№ 3949
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20231110205560 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. З. Г. с ЕГН –********** с адрес *********
чрез адв.С. П. със съдебен адрес ******* срещу Наказателно постановление
№ 22-4332- 028965 от 30.01.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 800.00 лв./осемстотин
лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление като твърди,
че не е извършил нарушението, в което е обвинен. Твърди, че е депозирал
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП с приложено копие на СУМПС на
лицето, управлявало автомобила, но въпреки това е била ангажирана неговата
отговорност. Посочва също така, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати множество съществени нарушения на
1
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт.
Въззиваемата страна -Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл.№
129252 от 09.12.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна
полиция” при СДВР е установено, че на 09.07.2022 г., в 15:42 часа, в гр.София,
по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“
към ул.“Околовръстен път“ жалб. В. З. Г. с ЕГН –********** управлявал лек
автомобил марка „*******“ ****** с рег.№ ******, собственост на ********
като до № 200 се движи със скорост от 115 км./ч. /след приспадане на 3 %
толеранс в полза на водача/ при ограничение на скоростта 50 км./ч., въведена с
пътен знак В-26 за населено място. Нарушението било установено и заснето с
техническо средство /АТСС/ - CORDON М2 с фабр.№ MD1192, заснемащо и
записващо дата и час, скорост, както и рег. табела с ДК № на автомобилите, по
преписка № СПУКС 3 3-824-14193/22 г. и попълнена докларация относно
водача на автомобила. В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 22-4332- 028965 от 30.01.2023 г. на Началник сектор към
СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 800.00
лв./осемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. Й. Й., които съдът кредитира изцяло като последователни,
2
логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189, ал.1
от ЗДвП в присъствието на двама свидетели. Така съставения АУАН отговаря
на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в
чл.42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6-
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган,
предвид инкорпорираните в производството писмени доказателства. Налице е
припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи
между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория
акт.
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба не визира състав
на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни
средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече
със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към
датата на извършване на нарушението (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда наказание за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Районният съдия след служебна проверка на АУАН и издаденото въз
основа на него НП не намира да са допуснати нарушения на императивните
разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – управление
на МПС в населено място със скорост над пределно допустимата, датата и
3
мястото, където е извършено. Съставеното НП съдържа всички реквизити на
нормата на чл.57 от ЗАНН и напълно съответства на констатираното в АУАН.
По делото пред съда не бяха представени доказателства относно наличието на
друга фактическа обстановка, различна от тази, установена по делото.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна
състав на административно нарушение, за което жалбоподателят правилно е
административно санкциониран съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е преследвал пряката си цел по
достигане до определеното местонахождение за по-кратко време като
съзнателно е нарушил правилата, които регламентират движението и
скоростта в населено място и не е съобразил поведението си с тях.
Наложеното наказание по вид и размер е определено съобразно критериите по
чл.27 от ЗАНН, така както е било разписано в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП към
датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата и
лишаването от право да се управлява МПС е строго фиксиран в закона, съдът
няма правомощия за тяхното намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено
(чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо
намесата на субективен фактор).
В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство - видео- радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации CORDON М2 с фабр.№ MD1192, Същото е вписано в
Регистъра на одобрените за използване типове за измерване със срок на
валидност 13.06.2027 г./, и същото е преминало успешно последваща
проверка /Протокол от проверка № 05 – СГ - ИСИС /15.03.2022 г. на БИМ/.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
нарушението, което му се вменява, не е извършено от него. От приобщените
4
писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършеното
нарушение и неговия автор. В материалите по административно-
наказателната преписка се съдържа декларация от 17.10.2022 г. за
предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, но видно от същата К.П.Д. в
качеството си на управител и представляващ ******** – собственик на лек
автомобил марка „*******“ ****** с рег.№ ******, е посочил, че на
09.07.2022 г., в 15:42 часа автомобилът е бил управляван от В. З. Г. с ЕГН –
********** г. В тази връзка не е налице посоченото от жалбоподателя
нарушение на чл. 34 от ЗАНН. За да е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо длъжностното лице, оправомощено да разкрие
нарушението, да бездейства по отношение съставянето на АУАН.
Действително нарушението е извършено на 09.07.2022 г., но към този момент
ОПП –СДВР не разполага с информация относно неговия автор. Доколкото
процесното МПС е собственост на юридическо лице, е следвало да бъде
извършена проверка относно самоличността на лицето, което е управлявало
автомобила на посочената дата и място. С декларацията от 17.10.2022 г. това
обстоятелство е безспорно установено, и именно от тази дата започва да тече
срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН като срок за откриване на извършителя.
Процесният АУАН е съставен на 09.12.2022 г., от което следва, че
тримесечният срок е спазен и не е изтекла една година от извършване на
нарушението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация на извършеното нарушение. Съгласно посочената в акта и
наказатолното постановление разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Липсата на привръзка,
както жалбоподателят твърди, с ал.1 на същата разпоредба от ЗДвП, не
ограничава по никакъв начин възможността му да разбере в какво точно
нарушение е обвинен. След като движението се извършва в населено място, то
ограничението на скоростта е 50 км/ч и това ограничение жалбоподателят е
длъжен да спазва, а в конкретния случай, за този пътен участък за
ограничението от 50 км/ч е поставен и пътен знак "В 26" с указано
ограничение от 50 км/ч, поради изменение на разрешената скорост, което се
установява от приложената схема на организацията на движението с
поставените пътни знаци. От горното следва, че жалбоподателят е бил длъжен
5
да се движи с 50 км/ч. – веднъж, защото се намира в населено място и втори
път, поради наличие на пътен знак "В 26", което изрично е отразено както в
акта, така и в наказателното постановление по достатъчно ясен и еднозначен
начин.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност на извършеното
нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени
отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че
това деяние не съставлява нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и правилно, и като такова същото следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените в
производството разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332- 028965 от
30.01.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя В. З. Г. с ЕГН –********** с адрес
*********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на 800.00 лв./осемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7