РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Ямбол, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330102402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х.
Х. против М. П. Д. иск за признаване на установено по отношение на ответницата, че
ищците са собственици всеки от тях на посочени в молба от 21.09.2022 год. идеални
части от недвижими имоти – лозе и 3 бр. ниви, находящи се в землището на с. З.,общ.
Т. , подробно описани , по силата на наследствено правоприемство. Прави се искане за
отмяна по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК на КНА, издаден на ответницата.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Г. А. Г., поч. на
*** год. Приживе последния придобил собствеността върху процесните недвижими
имоти с НА от 2015 год. , като след придобиването им ги владял и се разпореждал с тях
непрекъснато и необезпокоявано до момента на смъртта си, а след това ищците като
техни собственици продължили да ги владеят и да се разпореждат с тях. Имотът лозе
бил ползвал първоначално лично от наследодателя, с в последствие от ищците, нива с
площ 21, 310 дка била обработвана от наследодателя на ищците до смъртта му в
качеството му на ЗП, а останалите две ниви били отдавани под наем. След смъртта на
наследодателя трите ниви били отдадени под наем от ищците.
През м. август 2022 год. при справка в Имотен регистър ищците установили, че в
полза на ответницата е бил съставен КНА за собственост на имотите по силата на
давностно владение, който ищците оспорват по изложени съображения. Иска се
уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата,
с който предявеният искът е оспорен като неоснователен по подробно изложени
съображения. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Ответницата посочва, че е владяла процесните имоти необезпокоявано повече от 10
години, т.е. от 2001 год. до настоящия момент. Била регистрирана като ЗП и заедно
1
със сина си П. Д. И. обработвала нивите. Последните никога не били отдавали под
наем или аренда. Никой от останалите наследници не бил предявявал претенции към
земите и ответницата ги считала за свои. Наследниците били водили иск по чл. 97,ал. 1
ГПК, вр. чл. 12,ал.4 ЗСПЗЗ и доказали, че земите са собственост на наследниците на Г.
Л. В., а не на бащата на наследодателя на ищците А. Г. Л.. Последния починал през
2001 год. и тогава наследниците загубили интерес към земята.
За издадения през 2015 год. НА ответницата узнала едва през 2022 год. , когато
било установено, че не е регистриран в СГКК- Ямбол. Посочва се, че част от
представените договори за наем /от 2021 и 2022 год./ са неистински , т.к. са съставени
за нуждите на делото. Освен това през стопанските 2021-2022 и 2022 – 2023 год.
ответницата не била заявила за обработка процесните земи и същите били обявени за
бели петна. Развиват се подробни съображения за неоснователност на иска. Иска се
отхвърляне на предявения главен иск, уважаване на насрещната претенция, както и
отмяна по реда на чл. 537,ал.2 ГПК на НА. Претендира се и присъждане на разноските
по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищците.
Ответницата оспорва предявения иск и моли за уважаване на насрещния такъв
чрез упълномощен адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С НА №*** год. наследодателят на ищците /видно от удостоверение за
наследници №*** год. е бил признат за собственик по давностно владение и
наследство на процесните недвижими имоти лозе и три ниви, находящи се в землището
на с. З..
С договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ на същата дата ,
Г. А. Г. е отдал под наем за срок от пет стопански години на Н. В. П. един от
процесните имоти – нива №***.
С договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ на същата дата ,
Г. А. Г. е отдал под наем за срок от пет стопански години на Г. Х. В. един от
процесните имоти – нива №***.
Приети са и договори за наем от *** год. и *** год., сключени между ищцата М.
К. Г. и Д. С. Т. с предмет временно и възмездно ползване на ниви № ***, №***, № ***.
Приети са копия от анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин от
2017 год. и 2019 год. на Г. А. Г., като в същите е посочил като използвана земеделска
земя нива с № *** в землището на с. З.; копие от регистрационна карта на земеделски
производител Г. А. Г.; Справка за дейността към 27.01.2015 год.; Справка за дейността
към 13.01.2016 год.
С НА № *** год. ответницата М. П. Д. е призната за собственик по наследство и
давностно владение на процесните четири недвижими имоти.
С решение №*** год. на ОСЗ – Т. , на наследниците на Г. Л. В. е възстановено
правото на собственост върху процесните земеделски имоти . Приет е и протокол за
въвод във владение № *** год.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Г. Л. В. е
починал на 20.06.1961 год. , като е оставил четирима наследници по закон – негови
деца. Ищците са част от наследниците на сина на общия наследодател - А. Г. Л., а
2
ответницата е един от наследниците на дъщерята на общия наследодател И. Г. П..
По искане на страните по делото са приложени в цялост копия от НД № *** год.
на нотариус П. К. и копие от НД № *** год. на нотариус С. М...
Приета е и справка от ОСЗ – Т. Я., видно от която , за периода 2006 – 2014 год.
процесните земеделски имоти не са заявени за ползване, за стопанската 2014/2015 год.
трите ниви са заявени за ползване от Г. А. Г.; за стопанската 2015/2016 год. заявен за
ползване е имот № 30096.14.290 от *** ЕООД, а останалите не са заявени; за
стопанската 2016/2017 година нива № 30096.14.290 е заявена за ползване от Н. В. П. , а
нива № 30096.15.10. от *** ЕООД; за стопанската 2017/2018 год. и 2018/2019 год.
отново заявени за ползване са горепосочените две ниви от същите две лица; за
стопанската 2019/2020 година заявен за ползване от Н. В. П. е имот № 30096.14.290, а
от Г. А. Г. имот № 30096.21.40 ; за стопанската 2020/2021 година заявен за ползване от
Н. В. П. е имот № 30096.14.290, а от Г. А. Г. имот № 30096.21.40; за стопанската
2021/2022 год. процесните три ниви са заявени за ползване от Д. С. Т. с едногодишен
договор за наем, а за стопанската 2022/2023 година и четирите имота са заявени за
ползване от „***“ЕООД с едногодишен договор за наем.
Установява се от изискана справка от СГКК – гр. Я., че в КК на с. З. като
собственик на процесните земеделски земи е бил вписан Г. А. Г. въз основа на НА
№*** год.,като информацията е била пренесена от КВС. Въз основа на
новопредставени документи от *** год. като собственик на имотите е бил вписан и
„***“ЕООД . НА на Г. А. Г. е бил вписан в СГКК въз основа на заявление от
08.08.2022 год. подадено от А. Г. А..
Приети са още 3 бр. договори за наем за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и
2018/2019 год. , сключени между Г. Х. В. и „***“ ЕООД – пренаемател, за имот с №
***.
Представени са и списъци на собствениците селско – стопанска техника в с. З.,
както и актуализирани списъци на земеделските стопанства.
С писмо изх. № *** от *** год. на ОД на ДФЗ е посочено, че М. П. Д. е
кандидатствала по Директни плащания на площ за кампании 2010 и 2011 г.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Т. заявява, че от 2000 година работи в *** на с. З..
Познавала Г. А. Г. и баща му А.. Земите постоянно били работени от Г. Г., който в
селото знаели като Л.. Работел ги още преди свидетелката да отиде в кметството.
Заедно с баща си А. гледали бостани, обработвали земите . Свидетелката ***. В един
момент мисли, че започнал да ги преотдава на други да ги работят , но винаги си пазел
едната нива- голямата, която не давал да я работят. За земите не знаела да имат нещо
общо други наследници с тях. Не познавала ответницата и не я е виждала. След 2015 –
2016 год. свидетелката помагала на Г. с попълване на декларациите за земеделски
производител. Описвали и трите ниви. Не познавала сестрите на А. Л., но познавала
техните деца, които в разговори и казвали, че те са получили някакви земи и си имат
техни дялове. Г. починал скоро 2020-2021 година. Миналата години дошли да искат
удостоверение за наследници на Г. Л. и едно удостоверение за придобиване на земите
по давност. Свидетелката не познавала хората които го искали, нито свидетелите. През
цялото време Г. се афиширал като собственик на земите. И други хора в селото знаели,
че това е неговата земя. Освен трите ниви и лозята, мисли , че имало още една нива.
Свидетелката лично е виждала Г. да обработва земите. Лозята не се работели от пет
години. От роднините на А. Г. Л. знаела, че те са си получили земята- М. Т. Ж..
3
Свидетелят И., син на ответницата посочва, че майка му имала наследствена
земя в с. З., около 101 дка, местностите ***, *** и ***. Освен ниви имало и лозе, като
лозето било изоставено. Тези ниви били наследствени от нейната майка И. П.
Парушева. Когато отишли да ги търсят през 2000 година извикали и дядо А.- брат на
баба му. Той казал в кметството, че тези земи се полагат на И. П. и нейната дъщеря М.
П.. От 2000 година започнали да ги работят, сеели зърно, дини пъпеши. Това било до
2007 – 2008 година някъде, когато свидетелят заминал за чужбина. След това 1- 2
години майка му била производител. След като заминал вуйчо му Г. Ж. обсебил
нивите. През това време майка му си била в З.. Тя нямала възможност да обработва
тези ниви. Известно време брат му обработвал нивите, след като заминал, но малко ги
работил, т.к. се разболял. Свидетелят не познавал вуйчо си Г. Ж., нито е ходил при
него. От 2008 година до смъртта на този вуйчо не знаел какво се е случило с нивите.
Свидетелят знаел, че е имало дело, което са водили неговата майка и баща за тези земи
и било спечелено.Доколкото свидетелят знае делото е спечелено и пак не е дадена
земята.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Така предявеният първоначален иск и насрещен иск е положителен
установителен по своя характер и намира правното си основание в нормата на чл.
124,ал.1 ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на
интерес от търсената защита. В конкретния случай съдът намира, че за ищците/ищцата
по насрещния иск е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск и той произтича от възникналия между страните спор за правото на
собственост ,т.к. както наследодателят на ищците, така и ответницата са се снабдили с
КНА за собственост по наследство и давностно владение върху целите имоти.
Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото
си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Същевременно т.к. и двата оспорени в процеса нотариални акта са за
придобиване право на собственост по силата на наследство и давностно владение
следва да се вземе предвид и практиката обективирана в РЕШЕНИЕ № 95 ОТ
10.06.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2609/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, според която съдът
следва да съобрази множество обстоятелства: началото на давностния срок, вида на
владението - добросъвестно или недобросъвестно, кога настъпва ефектът на
придобивната давност според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС, дали давността е изтекла приживе на наследодателя или след неговата смърт,
дали приживе наследодателят е предал владението на някои наследници или не, дали
след смъртта на наследодателя някои от наследниците са установили самостоятелно
владение върху целия имот със съгласие на останалите или са отблъснали тяхното
владение - ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали
наследодателят е упражнявал фактическата власт в съвладение с някои от
наследниците си и дали имотът е придобит от него в условията на съпружеска
имуществена общност.
4
Страните не спорят, че процесните земеделски земи са възстановени с решение
на ПК Т. от 09.03.1998 год. на наследниците на общия им наследодател Г. Л. В., както
и че и двата нотариални акта са издадени след неговата смърт /*** год./
Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгл. чл. 68, ал. 1 от ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя
собствена.Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за
да бъде придобита по давност наследствената част на другите наследници, не е
достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си
фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се
приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните
части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие
собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да
отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до
знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да
признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение
към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се
установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на
законоустановения срок от време, но също така и факта, че намерението му да го
държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите наследници.
Промяната в намерението следва да намери външна изява в предприемането на
конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват
несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт отрича техните права
върху вещта и я държи само за себе си. Според трайно установената и
безпротиворечива съдебна практика действията, изразяващи се в обработване на имота,
прибиране на плодове от същия, грижа за поддържането му, не са действия на своене и
манифестиране на отношение към имота като свой, а са действия на обикновено
управление. Сключването на договори за аренда, отдаване на вещта под наем,
получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците също не
съставляват действия, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика и
не могат да се третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота
изцяло за себе си. Гореописаните действия всъщност представляват действия по
управление на общата вещ и не могат да обосноват извод за наличие на явно и
несъмнено владение. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети
лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Освен
изложеното, нито снабдяването с констативен нотариален акт, нито вписването на
такъв не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на
намерението да се свои целия имот (така - Решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. №
1903/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 131 ОТ 12.03.2019 Г. ПО ГР. Д. №
2765/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС). За да се приеме, че сънаследник владее целият
имот изключително за себе си е необходимо той да е противопоставил на останалите
своето намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато,
когато с действията си владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява
правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
5
заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които
изключват недвусмислено властта върху вещта.
При анализ на многобройните събрани по делото писмени и гласни
доказателства, ЯРС приема, че съсобствеността върху процесния имот не е погасена
поради придобивна давност, изтекла в полза на наследодателя на ищците или
ответницата. На първо място нито една от страните не доказа фактически ,
непрекъснато да е владяла имота за период повече от десет години. Доказателствата–
писмени и показанията на двамата свидетели в тази насока са твърде противоречиви и
по-скоро от тях може да бъде прието, че през различни периоди след възстановяване на
земите същите са били обработвани от двама от наследниците Г. Г. и М. Д..
Свидетелката Т. посочва, че не познава Д., а единствено синът й и то отскоро, не може
да конкретизира с точност земите, които твърди да е виждала да обработват А. Л. и Г.
Г., имайки предвид, че от доказателствата по делото се установява, че с горепосоченото
решение на ПК – Т. е бил възстановен още един имот, който не е предмет на
настоящия спор. Свидетелят И. /чиито показания следва да бъдат ценени при
условията на чл. 172 от ГПК/ с точност описва имотите,които твърди да са ползвали,
но посочва, че това ползване е преустановено през или след 2008 год., след което
вуйчо му ги е обсебил, като свидетелят не е познавал и не е виждал този вуйчо. От
показанията на двамата свидетели не се установява конкретно кой от наследниците е
ползвал процесното лозе и през кой период от време. В конкретния случай не е
доказано нито наследодателя на ищците, нито ответницата да са довели до знанието на
насрещните страни по иска, намерението си да своят целите четири наследствени
имоти, както и по какъвто и да е начин да са отблъснали владението на невладеещите
съсобственици. Действията по лично ползване на имоти, отдаването на част от тях под
наем, аренда, заявяването им за ползване пред ОСЗ, включително снабдяването с
КНА,регистрирането му в СГКК, както се посочи по-горе не демонстрират
завладяване на чуждите идеални част. Дори и да се приеме, че снабдяването с
нотариален акт за собственост по давностно владение обективира намерение за своене
от момента на снабдяване на наследодателя на ищците с нотариален акт за
собственост от 2015 год. и от ответницата през 2022 год. до предявяването на исковата
молба не е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10-годишна придобивна давност.
Въз основа на горното и при анализа на съдържанието на НА № *** год. и
НА № *** год. , съдът счита, че и двата акта са издадени в хипотеза , при която
титулярите по нотариалните актове Г. и Д. са се позовали на изтекла в полза на всеки
от тях придобивна давност, както и на наследствено правоприемство от Г. Л. В. (в този
смисъл е основаването на нотариалния акт на „наследство“, което сочи на признаване
правата на починалото лице и тяхното наследяване), както и на придобиване по
давност на идеалните части на останалите наследници на починалия наследодател. И
двата нотариални акта са оспорени в настоящото производство . Съдът приема, че по
делото е оборено легитимиращото действие на тези нотариални актове в частта, в
която на титулярите по тях са признати права, придобити по силата на давностно
владение по отношение идеалните части, оставени в наследство на останалите
наследници по закон. Предвид така изложеното съдът прави извод, при съобразяване
разпоредбите чл. 9 ЗН, че след смъртта на своите наследодатели А. Л. и И. П.,
наследодателят на ищците е притежавал 1/8 ид.ч. от имотите, а ответницата е
притежавала 1/16 ид.ч. от имотите. До този размер на собственическите права исковете
са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид частичното уважаване на установителните искове за собственост,
6
частично основателни са и претенциите на страните по чл. 537,ал.2 от ГПК.
Посочената норма не предвижда самостоятелни искове за отмяна на констативен
нотариален акт, а същата се прилага служебно от съда като правна последица от
уважен иск за собственост в случаите, в които ответникът се е снабдил с такъв за
спорния имот, който не отговаря на правата му, като нотариалният акт се отменя само
за правата, които са несъвместими с тези на ищеца, но не и на други лица, респ.
съсобственици, които не са оспорили удостоверените от нотариуса права- решение №
172 от 11.07.12 г. по гр. д. № 1157/2011 г., ВКС, ІІ гр. о., решение № 266 от 28.11.12 г.
по гр. д. № 61/2012 г., ВКС, ІІ гр. о., решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр. д. №
666/2017 г., ВКС, II гр. о., решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 1919/2019 г. и др.
С оглед на гореизложеното КНА от 18.07.2022 год. год. следва да бъде отменен над
притежаваните от ответницата 1/16 ид.ч., а КНА от 18.03.2015 год. над притежаваните
от наследодателя на ищците, респ. от самите ищци 1/8 ид.ч.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищците на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК имат право на
разноски , съобразно уважената част от исковете. В представения списък на разноските
ищците претендират такива в общ размер на 1728, 41 лв. – заплатена държавна такса,
такса вписване ИМ и адвокатско възнаграждение, като се представени доказателства за
извършване единствено на първите два разхода. До приключване на съдебното дирене
пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства да е уговорен и
действително заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. Ето защо и такъв не
следва да бъде присъждан- т. 1 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Или в
обобщение в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 28, 55
лв. От страна на ответницата са представени доказателства за заплатен адвокатски
хонорар и държавна такса, но не и за заплатена такса за вписване на ИМ. Ето защо в
нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с уважената част от
насрещния иск или сумата от 109, 48 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. Д., ЕГН **********,
че М. К. Г., ЕГН **********, А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН ********** и Г.
Х. Х. , ЕГН ********** са собственици на общо 1/8 ид.ч. / или първите две ищци на по
1/24 ид.ч. всяка, а вторите две ищци на по 1/48 ид.ч. всяка/ от следните недвижими
имоти:
Лозе с идентификатор № 30096.12.91, находящо се в с. З., м.“***“, с площ 479
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.12.89; 30096.12.347; 30096.12.92; 30096.12.87;
30096.12.86;30096.12.85;
Нива с идентификатор № 30096.14.290, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 56
515 кв.м., при съседи имоти №№ 30096.14.301; 30096.14.2; 30096.14.1;
30096.14.80; 30096.14.72; 30096.14.302;
Нива с идентификатор № 30096.15.10, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 21 887
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.15.119; 30096.15.20; 30096.15.31; 30096.15.41;
30096.16.3;
7
Нива с идентификатор № 30096.21.40, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 21 307
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.21.56; 30096.21.166; 30096.21.31;
30096.21.130; 30096.21.120; 30096.21.100;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Г., ЕГН **********,
А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН ********** и Г. Х. Х. , ЕГН **********, че М.
П. Д., ЕГН ********** е собственик на 1/16 ид.ч. от следните недвижими имоти :
Лозе с идентификатор № 30096.12.91, находящо се в с. З., м.“***“, с площ 479
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.12.89; 30096.12.347; 30096.12.92; 30096.12.87;
30096.12.86; 30096.12.85;
Нива с идентификатор № 30096.14.290, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 56
515 кв.м., при съседи имоти №№ 30096.14.301; 30096.14.2; 30096.14.1;
30096.14.80; 30096.14.72; 30096.14.302;
Нива с идентификатор № 30096.15.10, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 21 887
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.15.119; 30096.15.20; 30096.15.31; 30096.15.41;
30096.16.3;
Нива с идентификатор № 30096.21.40, находяща се в с. З., м.“***“, с площ 21 307
кв.м., при съседи имоти №№ 30096.21.56; 30096.21.166; 30096.21.31;
30096.21.130; 30096.21.120; 30096.21.100;
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №*** год. на нотариус
С. М. в частта, с която М. П. Д. е призната за собственик на собствените на ищците
1/8 ид.ч. от имотите.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №*** год. на нотариус
П. К. в частта, с която Г. А. Г. е признат за собственик на собствените на ответницата
1/16 ид.ч. от имотите.
ОСЪЖДА М. П. Д., ЕГН ********** да заплати на М. К. Г., ЕГН **********,
А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН ********** и Г. Х. Х. , ЕГН **********
сумата от 28, 55 лв. -разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН
********** и Г. Х. Х. , ЕГН ********** да заплатят на М. П. Д., ЕГН **********
сумата от 109, 48 лв. -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8