РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Търговско дело №
20202100900336 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковата молба на Община Бургас, ЕИК ********* чрез
процесуален представител – адвокат , упълномощен от кмета на общината Димитър Николов
против Професионален спортен футболен клуб / ПСФК/ Черноморец Бургас“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управлени е- гр.Бургас с правно основание чл.694 ал.2
т.1 от Търговския закон като се претендира да се приеме за установено съществуването на
вземане на общината от футболния клуб за сумата от 29 587.89 лв., произтичаща от
предоставен и усвоен паричен заем ведно с дължимата лихва за забава считано от 05.08.2019
г. – датата на подаване на молбата за предявяване на вземането до окончателното
погасяване на главницата с поредност на удовлетворението – чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ. Сочи
се че в производството по несъстоятелност ищецът е предявил свои частни вземания като
вземането е било включено от синдика в списъка на неприетите вземания. Възражението от
02.10.2019 г. е било оставено от съда без уважение с определение №260011 от 11.08.2020 г.
по т.д.№480/2018 г. и обявено в ТР на 14.08.2020 г. Ищецът сочи , че вземането му
произтича от предоставен безлихвен заем от 50 000 лв. за срок от 1 година на ПСФК
„Черноморец Бургас“ съгласно решение на общинския съвет и сключен договор за заем от
03.05.2019 г. Договорът е подписан на 03.05.2019 г. От този заем сума от 24 046.29 лв. е
изплатена на Г.Ц. дължими й от ответника за трудови възнаграждения чрез банков превод.
Също така – 5 541.60 лв. са преведени по банкова сметка на Е.К. за негови трудови
вземания. С това Общината е погасила дължими трудови вземания към ПСФК в общ размер
на 29 587.89 лв. Сочи се че поради това ПСФК дължи сумата. Съдът по несъстоятелността е
уведомен за тези плащания. С подписване на договора ПСФК се е задължил да върне сумата
без лихва в срок до 30.04.2020 г. Съдът по несъстоятелността не е уважил възражението за
1
включването на това вземане в списъка с неприетите вземания като е приел ,че не се
установява заемно правоотношение : - не ставало ясно от кого е бил подписан договора за
община Бургас. В тази връзка в исковата молба се заявява , че договора е подписан от самия
кмет Димитър Николов , чийто подпис е ноторно известен. От друга страна съдът е приел,
че договорът не е обвързващ ПСФК при установено за него колективно представителство
от всички членове на Съвета на директорите е подписан само от трима от тях – М.Йорданов
, Ив.Цанев и Г.Мицов. Страната акцентира , че в случая трябва да се извършва тълкуване на
договора според разпоредбата на чл.20 от ЗЗД – не само с обичайното значение на
употребените думи , но и от връзката им с останалите уговорки с оглед логическите
правила, целта на договора, обичаите , практиката и т.н. В процесния случай следва да се
отчете обстоятелството , че община – Бургас като заемодател е всъщност акционер в
ПСФК „Черноморец“ и се касае за отпуснат заем от акционер. За усвояване на сумата е
прието решение на СД на дружеството , взето с ¾ от гласовете на неговите членове при
изискуемо обикновено мнозинство. Договорът за заем е подписан от избрания на 21.03.2019
г. изп. директор и още от двама членове на СД, поради което възраженията на ответното
дружество , че не е запознато и не е обвързано с този договор са неоснователни. Другия
спорен въпрос е – че заемната сума не е постъпвала по сметка на ответника. Съдът по
несъстоятелността е приел в определението си по чл.692 ал.3 от ТЗ , че не се установява
реалното плащане на сумата и въпреки че е възможно заемателят да посочи трети лица на
които да бъдат преведени парите то доказателства в тази насока не се ангажират. Ищецът
оспорва тези изводи на съда. В чл.2 ал.1 от договора за заем се сочи , че заемната сума ще
бъде изплатена по банков път на посочени от заемателя лица въз основа на решения на СД ,
придружени с обосновка. Прилага се такова решение на СД.По-нататък сумата е била
преведена от общината по друга своя сметка поради изискване на вътрешните й
финансови правила и впоследствие преведена по молба на Г.Ц.. От друга страна банковите
сметки на ПСФК към този момент са били запорирани от НАП и евентуален превод по
сметка на ПСФК би довело до усвояване на сумата от НАП. Може да се приеме , че в
случая е налице т.нар косвен заем , при който заетата сума се предоставя на трето лице по
нареждане на длъжника. По този начин са преведени сумите за трудови възнаграждения на
Г.Ц. и Е.К. като по този начин са погасени задължения на ПСФК в общ размер на 29 587.89
лв. и понастоящем футболният клуб дължи връщането на сумата. Неправилно това вземане
е включено в списъка на неприетите вземания. Уточнява се , че като заем , отпуснат от
акционер съгласно чл.616 ал.2 т.2 от ТЗ вземането с такъв характер се удовлетворява след
пълно удовлетворяване на останалите кредитори и поредността му е по чл.722 ал.1 т.10 от
ТЗ. В този смисъл се моли да се постанови решение , с което да се приеме за установено
съществуването на вземане на община Бургас от ПСФК за сумата от 29 587.89 лв. ,
произтичаща от предоставен паричен заем ведно с дължимата законна лихва за забава върху
главницата , считано от 05.08.2019 г.- датата на подаване на молбата за предявяване на
вземането по делото за несъстоятелност до окончателното погасяване на главницата с
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ като се претендират и разноските
по делото. Прилага се писмени доказателства по опис в шестнадесет пункта. В случай че се
2
оспори качеството на акционер на общината в ПСФК се прави искане за ангажиране на
допълнителни доказателства. В случай че се оспори подписа на договора за заем на кмета
на общината Д.Николов също се прави искане за ангажиране на допълнителни
доказателства. Прави се искане за назначаване на ССЕ , задачите към която ще бъдат
конкретизирани допълнително.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ПСФК „Черноморец
Бургас“АД / н./ чрез синдика И.П.. Исковата претенция се оспорва изцяло като
неоснователна и недоказана. Включването на вземането в списъка с неприетите вземания се
основава на представените по делото писмени доказателства и изцяло се поддържат
аргументите , изложени пред съда по несъстоятелността. Поддържа се извода на този съд
като правилен и законосъобразен като се моли да се отхвърли претенцията на Общината
като неоснователна поради липса на доказателства , подкрепящи твърденията на страната.
Отговор на исковата молба е постъпил и от „ПСФК Черноморец Бургас“АД чрез
процесуален представител – адвокат , упълномощен от прокуриста на дружеството
Заявеното в исковата молба се оспорва – че е налице валидно възникнало заемно
правоотношение. От два броя платежни нареждания е видно , че Община Бургас на
25.03.2019 г. е била преведена сумата от 24 046.29 лв. от една банкова сметка на Община
Бургас по друга банкова сметка с основание – превод на работна заплата за служителя Г.Ц.
и сумата от 5541.60 лв. също от една банкова сметка по друга банкова сметка на общината
също с основание превод на работна заплата на служителя Е.К.. На същата дата по търг.д.
№480/2018 г. е депозирана молба с приложени към нея посочените платежни нареждания и
молба до ГИТ да оттегли молбата си за откриване на производство по несъстоятелност , с
което се твърди ,че акционерът Община Бургас е изпълнил задължения на несъстоятелния
длъжник като е направено искане обявеното вече за решаване дело по търговската
несъстоятелност на ПСФК да бъде върнато в открито заседание На 01.04.2019 г. от страна
на служителя на длъжника Г.Ц. е постъпила молба в община Бургас да й бъде изплатена
дължимата сума за възнаграждения по нейна банкова сметка. Едва на 18.04.2019 г. в Съвета
на директорите за първи път се развиват съображения за нуждата от отпускане на заемни
средства от акционера Община Бургас , но се изразява становище , че този документ е
антидатиран и създаден за целите на съдебното производство – т.е. – дава се съгласие за
операция , която вече е извършена – на 30.04.2019 г. на заседание на ОбС се дава съгласие
за сключване на договора за заем. Според страната всъщност се касае за парична сума ,
преминала от една сметка на Община по друга сметка още на 25.03.2019 г. - преди
твърдения договор за заем. Договор за заем при общината е заведен на 03.05.2019 г. с рег.
Индекс №08-00641/03.05.2019 г. При тази фактическа обстановка страната прави извода ,че
е налице водене на чужда работа без пълномощно като Общината е изпълнила задължения
на ПСФК към двама негови служители. В тази връзка се споделят мотивите на съда по т.д.
№480/2018 г. – че заемно правоотношение не се установява. От една страна договорът за
заем е реален , от друга - за ПСФК е установено колективно представителство , каквото в
3
случая не е налице. Изпълнението на трети лица следва да бъде посочено от самия заемател
, а в процесния случай доказателства в тази насока няма. Твърдяната заемна сума не е
предавана на ПСФК. Твърди се също така , че договорът е нищожен – липсва съгласие за
поемане на задължение по този договор от страна на ПСФК , тъй като дружеството
принципно се представлява от четиримата членове на СД , а договорът е подписан само от
трима от тях. При подписването на същия не е била налице представителна власт за
подписващия – изп. директор – Мирослав Йорданов не е изп. директор на дружеството.
След установяване , че такъв договор е подписан от страна на дружеството е направено
възражение – в производството по търг.д.№480/2018 г. , което може да се установи, че е
протоколирано в с.з. Заседание на съвета на директорите на 18.04.2019 г. не е провеждано: -
единия член от СД не е присъствал на заседанието , не е бил уведомяван за него и съответно
- взетите решения на това заседание са незаконосъобразни.
Извършения превод от общината – от една сметка в друга своя сметка на паричната сума от
29 587.59 лв. е извършена с единствената цел да бъде осуетено производството по търг.д.
№480/2018 г. , в каквато са или всички предприети от нея действия. Твърденията , че е
налице „косвен заем“ също не се подкрепят от доказателствата – в такъв случай
допълнителните условия за предостявяне на заемната сума би следвало да са изпълнени ,
макар и след сключването на този договор.Дори да се приеме , че договорът от 03.05.2019 г.
е валиден и поражда действие между страните, то действие би имал за парични суми след
тази дата , а всички представени документи обективират действия с парични суми,
предхождащи датата на договора , от което се обосновава извода ,че договорът за заем от
03.05.2019 г. не касае процесната сума , изплатена на Г.Ц.. Едва във възражението срещу
списъка с неприетите вземания при условията на евентуалност се поддържа и дължимост на
сумата на основание чл.74 от ЗЗД – плащане на чужд дълг , при което Общината се
суброгира в правата на лицата Ц. и К., имащи качеството на кредитори на ПСФК. Тези
доводи са били отхвърлени то съда по несъстоятелността , тъй като той е бил обвързан от
предявяването на вземането с посочване на размера му , произхода и основанието на
вземането без да е налице възможност да се разглеждат нови обстоятелства , на които се
сочи то да е възникнало – в тази насока е и съдебната практика , на която се е позовал и
съдът. Твърди се , че сумата от 5 541.60 лв. , която се претендира като заплатена на Ер.К. все
още евентуално се намира по някоя сметка на общината , тъй като същата не е платена на
това лице. Поради изложените обстоятелства се моли да се приеме ,че сочената сума от 29
587.59 лв. не съществува като вземане на общината произтичащо от договор за заем като
иска следва да се остави без уважение като недоказан и неоснователен. Претендират се
разноски. По доказателствата се претендира да бъдат представени от община Бургас всички
представени писмени доказателства. Оспорват се :- извлечение от протокол №56 от
30.04.2019 г. от заседание на ОбС – Бургас , от който се установява ,че по то.62 от дневния
ред; - документ без дата , наименуван договор за заем с рег.№08-00641 от 03.05.2019 г. и -
протокол от заседание на съвета на директорите на ПСФК от 18.04.2019 г. Оспорва се
автентичността на документите, че подписите са на лицата , които са ги подписали,
4
ревността на съдържанието, достоверността на датата на документите, като от заседанието
на СД – да се има предвид и извършената поправка в датата , на която се твърди ,че е
съставен протокола. По отношение на извлечението от протокол на ОбС от 30.04.2019 г. се
изразява становището , че този документ не съответства на оригинала като се представя
препис – извлечение от електронния сайт на ОбС – Бургас – стр.9 и 54 , от което е видно , че
съдържанието е коригирано. Моли се в тази връзка да се задължи трето неучастващо по
делото лице – Общински съвет – Бургас да представи пълен текст в оригинал на протокол
№56 от 30.04.2019 г. от заседание на ОбС – Бургас , както и докладна записка ОбС 08-00-
8600 и докладна записка ОбС 08 – 00 – 8584. Прави се искане в случай че се допусне
назначаването на ССЕ да се даде възможност за поставяне на задачи. Прави се искане за
допускане при режим на довеждане на свидетел – М.В.С. , с чиито свидетелски показания
ще се установи незаконосъобразното провеждане на заседанието на СД от 18.04.2019 г. и
липсата на съгласие за сключване на процесния договор за заем. Приелагат се протокол от
с.з. проведено на 29.11.2019 г. , извлечение от електронно дело, стр.9 и стр.54 от протокол
№56/30.04.2019 г. на ОбС.
Постъпила е допълнителна искова молба / Д И М / от страна на ищеца Община Бургас.
Представения ОИМ се оспорва. От същия страната прави извод ,че ответникът ПСФК не
оспорва плащането от страна на Общината на дълга към Г.Ц., плащайки дълга на ПСФК.
Според ищеца не става ясно какъв е правния интерес от оспорване вземането от страна на
ПСФК , след като вземането на Г.Ц. към ПСФК като кредитор с поредност на
удовлетворение по чл.722 ал.1 т.4 от ТЗ / за вземане от трудово правоотношение/ се
„трансформира“ във вземане на Общината по заемно правотношение с поредност на
удовлетворението – чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ. Според ищеца правен интерес от оспорване на
вземането няма ПСФК , а физическите лица Пл.Киряков и К.Б. , тъй като Общината е
оспорила техни предявени в производството по несъстоятелност вземания, респ. за които са
предявени искове по чл.694 от ТЗ. От изхода на настоящия спор зависи дали община Бургас
ще има качеството на кредитор на ПСФК „Черноморец“. Поради наличие на
противоречиви интереси между дружеството и неговия прокурист – Пл.Киряков по т.д.
№151/2019 г. съдът е назначил особен представител , но от съда по несъстоятелността това
не се случва въпреки исканията в тази насока. Поради това и в настоящото производство се
прави искане за назначаване на особен представител на ответника ПСФК „Черноморец“. С
отговора е въведено възражение за нищожност на подписания договор , което се оспорва от
ищцовата страна. В процесния случай подписването на договора от трима от членовете на
СД не води до нищожност , а само – относителна недействителност – ТР №5/2014 г. от
12.12.2016 г. по т.д.№5/2014 г. на ОСГТК. Страната се позовава на чл.301 от ТЗ и
практиката по тази разпоредба – че е налице висяща недействителност на сделка ,
извършена за търговеца при превишаване пределите на представителната власт до
момента на узнаване на съответната сделка като за самото узнаване не са въведени
специални изисквания. В процесния случай до настоящия момент липсв апротивопостяване
от четвъртия член на СД – т.е. - ответното дружество е узнало за сключения договор, но
5
не се е противопоставило чрез управителните си органи , липсва противопоставяне от члена
на СД , който не е подписал договора. В тази насока се цитира и практика на ВКС по чл.301
от ТЗ – за да се приложи чл.301 от ТЗ е достатъчно да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчалив оодобрение на извършените без представителна власт действия
или намерени еда се ползва от целения с тях правен резултат. В случая ПСФК се е съгласил
мълчаливо да се ползва от погасяването на задълженията си към двамата свои служители от
страна на Общината. Макар и дасе сочи в ОИМ , че страната е възразила / видно от
протокол от проведено с.з по т.д.№480/18 г./ , то ищецът изразява становище в друга
насока: - моментът на узнаването според него е друг и това е обективното отразяване на
съответните последици в търговските книги на дружеството./ съобразно съдебната практика
на ВКС/. До настоящия момент въпросните суми не са осчетоводени в счетоводството на
ПСФК като задължение на ПСФК към Община Бургас на основание договор за заем от
03.05.2019 г., но това не означава , че съответните длъжностни лица – главния счетоводител
/ Г.Ц./ и прокуриста Пл.Киряков не знаят за извършените плащания и за наличието на
вземането на Община Бургас. Самата Г.Ц. фигурира като кредитор в списъка на вземанията
на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника – под №5
със сумата от 82 737.08 лв. Списъкът на тези вземания по чл.687 ал.1 от ТЗ е изготвен от
синдика въз основа на данните от счетоводството на дружеството , както и е заявено
многократно от синдика , при изразяване становище по възраженията / протокола от с.з. от
29.11.2019 г. по т.д.№480/2018 г./ което ознчава ,че дружеството още към онзи момент е
било известено за плащането и погасяването назадълженията му. С обявяването на
25.09.2019 г. в Търговския регистър на съставените от синдика списъци всички трети лица,
в т.ч. и длъжника в производството по несъстоятелност се считат за уведомени за
предявените в производството вземания. Съответно - длъжникът тогава е могъл да провери
приложените към молбата на община Бургас доказателства в т.ч. и процесния договор ,
съответно – да се противопостави веднага на договора , но това не е сторено нито от страна
на ПСФК , нито от неподписалия член на СД – М.Събев. Поради това се оспорва
твърдението,че страната е възразила веднага след узнаването че договор за заем е подписан
от трима от членовете на СД. Противопоставянето на търговеца веднага след узнаването
представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността, а в процесния
случай това не е сторено и сделката се счита за санирана – договорът обвързва валидно
страната. Поради това възраженията за липса на представителна власт при подписването
са неоснователни. Излагат се и подробни съображения относно кова кой е надлежния
прокурист на ПСФК – упълномощаването на Пл.Киряков е било прекратено на 19.03.2019
г. и е бил избран М.Йорданов.Пл.Киряков е бил избран за изп. директор , без обаче да е
било заличено упълномощаването му като прокурист а съвместяването на законово
представителство и договорно представителство на едно и също дружество е невъзможно
и недопустимо. В момента е налице висящ спор пред ВКС по т.д.№151/2019 г. на ОС –
Бургас. Оспорват се като недопустими в това производство възраженията относно
валидността на протокола от заседанието на СД от 18.04.2019 г. В случай че съдът ги счете
за допустими – то същите се оспорват като неоснователни.Този документ не е антидатиран и
6
съставен за целите на производството. Бил е съставен на посочената в него дата – деня , в
който в ОбС е входирано искане за даване на съгласие по посочените въпроси.
Несъстоятелно е и твърдението, че заседанието е нередовно поради липса на четвъртия
член на СД. Нито уставът , нито законът предвиждат ред за свикване на заседание на СД.
За вземането на решения е предвиден кворум ако присъстват най-малко половината от
членовете му – чл.32 ал.1 от Устава. Решенията са взети с необходимото мнозинство –
според устава – ¾ от присъстващите – като в случая за са гласували всичките трима члена.
Оспорва се и твърдението ,че парична сума реално не е предавана по договора за заем.
Целта на отпуснатия заем се установява от протокола от заседанието на 18.04.2019 г.
Действително паричния заем е предприет във връзка с подадената молба по чл.625 от ТЗ за
откриване на производство по обяваване на несъстоятелност на ПСФК „Черноморец“, но
целта на отпуснатите средства не е била вземанията по договора да се предявят по чл.685 от
ТЗ а евентуално да се оттегли молбата за откриване на несъстоятелност , подадена от ГИТ
– София. Ищецът – Община Бургас като акционер е положила усилия съвместно със СД на
дружеството и ОбС – Бургас да с е избегне производството по несъстоятелност на
дружеството, в което Община Бургас е апортирала най-големия спортен комплекс в
региона. Коментира се становището на прокуриста относно производството по
несъстоятелност и разреза на това становище с изискването за управляване на дружеството
с грижата на добър стопанин. Оспорват се и твърденията , че с представения писмен договор
се цели да се валидират действия със задна дата. На 25.03.2019 г. е стартирана процедурата ,
но за да се изпълни това решение е необходима продължителна във времето процедура и
без решение на ОбС няма начин как договорът да бъде изпълнен. Затова и сумата на Г.Ц. е
преведена едва на 03.05.2019 г. Сумата , отделена за служителя К. е налична по сметка в
размер на 5 541.60 лв. и следва да бъде поискана от същия като бъде посочена банкова
сметка. По повод исканията на ответната страна се сочи , че част от изисканите в оригинал
документи не се намират в общината. По оспорване автентичността на документите по т.2-
ра : - извлечението от Протокол №56 от 30.04.2019 – съгласно чл.179 ал.2 от ГПК има
същата доказателствена сила , както и оригинала, протокол №56 от 30.04.2019 г. се сочи , че
е официален документ и е недопустимо да бъде оспорван инцидентно в настоящото
производство. Ответниците следва да заявят какво точно оспорват в представеното
извлечение от протокола. В зависимост от оспорването страната претендира да бъде
указано разпределението на доказателствената тежест във връзка с това оспорване. По
отношение на договора за заем и протокола от 18.04.2019 г. от проведеното заседание на
Съвета на директорите на ПСФК страната заявява , че ще се ползва от тези частни
документи. По отношение на датата на протокола от заседанието на СД се твърди , че не е
налице подправка , а вероятна техническа грешка , а и датата като в частен диспозитивен
документ в случая обвързва страната. В зависимост от разпределението на
доказателствената тежест страната прави искане за даване възможност за ангажиране на
доказателства. По трети пункт страната възразява против допускането до разпит в
качеството му на свидетел на члена на СД – Митко Събев относно незаконосъобразно
провеждане на заседание на СД на 18.04.2019 г. Страната прилага доказателства по опис –
7
писмени документи в дванадесет пункта. Правят се и доказателствени искания – доколкото
се оспорва авторството на подписа под договора за заем на кмета на община Бургас –
Димитър Николов се прави искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза за
установяване автентичността на подписа на договора от 03.05.2019 г. В случай че се
прецени, че доказателствената тежест за установяване автентичността на подписите на
лицата , подписали решението на СД от 18.04.2019 г. и договора за заем е на ищеца –
Община Бургас , то се прави искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза
също за установяване автентичността на тези подписи. Прави се искане за задължаване на
ответното ПСФК да представи справка – извлечение от счетоводните си книги какви
задължения има ПСФК“Черноморец – Бургас“ към Г.Ц. , произтичащи от трудови
правоотношения за установяване на погасителния ефект на плащането от страна на
Общината. Моли се за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза , която да установи
сочени от страната обстоятелства и да отговори на формулирани в ДИМ - на страница
последна въпроси. Във връзка с поставените задачи се иска и разкриване на банкова тайна
по чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ относно посочената банкова сметка на Г.Ц.. Моли се за допускане
до разпит на двама свидетели за изясняване на обстоятелства във връзка със сключване на
договора за заем. Оспорва се по повод получения от страната ОИМ получаването на
приложенията , описани от ответника. Моли се за разпореждане да бъде задължен
ответника да представи липсващите документи и за даване на допълнителна възможност за
вземане на становище по същите.
От страна на синдика Илка Петрова е постъпил отговор на ДИМ с вх.№14978 от
19.12.2020 г. Със същия отново се оспорва исковата претенция. Страната заявява , че
поддържа и изцяло заявените възражения по търг.д.№480/2018 г. при приемането на
списъците. Като се преповтарят фактите по случая страната сочи , че се налага извода ,
че сумата от 29 587.59 лв. ,за която се твърди, че представлява усвоен от ПСФК заем е
съвсем различна сума , преминала от една сметка на Общината по друга сметка на
Общината още на 25.03.2019 г. хронологично във времето преди датата на процесния
договор за заем. Моли се да бъдат взети предвид съображенията на съда по търг.д.№480/18
г. Поддържа се направеното искане за допускане до разпит на члена на СД – Митко Събев ,
както и искането за допускане на двама свидетели от страна на ищеца. По отношение на
искането за назначаване на съдебно-графологична експертиза страната предоставя на съда.
А по исканата съдебно-счетоводна експертиза намира , че въпросите са предварително
изяснени и не се налага назначаване на ССчЕ като въпрос №3 е от правен характер и не
следва да се предоставя на вещо лице да се произнася. Моли се за отхвърляне на
предявената претенция.
Постъпил е и отговор на ДИМ от страна и на ПСФК „Черноморец“ чрез прокуриста
Пламен Кирилов Киряков.По повод ДИМ и съдържащите се изявления от страна на ищеца
страната заявява – на първо място – че не оспорва факта , че от страна на община Бургас е
извършено плащане с основание „трудово възнаграждение“ на служителя на ПСФК Г.Ц..
Оспорва се обаче твърдението на Община Бургас , че така платената сума представлява заем,
8
предоставен по договор от 03.05.2019 г. на ПСФК „Черноморец“. Оспорват се
съображенията , изложени в ДИМ , че всъщност у ответника – ПСФК не бил налице правен
интерес от оспорване на вземането. Като оспорва искането на Общината да бъде назначен
особен представител на ПСФК страната се позовава на актове на ОС и АпС по този въпрос
и че всъщност Община Бургас не е легитимирана страна да повдига въпроса за наличието на
противоречия в интересите между представляван и представител. Твърдението че по търг.д.
№151/2019 г. бил назначен такъв особен представител не отговаря на истината. Оспорва се
наличието на противоречиви интереси между представляващ и представляван поради което
искането за назначаване на особен представител се моли да бъде оставено без уважение. В
тази връзка страната прилага актове на окръжен съд – Бургас и Апелативен съд – Бургас ,
цитирани по повод възраженията. Сочи се , че от страна на ищеца всички твърдения са във
връзка с узнаване на плащане/ който факт не се оспорва/ , но не и относно съществуване
на заемно правоотношение. В тази връзка се прави искане – да бъде задължен ищеца да
конкретизира момента на узнаване от страна на законния представител на ПСФК на
сключването на договора за заем. По повод направените оспорвания - на решенията на СД
страната пояснява , че не се оспорват решенията на СД , а представените документи.
Оспорва се приемането като доказателства на копия на тези документи при положение , че
не се представи оригинала. Оспорва се реда и начина на провеждане на заседанията на СД
на ПСФК като се прилага Правилник, приет от СД и непроменен към 18.04.2019 г. Относно
изложеното по т.5 в ДИМ се поддържа твърдението в ОИМ , че договора за заем е подписан
с цел предявяване в производството по несъстоятелност на вземане в размер на сумата,
заплатена на Г.Ц. като част от дължимите й трудови възнаграждения , а извършените
плащания са направени с цел да се мотивира Г И Т - София да оттегли молбата си за
откриване на производство по несъстоятелност. Налице са били обективни обстоятелства за
откриване на производство по несъстоятелност още през 2016 г. и прокуристът е уведомил
СД , но производство тогава не е било инициирано , а това единствено води до увреждане
на кредиторите. Оспорват се изложеното в ДИМ по т.4 правилата за предоставяне на
средства от страна на община Бургас , на твърденията за предоставен заем в размер на 5
541.60 лв. – целеви средства за заплата на Ер.К. , която сума ще му бъде изплатена при
постъпване на негово искане. Въпросните суми „предоставени“ от Общината са били
прехвърлени от една сметка на общината по друга и не може да бъде направен правен извод
за предоставяне на заем, тъй като и „заделената“ сума е все още в собственост на ищеца.
По доказателствата – страната претендира да се поясни в каква връзка се представят
доказателствата по т.1,2,3,5,6,7, 11 и 12. Също се възразява по допускането на задачата по
т.3 към ССчЕ като се изразява становището , че този въпрос е правен . Формулират се
допълнителни три въпроса към ССчЕ. Моли се да се остави без уважеие искането на
ищцовата страна па т. Тъй като искането не е направено в съответствие с изискванията на
чл.156 ал.2 от ГПК. В случай че се счете че искането е обосновано то се прави възражение за
недопустимост на свидетелските показания в случая. Поддържа се искането за задължаване
на ищеца да представи в оригинал всички писмени доказателствакато в случай че не бъдат
представени то тези документи да не бъдат приемани като доказатества. Поддържат се
9
направените с ОИМ оспорвания на писените доказателства. Поддържа се искането за
даване на възможност за поставяне на допълнителни въпроси към евентуално назначената
ССЕ.Поддържа се искането за допускане като свидетел на М.С. за установяване
незаконосъобразното провеждане на заседанието на съвета на директорите на 18.04.2019 г.
И липсата на съгласие за сключване на договор за заем. Прави се искане за допускане като
свидетел на Г.Д.Ц. относно липсата на уведомяване за съществуването на договор рег.№08-
00641/03.05.2019 г. Представят се като доказателства: - протокол от заседанието на съвета
на директорите на ПСФК от 24.11.2016 г. И правилник за работата на СД на ПСФК както и
се прилагат посочените в отговора съдени актове.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от Търговския закон –за
установяване на вземане в размер на 29 587,89 лв. ,включено в списъка на неприетите
вземания от синдика на ПСФК“Черноморец“АД ,одобрен от съда ,произтичащо от
предоставен от Община Бургас заем с поредност на вземането по чл.722 ал. 1 т. 10 от ТЗ.
Твърди се от ищеца ,че между него и ответното дружество е възникнало заемно
правоотношение на основание подписан договор за заем от03.05.2019 г. ,за сумата от 50 000
лв.,със срок на връщане на предоставените средства от 1 година ,или за срок до 30.04.2020
г.От така предоставения заем в размер на 50 000 лв. от страна на ответното дружество били
усвоени :сумата от 24 046,29 лв.-представляваща изплатена на служителя Г.Д.Ц. ,дължими
от несъстоятелния длъжник трудови възнаграждения за периода от м. март 2017 г. до м. юни
2018 г.,което плащане било извършено чрез банков превод от дата 03.05.2019 г. ,както и
сума в размер на 5 541,60 лв.,която пък била преведена в „нарочна „банкова сметка на
ищеца Община Бургас за изплащане на вземания за служителя Е.Н.К. –също дължими
трудови възнаграждения за периода от м. март 2017 г. до юни 2018 г.
Представен е по делото договор за заем с рег. № 08-00641 от 03.05.2019 г. /оспорен от
ответника/,без посочена дата ,сключен между Община Бургас и ответното дружество ,по
силата на който Общината в качеството си на заемодател се задължава да предаде в
собственост на ответника в качеството му на заемател сумата от 50 000 лв. –по банков път
на посочени от заемателя лица въз основа на решения на Съвета на директорите
,придружени с обосновнка и проекти за договор ,като предложенията – исканията на СД
подлежат на одобряване от страна на постоянната комисия по правни въпроси и
съгласуване с общинската администрация с цел обезпечаване действията на съвета на
директорите по заведените срещу дружеството дела .Според т.6.1 от договора заемодателят
има право да иска предсрочно връщане на заемната сума от заемателя ,ако заемателят бъде
обявен за неплатежоспосочен ,или със своите действия влошава допълнително финансовото
си състояние.Съответно заемателят се задължава да върне заетата сума без лихва в срок до
30.04.2020 г.,като дължи неустойка при неизпълнение на задължението си в срок/т.8 от
10
договора/.
Договорът носи подписите на трима от членовете на Съвета на директорите
/представляващи дружеството –заемател/-Мирослав Йорданов ,Иван Цанев и Георги Мицов
,но не и от четвъртия негов член-Митко Василев Събев ,а от страна на Общината се твърди
от ищеца ,че е подписан от кмета на Общината ,но при направеното оспорване на
авторството на подписа този факт е останал недоказан по делото .
Като доказателство за възникване на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото ,на основание договора за заем ,към исковата молба е представено
извлечение от протокол № 56/30.04.2019 г. от заседание на Общински съвет –Бургас ,от
който е видно ,че по т. 62 от дневния ред на заседанието е прието решение „за даване на
съгласие „Община Бургас да предостави на ПСФК“Черноморец Бургас „АД безлихвен заем
в размер на 50 000 лв. за срок от една година ,за което да се сключи договор между
Общината и дружеството .Представен е протокол от заседание на Съвета на директорите на
ПСФК“Черноморец Бургас „АД от 18.04.2019 г.;дневен отчет за сметката на Община
Бургас от 03.05.2019 г. и два броя платежни нареждания от 25.03.2019 г.
При тези представени писмени доказателства съдът счита,че не се установи по делото
съществуването на валидно заемно правоотношение между страните по следните
съображения :
На първо място ,доколкото ищецът категорично се позовава на писмения договор за
заем ,регистриран в Община Бургас на сочената от ищеца дата 03.05.2019 г. /в самия
договор липсва посочена дата на сключването му /като основание за вземането му от
ответника , следва да се посочи ,че същият не е подписан от Съвета на директорите на
ответника ,действащ като колективен орган , а само от трима негови членове .Видно от
ТРРЮЛНЦ ,воден от АВ към МП ,дружеството се представлява законно от членовете на
Съвета на директорите му заедно от всичките негови членове ,или от неговия прокурист
/като всякакви други заявени обстоятелства за вписване ,или възражения за изтекъл мандат
на четвъртия член на Съвета ,или липсата на решение за преизбирането му и т.н. са
ирелевантни /.Следователно подписването на документа-договора за заем от трима от
членовете на СД-Мирослав Йорданов ,Иван Цанев и Георги Мицов ,но не и от четвъртия
негов член-Митко Василев Събев ,не може да обосновава валидно законно
представителство на дружеството ,доколкото в ТРРЮЛНЦ няма вписан изпълнителен
директор и ответникът се представлява от всички негови членове заедно . С оглед на това
възражението за нищожност на подписания договор за заем поради липса на съгласие за
сключването му –поради неподписването от Съвета на директорите ,действащ като
колективен орган,е основателно .Подписването на договора от трима от членовете на СД в
нарушение на изискването за колективно представителство обуславя относителна
недействителност на договора и съгласно разясненията ,дадени в ТР № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ,ОСГТК на ВКС тя е свързана с „тълкуването и
11
приложението най-вече на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която, лицето, от името
на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като е
установена и формата, която се изисква за потвърждаването.Тази разпоредба не урежда
изрично, че договор, сключен без представителна власт, е недействителен, но от
установените с нея изисквания, че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от
страна на мнимо представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването,
следва, че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни
последици за мнимо представляваното лице и е във "висящо" състояние - състояние на
висяща недействителност (в този смисъл е и правната доктрина, в същия смисъл са и
разясненията и дефинирането на висящата недействителност, дадени в мотивите към т. 1 от
тълкувателно решение (ТР) № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС). От корелативния характер
на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните
правоотношения следва, че щом договорът не поражда правни последици за едната страна
по него - мнимо представлявания, то той не поражда такива и за другата страна - лицето,
договаряло с мнимия представител - също до момента на потвърждаването на договора
съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД“
В настоящия случай липсва потвърждаване от страна на колективния орган-Съвета на
директорите на действията на трима от членовете му във връзка с подписването на
въпросния договор за заем в първия момент след узнаването за този договор /в
производството по несъстоятелността на ответното дружество по търг.д.№ 480/2018 г. по
описа на БОС /ответникът е възразил –като възражението е протоколирано в откритото
съдебно заседание по делото за несъстоятелност .Тук следва да се посочи ,че ищецът твърди
,че ответното дружество „би могло да узнае „ за съществуването на договора много по-рано
,поради което следвало да се приеме ,че макар и сключен без представителна
власт,договорът следвало да бъде валидиран като приет от ответника /в тази връзка ищецът
се е позовал на наличие на хипотезата на „чл. 301 от ТЗ /.В тази връзка следва да се посочи
,че ищецът не е навел конкретни факти и твърдения кога точно според него дружеството е
„узнало“ за съществуването на договора .В писмената си защита навежда твърдения ,че
моментът на узнаването на сключения договор бил 03.05.2019 г. ,когато било отразяването
на съответните правни действия и последиците от тях в търговските книги на дружеството
/не става ясно обаче за какви правни действия и отразявания става дума/,а най-късния
момент на узнаване бил 25.07.2019 г. –момента на обявяването в ТР на списъците
,изготвени от синдика ,където било отразено вземането на Общината и основанието за
него.Всъщност при висящото дело по несъстоятелност на ответника действително
единствената възможност да се възрази против представения договор за заем е именно пред
съда по несъстоятелност,което именно е сторено в случая-възразено е в открито съдебно
заседание по делото по несъстоятелност,поради което именно и не е прието вземането на
Общината в списъка на вземанията /както и с определение на съда по
несъстоятелността/.Следва да се посочи ,че ответното дружество е узнало за договора едва в
това производство,в което е разгледано възражението на Общината срещу неприетото
12
вземане,още повече ,че предявяването на вземането е отправено до синдика ,чрез съда по
несъстоятелността,а не до дружеството-длъжник.До този момент информация в
дружеството-ответник не съществува .В този смисъл е заключението на съдебно-
икономическата експертиза ,назначена и прието по делото ,вещото лице по която сочи ,че в
счетоводството на дружеството липсва депозиран договор за заем с Община Бургас от
03.05.2019 г. ,такъв не е осчетоводяван,а счетоводството е редовно водено /вж.
заключението на в.л. Л./.
Според възприеманото в съдебната практика със задължителен характер - решение №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г., I т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009
г. на II т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение №
109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. реш. № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. на
II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., I т. о., решение № 47/8.04.2013 г.
по т. д. № 137/2012 г. на II т. о., решение № 109/7.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на II т. о.,
решение № 114/26.07.2013 г., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на II т. о.,
решение № 23/7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на II т. о., решение № 30/8.04.2011 г. по т. д.
№ 416/2010 г. на I т. о. и др. първичните счетоводни документи и вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно
другите доказателства по делото.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за
плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване. Решения № 198/13.05.16 г.
по т. д. № 2741/14 г. и № 121/21.07.16 г. по т. д. № 3210/15 г. на I т. о. са постановени по реда
на чл. 290 ГПК във връзка с разрешен правен въпрос за правното значение на
осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в
дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на
приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба.В случая ,доколкото
липсва както осчетоводяване на договора за заем и извършени въз основа на него плащания
,включително и липсват данни за уведомяване на ответника за сключването на такъв
договор ,неприложима е и хипотезата на чл. 301 от ТЗ,каквито твърдения се навеждат от
ищцовата страта .
Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
е противопоставил веднага след узнаването й е формирана по реда на чл. 290 ГПК
многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Така с решение № 202/6.02.2012 г. по т. д.
№ 87/2011 г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което
извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите
на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката - чл. 42, ал.
2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на
13
изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в
хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната
власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но
до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена
сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ
законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена
без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт,
сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за
способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на
ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия
и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен
регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е,
че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който
е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт,
следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на
сделката.
По въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ в случаите на съвместно органно
представителство на акционерно дружество след допускане на касационния контрол по
настоящото дело е формирана практика по чл. 290 ГПК с решение № 18/4.04.2014 г.,
постановено по т. д. № 24/2013 г. на ВКС, I ТО, съгласно която правилото на чл. 301 ТЗ е
приложимо и в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество при
сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват
негови представители. Изложени са съображения, че по аргумент от по-голямото основание,
след като с оглед приложението на чл. 301 ТЗ, лице без представителна власт може да
обвърже валидно дружеството, действията по сключване на договор на единия от двамата
представляващи акционерното дружество също го обвързват, съобразно правилото на чл.
301 ТЗ. Посочено е, че за разлика от потвърждаването, което за да породи правно действие
би изисквало изричното волеизявление и на двамата представители, при
противопоставянето по чл. 301 ТЗ е достатъчно единият от тях да изрази несъгласие със
сделката, от което следва, че обща воля за запазване действието на сделката не може да бъде
формирана.
Настоящият състав се присъединява към посочената по-горе задължителна практика на
ВКС относно приложението на чл. 301 ТЗ. Лицата, осъществяващи съвместно органно
представителство, изразяват волята на търговеца чрез наслагване на направените от тях
еднакви по съдържание и насоченост волеизявления, като отсъствието на волеизявление на
едно от тези лица води до липса на валидно изразена воля от името на представлявания.
Следователно, действие, предприето от името на търговското дружество само от едно или
част от лицата, представляващи го съвместно /колективно/, доколкото не изразява волята на
представлявания и не го обвързва, е проявна форма на действие без представителна власт,
14
като ако действието е за сключване на сделка, то води до нейната висяща недействителност.
Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите от фактическия
състав на чл. 301 ТЗ - предприето действие от името на търговеца без представителна власт
и неговото узнаване. Специфика при прилагане на правилото на чл. 301 ТЗ при незавършен
фактически състав на съвместно представителство на търговец, както е отразено и в
цитираното по-горе решение, е налице единствено относно начина, по който може да се
противопостави търговецът на извършеното от негово име действие от едно или част от
представляващите го заедно лица. Тя намира израз в това, че веднага след узнаването от
търговеца, дори ако само едно от останалите лица, осъществяващи съвместното
/колективното/ му представителство, се противопостави на извършеното от името на
търговеца действие, презумпцията по чл. 301 ТЗ не намира приложение, тъй като в този
случай липсва "мълчаливо съгласие" на търговеца.
В конкретния случай ,доколкото моментът на узнаване е именно представянето на
договора пред съда по несъстоятелността и конкретно-на синдика ,то възражението против
този договор ,направено в открито съдебно заседание в производството по
несъстоятелността ,е достатъчно за изключване на приложението на презумпцията по чл.
301 от ТЗ ,доколкото в случая липсва „мълчаливо съгласие „на ответника с договора
,сключен от негово име ,но от ненадлежно представляващи го.Затова без значение и
ненуждаещи се от обсъждане/тъй като са ирелевантни/са доводите във връзка със законното
провеждане на заседанието на Съвета на директорите на ответното дружество от 18.04.2019
г.,решенията на ОС-Бургас и кореспонденцията ,разменена между Общината и някои от
членовете на Съвета на директорите на ответника.Всъщност тези писмени доказателства
подкрепят тезата ,изложена от ответното дружество ,че сумата от 29 587,59 лв. е отпусната
от Община Бургас за заплащане възнагражденията на служителите Г.Ц. и Е.К. ,но не и
тезата ,че тази сума е част от заемната сума от 50 000 лв. по процесния договор за заем от
03.05.2019 г.
В тази връзка основателно е и второто възражение против твърдението за
съществуващо заемно правоотношение между двете страни по делото-а именно реалното
предаване на заемната сума на ответното дружество .Доколкото договорът за заем е реален
и е достатъчно да бъде доказано предаването на заемната сума ,то установяване на факта на
предаването е от съществено значение за основателността на установителната искова
претенция.
Като доказателство за реалното предаване на сумата ищецът е представил два броя
платежни нареждания от 25.03.2019 г.,като по първото – сумата от 24046,29 лв.е преведена
от банкова сметка на Община Бургас по банкова сметка на Община Бургас ,с посочено
основание за превода:“превод на работна заплата за периода м. март 2017 г. до м. юни 2018
г. на т.д. 480/2018 г. БОС,с посочен име ,адрес и ЕГН на служителя Г.Д.Ц.,а по второто –
сумата 5 541,60 лв. е предевена също от банкова сметка на Общината на банкова сметка пак
на Общината ,с основание : „превод на работна заплата за периода м. март 2017 г. до м. юни
15
2018 г. на т.д. 480/2018 г. БОС „,с посочено име ,адрес и ЕГН на служителя Е.Н.К. .На
01.04.2019 г. с молба ,рег.№ 94-01-11253 от същата дата по регистъра на Община Бургас
служителя на несъстоятелния длъжник Г.Ц. е поискала сумата ,за която се твърди ,че
Общината е превела за заплащане на дължимите й трудови възнаграждения да й бъде
изплатена по нейната банкова сметка .
На 18.04.2019 г- е съставен протокол на СД на ответника ,в който са развити
съображения за нуждите за отпускане на заем от акционера Община Бургас.Този протокол
е оспорен от ответната страна като антидатиран и доколкото тежестта на доказване на
достоверната дата е била у ищцовата страна /която го е представила и се ползва от него
/,следва да се посочи ,че по делото не е проведено пълно и главно доказване ,че посочената в
протокола дата е достоверната дата на протокола.
На същата дата -18.04.2019 г. е проведено заседание на Правната комисия на Общината
/за което е съставен протокол № 49/,като с последваща дата комисията дава съгласие за
операцията ,която вече е извършена .На 30.04.2019 г. на заседание на Общински съвет-
Бургас е дадено съгласие да бъде сключен договор за заем с ответника .На 03.05.2019 г. в
Общината е заведен документ-договор за заем с цитираното по-горе съдържание.
От хронологията на събитията се налага извод ,че сумата от 29 587,59 лв. ,за която се
твърди ,че представлява „усвоен „ от ПСФК“Черноморец Бургас“АД заем , е
различна,преминала от сметка на Община Бургас в сметка на Община Бургас още на
25.03.2019 г. –т.е. далеч преди твърдяния договор за заем.Не би могла да се приеме тезата
,че с представения писмен договор от 03.05.2019 г. могат да бъдат валидирани действия
,извършени със задна дата ,доколкото договорът за заем е реален .Всички представени
документи обективират действия ,предхождащи датата на договора ,при което
,действителен или не ,договорът за заем не може да касае процесната сума ,изплатена на
служителя Ц. .От заключението на в.л. Л. се установява ,че сумата от 24 046,29 лв.е
преведена от сметка на Община Бургас в ОББ АД по сметка с титуляр Г.Ц. ,с основание на
превода –дължими заплати от ПСФК Черноморец Бургас .В счетоводството на ответния
клуб сумата е осчметоводена по дебита на счетоводна сметка 420-„Персонал“ и по кредита
на сметка 499“Други кредитори“.Всъщност гл.счетоводител на ответното дружество е
създал към счетоводната сметка 499“Други кредитори „партида с наименование „Община
Бургас-платени задължения на ПСФК Черноморец Бургас към Г.Ц. ,като е отразена
операция за погасяване на вземане на Ц. от ПСФК.
Всички тези доказателства налагат единствено извод ,че всъщност се касае до водене на
чужда работа без пълномощно от страна на Общината ,а именно – изпълнение на
задължения на несъстоятелното дружество за заплащане на трудови възнаграждения на
служителя Г.Ц. ,но не и за договор за заем /със съдържанието на приложения договор от
03.05.2019 г./.От съдържанието на самия договор може да се предположи ,че всъщност
става дума за кредитна линия в размер на 50 000 лв.-„с цел обезпечаване на съвета на
16
директорите по заведените срещу дружеството дела „/чл.2 ал. 2 от договора /“,като
„заемната сума ще се предоставя -изплаща по банков път на посочени от заявителя лица въз
основа на решения на СД,придружени с обосновка и проекти за договори /чл.2от договора
/“С други думи – заемната сума ще бъде изплащана след изпълнение на условията по чл. 2
,като предложенията-искания от СД подлежат на одобряване от страна на постоянната
комисия по правни въпроси и съгласуване с общинската администрация.При тези текстове
в договора не би могло да се приеме ,че със сключения на 03.05.2019 г. договор за заем
могат да се валидират действия /включая превод на пари /,извършени със задна дата ,доста
преди сключването му.Защото ,както стана дума по-горе, от страна на Община Бургас е
взето решение процесната сума да бъде изплатена на посочените двама служители-Ц. и К.
на 25.03.2019 г. ,а сумата от 24 046,29 лв. е преведена на Ц. по нейна изрична молба
,входирана в Общината на 01.04.2019 г.В нито едно от решенията на Общината ,или в самия
процесен договор ,не се сочи ,че сумата от 24 046,29 лв. ,за която е взето решение от ОС-
Бургас да бъде изплатена на Г.Ц. , е част от сумата от 50 000 лв. по договора за заем от
03.05.2019 г.Дори и да се приеме ,че този договор би могъл да породи някакво правно
действие между страните , доколкото липсва воля за ретроактивното му действие ,то би се
отнасяло за суми ,които ще бъдат предоставени след тази дата ,при условията на чл. 2 от
договора ,които не са се сбъднали по отношение на процесните суми .Освен всичко друго
следва да се подчертае ,че липсва и решение на СД сумите по заема /ако се приеме ,че
същият е валиден/да се превеждат по сметка на трети лица ,пък било то и по сметка на
служителите Ц. и К. ,каквото е условието визирано в чл. 2 ал. 1 от договора .Затова именно
и съдът по несъстоятелността е приел ,че не се установява реално предаване на сумата
,сочена в договора за заем .
Безспорно ищецът има право да си претендира заплатената за сметка на ответника сума
на служителя в несъстоятелното дружество ,но не на основание договора за заем от
03.05.2019 г.,а доколкото не е заявил своевременно алтернативно основание ,на което да
претендира вземането си ,съдът по несъстоятелността не е приел претендираното вземане
,тъй като не е налице заявеното по реда на чл. 685 ал. 1 ТЗ основание за вземането.
Що се касае до сумата от 5 541,60 лв.,то доколкото Общината не е заплатила тази сума
на Е.К.,то и категорично не може да се приеме ,че е предоставила заем на ответника /като
въпросната сума просто е преведена от една сметка на Общината в друга/.
Всичко това води до извода ,че не съществува вземане на Община Бургас в размер на 29
587,59 лв.,произтичащо от договор за заем от 03.05.2019 г.-от една страна договорът не е
подписан от всички членове на Съвета на директорите при установено за дружеството –
ответник колективно представителство ,като липсва „мълчаливо съгласие“ на същото за
действието на договора и е неприложима хипотезата на чл.301 от ТЗ поради
противопоставянето на ответника след узнаването за договора. А от друга страна не е
проведено пълно и главно доказване на реалното предаване на сумата по договора .
17
По гореизложените съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Бургас,ЕИК *********,чрез пълномощника й –
адв.Снежина Маджарова,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Пиротска „ № 28 ет. 1 иск с правно
основание чл.694 ал.2 т.1 от Търговския закон против Професионален спортен футболен
клуб / ПСФК/ Черноморец Бургас“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,спортен комплекс „Лазур“,съдебен адрес –
гр.Бургас,ул.“Александровска“ 115,вх.Б,ет.3 ,чрез адв.К.Богоева, за установяване
съществуването на вземане на Общината от Футболния клуб за сумата от 29 587.89 лв.,
произтичаща от предоставен и усвоен паричен заем с договор за заем от 03.05.2019г., ведно
с дължимата лихва за забава считано от 05.08.2019 г. – датата на подаване на молбата за
предявяване на вземането до окончателното погасяване на главницата с поредност на
удовлетворението – чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - гр.Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18