Решение по дело №206/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20233000500206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20233000500206 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 206/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
гр.София, подадена чрез адв. К. В., против решение № 24 от 15.03.2023 г.,
постановено по т.д. № 47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с
което Гаранционен фонд - гр. София е осъден да заплати: на Д. С. Й.,
действащ със съгласието на майка си М. А. А., сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - травматични
увреждания, болки, страдания и други негативни преживявания, причинени
му при ПТП, настъпило на 15.07.2021 г., около 23.20 ч., на път III - 409, на км.
27+114, от с.Апр. за с.М., общ.П., обл. Т., при удар на л.а. марка „М.“ модел
„Е 300“, с белгийски рег. № 1- * * (управляван от непълнолетния и
неправоспособен водач Е. Н. Т.), в крайпътно дърво, чиято гражданска
отговорност не е застрахована, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.10.2021 г. до окончателно изплащане на задължението - на
осн.чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл.
45 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; - на адвокат П. К. от Софийската
адвокатска колегия за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищеца Д. С. Й. по предявените искове адвокатско възнаграждение в размер
8 460 лв. с включен ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата във вр. с
1
чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ; - в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд - Търговище, сумата 3 200 лева- държавна такса и
сумата 325 лева, изплатена от бюджета на съда за експертизи, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Настоявал е, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно
- постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид
определянето му в прекомерно завишен размер, неотговарящ на принципа за
справедливост и при неотчитане на съществуващите обществено –
икономически условия на живот и на всички обстоятелства по делото,
обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Изложил е, че съдът
игнорирал поведението на родителите, заявено като основна причина за
вредоносния резултат по направеното възражение за съпричиняване на
вредите (неупражнен от родителите на ищеца контрол над поведението му,
допускайки той да се качи в автомобил, управляван от неправоспособен
водач) и така намалил обезщетението само с 1/5. Неправилно съдът
определил и началния момент на забава и такъв за дължимостта на законната
лихва, предвид доказателствата по делото за липса на представени от ищеца
доказателства по щетата, необходими за определяне размера на
обезщетението. Молил е за отмяна на решението изцяло (съгласно
уточнителната молба по въззивната жалба), евентуално „за определяне на
справедлив размер на обезщетението“ и за определяне на начална дата на
дължимост на лихвите – от исковата молба, както и за присъждане на
сторените в първоинстанционното производство разноски за експертиза.
Насрещната страна – Д. С. Й., действащ със съгласието на майка си,
чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил
същата и по съображения по всяко от оплакванията и такива за правилността
на обжалваното решение, е молил за потвърждаването му и за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адв. К. за оказаната безплатна защита по чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв, като е заявил и възражение за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на въззивника. Настоявал е,
че с оглед конкретните факти по делото обезщетение от 100 000 лв. не е
завишено, както и че окръжният съд неправилно определил процент
съпричиняване на вредите от пострадалия от 1/5 при липсата изобщо на
съпричиняване, евентуално - то било минимално и не следвало да се отчита.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са депозирали писмени становища по същество
на спора и са претендирали присъждане на разноски, като адв. К. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.1, т.2 ЗА.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а по правилността, с оглед наведените оплаквания и
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази приложимия
закон, намира следното:
Предявеният пред окръжния съд от Д. С. Й. против Гаранционен фонд -
2
гр. София иск е по чл. чл.558, ал.5 КЗ и (след изменението му) е за
присъждане на обезщетение от 80 000 лв. за причинени на ищеца
неимуществени вреди, претърпени от него като пътник в автомобил „М. Е-
300“, с белгийски рег. № 1* *, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 15.07.2021 г. на път III-409 от с. Апр. за с. М.,
общ. П., предизвикано от непълнолетния водач Е. Н. Т., чиято гражданска
отговорност не е застрахована, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.10.2021г. до окончателното й изплащане. Ищецът е поддържал,
че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие е получил
множество увреждания (многофрагментни счупвания на двете бедрени кости
с разместване на костните фрагменти, счупване на тялото на четвърти поясен
прешлен и травматичен шок), вследствие на които е търпял и търпи болки и
страдания, неотшумели и до настоящия момент, включително и след
проведено болнично и оперативно лечение, както и преживял психически
стрес, които неимуществени вреди не са били овъзмездени от Гаранционния
фонд по отправената от него извънсъдебна претенция по заведена щета с №
21210160 от 03.08.2021 г., по която е постановен отказ на 28.10.2021 г.
Ответникът Гаранционен фонд –София е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му, като е навел възражения за значително завишен размер на
претендираното обезщетение и такива за съпричиняване от пострадалия в
значителен размер, предвид че е пътувал без предпазен колан и се е качил в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, в т.ч. и поради небрежност
и недостатъчен контрол от родителите, допускайки това. Оспорил е и
началния момент на претендираната лихва за забава, настоявайки същата да е
от исковата молба, предвид неизпълнението на задълженията на ищеца да
представи изисканите му по заведената застрахователна претенция
документи.
Установена със събраните по делото доказателства е следната
фактическа обстановка, по която страните нямат спор понастоящем:
На 15.07.2021г., на път III-409, от с.Апр. за с.М., общ.П., при
управление на л.а. “М. Е-300“, с белгийски рег.№ 1-* *, непредназначен за
това МПС, непълнолетният и неправоспособен водач Е. Н. Т., чиято
гражданска отговорност не е застрахована, нарушил правилата за движение
по ЗДвП, като се движил със скорост, несъобразена с условията на пътя и
предстоящия завой, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост и др., и самокатастрофирал - след като не
успял да вземе завой се блъснал в дърво, довело до смъртта на водача и едно
от останалите пътуващи в автомобила момчета, както и до телесни
увреждания на други, сред които и возещия се на задната седалка на
автомобила, по средата, ищец Д. С. Й.. Вследствие на удара ищецът получил:
хеморагичен шок, многофрагментни счупвания на двете бедрени кости с
разместване на костните фрагменти, счупване на тялото на четвърти поясен
прешлен, обусловили необходимостта от извършените оперативни
интервенции и постоперативен период, болнично и домашно лечение,
3
рехабилитация. Поради настъпилата смърт на деликвента, образуваното
досъдебно производство е прекратено с влязло в сила постановление на ОП –
Търговище, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК. За
процесния автомобил нямало сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което в съответствие
с разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2 КЗ, пострадалият Д. С. Й. предявил пред
Гаранционния фонд претенцията си за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, заведена като щета №
21210160/03.08.2021 г., по която е постановен отказ от заплащане на
28.10.2021 г.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ за заплащане на
обезщетение от възззивника ГФ - виновно противоправно поведение от
страна на незастрахован водач, претърпени от въззиваемата страна
неимуществени вреди в резултат на причинените й телесни увреди, предявена
претенция пред Фонда.
Вследствие на произшествието ищецът е получил: хеморагичен шок,
многофрагментни счупвания на двете бедрени кости с разместване на
костните фрагменти (причинило трайно затрудняване движението на двата
долни крайника със среден срок на възстановяване около 6-8 месеца),
счупване на тялото на четвърти поясен прешлен (причинило на ищеца трайно
затрудняване движението на снагата със среден срок на възстановяване около
4-5 месеца). Счупването на четвърти поясен прешлен е довело до спазване на
постелен режим, тъй като води до слабост в съответния прешлен и може да се
получи ново счупване и да се засегне гръбначния мозък.
Непосредствено след произшествието пострадалият - ищец е бил приет
по спешност, в много тежко общо състояние (но в съзнание и контактен) в
ОАИЛ при МБАЛ-Т.. На 20.07.21г., след стабилизиране на състоянието му е
бил преместен в ортопедично отделение, където на 05.08.21г. му е направена
операция заради счупванията на двете бедрени кости с поставяне на метални
остеосинтези - открито наместване с вътрешна фиксация на лявата и дясната
бедрени кости, под рентгенов контрол. Проведени са множество изследвания
и лечение, включително и на възникнал здравословен проблем с
хемоглобина, наложило преливане на кръв, и на 08.08.21г. е изписан с
отбелязване „наличие на оперативни цикатрикси в зоната на оперативните
интервенции; болезненост и лек оток в зоната на двете бедра“ и указания за
спазване на щадящ режим на долните крайници, с медикаментозно лечение в
домашна обстановка. На 13.01.2023 г. на ищеца е направена операция за
отстраняване на чужди тела (стъкла) от меките тъкани в областта на дясна
мишница – последица от произшествието.
Установено с показанията на свидетелите Г. А. (леля на ищеца) и св.
Стр. М. (баща на ищеца) е, че в болницата Д. бил с поставени маркучи във
врата и устата, краката му били опънати с тежести, а ръцете му - вързани, за
4
да не мърда. Лежал само по гръб, имал поставен катетър, а заради болките
обичайно бил на приспивателни. След преместването му в ОТО - бил на
памперси, краката му - бинтовани, имал рани от дясната страна на лицето, от
лежането получил рани, много го боляло, плачел от болка в краката,
притеснявал се, че не можел сам да се обслужва и майка му се грижела за
него. След изписването му от болницата, Д. бил на легло още един месец,
само лежал, не можел да се движи, да се обслужва и за него непрекъсното се
грижел някой от близките му. В началото, баща му го носел на ръце, а след
това - до м. март 2022 г. придвижването му ставало с инвалидна количка, а
после за около два месеца и половина – с патерици, като общо около 6-7
месеца Д. изобщо не можел да ходи. През м. август 2021 г. пострадалият бил
транспортиран със специален бус, в легнало положение, до домът им в Х.
(където семейството преимуществено живеело), като там лечението
продължило с физиотерапия (два пъти седмично). През март 2022 г. му
махнали винтовете от двата крака. Момчето не можело и не ходело на
училище до края на 2021 г. и никъде не излизало. В началото на 2022г., баща
му го водел с инвалидната количка за учебните занятия, но Д. се притеснявал
от това, плачел. Най-силните, постоянни болки продължили около три месеца
след катастрофата, а после и към настоящия момент продължавал понякога да
се оплаква от болки в краката, там където са операциите (като сяда, при
студено и когато ще се разваля времето). Още накуцвал с десния крак, полека
се качвал по стълби. След катастрофата се страхувал да се качва в кола и от
весело, общително момче станал раздразнителен, не спял добре, затворил се в
себе си. Преди катастрофата играел футбол и мечтаел да стане футболист, но
след катастрофата вече не можел.
Понастоящем, установено при прегледа от вещото лице по СМЕ през м.
януари 2023 г., ищецът се движи самостоятелно, не куца. Болки, обаче при
студено и влажно време, или при по-тежък физически труд, или при спорт
той продължава да търпи и ще търпи за продължителен период от време,
предвид че се касае до счупвания в масивни кости при израстващ организъм.
Автомобилът, според вещото лице по САТЕ, е бил оборудван с пет броя
обезопасителни колани. Категоричен отговор дали ищецът е бил с предпазен
колан, вещите лица не са дали. Според вещото лице по СМЕ, предвид
характера на получените травми, най-вероятно ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан. Ако е имал такъв, според експерта, уврежданията по
отношение счупването на двете бедрени кости биха били по-леки, но това е
само предположение, защото и с предпазен колан счупванията на двата крака
в областта на бедрата биха се получили, а с колан увреждането е можело да
бъде и по-тежко - смазване на гръдния кош и водещо дори до смъртен изход.
Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания спорните
въпроси са относно справедливия размер на следващото се обезщетение, по
процента на съпричиняване, както и по началния момент на дължимата лихва
за забава.
5
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди,
следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на
съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като
ориентир за това служат и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждането. Последните са относим критерий и при определяне размера
на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият
няма качеството на застраховател. Аргумент за това е нормата на чл.558, ал.1
КЗ, съгласно която размерът на изплащаното от ГФ обезщетение не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия
случай – 10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, съобразно чл.492, т.1 КЗ/.
В случая, при определяне размера на обезщетението, в насока на
неговия по-висок размер съдът взема предвид, че: пострадалият е млад човек,
на * години към датата на инцидента; произшествието – тежка катастрофа е
силно травмиращо, като стресът е продължил и в периода на възстановяване с
неудобства, несигурност, тревоги, безсъние, страх при придвижване с
автомобил; няколко тежки травми, макар и с временна опасност за живота,
като отчита, че се касае до едновременното счупване на двете бедрени кости -
многофрагментни счупвания с разместване на костните фрагменти, което е
най-тежкото счупване в тази област и е довело до продължително
обездвижване и невъзможност пострадалият да се обслужва сам в по-
продължителен период от време и със срок на възстановяване около 6-8
месеца, както и на счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, довело до
трайно затрудняване движението на снагата със срок на възстановяване около
4-5 месеца, както и получен хеморагичен шок. Уврежданията са били
съпроводени със силни болки още от произшествието, като тези от счупените
бедрени кости на двата крака са с много голям интензитет и болките са
продължили в процеса на операциите, лечението в болницата и в периода на
домашното лечение и физиотерапията, при премахването на металните
6
пластини (март 2022 г.) и до оздравяването (с по-голям интензитет и
постоянни за около три месеца и с по-малък до около осем месеца);
ограниченията и неудобствата от обездвижването в битов и социален план,
невъзможността изобщо да посещава училище до началото на 2022 г., а до
март 2022 г. - с инвалидна количка и негативните преживявания от това,
невъзможността да общува пълноценно, както и да спортува; зависимостта от
близките му при обслужването и в ежедневието и неудобствата от това,
чувството на безпомощност и срам (два месеца изцяло на легло с пълна
зависимост и обслужване; необходимост от помощ след това при
придвижване с инвалидна количка до март 2022 г.; и още два месеца при
придвижването с патерици); От друга страна, съдът съобразява, че в глобален
аспект счупванията са заздравели и няма усложнения, ищецът се е
възстановил, като при прегледа от вещото лице през 2023 г. е липсвало и
накуцване, както и в същото време прогнозата на вещото лице, че ищецът ще
продължава да търпи болки заради счупените кости на двата крака и занапред
в процеса на израстването и за неопределен период при лошо време и
физическо натоварване.
При това положение и с оглед обществено-икономическите условия в
страната към датата на процесното ПТП, при отчитане установените лимити
по чл. 492 КЗ, с оглед общественото понятие за справедливост и съдебната
практика за подобни случаи съдът намира, че обезщетение в размер на 100
000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди. В този смисъл оплакванията на въззивника за
определяне на завишен размер на обезщетение от 100 000 лв. са
неоснователни.
По възраженията за съпричиняване на осн. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е
допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане. Като рисково е определено поведение, което е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение
на когото е налице знание за определен факт или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Поемането на предвидим и
очакван риск, или неговото неоправдано игнориране съставляват обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното ПТП (ТР № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС).
Във въззивната жалба няма конкретно оплакване по отхвърленото от
окръжния съд възражение за съпричиняване от пострадалия поради
пътуването му без поставен обезопасителен колан, но доколкото същото има
отношение към оплакването за завишаване размера на обезщетението и за
приетия като по-нисък процент съпричиняване на вредите от пострадалия,
съдът следва да го разгледа.
Възражението е неоснователно. Експертът, изготвил приетата САТЕ,
7
обосновавайки се с установения механизъм на произшествието е посочил, че
в случая при конкретния удар ефективността на предпазния колан значително
намалява и не допринася съществено за намаляване на риска от травми, като
тялото обикновено се изхлузва настрани и ефективността на защитните
качества на колана намалява. Вещото лице по СМЕ е изяснило, че травмите в
двата крака биха настъпили и при поставен предпазен колан, а с оглед силата,
насоката и естеството на удара, местоположението на ищеца в средата на
задната седалка, при поставен предпазен колан, това е могло да доведе до по-
тежки последствия, в т.ч.и фатален изход.
По възражението за съпричиняване, поради качването на ищеца в
амвтомобил, управляван от неправоспособен водач.
Към датата на произшествието, загиналият водач Е. Т., който е виновен
и за настъпването му е бил непълнолетен – на 15 години, а ищецът на *
години. Те са били приятели, познавали са се добре, като Е. и Д. живеели в
съседни къщи в селото, а автомобилът на произшествието бил паркиран от
две години в двора на Е. (така показанията на св. Стр. М. – баща на ищеца,
включително и в насока, че Д. страдал за загиналите си приятели). Тези факти
изключват липсата на знание за неправоспособността на водача, а наличието
му (знание, че водачът Е. няма навършени 18 години, няма шофьорска
книжка и няма право да управлява автомобил) означава, че с качването си в
автомобила пострадалият Д. е предприел възможен и придвидим риск от
настъпване на ПТП, който в случая се е реализирал. По делото липсват
доказателства, че Д. не е бил в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си, макар и непълнолетен.
При така установеното, неоснователни са наведените от ищцовата
страна в отговора на въззивната жалба съображения за липсата на познанство
между децата и липса на принос, евентуално за незначителен такъв, който не
подлежи на зачитане.
С оглед изложеното, приносът на пострадалото лице – ищец за
настъпване на вредоносния резултат е доказан като съдът го определя на 1/4
(така Решение № 59 от 27.07.2022 г. на ВКС по т.д. № 257/2021 г., II т.о.).
Поради това и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД присъденото обезщетение следва
да бъде редуцирано до размер на 75 000 лв.
Оплакването на въззивника –Гаранционен фонд за неотчитане от
окръжния съд на съпричиняването, поради неупражнен родителски контрол
върху непълнолетния, предвид оставянето му да се качи в автомобила на
неправоспособния водач, съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС е
прието, че при определяне на размера на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
/намаляване на обезщетението при съпричиняване/ не е необходимо
установяването на вина на пострадалия, когато той е дееспособен, нито на
вина на упражняващия надзор над него, когато той е недееспособен.
8
Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи
разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното
поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. В т. 7 от
ППВС № 17 от 18.11.1963 г. и решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93 от
2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за
тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, а не и на
вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпване на резултата, следва да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от
това, че такова лице не може да действа виновно.
Неупражненият родителски контрол в случая (при който ищец е
пострадалия непълнолетен) намира отражение в съпричиняващото поведение
на непълнолетния, поради което и той не следва да бъде отчитан
самостоятелно. Именно, поведението на непълнолетния да се качи при
неправоспособен водач, при известност за това определя приноса му при
вредите, а поведението на родителите е дотолкова от значение при
прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се
направи разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
По началния момент на законната лихва върху обезщетението:
Върху присъдената главница следва да се присъди мораторна лихва.
Безспорно Гаранционен фонд не е застраховател, още по-малко делинквент
или граждански отговорно лице за чуждо задължение. Същият обаче е
носител на законово задължение да покрива вреди в изрично определените в
КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна закрила. Затова и, според
уредбата в КЗ, отговорността му е еквивалентна с тази на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
същият дължи мораторна лихва върху обезщетението за вреди. Съгласно
чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл.497 от КЗ-норма, уреждаща дължимите от
застраховател лихви за забава върху дължимото от него застрахователно
обезщетение. По приложението на чл.496 и чл.497 от КЗ понастоящем има
формирана константна практика на ВКС, според която застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя - решения по т.д.№2273/18г., ВКС, II т.о.; т.д.
№2466/2018г.; ВКС, I т.о., т.д.№1191/21г., ВКС, II т.о.; т.д.№1865/21г., ВКС, I
т.о.; т.д.№2026/21г., ВКС, I т.о.; т.д.№2530/21г., ВКС, I т.о. и др. Така, защото
той отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
9
делинквента, като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Аналогично е разрешението и в случаите
на претендирано обезщетение, дължимо от НББАЗ (така решение
№50102/20.10.2022 г. по т.д.№1428/21г., ВКС, II т.о. ), където е казано, че
предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ максимален тримесечен срок за
произнасяне по претенцията за обезщетение, е относим към евентуалната
забава на фонда, а не към дължимата от фонда лихва за забава, покриваща
отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията /в
конкретния случай/.
Предвид изложеното, ответникът Гаранционен фонд дължи лихви за
забава върху обезщетението от датата на уведомяване, тъй като покрива
забавата на деликвента, а не собствената си забава, поради което и за нея е без
значение дали са били представени от пострадалия всички поискани му от ГФ
доказателства за произшествието, в каквато насока са и направените във
въззивната жалба оплаквания. В случая лихвата е поискана от ищеца и
присъдена от съда от по-късна дата 28.10.2021 г. - датата на отказа на ГФ да
пллати обезщетение, поради което тя се дължи от ответника от тази дата. В
този смисъл неоснователно е възражението на въззивника за недължимост на
законна лихва за периода от 28.10.2021 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда.
Като постановяващо отчасти различен резултат, решението на
окръжния съд следва да бъде частично отменено до посочения размер на
определеното и намалено с дела на съпричиняването обезщетение – за
горницата над 75 000 лв. до 80 000 лв., а в останалата му част, до размер на
75 000 лв. за обезщетението и за законната лихва от 28.10.2021 г. то следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, се налага промяна на разноските за първата
инстанция съразмерно с резултата от произнасянето по исковете, като
решението следва да бъде отенено и в осъдителната част за разноските, които
Гаранционен фонд дължи на адвокат П. К. за адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата за горницата над 7 952,40 лв. до 8 460 лв.;
както и които е осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Търговище държавна такса за горницата над 3 008
лв. до 3 200 лева, както и за изплатена от бюджета на съда за експертизи сума
за горницата над 305,50 лв. до 325 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищецът Д. С. Й. дължи на ответника Гаранционен фонд сумата от 21,60
лв., представляваща сторени разноски за САТЕ в първоинстанционното
производство. За въззивното производство Гаранционен фонд следва да
заплати на адвокат П. К. съразмерна с резултата част от минимално
10
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 от ЗАдв за оказаната на ищеца
безплатна защита в размер на сумата от 7 952,40 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 24 от 15.03.2023 г., постановено по т.д. №
47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Търговище В ЧАСТИТЕ, с които
Гаранционен фонд - гр. София е осъден да заплати: - на Д. С. Й., действащ
със съгласието на майка си М. А. А., обезщетение за неимуществени вреди -
травматични увреждания, болки, страдания и други негативни преживявания,
причинени му при ПТП, настъпило на 15.07.2021 г., около 23.20 ч., на път III -
409, на км. 27+114, от с.Апр. за с.М., общ.П., обл. Т., при удар на л.а. марка
„М.“ модел „Е 300“, с белгийски рег. № 1- * * (управляван от непълнолетния
и неправоспособен водач Е. Н. Т.), в крайпътно дърво, чиято гражданска
отговорност не е застрахована, за горницата над 75 000 лв. до 80 000 лева,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 28.10.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението; - на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата, за горницата над
7 952,40 лв. до 8 460 лв.; - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд – Търговище държавна такса за горницата над 3 008 лв. до 3
200 лева, както и изплатена от бюджета на съда за експертизи сума за
горницата над 305,50 лв. до 325 лева., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Й. срещу Гаранционен фонд - гр.
София иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - травматични
увреждания, болки, страдания и други негативни преживявания, причинени
му при ПТП, настъпило на 15.07.2021 г., около 23.20 ч., на път III - 409, на км.
27+114, от с.Апр. за с.М., общ.П., обл. Т., при удар на л.а. марка „М.“ модел
„Е 300“, с белгийски рег. № 1- * * (управляван от непълнолетния и
неправоспособен водач Е. Н. Т.), в крайпътно дърво, чиято гражданска
отговорност не е застрахована, за горницата над 75 000 лв. до 80 000 лева,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 28.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 15.03.2023 г., постановено по т.д.
№ 47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Търговище в останалата му част, с
която Гаранционен фонд - гр. София, е осъден да заплати: - на Д. С. Й.,
действащ със съгласието на майка си М. А. А., сумата от 75 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - травматични
увреждания, болки, страдания и други негативни преживявания, причинени
му при ПТП, настъпило на 15.07.2021 г., около 23.20 ч., на път III - 409, на км.
11
27+114, от с.Апр. за с.М., общ.П., обл. Т., при удар на л.а. марка „М.“ модел
„Е 300“, с белгийски рег. № 1- * * (управляван от непълнолетния и
неправоспособен водач Е. Н. Т.), в крайпътно дърво, чиято гражданска
отговорност не е застрахована, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.10.2021 г. до окончателно изплащане на задължението - на
осн.чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл.
45 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; - на адвокат П. К. от С. адвокатска колегия,
адрес на кантората: гр. К., ул. „*“ № *, офис *, за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца Д. С. Й. по предявените искове
адвокатско възнаграждение в размер на 7 952,40 лв., с включен ДДС, на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ; - в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Търговище,
сумата 3 008 лв. - държавна такса, и сумата 305,50 лв., изплатена от бюджета
на съда за експертизи, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *, С. *, ул. „* *“ № * да
заплати на адвокат П. Д. К. от АК – С. сумата от 7 952,40 лева,
представляваща съразмерна част от минимално, според Наредба 1/2004 г.,
адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС, по чл. 38, ал.1 от ЗАдв за оказана
безплатна защита на Д. С. Й. за въззивното производство, на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Д. С. Й., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка
си М. А. А., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *,
С. *, ул. „* * № * сумата от 21,60 лв., представляваща съразмерна на
отхвърлената част от иска сторени разноски за САТЕ в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12