МОТИВИ по
н.о.х.д. № 845/2012 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл
обвинителен акт срещу:
А.С.С., роден на *** г. в гр. Несебър, с постоянен
адрес: гр. Свети Влас, ул. „Байкал” №3, с ЕГН **********, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, земеделски производител,
за това, че на 13.05.2011 г. около 06.30 часа, в местността „Юрта” в землището
на с. Емона, общ. Несебър, в съучастие с Д.С.С. с ЕГН **********, като
извършител, е причинил на Т.Г.К. с ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малеола на левия малък пищял и дисторзио- разтягане
ставната капсула на глезена, довела до трайно затруднение движението на левия
крак за срок от около два-три месеца- престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК; и
Д.С.С., роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Свети
Влас, ул. „Байкал” № 3, с ЕГН **********, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, таксиметров шофьор, за това, че на
13.05.2011 г. около 06.30 часа, в местността „Юрта” в землището на с. Емона,
общ. Несебър, в съучастие с А.С.С. с ЕГН **********, като извършител, е
причинил на Т.Г.К. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на малеола на левия малък пищял и дисторзио- разтягане ставната
капсула на глезена, довела до трайно затруднение движението на левия крак за
срок от около два-три месеца- престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
С протоколно определение от 03.12.2012
г. пострадалият Т.Г.К. е конституиран в качеството на частен обвинител и
граждански ищец, и е приет за разглеждане граждански иск от същия против
подсъдимите за сумата от общо 17 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, конкретизирани с писмена молба, както следва:
7 000 лева за нанесена средна телесна повреда- счупване на малеола на
левия малък пищял, 7 000 лева за нанесена средна телесна повреда-
дисторзио (разтягане на ставната капсула) на ляв глезен, 3 000 лева за
нанесени леки телесни повреди- кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, и
счупване на ІХ ребрена дъга в дясно.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин,
с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото. Предлага да бъдат
наложени на двамата подсъдими наказания „Лишаване от свобода” за срок от по осем
месеца, с приложение разпоредбата на чл.66 ал. 1 от НК.
Повереникът на частния обвинител поддържа
обвинението срещу двамата подсъдими. Счита, че същото е доказано по безспорен
начин от събраните гласни доказателства и заключения на съдебно-медицински
експертизи, като излага подробни съображения в този смисъл. Моли да бъдат
признати двамата подсъдими за виновни по повдигнатите обвинения. Във връзка с
предявения граждански иск сочи, че К. е бил приет в болнично заведение, където
е престоял шест дни и през целия период на лечение е бил неподвижен. Причинените
средни телесни повреди наложили имобилизация на крака в продължение на 53 дни, след
което при движение ползвал патерици. Продал на безценица животните си, поради
невъзможността да се грижи за тях, след настъпване на инцидента. Моли да бъде
уважен изцяло предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия А.С. пледира за постановяване
на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е провело пълно доказване,
съгласно изискванията на закона. Сочи, че телесните увреждания, предмет на
обвинението, не могат да бъдат получени по механизма, описан от пострадалия- чрез
скачане, ритници или удари, а са в резултат на деяние, осъществено от страна на
подсъдимия А.С. в условията на неизбежна отбрана- обстоятелство, което изключва
обществената опасност на деянието, съгласно чл.12 ал.1 от НК. Наред с това счита,
че са налице множество и съществени противоречия в показанията на пострадалия и
на останалите свидетели, разпитани по инициатива на обвинението. Моли за
постановяване на съдебен акт, с който да подс. А.С. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск.
Защитникът на подс. Д.С. също счита, че обвинението не
е доказано по безспорен и категоричен начин, като сочи констатирани противоречия
в показанията на пострадалия и на свидетелите, посочени от обвинението. Моли да
бъде постановена присъда, с която да бъде признат подс. Д.С. за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимите молят да бъдат оправдани по повдигнатите
им обвинения. Твърдят, че конфликтите им с К. са възникнали преди деянието,
поради извършени противоправни действия от последния- настаняване в пасищата им,
убити животни, отправяни закани по отношение на двамата подсъдими. Твърдят, че
подс. А.С. е бил нападнат с брадва от пострадалия и поради това е предприел
действия с цел да отблъсне нападението, а подс. Д.С. не е нанасял удари на същия.
Сочат се множество противоречия в показанията на пострадалия и останалите свидетели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
През 2011 г. свид. Т.К. отглеждал животни в местността
“Юрта” в землището на с. Емона, общ. Несебър. От дома си в гр. Свети Влас до
фермата си същият стигал по черен път, минаващ през общински имот, нает от
подс. А.С. за отглеждане на едър рогат добитък. Последният многократно
изразявал несъгласие К. да преминава през имота, което породило конфликти между
тях.
На 12.05.2011 г. подсъдимите посетили фермата си в
местността “Юрта” и констатирали липса на животни. Издирвали ги през целия ден,
но без резултат. На 13.05.2011 г. рано сутринта двамата продължили издирването
им в местността, като подс. А.С. се придвижвал с лек автомобил, а подс. Д.С.- с
мотор. Намирали се в близост до общинско пасище, когато чули специфичен рев на
животни. Отправили в същата посока с мотора, а автомобила оставили на пътя, поради
невъзможността да се придвижват с него в пресечената местност. В близки храсти намерили
мъртво едно от издирваните животни- чистокръвен бик. Подс. Д.С. останал на
място да огледа животното, а подс. А.С. тръгнал обратно към автомобила си.
Около 6.00 часа на същата дата свид. Т.К. се отправил
с лек автомобил към фермата си. Преминал през бариера на в.с. “Елените” и
навлязъл в гората. Движел се по тесен, черен път, когато, приближавайки
общинското пасище, видял спрян по средата на пътя лек автомобил. Спреният автомобил
препятствал преминаването му по пътя, поради което, макар и да му било
известно, че той принадлежи на подсъдимите, К. спрял зад него и слязъл от автомобила
си. В близост до автомобила се намирал подс. А.С., който му отправил упреци, че
е убил едно от животните му и заявил, че ще сезира РУП- Несебър за случая. Свид.
К. тръгнал обратно към автомобила си и отворил вратата на същия, но С. го хванал
за куртката и му попречил да се качи в него. На предната дясна седалка в
автомобила си К. държал брадва, която успял да вземе. Замахнал с нея към С. и след
кратко боричкане, го ударил по лявата ръка, вследствие на което последният
получил повърхностна рана, наподобяваща порезна, с дължина 10 см., с мораво
кръвонаседнал долен край на площ от 7х3 см. Въпреки нанесения му удар, подс. А.С.
успял да отнеме брадвата и я хвърлил в близките храсти. В този момент към тях
се приближил и подс. Д.С.. След като узнал от брат си за удара с брадвата, той нанесъл
на К. удар с юмрук по лицето и го ритнал в корема. При нанасяне на тези удари последният
паднал на земята, усуквайки левия си крак, вследствие на което била разтегната
ставната капсула на глезена и счупен малеола на левия малък пищял. След
падането му на земята, подс. А.С. му нанесъл удари с крака по тялото, приканяйки
го да стане и да отиде при убитото животно. Изплашен от действията на
подсъдимите, К. останал да лежи неподвижно на земята, инсценирайки припадък. Тогава
подсъдимите се качили автомобила си и го преместили на поляната. След оттеглянето
им, К. извадил мобилния си телефон и се обадил на свои близки за помощ. Подсъдимите
от своя страна сезирали РУП- Несебър за убитото животно. Дошлите на място
полицейски служители П. и Ч., и свидетелите Г., П., Р., К. и Д. заварили К. да
седи на земята. Имал видими наранявания по главата. Двамата подсъдими се
намирали в близост до него, като подс. А.С. снимал с камера случващото се. По
настояване на подсъдимите, полицейските служители и няколко от повиканите от
пострадалия свидетели- Д., К. и П., се приближили до мъртвото животно и
констатирали, че то е в напреднал стадий на разлагане и около него са събрани
мухи. Не забелязали следи от насилие, упражнено върху животното приживе. Имало само
разкъсвания по тялото, причинени от чакали след смъртта му. Междувременно свид. Г. транспортирал К. ***, където му била
оказана медицинска помощ.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видът и характерът на уврежданията, и механизмът на
причиняването им, са установени посредством няколко съдебномедицински
експертизи, според които констатираните увреждания- дисторзио (разтягане
ставната капсула на глезена) и счупване малеола на левия малък пищял се
квалифицират като водещи до трайно затруднение движението на левия крак, за
срок от 30-50 дни, съответно за срок от 2-3 месеца, а останалите увреждания
(кръвонасядания по главата и тялото)- като водещи до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В приложеното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза № 328/2011 г., извършена от в.л. д-р П., е
отразено, че описаните увреждания е възможно да са получени по време и начин,
както съобщава пострадалият- чрез удари с твърди тъпи предмети, като в
механизма участва и притискане (скачане) с крака. Според заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на досъдебното
производство, обичайният механизъм на причиняване на увреждането- комбинирано
счупване с дисторзио на ставната капсула, е чрез усукване около дългата ос на
крайника при фиксирано стъпало към терена, от тежестта на тялото. В този смисъл
е и заключението на назначената в хода на съдебното производство тричленна
съдебномедицинска експертиза, според което посочените две увреждания не са
самостоятелни, а следствие едно от друго, а механизмът на причиняването им е
един и същ. В съдебното заседание вещите лица сочат, че при директен контакт
(удар) би могло да се получи само счупване на малеола, но не и разтежение на
ставната капсула, тъй като стъпалото не е фиксирано към хоризонтална плоскост. Според
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът не е длъжен да възприеме
заключението на експертизата, а го преценява с оглед неговата обоснованост и
съответствието му с останалите доказателства по делото. В случая съдът счита,
че следва да бъдат възприети заключенията на допълнителната и тричленната
съдебномедицински експертизи. Посочените заключения следва да бъдат
кредитирани, като обосновани и обективни, изготвени от лица, които притежават
необходимите специални знания, и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото- гласни и писмени, включително медицинската документация относно
констатираните увреждания по тялото на К..
От показанията на свид. К. се
установява, че ударите по лицето и тялото, вследствие на които е загубил
равновесие и е паднал на земята, са били нанесени от подсъдимия Д.С.. Съдът
няма основание да не кредитира тези показания. В тази си част те са последователни и непротиворечиви, и не се
опровергават от останалите доказателства по делото. С оглед на това, съдът
приема, че именно този подсъдим е нанесъл на пострадалия телесните повреди,
предмет на обвинението.
Съдът не даде вяра на твърдението на свид. К., че по
време на инцидента не е нанасял на подс. А.С. удар с брадвата, а последният я
взел от автомобила и го “мушкал” с нея. В тази част показанията му не
съответстват на събрани доказателства по делото- съдебномедицинско
удостоверение № 229/2011 г., издадено от д-р П., както и показания на
свидетелите Г., П., Р. и А., според
които непосредствено след инцидента подс. А.С. е бил с наранена лява ръка. При
изясняване на тези обстоятелства съдът съобрази обясненията на двамата
подсъдими, сочещи противоправно действие на пострадалия, които в тази си част
съответстват както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. и в частта им, досежно твърдението,
че, след падането му на земята, подс. Д.С. е ритал и тъпкал краката му,
доколкото такива увреждания не са констатирани при извършения медицински
преглед.
Подсъдимите не оспорват факта, че на посочената дата и
място е възникнал инцидент с пострадалия, но сочат, че същият е паднал на
земята, след съприкосновение с подс. А.С., който се защитавал срещу започнало непосредствено
противоправно нападение. Обясненията на подсъдимите, освен източник на доказателства, са и средство за защита. С оглед
на това и доколкото в тази им част е налице несъответствие с показанията на свидетеля
К., съдът не даде вяра на тези обяснения.
В показанията си пред съда свид. Г.Л.Г. сочи, че около 06.15- 06.20 часа на 13.05.2011 г.
непосредствено до охранявания от него портал на в.с. “Елените” е преминал свид.
К., а по-късно са преминали през интервал от десетина минути подс. А.С. и подс.
Д.С.. Съдът не кредитира тези показания, поради несъответствието им с гласните
доказателства по делото, според които, непосредствено след инцидента, на пътя е
бил спрян автомобилът на пострадалия, а до него се е стигало безпрепятствено (мястото
е обозначено с “х” в приложената по делото карта). От анализа на показанията на
свидетелите Ч., Г. и П. се установява, че пътят в този участък е тесен,
позволяващ да премине само един автомобил, а след горичката се намира поляна,
където е установен автомобилът на двамата подсъдими. Предвид разположението на
автомобила на свид. К. (спрян на самия път, ориентиран в посока към фермата му,
видно от показанията на свид. П.Д., приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК), липсата на друг автомобил на
пътя зад него и невъзможността по тесния черен път той да бъде заобиколен с
друг автомобил, съдът приема, че К. последен е пристигнал на мястото на
инцидента.
По изложените съображения съдът счита, че
от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, може да се направи
категоричен извод относно авторството на извършеното деяние. С оглед
установения механизъм на причиняване на телесните увреждания- усукване около
дългата ос на крайника при фиксирано стъпало към терена от тежестта на тялото,
съдът приема, че те са настъпили вследствие ударите на подс. Д.С., с които
същият е извел от равновесие пострадалия. Нанесените след това удари от
подсъдимия А.С. не са от естество да доведат до този резултат, поради което и не
би могло да се приеме, че с действията си той е допринесъл за неговото
настъпване.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Д.С. е
осъществил обективните и субективните елементи от състава на престъплението по
чл. 129 от НК.
От обективна страна, същият е причинил
на свид. Т.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване малеола на левия
малък пищял и разтягане ставната капсула на глезена, довели до трайно затруднение
движението на левия крак за срок от около два-три месеца. Причинените средни
телесни повреди са пряка и непосредствена последица от нанесените удари по
главата и тялото на пострадалия, с които последният е бил изведен от равновесие
и е паднал на земната повърхност.
От субективна страна,
деянието е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия Д.С.. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер и е предвиждал общественоопасните му
последици, а силата и интензивността на нанесените удари недвусмислено сочат,
че е целял настъпването на тези последици.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия Д.С., съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и дадените подробни
обяснения. С оглед на това и предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, от една страна, и съобразявайки тежестта на извършеното деяние,
обусловена преди всичко от причинения престъпен резултат, от друга страна, съдът
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Съдът
счете, че така определеното наказание съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, и чрез него ще се постигнат посочените в закона цели.
Съдът отложи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода”, предвид наличието на предпоставките на чл.66
от НК, а именно: определеното наказание
на подсъдимия е лишаване от свобода за по-малък срок от три години, същият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и за поправяне на подсъдимия не е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието.
Относно гражданския иск.
С извършеното противоправно
деяние подсъдимият Д.С. е причинил на свид. К. увреждания на здравето, съпътствани
с болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.
51, ал. 1 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява
авторството и противоправността на деянието, както и вината на подсъдимия Д.С.,
поради което следва да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка
конкретните обстоятелства- характера и степента на уврежданията, периода на
лечение и наличието на трайни последици от същите. От друга страна, не бива да
се допуска обезщетението за неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване
за пострадалия. В конкретния случай според заключението на СМЕ, причинените
увреждания са довели до затруднение движението на левия крак за срок от 2-3
месеца (т.е. възстановяването е в по-кратък период от време спрямо посочения от
пострадалия), а и не биха могли да доведат до пълното му обездвижване през
периода на лечение, както се твърди- в тази връзка в с.з. на 03.12.2012 г. в.л.
П. сочи, че при такова увреждане е възможно пострадалият да стъпва на крака си,
тъй като костите в тази област са две и тежестта се поема от здравата кост. При
тези данни относно характера на увреждането, степента и продължителността на
причинените морални и физически страдания и техния интензитет, съдът счете, че
сумата от 3000 лева би обезщетила справедливо пострадалото лице за претърпените
от него неимуществени вреди от престъплението. В останалата част до
претендираните 14 000 лева съдът намери претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди от причинените средни телесни повреди за неоснователна,
поради което я отхвърли.
Съдът прие, че не е
допустимо да бъде разгледан в настоящото производство гражданският иск за
неимуществени вреди от причинени леки телесни повреди- кръвонасядания по
лицето, тялото и крайниците, и счупване на ребрена дъга. Искането
за конституиране като граждански ищец, за да е допустимо, трябва да се основава
на фактическите рамки на обвинението-
според
разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и чл. 84 ал. 1 НПК, основна предпоставка за
наличие на процесуална правоспособност на пострадалия да встъпи като страна в
наказателния процес е твърдените вреди да са претърпени от престъплението, предмет
на обвинението. В случая в обвинителния акт няма твърдения за причинени други
увреждания на здравето на пострадалия К., извън съставомерните, и следователно не
са налице основания за присъждане в настоящото производство на обезщетение за
описаните увреждания. С оглед на това и като счете, че разглеждането на тази
претенция би препятствало възможността пострадалият да претендира причинените
му несъставомерни вреди по граждански ред, съдът прекрати производството по
гражданския иск в тази му част.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Д.С. бяха възложени разноските по делото в
размер на 486.04 лева, както и държавната такса върху уважената част от
гражданския иск, възлизаща на 120 лева.
Относно обвинението срещу подсъдимия А.С..
С оглед възприетия механизъм на причиняване на двете
средни телесни повреди и липсата на категорични доказателства подс. А.С. да е
причинил удари на пострадалия, с които да го изведе от равновесие, съдът
приема, че с действията си същият не е допринесъл за причинения резултат. За да
се постанови осъдителна присъда, е необходимо обвинението да бъде доказано по
безспорен и несъмнен начин. В конкретния случай, липсват безспорни
доказателства, обосноваващи обвинението срещу подс. А.С., повдигнато с
обвинителния акт. Ето защо, съдът призна за невинен и на основание чл. 304 от НПК оправда същия по повдигнатото му обвинение, а подс. Д.С.- по обвинението да
е извършил деянието в съучастие- чл. 20, ал.2 от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: