Определение по дело №276/2019 на Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 08.07.2019 г.

 

Софийският окръжен съд, ІІ – ри въззивен граждански състав, в закрито заседание на 08.07.2019 г. в състав

 

                                                                  Председател: Ирина Славчева

Членове: Ивайло Гев

Димитър Цончев

 

разгледа докладваното от съдия Гев ч.гр.д. № 276 по описа на съда за 2019 г.  и, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е образувано по частна жалба от „Е. Б.“ ЕАД срещу определение № 3 от 11.03.2019г., постановено от съдия по вписванията при РС- К., с което на жалбоподателя е отказано заличаване на вписването на подновяване на ипотека вх. рег. № 401/06.03.2017г., акт № 39, т. 1 на описна книга 3 от същата дата по партидата на заличения търговец „Е.“ ООД, както и заличаване на вписването на ипотека вх. № 7/15.10.2007г., дв.вх.№ 2256, т. 1, акт. 144 от 15.10.2007г. (поради ненадлежното й подновяване в рамките на 10- годишен срок от вписването й). Жалбоподателят твърди, че вписването на подновяването на ипотеката е извършено по молба на ипотекарния кредитор, в която като ипотекарен длъжник и собственик на ипотекирания имот е посочено „Е.“ ООД. Поддържа, че, към момента на подновяването, това дружество вече е било заличено, за което обстоятелство съдията по вписванията е бил длъжен да извърши служебна проверка. Намира, че след заличаване на търговеца и прекратяване на съществуването му без правоприемник, е недопустимо да се правят каквито и да било вписвания по партидата му в поименния имотен регистър. Счита, че вписването по партидата на неправосубектно юридическо лице е нищожно и негодно да породи правни последици, поради което следва да бъде заличено. Прави извод, че, след като липсва надлежно вписване на подновяването на ипотеката след изтичане на десет години от момента на учредяването й, същата следва да бъде заличена. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови заличаване на вписване на подновяване на ипотека вх. рег. № 401/06.03.2017г., акт № 39, т. 1 на описна книга 3 от 06.03.2017г. по партидата на „Е.“ ООД, заличено на 14.11.2014г., както и да заличи ипотека вх. № 7/15.10.2007г., дв.вх.№ 2256, т. 1, акт. 144 от 15.102007г., тъй като са изтекли повече от десет години от първоначалното й вписване и са налице предпоставките на чл. 22 от ПВ.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесеуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

От фактическа страна, съдът приема за установено, че на 11.03.2019г. „Е.Б.“ АД е подало заявление за заличаване на подновяване на ипотека вх. рег. № 401/06.03.2017г., акт № 39, т. 1 на описна книга 3 от 06.03.2017г., вписано по поименната партида на „Е.“ ООД.

От служебна справка в търговския регистър се установява, че това дружество е било заличено на 14.11.2014г., т.е. преди вписване на подновяването.

Заявлението съдържа и втори петитум, а именно, че вписването на подновяване на ипотека по поименната партида на неправосубектно (заличено) юридическо лице не е годно да породи предвидените в закона правни последици, поради което заявителят претендира да бъде заличена ипотека вх. № 7/15.10.2007г., дв.вх.№ 2256, т. 1, акт. 144 от 15.10.2007г., тъй като към датата на подаване на заявлението били изтекли повече от 10 години от вписването й, т.е. са настъпили предпоставките по чл. 22 от ПВ за нейното заличаване.  

Правния си интерес от претендираните заличавания дружеството- заявител обосновава с твърдение, че е собственик на ипотекираните имоти, които е придобило като апортна вноска от „Е.“ ООД през 2008г.

От наличния по преписката нотариален акт № 74/15.10.2007г., т. V, рег. № 5343, н.д. № 831 на нотариус Катерина Червенкова, се установява, че на тази дата е бил сключен договор за заем, по силата на който „Х.“ АД е предоставило на заемателите „Е.“ ООД, Е. М., Г Т. и Ж. Г. (като солидарни длъжници) сумата 450000 евро. Освен това, със същия нотариален акт е учредена договорна ипотека за обезпечаване на заема, ведно с дължимите по него лихви, наказателни лихви, такси и разноски, като за целта „Е.“ ООД е ипотекирало в полза на кредитодателя поземлен имот в гр. К. с площ по скица 8261 кв.м., съставляващ УПИ V от кв. 232, ведно с находящата се в него двуетажна сграда в груб строеж, представляваща „Предприятие за дамска конфекция“ със застроена площ 926 кв.м. и РЗП 2015 кв.м.

Като приложения по преписката се откриват устав на „Е.Б.“ АД и молба от изпълнителните директори на това дружество от 19.12.2008г. за вписване на непарична вноска в капитала му, направена от „Е.“ ООД, включваща УПИ V – „за стопанска дейност“ от кв. 232 по действащия регулационен план на гр. К., както и „Предприятие за дамска конфекция“ на два етажа със застроена площ 926 кв.м. и РЗП 2015 кв.м.

Представени са и две справки по персоналната партида на „Е.Б.“ АД, от които се установява, че на 19.12.2008г. в капитала на това дружество са били апоритирани множество недвижими имоти от страна на „Е.“ ООД, два от които са процесните, а именно: УПИ V, кв. 232, Промишлена зона – К., и промишлена сграда „Предприятие за дамска конфекция“ с площ 926 кв.м., респ. РЗП 2015 кв.м.

Като приложение към преписката по обжалваното определение фигурира и молба от 06.03.2017г. до Службата по вписванията към РС- К., подадена от кредитора „Х.“ АД за подновяване на вписването на ипотеката. 

На 11.03.2019г. съдията по вписванията към РС- К. е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е отказал да удовлетвори заявлението на „Е.Б.“ АД, излагайки съображения, че не е внесена държавна такса, както и че не е налице някоя от изчерпателно регламентираните хипотези за заличаване на ипотека по чл. 179 от ГПК.

 

І. По допустимост

Съдът намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, както и е внесена дължимата държавна такса за разглеждането й.

По силата на изричната разпоредба на чл. 569, т. 5 от ГПК, производствата по извършване на вписвания, отбелязвания и заличавания са нотариални удостоверявания. Следователно, такъв характер има и вписването на подновяването на ипотека. Това производство е едностранно, като качеството на страна по него има само лицето, от чието име се иска извършване на нотариалното действие (арг. от чл. 572 от ГПК). Поради това „Е.Б.“ АД не е страна в инициираното от „Х.“ АД производство по подновяване на ипотеката, а е трето лице за него. В случай, че дружеството- жалбоподател „Е.Б.“ АД претендира, че издаденият в охранителното производство акт накърнява негови права, то може да ги защити по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Пряко обжалване на издадения в охранителното производство позитивен акт е недопустимо (арг. от чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 577, ал. 1 от ГПК и съдебната практика - Определение № 356 от 19.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5250/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 3993 от 24.08.2018 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 520/2018 г.).

В конкретния случай, обаче, жалбоподателят „Е.Б.“ АД не е обжалвал акта по вписване на подновяването на ипотека (което би било недопустимо), а е избрал да инициира ново охранително производство по заличаване на това подновяване. Формално погледнато, на основание чл. 19, ал. 3, вр. чл. 18 от Правилника за вписванията, той има правен интерес от това, доколкото се счита за заинтересован в качеството си на собственик на имота, ипотеката върху който е била подновена. В сходен смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 10430 от 25.04.2019 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 5525/2019 г. Поради това заявлението му, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, е допустимо.

 

ІІ. По същество

От мотивите на обжалваното определение може да се направи извод, че заявителят (жалбоподател в настоящото производство) не е внесъл дължимата такса за извършване на исканото действие съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Жалбоподателят не твърди и не доказва обратното, а и по делото няма представени доказателства за внесена такса към заявлението. Това е самостоятелно валидно основание за постановяване на обжалвания отказ.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. По аргумент от чл. 19 от ПВ, вр. чл. 179 от ЗЗД, заличаване на вписването на ипотека (а следователно – и на вписването на подновяването й, доколкото няма особени правила за неговото извършване) е допустимо само в четири хипотези: със съгласие на кредитора; въз основа на влязло в сила съдебно решение; при публична продан на недвижимия имот;  ако са изтекли десет години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено. В същия смисъл е и правната теория (Калайджиев А. „Облигационно право. Обща част“ изд. „Сиби“ 2016г., стр. 797- 798). В случая не е налице нито една от горните хипотези, поради което съдията по вписванията правилно не е удовлетворил подаденото от „Е.Б.“ АД заявление за заличаване.

Вместо това, в заявлението и в жалбата са изложени доводи, свързани липсата на правосубектност на ипотекарния длъжник, както и с обстоятелството, че понастоящем собственик на имота е не той, а „Е.Б.“ АД, но настоящият съдебен състав споделя становището на съдията по вписванията за тяхната ирелевантост, поради следните съображения.

Съгласно правната теория (Марков М. „Ипотеката“, изд. „Сиби“, 2008г., стр. 312), подновяване на ипотеката е допустимо дори ако ипотекарният длъжник е в производство по несъстоятелност или ликвидация, като подновяването винаги се извършва по неговата партида, независимо дали имотът междувременно е придобит от друго лице. Съдът намира това тълкуване за правилно и съответстващо на целта на закона, тъй като една от функциите на вписването е да направи ипотеката противопоставима на всяко трето лице, придобило и вписало вещни права върху същия имот след нейното вписване. От тази гледна точка, подновяването на вписването именно по партидата на първоначалния собственик на имота обезпечава приемственост и стабилитет, като носи информация за ипотекарния длъжник и за датата на първото вписване на ипотеката. Тези данни са необходими, за да се прецени, на кои сделки с този имот и на кои негови приобретатели е противопоставима тя. Такава преценка не би била възможна, ако подновяването на ипотеката се впише само по партидата на настоящия собственик на имота, тъй като по този начин би се разкъсала връзката й с първоначалното вписване, а подновяването би се оказало лишено от основание по отношение на този собственик. За да има ипотеката действие и спрямо него (т.е. да му бъде противопоставима в качеството му на трето лице, придобило имота след нейното вписване), е необходимо да се запази поредността на вписването й от преди датата на придобиване на имота от негова страна, а това е възможно само ако тя се поднови (а не се впише наново), и то – по партидата на първоначалния собственик (ипотекарен длъжник), тъй като той е праводател на настоящия собственик и му е прехвърлил обременения с ипотека имот.

На последно място, противно на изложените в жалбата твърдения, при подновяване на ипотека не съществува нормативно задължение за съдията по вписванията да проверява правосубектността на ипотекарния длъжник, нито съществуването на главния дълг, който тя обезпечава. Поради това съдът не ги обсъжда.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 11.03.2019г., постановено от съдия по вписванията при РС- К..

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

   2.