Решение по дело №8833/2020 на Районен съд - Пловдив

 

                          Р Е Ш Е Н И Е    № 261204

 

                          гр. Пловдив, 15.04.2021 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 22.03.2021 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8833 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответника З.А.С. дължи на ищеца сумата в размер на 1255.06 лева, представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *** 47.76 лева – обезщетение за забава за периода 24.08.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020 г.Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.10.2018 г. по време на движение в село К. на кръстовището на *** е настъпило ПТП, при което управлявайки лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“, с рег. № ***, ответникът З.А.С., виновно е причинил ПТП, поради движение с несъобразена скорост, като в резултат на това настъпват вреди за л.а. „Опел“, модел „Мерива“, с рег. №***, управляван от М. Р. Л.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 18.11.2018 г. Наложено е административно наказание на ответника за реализираното от него ПТП. Към момента на ПТП ответникът е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. Собственикът на лек автомобил  „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № *** завел щета при ищеца под № ***. На последният лек автомобил са нанесени следните щети: нарушение на облицовка на задна броня, на заден десен калник, маска задна, капак заден, лайсна хром на заден капак, маска задна вътрешна под багажник. Стойността на вредите са 1255.06 лева за части и труд.

Твърди се, че ответникът напуснал местопроизшествието, без да изчака идването на контролните органи. Поради което застрахователят се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника – ответник и може да търси от последния платеното застрахователно обезщетение. Ответникът бил поканен да плати с нарочна покана, връчена му на 16.08.2019 г., поради което се претендира и обезщетение за забава в търсения размер.

За вземанията ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3151/2020 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът възразил в срок. С оглед изложеното са предявени исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките за възникване на регресна отговорност, доколкото в случая не е имало задължение контролните органи да отразят процесното ПТП и да посетят местопроизшествието.

  Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3151/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника,като от последния е подадено възражение в срок, като са отчетено времето през което процесуалните срокове са спрели да текат, поради наложеното извънредно положение в страната. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

    Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр. с чл.500, ал.1, т.3 КЗ.

 За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за гражданско застраховане, причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от застрахования, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и твърдението си, че ответникът е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на органите на МВР, както че в случая е било задължително посещение на местопроизшествието от органите на МВР. Ответникът носи насрещно доказване.

С Определение от 29.10.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че на 27.10.2018 г. по време на движение в село К. на кръстовището на *** е настъпило ПТП, при което управлявайки лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“, с рег. № ***, ответникът З.А.С., виновно е причинил ПТП, поради движение с несъобразена скорост, като в резултат на това настъпват вреди за л.а. „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № ***, управляван от М. Р. Л.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 18.11.2018 г. Наложено е административно наказание на ответника за реализираното от него ПТП. Към момента на ПТП ответникът е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. Безспорно е и, че ответникът е напуснал местопроизшествието като не е изчакал идването на органи на МВР.

Спорно по делото е дали e било задължително посещение на местопроизшествието от органите на МВР за процесното ПТП.

Случаите, в които службите за контрол посещават задължително мястото на ПТП, са изрично регламентира в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като една такава хипотеза е когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него – чл. 125, т. 7 от ЗДвП.

Съдът намира, че в случая се касае за приложение на чл. 125, т. 7 от ЗДвП, а именно наличие на разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелства, свързани с него. Това е така, доколкото по делото е безспорно, че ответникът без основателна причина, виновно е напуснал местопроизшествието преди да пристигнат органите на КАТ, въпреки задълженията си по ЗДвП.

Ако не е имало разногласие между участниците в процесното ПТП, в изпълнение на закона, ответникът е следвало или да подпише с другия участник двустранен протокол или да извика органите за контрол, като задължително е следвало да остане и ги изчака. Ответникът не е направил нито едното от двете. Наред с това видно от заявление за щета /л.11/, водачът на увредения лека автомобил, при завеждане на щета при ищеца, е посочил, че ответникът е напуснал местопроизшествието, като увреденото лице е подало сигнал до 112, след което органите на реда издирили ответникът и съставили Протокол за ПТП.

На още по-голямо основание за приемане за наличие на разногласие между участниците в процесното ПТП е факта, че в издадения срещу ответника Акт за установяване на административно нарушение /л.71/ по повод санкционирането му за нарушения на ЗДвП, в резултат на което е причинил процесното ПТП, ответникът е посочил, че колата, която е ударил нямала светлини и не била на мястото, на което завивали другите коли, като ответникът карал плътно в дясно и не знае защо я е ударил. АУАН е подписан от ответника, в който са записани посочените от него възражения, с което съдът приема, че същият е имал разногласие с водачът на ударения от него лек автомобил, относно настъпването на ПТП-то. 

С оглед изложеното посещението на органите на МВР е било задължително, тъй като напускането на местопроизшествието, несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при причинени само имуществени вреди и при изразени възражения от ответника в АУНА, че не знае как точно е станало ПТП, следва да се приравнят на наличие на разногласие, при което е приложим чл. 125, т. 7 от ЗДвП, поради което съдът намира, че направеното в тази връзка оспорване от ответника, че липсва задължение в случая да бъдат изчакани органите на МВР е неоснователно.

Като взе предвид горното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.

По делото не се спори, че ищецът е заплатил на увреденото лице по заведената щета при него за вредите от процесното ПТП сума в размер на 1225.06 лева, което се установява и от приложеното по делото платежно нареждане /л.18/, в което като основание е посочено процесната щета и увредения лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с Наредба по чл. 504 от КЗ. От това следва, че на обезщетяване подлежат реално претърпените вреди. Предвид това съдът намира, че дължимото обезщетение следва да бъде изчислено по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в състоянието, в което се е намирала при увреждането.

Видно от заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническата експертиза /л.76/, стойността на действителните вреди възлиза на сумата от 1255.06 лева, включваща труд, боядисване и материали. Според САТЕ описаните увреждания по лек автомобил л.а. „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № *** могат да бъда причинени, като последица от настъпилото ПТП, тоест е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди.

С оглед изложеното исковата претенция на ищеца се доказа по основание и размер и следва да се уважи в пълния предявен размер от 1255.06 лева.

Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 20.07.2020 г. до окончателното плащане, съобразно формираното искане в исковата молба.

По претенцията за обезщетение за забава чл.86 ЗЗД.

 Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

По регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото, претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание – договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението, претендирано по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

По делото е представена регресна покана до ответника /л.19/, връчена на ответника на 16.08.2019 г. с обратна разписка /л.19 - гръб/, неоспорена от ответника. В поканата е даден 7 – дневен срок от връчването за заплащане на сумата в размер на 1255.06 лева. Този срок изтича на 23.08.2019 г./вкл/ Ответникът е изпаднал в забава считано от 24.08.2019 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за период от 24.08.2019 г. до 07.01.2020 г., което за този период възлиза на сумата в размер на 47.76 лева, изчислени служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП, предвид което и този иск се явява доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.

Ищецът доказа разноски в заповедното производство в размер на в общ размер на 411.45 лева, от които 26.05 лева – платена държавна такса и 385.40 лева платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което са представени доказателства /л.8-10 от заповедното на СРС/, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му бъдат присъдени в пълен размер.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 74.15 лева – платена държавна такса, 261.80 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.7-8/ и 180 лева – депозит за САТЕ. Общо разноски за исковото производство, които ще се присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 515.95 лева.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 1255.06 лева, представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *** за причинени имуществени вреди на трето лице, изразяващи се в щети по лек автомобил л.а. „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № ***, виновно причинени от ответника на 27.10.2018 г. в село К. с лек автомобил „Москвич“, модел „412“, с рег. №***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, като ответникът отговаря за вредите, поради напускане на местопроизшествието преди да са дошли органи на МВР, доколкото идването им е било задължително по закон, както и сумата в размер на 47.76 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 24.08.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3151/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 411.45 лева – разноски по ч.гр.д. № 3151/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата в размер на 515.95 лева – разноски в настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ