021 година.
Изпълняемото право е заповед за изпълнение, която при необжалването
си е влязла в сила и поражда за страните последиците от влязлото в сила
съдебно решение т.е. ползва се със силата на пресъдено нещо, създава право,
което се погасява с изтичането на 5-годишна давност.
Съдът констатира, че издаденият изпълнителен лист и образуваното
изпълнително дело са с дата преди приемането на ТР 2/2015 година поради
което същото попада в приложното поле на т.д.3/20 година на ОСГТК на ВКС,
образувано по въпроса: "От кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№ 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?".
Възприетото становище е, че датата, от която следва да брои
изтичането на 5 години е датата на приемането на ТР 2/2015 година на ОСГТК
на ВКС -26.06.2015 година, поради което от този момент започва да тече нова
5-годишна давност, като съобразява и направеното с ТР № 2 от 04.07.2024
година по тълк.д. №2/2023 година на ОСГТК на ВКС уточнение и предвид
датата на прекратяване на първото изпълнително дело, която дата е след
26.06.2015 година.
От представената молба на л.135 се установява, че на 18.11.2015 година
взискателя е поискал насрочване на публична продан на недвижим имот,
собственост на В. М., както и продан на движима вещ, собственост на „Балкан
транс 2006“ ЕООД, а на 05.06.2017 година е поискал извършване на опис на
недвижим имот, собственост на длъжника М., като на 15.02.2018 година е
насрочен опис на недвижим имот, собственост на В. М., който е бил отложен.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
7
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК /така мотивите към ТР № 2 от
04.07.2024 година по тълк.д. №2/2023 година на ОСГТК на ВКС/, поради което
давността е била прекъсната с молбата от 05.06.2017 година/.
По второто образувано изпълнително дело първото действие, което е
предприето е това от 20.04.2021 година, а именно молбата, с която е
образувано новото дело (л. 25, дело ОС–Монтана) и е поискано налагане на
възбрана по отношение на имот на В. М..
Не може да бъде споделено възражението на въззиваемата страна, че
ответникът не е направил възражението в срок и, че същото е преклудирано. В
отговора на исковата молба ответникът е посочил, че са извършвани
множество изпълнителни действия след датата, посочена от ищеца, като
последното е от 15.02.2018 година, като за доказване на това си възражение е
поискал и събирането на доказателства, които са приети и приобщени към
доказателствения материал.
За периода 05.06.2017 година до 20.04.2021 година не е изтекъл 5 –
годишен период, поради което и вземането не е погасено по давност, а
исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на СГС следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
исковете бъдат отхвърлени.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД и В. Е. М.
следва да бъдат осъдени да заплатят на „МИКРОФОНД“ ЕАД сумата от
3131,65 лева, разноски, с оглед изхода на спора и направеното искане за
присъждане на разноски, представляващи държавна такса в размер на 631,65
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно, с оглед предмета на спора и претендираното адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №241/17.02.2025 година, постановено по т.д.№2187
8
по описа за 2023 година, ТО, VI-7 СГС, с което е признато за установено, по
отношение на „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4, на основание
чл. 439 от ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“
№ 18, вх. А, ап. 8, и В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
*, вх. *, ап. *, не дължат вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011
год. и изпълнителен лист издаден въз основа на нея по ч.гр.д. № 81445/2011
год. по описа на PC – гр. Монтана в размер на 14 068,09 евро – просрочена
главница по Договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро –
еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от
Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 630,09 лева
държавна такса за производството по издаване на заповедта, тъй като са
погасени по давност и е осъдено „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, у л . „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4, да заплати на „БАЛКАН
ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Монтана, ул. „Парчевич“ № 18, вх. А, ап. 8, и В. Е. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1263,30 лева, представляваща направените от ищците разноски за
държавна такса, както и е осъдено „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140,
ет. 4, да заплати на „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“ № 18, вх. А, ап.
8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2500,00 лева, представляваща
заплатеното адвокатско възнаграждение като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“
№ 18, вх. А, ап. 8, и В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
*, вх. *, ап. * срещу „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4 искове,
че не дължат вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011 год. и
изпълнителен лист издаден въз основа на нея по ч.гр.д. № 81445/2011 год. по
9
описа на PC – гр. Монтана в размер на 14 068,09 евро – просрочена главница
по Договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро – еднократно
обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от Договора за
заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2011 год.
до изплащане на вземането, както и сумата от 630,09 лева държавна такса за
производството по издаване на заповедта, като погасени по давност за периода
07.08.2013 година – 10.06.2021 година, на осн. чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „БАЛКАН ТРАНС 2006“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Парчевич“ № 18, вх. А, ап.
8, и В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. * да
заплатят на „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 140, ет. 4 „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата от 3131,65 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условието на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10