Р
Е Ш Е
Н И Е № 317
гр.Хасково, 15
.06.2020 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и осми май
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2155 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д.Я.М.
и А.И.П.,*** против Д.К.П. и Д.К.П.,***, иск с правно основание чл.439 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба се твърди, че в
СИС при РС-Хасково е образувано изп.д.№ 20195640400110 с взискател Д.К.П. и
длъжници Д.Я.М. и А.И.П.. Изпълнителният титул за образуване на изпълнително
производство бил издаденият изпълнителен лист от 13.09.2007 год. по влязло в
законна сила решение по гр.д.№ 436/2004 год. по описа на РС-Хасково. Твърди се
още, че първоначално е било образувано изпълнително производство при
ЧСИ С.П. – изп. д.№ 49/2008 год.
по описа му, а с Постановление от 04.02.2014год. частният съдебен изпълнител
прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че
в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни принудителни действия /перемция/. Твърдят още, че възоснова на
същия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 49/2015 год. по описа на СИС
при РС-Хасково, което дело отново било прекратено на посоченото по-горе
основание – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като прекратяването е станало на
23.10.2018 год. Независимо от двете последователни прекратявания на
изпълнителните производства и винаги на едно и също основание - бездействие от
страна на взискателя, отново е образувано изпълнително дело № 110/2019 год. по
описа на СИС при РС-Хасково. Ищците твърдят също, че на основание чл.110 от ЗЗД, който закон считат за приложим към настоящата хипотеза, още на 19.02.2013
год. е била изтекла петгодишната погасителна давност за принудително изпълнение
на присъденото по изпълнителния лист,
поради което считат, че неправилно е образувано новото изпълнително
производство през 2019 година възоснова на същия изпълнителен лист.Така
изложените факти и обстоятелства обуславяли правния интерес на ищците да
предявят настоящия иск, като считат, че обосноваващите иска им факти и обстоятелства са настъпили
след издаването на изпълнителния лист, поради което е налице законовата
хипотеза на чл.439 от ГПК. В този смисъл молят за решение, с което съдът да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците не дължат
изпълнение, изразяващо се в премахване частта от постройката над съществуващия
преди това навес, пристроена от север и запад към двуетажна жилищна сграда,
застроена в източната част на държавен УПИ IV в кв.66 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №
РД-02-14-369/1987год., с площ от 520 кв.м., отреден за имоти с пл. № 7563,
7564, 7565, при граници: от две страни улици и УПИ III – 7562, за което изпълнение е издаден изпълнителен лист от 13.09.2007 год.
по влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 436/2004 год. по описа на
РС-Хасково. Претендират разноски.
Ответникът Д.К.П. счита,
че искът по отношение на него е недопустим
и следва производството в тази част да се прекрати. Алтернативно изразява
становище за неоснователност на иска.
Претендира разноски.
Ответникът Д.К.П.
също намира предявения иск за недопустим и алтернативно за неоснователен, като
основните му съображения за това са, че в дадения казус е неприложим института
на погасителната давност, като се позовава на ТР № 2/2015 год. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
молба на Д.К.П., К.Д.П. и М.И.П. и възоснова на изпълнителен лист от 13.09.2007г.
по Гр.д. № 436/2004г. по описа на РС-Хасково пред ДСИ при РС-Хасково е
образувано изп.д. № 314/2007г. на 27.09.2007г., с длъжници Д.Я.М. и А.П.И., за
премахване частта от пристройката над съществуващия преди построяването й
навес, пристроена от север и запад към двуетажна жилищна сграда, застроена в
източната част на държавен УПИ IV в кв.66 по плана на град Хасково, одобрен със
Заповед № РД-02-14-369/1987г. с площ от 520 кв.м., отреден за имоти пл. №№
7563, 7564, 7565, при граници: от две страни улици и УПИ III-7562,
както и да им заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции –
сумата 405 лева. На 13.11.2007г.
на длъжника Д.Я.М. е била връчена Покана за доброволно изпълнение, а на 26.11.2007г.
е била връчена на длъжника А.П.И. Покана за доброволно изпълнение.
На основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ и
подадена Молба от 06.02.2008г. от взискателите по изпълнително дело №
314/2007г. по описа на ДСИ при РС-Хасково, същото е изпратено на ЧСИ С.П. на
18.02.2008г. за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжниците,
като е образувано изп. дело № 49/2008г. С Постановение от 30.03.2015г. е
прекратено изпълнително дело № 49/2008г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
като е направено отбелязване, че перемцията е настъпила на 19.02.2010г.
На 09.04.2015г. възоснова на
върнатия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело - изп. д. №
49/2015г. на ДСИ при РС-Хасково. С Постановление от 23.10.2018г., влязло в сила
на 02.11.2018г. е прекратено изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело, на осонвание чл.433, ал.1, т.6 от ГПК – не е представен
документ за внесена държавна такса от 60 лева по сметка на ХРС, дължима
авансово по чл.43, ал.1 и ал.3 от ТДТССГПК. С Разписка от 11.03.2019г.
изпълнителният лист е върнат на взискателите.
На 25.03.2019г. възоснова на
върнатия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело - изп. д. №
110/2019г. на ДСИ при РС-Хасково.
От Удостоверения за наследници от
13.09.2019., издадени от Община Хасково, се установява, че взискателите М.И.П.
и К. Д.П. са починали, съответно на 01.01.2013г. първата от тях и на
13.05.2012г. вторият от тях, поради което с Определение № 7069/08.10.2019г.
съдът ги заличи като ответници по делото и конституира като ответник по делото,
наред с първоначалния Д.К.П., и другият им наследник и техен син – Д.К.П..
Съобразно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното
дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес /изп. дело № 110/2019г. на ДСИ при РС-Хасково/ за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжниците за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се
оспорва изпълнението. Няма спор, че ищците Д.Я.М. и А.П.И. са длъжници по изп.д
№ 110/2019г. по описа на ДСИ при РС-Хасково относно задължението им за
премахване на частта от пристройката, подробно описана по-горе. Видно от
направеното отбелязване на изпълнителния лист, сумата от 405 лева за присъдени
разноски е платена на 28.02.2008г., в каквато насока е и Разпореждане от
25.03.2019г. на ДСИ при РС-Хасково. Искът е основан на твърдения, че ищците не
дължат процесното изпълнение поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на съдебното решение, а именно погасяването на вземането /изпълнението/
поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е
основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия казус прекратяването
на изпълнителното производство е настъпило поради т. н. „перемпция“, т.е.
бездействие на взискателя в продължение на две години. При настъпило по силата
на закона прекратяване, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права /напр.
купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
В случая давносттта
е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист - на 13.09.2007г., тъй
като само по себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този смисъл
съдът намира за основателно твърдението на ищците за настъпило прекратяване по
силата на закона на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, доколкото взискателят в продължение на две години от образуване на
изпълнителното производство /в случая №49/2008г. по описа на ЧСИ С.П./ -
18.02.2008г., не е поискал извършването на изпълнителни действия. Т.н.
„перемция“ е настъпила по силата на закона на 18.02.2010г. /въпреки направеното
отбелязване, че е настъпила на 19.02.2010г./ и всички, предприети по изпълнителното
дело изпълнителни действия се обезсилват по право. Извършените след това
действия по принудително изпълнение спрямо ищците се явяват незаконосъобразни,
тъй като са направени, когато изпълнителното производство е било прекратено и
не са предхождани от валидно образуване на ново такова срещу същите. Ето защо и
не са годни да породят правни последици, респ. да прекъснат давностния срок за
процесното изпълнение. Следователно, след прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона – на 18.02.2010г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и доколкото
ново такова възоснова на същото
изпълнително основание не е било образувано преди да изтече давностният срок за
самото вземане, извършените изпълнителни действия, макар и да са били такива по
принудително събиране на вземането, не са прекъснали давността. Предвид така
установеното, съдът счита, че след изтичането на пет години, считано от 13.09.2007г.,
изпълнението се е погасило по давност към датата 13.09.2012г., към която дата
все още не са били предприети действия по ново образуване на валидно
изпълнително производство – образуваните изпълнителни дела № 49/2015г. и №
110/2019г. са образувани след тази дата.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищците направените по делото разноски за адвокат и
платена държавна такса. Направеното от процесуалния представител на ответниците
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците съдът
намира за основателно по следните съображения: Ищците са реализирали разноски в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, като от представения Договор
за правна защита и съдействие се доказва
по категоричен начин заплащането на посочената сума /платена е в брой/.
Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията са следните: /чл.7, ал.1, т.4/ - „за други неоценяеми
искове – 300 лева“. Безспорно е, че предявеният иск е неоценяем, поради което
заплатеното от ищците възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето
защо и с оглед направеното възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, същото
следва да бъде намалено до сумата от 300 лева, които да се присъдят на ищците
като разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и направените
разноски за платена държавна такса в размер на 80 лева, или ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищците направените по настоящото дело разноски в размер на 380 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.К.П., ЕГН ********** и Д.К.П., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, адв. В.Л., че Д.Я.М., ЕГН ********** и А.И.П.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ******, адв. Т.Н., не дължат изпълнение, изразяващо се в
премахване частта от постройката над съществуващия преди това навес, пристроена
от север и запад към двуетажна жилищна сграда, застроена в източната част на
държавен УПИ IV в кв.66 по плана на гр.Хасково,
одобрен със Заповед № РД-02-14-369/1987год., с площ от 520 кв.м., отреден за
имоти с пл. № 7563, 7564, 7565, при граници: от две страни улици и УПИ III – 7562, за което изпълнение е издаден изпълнителен лист
от 13.09.2007 год. по влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 436/2004
год. по описа на РС-Хасково, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Д.К.П., ЕГН ********** и Д.К.П., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес ***, адв. В.Л., да заплатят на Д.Я.М., ЕГН ********** и А.И.П.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, *****, направените по делото
разноски в размер на 380 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.