№ 71097
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110140409 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя
Р.И.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р.М., със съдебен адрес в (АДРЕС).
Процесуалният представител на заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение
против АС. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в (АДРЕС) II“, ..., за сумата
от 3 000 лв. (три хиляди лева) – главница, частично предявена от обща сума от 5 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 27.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и за направените от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 60 лв. (шестдесет лева) и адвокатски хонорар в
размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за кредитна карта и кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка, сключен на 10.01.2008 г. между „...“ АД и АС. Н. Б.. С договор от
19.12.2019 г. заемодателят „...“ АД е цедирал вземането си на „..., а с договор за цесия от
11.12.2020 г. и анекс към него от 17.03.2021 г. вземането е придобито от дружеството –
заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес
1
на длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Р.М.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против А.Б.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „...” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против АС. Н. Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес в (АДРЕС) II“, ..., за сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) –
главница, частично предявена от обща сума от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 27.07.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, дължима по договор за кредитна карта и кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка, сключен на 10.01.2008 г. между „...“ АД и АС. Н. Б., договор за цесия
от 19.12.2019 г. и договор за цесия от 11.12.2020 г. и анекс към него от 17.03.2021 г., както и
за сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева) – направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3