О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово,
28.02.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година,.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К. Големанова
И. Димова
изслуша
докладваното от съдията Пенкова в гр.д. № 45
по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна частна жалба на Н.Г.Н. *** срещу определение №1226/12.12.2018 г.
по гр.д.№1056/2018 г. на Севлиевски районен съд.
В жалбата са наведени доводи
за порочност на оспорваното определение, като жалбоподателят
счита, че са изпълнени разпоредбите на чл.127, ал.1, т.2, т.4
ГПК и оспорва твърдението на съда за неотстраняване на тези изисквания. С
писмената молба вх. № 4544/16.11.2018 г. точно е определил
в какво се състои искането му. Установяването на наследствените
правоотношения дали едно лице е
наследник по закон на друго лице, както и броят на наследниците, е
факт с правно значение, а кръгът на наследниците и редът за наследяване са определени по закон: чл.5 - чл.11 ЗН. Излага подробни съображения за същността на наследственото правоотношение и придобиването качеството на
наследник,както и за удостоверяване на това качество. За
документ, който е неистински, какъвто може да е удостоверение за
наследници, процесуалният закон допуска предявяване на иск за установяване на
неговата неистинност по чл.124, ал.4 ГПК, като при уважаване на иска
следва да се издаде ново удостоверение за наследници съобразно установеното в
съдебното производство. За установяване дали едно лице е наследник по закон на друго лице, като
факт с правно значение ,самостоятелен установителен иск е недопустим. Искането
за установяване кои и колко са наследниците по закон не може да е самостоятелен
установителен иск, но то е неразделна и съпътстваща част от спора за
установяване истинността или неистинността на удостоверението за наследници. Нерешаването
на този спор и използването на удостоверението ще доведе до съдебни спорове
между наследниците, при които неминуемо ще се стигне до истинността на
удостоверението за наследници. В уточняващата молба ищецът е описал
спора с Община Севлиево за погасяване на данъчни задължения за наследствени
имоти на наследодателката П.И. В основата на този спор стои неистинско
удостоверение за наследници, служебно издадено от кмета на с. Идилево. Описани
са твърденията, които е навел ищецът с подадената искова молба № 3150/06.08.2018
г. и последващата № 4544/16.11.2018 г. по гр.д. № 1056/2018 г. на РС - Селвиево,
както и направените уточнения, поради което не е налице неизпълнение на чл.127,
т.5, както е приел първоинстанционният съд. При утвърждаване от съда на неистинността
на оспореното удостоверение за наследници, кметът на с. Идилево, ответник по
делото, следва да носи отговорност съгласно НК. С прекратяване на делото
жалбоподателят не може да получи отговор на посочените в жалбата въпроси. Оспорва изводите за недопустимост на иска.
Неспазването на ЗН при издаване на
удостоверение за наследници е закононарушение, което уврежда материалната доказателствена
сила на този документ и накърнява правата и интересите му на наследник при
следващо приемане на наследството по чл.49, ал.1 и чл.51 ЗН и определяне
дяловете на наследниците. То би
обосновало недопустимост на делба
съгласно чл.75, ал.2. Отнесено към иска по чл.124, ал.1 ГПК, нарушаването
на тези права като наследник, придават обуславящо значение за допустимостта на
иска. Не може да се твърди отсъствие на гражданско-правен спор на ищеца с кмета,
издал неистинско удостоверение за наследници, а искането за носене на отговоронст
за издаване на неистински документ, да се обявява за недопустимо. Оспорва
относимостта на цитираната от съда практика на ВКС към предмета на делото. Позовава
се на практика на ВАС. Излагат се доводи, че оспореното удостоверение за
наследници не отговаря на изискванията на Наредба РД-02-20-6 и не е съобразено
със ЗН.
Претендира се за отмяна на обжалваното
определение и произнасяне зо направените пред първоинстанционния съд искания от
жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалва е определение № 1226 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 1056/2018 г. на Севлиевски районен
съд, с което е постановено
връщане на
исковата молба, с вх. №
3150/06.08.2018 г., уточнена с молба с вх. № 4544/16.11.2018 г., подадена от Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, по която е
образувано гр. д. № 1056/2018 г. по описа на РС – Севлиево и е прекратено
производството по делото.
От данните по делото се установява, че при
извършената по чл.129 ГПК проверка на редовността на исковата молба, първоинстанционният
съд е приел, че подадената по гр.д.№1056/2018 г. искова молба от Н.Г.Н.
срещу Х.П.Х. в качеството му на кмет на
кметство с. Идилево, община Севлиево е нередовна, като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2,
т.4 и т.5 ГПК и с постановеното разпореждане №1387 от 30.10.2018 г., е указал
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите й, като посочи обстоятелствата, обосновали правният му интерес
от предявените претенции – да посочи налице ли е гражданско-правен спор, който
подлежи на разглеждане по реда на ГПК, какви конкретни негови граждански права
са засегнати от спора, с кое конкретно физическо или юридическо лице е спора;
да посочи конкретно физическо или юридическо лице, с което е в гражданско-правен
спор като надлежен ответник или да посочи обстоятелства, които да обосновават
извод за спор за някакви граждански права с посоченият като ответник кмет на с.
Идилево; да посочи какво иска от РС –
Севлиево - установяване неистинност на конкретни удостоверения за наследници,
установяване несъществуването на наследствено правоотношение, установяване на друго
гражданско право или правоотношение, осъждане на ответника да изпълни някакво
гражданско задължение или искане за защита от незаконсъобразни
действия/бездействия на администрацията и претенция за обезщетение за вреди от
същите, като вземе предвид, че в последните два случая, делото не е подсъдно на
общите съдилища, и в частност на РС – Севлиево, а на административните
съдилища.
С уточняваща молба вх. № 4544/16.11.2018 г., ищецът
е посочил, че искът е предявен против Х.П.Х.,***,
същият е за установяване неистинност на удостоверение за наследници изх. №
35/09.07.2018 г. и наказване съставителя на неистинско удостоверение за
наследници по чл. 308 и чл. 310 НК. Заявеният петитум съдържа искане да се установи неистинността на удостоверение
за наследници изх. № 35/09.07.2018 г на П.Н.И.;
да се определи колко и кои според чл.8, ал.4 ЗН са правоимащите наследници,
които съгласно Наредба № РД-0220-6 следва да се включат в удостоверението за
наследници и осъждане ответника, като съставител на неистинско удостоверение за
наследници, по преценка на съда и според разпоредбите на чл. 308 и чл. 310 НК.
В обстоятелствената част на уточняващата молба са изложени подробни съображения защо посочени в
оспореното удостоверение за наследници лица според ищеца не са наследници и кои
лица същият счита, че са наследници и следва да се посочат в удостоверението, защо
се счита за заинтересовано от удостоверението за наследници лице и какви
последици има установяване по исков път неистинността на процесното
удостоверение за наследници.
За да постанови
обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е
останала нередовна и след заявените от ищеца уточнения, като не са посочени
обстоятелствата, обосновали правният му интерес от предявените претенции – да
посочи налице ли е гражданско правен спор, който подлежи на разглеждане по реда
на ГПК, какви конкретни негови граждански права са засегнати от спора, с кое
конкретно физическо или юридическо лице е спора, като посочи конкретно
физическо или юридическо лице, с което е в този гражданско правен спор като
надлежен ответник или да посочи
обстоятелства, които да обосновават извод за спор за някакви граждански права с
посоченият като ответник кмет на с. Идилево. Ищецът ясно сочи като ответник с
уточнителната молба Х.П.Х. ***, но не сочи обстоятелства, които да обосновават
извод за спор за някакви граждански права с това лице. Неуточнени остават и
предявените искания предвид дадените указания за посочване какво се иска от РС
– Севлиево - установяване неистинност на конкретни удостоверения за наследници,
установяване несъществуването на наследствено правоотношение, осъждане на
ответника да изпълни някакво гражданско задължение или искане за защита от
незаконсъобразни действия /бездействия на администрацията и претенция за
обезщетение за вреди от същите, доколкото ищецът изрично е заявил, че
предявявава първото искане, а по останалите първоначално заявени, но неконкретизирани
искания не е изложил ясно становище, като вместо това е поискал отново
определяне колко и кои са правоимащите наследници, които следва да се включат в
удостоверението за наследници, и за първи път е поискал ангажиране на
наказателната отговорност на лицето посочено като ответник, за издаването на
оспореното удостоверение за наследници. Изложени са доводи и за недопустимост
на предявено искане за установяване неистинност на конкретно удостоверение за
наследници. като се е позовал на съдебна практика - определение №42/12.03.2018 по дело №3765/2017
на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 86
от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1359 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение
Въззивният съд намира за неоснователни
наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното определение.
В съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че депозираната по гр.д. № 1056/2018
г. по описа на СРС искова молба вх. № 3150/06.08.2018 г. е нередовна, като с постановеното
разпореждане от 30.10.2018 г. е дал подробни, ясни и конкретни указания на
ищеца за отстраняване на нередовноститe на исковата молба. Дадените
указания са относими към индивидуализиране на конкретния гражданскоправен спор
и искането за защита. Съдът е дал указания на страната да уточни обстоятелствата, от
които извлича правния си интерес и тези,
с които обосновава пасивната легитимация
на ответника.
С уточняващата искова молба от
16.11.2018 г.
нередовностите не са отстранени.
Заявеният петитум
и уточняващи твърдения не сочат на надлежно предявени и допустими искове срещу ответника
Х.П.Х. *** - иск по чл.124, ал.4 ГПК за
установяване неистиността на удостоверение за наследници № 35/09.07.2018 г. на П.Н.И.; иск да се определи колко и
кои според чл.8, ал.4
ЗН са правоимащите наследници, които
съгласно Наредба РД-02-20-6 и ЗН следва да се включат в удостоверението за
наследници и осъдителен иск.
Съгласно установената съдебна практика
правният интерес от
предявяването на иска по чл. 124, ал.
4 ГПК
трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали
правоотношения, чието съществуване,
съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния
документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна
възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи
правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван
като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В случая от наведените в
исковата молба твърдения не се установява наличието на правен интерес от
предявяване на иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистиността на
процесното удостоверение за наследници
срещу ответника в качеството му на длъжностно лице, издало оспореното
удостоверение. В уточняващата молба се сочи, че оспореното удостоверение е
трето по ред, като ищецът е поискал издаването му за изясняване на фактическото
положение по наследствените правоотношения на откритото наследство и за извършване
на необходимите действия за приемане на наследството. Процесното удостоверение за наследници
е издадено по искане на ищеца,
във връзка с изпратена
покана от Община Севлиево до него, като наследник на П.Н.И. за
доброволно изпълнение на данъчни задължения по ЗМДТ и съществуващи неизяснени
наследствени отношения, отнасящи се до броя на наследниците по закон, като ищецът
счита, че
посочените в поканата наследници въз основа на служебно издадено удостоверение от
Общината, е непълно и не отразява всички
наследници по ЗН. За такова счита
и издаденото удостоверение за наследници № 6/24.01.2018 г. и че такова удостоверение не може да се
използва за приемане на наследството по
съдебен път и че нарушава гражданските му права на наследник. За процесното
удостоверение № 35/09.07.2018 г., счита че като неистински документ накърнява
правния му интерес при приемане на наследството и при определяне дялове на
наследниците по откритото наследство и че делба на наследство в следствие на
неистинско удостоверение за наследници, ще е недействителна. Така заявените обстоятелства
не обосновават
правен интерес от предявения
установителен иск по чл.124, ал.4
ГПК срещу посочения ответник в
качеството му на кмет на кметство с. Идилево, община Севлиево, тъй като не
обосновават възникнало правоотношение, чието съществуване, съдържание и
последици се определят от извода за истинността на процесното удостоверение и
че същото ще бъде използван като доказателство за други правоотношения между
страните. Следва да се съобрази и обстоятелството, че установяването на неистинност на едно
от издадените удостоверения за наследници няма сила на присъдено нещо за всички
издадени до този момент и след това Доколкото от наведените от ищеца
доводи се установява,че като последица от установяване по исков път на
неистиността на процесното удостоверение за наследници, обосновава ангажирането
на отговорността на ответника като длъжностно лице по чл.308 и чл.310 НК, то в
случая не може да се приеме, че има надлежно предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, тъй
като липсват наведени от този фактически състав обстоятелства, а и такъв иск би
бил недопустим при липсата на данни, че наказателното производство е
изключено по посочените причини в НПК
Искането да се определи колко и кои според чл.8, ал.4 ЗН са правоимащите
наследници, които
съгласно Наредба РД-02-20-6 и ЗН следва да се включат в удостоверението за
наследници, е с недопустим предмет, като не попада в нито една от хипотезите на
чл.124 ГПК.
В
петитума на уточняващата искова молба е заявено и искане да се осъди ответника,
като съставител на неистинско удостоверение за наследници, по преценка на съда
и според разпоредбите на чл. 308 и чл. 310 НК., като в уточняващата молба са
наведени доводи и за наличие на предпоставки за носене на наказателна
отговорност от ответника като длъжностно лице, което в кръга на службата си е
съставило и издало неистински документ - процесното удостоверение за наследници
изх. №35/09.07.2018 г. Такава отговорност може да
бъде търсена от Прокуратурата, а не от гражданския съд, предвид чл.17, ал.1 ГПК
и при липсата в случая на
хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК.
На основание изложеното обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, предвид на което, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1226 от 12.12.2018 г. по гр.д. №
1056/2018 г. на Севлиевски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :