Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 27.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 21 януари………………..…………………………
през две хиляди и двадесета година…….……….…...………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело
747 по описа за 2018г……….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са обективно
съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС, придружени с искане
по чл537, ал.2 ГПК.
Ищците Р.М.Ц.,
Д.М.П., А.А.И. и К.Т.Ц. са конституирали като ответници Н.А.А. и И.П.Д. и
съпругата му Т.Д..
Ищците
твърдят, че заедно със ответниците са собственици по наследство на дворно място
пл. № 113 по плана на с. Балювица, с административен адрес ул. А. Стамболийски
№ 10, с площ от 1343 кв.м., ведно с намиращите се в имота двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв.м. , при съседи на
имота: улица, ПИ № 225 – собственост на общината, ПИ № 114 – собственост на
Владимир Йорданов Владимиров и ПИ № 114 – собственост на И. Йосифов. Твърдят,
че собствеността върху имота е придобита по наследство от А.А.И., б.ж. на с.
Балювица, починал на 06.09.1960 г. Твърдят още, че на 01.11.2013 г. ответницата
Н.А. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
с който е призната за едноличен собственик на целия имот, ведно с построените в
него сгради на основание наследство и давностно владение. Твърдят още, че на
27.04.2016 г. ответницата А. е прехвърлила правото на собственост върху имота и
сградите на И.П.Д. срещу задължение за гледане и издръжка. Поддържат, че
издадения в полза на Н.А. констативен нотариален акт не я легитимира като
едноличен собственик на имота и построените в него сгради, тъй като
констатациите в акта са неверни, оспорват да е владяла целия имот. Молят съда
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на по 1/36 ид.ч. за Р.Ц. и Д.П., 1/6 ид.ч. за А.И.
и 1/12 ид.ч. за К.Ц.; да осъди И.П.Д. да
предаде владението на по 1/36 ид.ч. за Р.Ц. и Д.П., 1/6 ид.ч. за А.И. и 1/12
ид.ч. за К.Ц., както и на основание чл. 537, ал.2 ГПК измени издадения в
полза на Н.А.А. констативен нотариален
акт № 965/2013 до размера на 1/6 ид.ч. Претендират и направените в производството
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците И.П.Д. и Н.А.А. оспорват предявения иск. Твърдят, че
имотът е владян от Н.А. много повече от 10 години. В производството е
конституирана като ответник и съпругата на И.Д. – Т.Д., която взема становище
за неоснователност на иска, без да излага конкретни съображения.
В съдебно заседание чрез процесуалните
си представители страните поддържат твърденията и възраженията си. По делото са
събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от
страните свидетели за относими към спорното право факти. От анализа им се
установява следното :
Предмет
на спора е дали ищците са собственици на претендираните идеални части от процесния
имот на заявеното от тях основание –
наследство и владее ли се имота от ответниците Димитрови без правно основание.
Липсата на доказателства за който и да е от подлежащите на установяване факти
има за последица отхвърляне на предявения ревандикационен иск.
Не
се спори от страните, че процесният имот е бил собственост на А.А.И.,***,
поч.на 06.09.1960 година. Ответницата Н.А. е негова дъщеря и живее в процесния
имот от раждането си. Последната няма семейство и друго жилище. Ищците в
производството също са наследници на А.А.. Последният оставил шестима низходящи:
ответницата Н., син Атанас и още четири дъщери Елена, Траяна, Лора и Вера.
Ответникът И.П. е син на дъщерята Елена. Ищците Р.Ц. и Д.П. са съответно
преживяла съприга и син на брата на ответника – Митко П. Ценов, също син на
Елена. Ищецът К.Ц. е син на друга от дъщерите на общия наследодател – Траяна. Ищецът
А.И. е внук на общия наследодател, син на сина Атанас.
От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че в различни периоди след
смъртта на общия наследодател, имотът е ползван от наследниците му. Децата и
внуците на А.А. обрабвали земи на територията на селото и отсядали в къщата;
засаждали и обработвали самото дворно място. Установи се, че в последните
години ответникът И.П. посещава по – често имота, ремонтира го и полага грижи
за леля си Н.. Установи се също, включително и от личното изявление на
ответника И.П. в съдебно заседание от 10.12.2019 година, л.91 от делото, че в
нито един период от време след смъртта на общия наследодател на страните през
1960 година Н.А. не е оспорвала правата на останалите наследници и не е
демонстрирала с думи или действия намерението си да свои имота изключително
като свой.
При
така установените факти, съдът намира за основателни предявените установителен
и ревандикационен иск, но не в обема права, в какъвто са претендирани.
Ищците
и ответниците (с изключение на ответницата Т.Д.) са наследници на общия
наследодател А.А., който е бил собственик на процесния имот. След неговата
смърт собствеността е преминала в патримониума им по наследство. Когато
съсобствеността е възникнала от наследяване, презумпцията на чл.69 ЗС се счита
за оборена. Ако един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху вещта,
то той е владелец на собствените си идеални части и държател на частите на
останалите. За да придобие собствеността и на частите на останалите
съсобственици, упражняващият фактическа власт съсобственик следва да
демонстрира спрямо останалите промяната в намерението си. Действията му следва
да са от такъв характер, че с тях по недвусмислен начин да се отрича владението
на останалите съсобственици. Този факт следва да бъде явно демонстриран и
доведен до знанието им (ТР 1/2012 ОСГК на ВКС). В конкретния случай макар да е
останала да живее в наследствената къща поради липса на друг дом, ответницата Н.А.
в нито един конкретен момент не е отрекла правата на останалите наследници –
съсобственици. Напротив. В различни периоди от време те са се ползвали от имота
в зависимост от нуждите си.
Като
не е придобила по давностно владение правата и на останалите съсобственици, Н.А.
не е могла да прехвърли на И.П. права в повече от каквито разполага. В случая
никой не оспорва факта, че последният полага грижи за А., но този факт е извън
предмета на доказване по делото. Последният, заедно със съпругата си, придобила
права от възмездната сделка, сключена с Н.А., ползва имота и осъществява
владение върху него, доколкото двамата притежават титул за собственост. Установявайки
права върху имота в конкретен обем в полза на ищците и отричайки същия обем
права да са притежание на ответниците, обуславя основателност и на иска за
ревандикация.
В
производството на установяване подлежат и конкретно притежаваните от ищците
права, тъй като последните претендират такива по наследство. Както бе изяснено
по – горе, общият наследодател на страните е оставил шестима свои низходящи,
които го наследяват поравно. Ищците Р. и Д. са наследници от коляното на
дъщерята Елена. Последната имала три деца, поради което нейната 1/6 идеална
част се поделя също поравно помежду им. В патримониума на сина й Митко Ценов е
постъпила 1/18 част, която се поделя след смъртта му поравно между преживялата
съпруга Р. и единствения му син Д., т.е. всеки от тях получава по 1/36 идеална
част. Ищецът А.И. е единствен наследник на единствения син на общия
наследодател, поради което получава полагащата се в това коляно 1/6 идеална
част. Последният ищец К.Ц. е от коляното на дъщерята Траяна. Тъй като
последната е оставила двама свои низходящи – ищецът и негова сестра, то едната
шеста идеална част, притежавана от това коляно се разпределя поравно между
двамата или този ищец притежава 1/12 идеална част. (Ответницата Н.А. в случая също
притежава 1/6 идеална част. Ответникът И.П. също е наследник и също притежава
права по наследство, както е придобил и онези прехвърлени му от Н.А., но само
доколкото тя е притежавала такива).
Установяването
на права, различни от констатираните в НА 965/2013 година, издаден от Нотариус
Огнян Каменов по обстоятелствена проверка, предполага отмяна на този акт
съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК.
При
този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат и направените в производството разноски.
Предвид горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.А.
с ЕГН **********,***, И.П.Д. с ЕГН **********,*** и Т.И.Д. с ЕГН **********,*** правото на собственост върху
1/36 идеална част на Р.М.Ц. с ЕГН **********,***, върху 1/36 идеална част на Д.М.П.
с ЕГН **********,***, върху 1/6 идеална част на А.А.И. с ЕГН **********,*** и върху
1/12 идеална част на К.Т.Ц. с ЕГН **********,*** ПО ОТНОШЕНИЕ на дворно място
пл. № 113 по плана на с. Балювица, с административен адрес ул. А. Стамболийски
№ 10, с площ от 1343 кв.м., ведно с намиращите се в имота двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв.м. , при съседи на
имота: улица, ПИ № 225 – собственост на общината, ПИ № 114 – собственост на
Владимир Йорданов Владимиров и ПИ № 114 – собственост на И. Йосифов.
ОСЪЖДА И.П.Д. с ЕГН **********,*** и Т.И.Д.
с ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на посочените идеални части от дворно място
пл. № 113 по плана на с. Балювица, с административен адрес ул. А. Стамболийски
№ 10, с площ от 1343 кв.м., ведно с намиращите се в имота двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв.м. , при съседи на
имота: улица, ПИ № 225 – собственост на общината, ПИ № 114 – собственост на
Владимир Йорданов Владимиров и ПИ № 114 – собственост на И. Йосифов на Р.М.Ц. с ЕГН **********,***, Д.М.П. с ЕГН **********,***, А.А.И. с
ЕГН **********,*** К.Т.Ц. с ЕГН **********,***
ОТМЕНЯ НА 965, том V, рег № 3993, дело №
535/2013 г. по описа на Нотариус Огнян Каменов до размер на 1/6 идеална част.
ОСЪЖДА
Н.А.А. с ЕГН **********,***, И.П.Д. с ЕГН **********,*** и Т.И.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.Ц. с ЕГН **********,***, Д.М.П. с ЕГН **********,***, А.А.И.
с ЕГН **********,*** и К.Т.Ц. с ЕГН **********,*** сумата от 1006.80 лева направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
решението, същото подлежи и на вписване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :